№ 49915
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110147574 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 47574/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Н. Г. Т., срещу Министерството на вътрешните работи,
като се твърди, че ищцата заемала длъжност в сектор „Жалби, предложения и сигнали“ на
отдел „Административно обслужване“ към Дирекция „Координация и административно
обслужване“ при МВР, като до 01.02.2017 г. статутът й се уреждал от ЗМВР, а след тази дата
със заповед № 8121К-1113/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи била назначена
като държавен служител на длъжност главен експерт в сектор „Жалби, предложения и
сигнали“ на отдел „Административно обслужване“ към Дирекция “Координация и
административно обслужване“ при МВР и на основание чл. 9 ЗДСл и пар. 69 от ПЗР на
ЗИДЗМВР заеманата от нея длъжност била трансформирана в длъжност по ЗДСл. Твърди се,
че на 19.05.2016 г. ищцата защитила в Академията на МВР дисертация за получаване на
образователна и научна степен „доктор“ на тема „Дейност на органите на МВР по сигнали,
предложения и жалби на граждани“, за което й била присъдена образователна и научна
степен „доктор“ по „Организация и управление извън сферата на материалното
производство (Национална сигурност)“, като след 2016 г. всяка учебна година със списък,
утвърден от главния секретар на МВР, била определяна за хоноруван преподавател в АМВР,
а с решение на Академичния съвет на АМВР от 20.06.2024 г. била избрана за хоноруван
преподавател по учебна дисциплина „Опазване на обществения ред“, специалност
„ППООР“. Поддържа, че на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 1, ал. 1 от Наредба №
8121з-1059 от 26.09.2019 г. за условията и ред за изплащане на допълнителни
1
възнаграждения на държавните служители за научна степен, ищцата имала право на
допълнително възнаграждение за придобитата от нея научна степен „доктор“, като размерът
му бил определен със заповед № 8121з-15б/05.02.2020 г. на министъра на вътрешните
работи на 60 лева, а със заповед № 8121з-421/29.03.2024 г. бил увеличен на 350 лева.Твърди
се, че в периода от 19.05.2016 г. до 01.02.2017 г., ищцата като държавният служител в
органите на МВР, на основание чл.179, ал. 2 ЗМВР, ежемесечно получавала допълнително
възнаграждение за научна степен „доктор“, в размер на 60 лева, но за научно-
преподавателската си дейност в Академията на МВР през периода 2017 г.- 2025 г не била
получила каквото и да е възнаграждение. Излага доводи, че ищцата имала право на
допълнително трудово възнаграждение и след 01.02.2017 г. на основание пар. 69, ал.6 от ПЗР
на ЗИД на ЗМВР (ДВ бр.81 от 2016 г), съгласно който при преобразуване на служебните
правоотношения на служителите, в т.ч. и на служителите притежаващи научна степен, се
определяло индивидуална основна заплата, не по-ниска от възнаграждението, определено по
реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и научна степен и левовата равностойност на храната, осигурена на
основание чл. 181, ал .1 от ЗМВ. Въпреки това, обаче, в месечната заплата на ищцата не
било включено допълнителното възнаграждение за научна степен „доктор“, което следвало
да й бъде осигурявано на основание § 69, ал.6 от ПЗР към ЗИДЗМВР и чл.179, ал.2 ЗМВР и
което следвало да бъде изплащано на всички служители на МВР, притежаващи научна
степен “доктор“ по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.З ЗМВР. Твърди, че за периода от
01.02.2017 г. до 01.10.2025 г. на ищцата не било изплащано полагащото й се допълнително
възнаграждение за притежаваната от нея научна степен „доктор“, като периода от 01.10.2022
г. до 01.04.2024 г. същото било в размер на 60 лева месечно, а за периода от 01.05.2024 г. до
01.10.2025 г. в размер на 350 лева месечно, т.е. за исковия период от 01.10.2022 г. до
01.10.2025 г. дължимата сума възлизала в общ размер на 7090 лева. С жалба с вх. № УРИ-
812100-7057/14.04.2025 г. до министъра на вътрешните работи и до заместник-министъра на
вътрешните работи, ищцата поискала да й бъде изплатено дължимото й се допълнително
възнаграждение, но жалбата й била приета за неоснователна. Излага подробни съображения
за неоснователност на отказа на ответното министерство. Прави доказателствено искане за
приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, както и за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска
осъждане на ответника да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника,
който оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. Не оспорва, че ищцата е
служител в Дирекция “Координация и административно обслужване“ при МВР по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР със статут по ЗДСл, както и че за исковия период не й е изплащано
допълнително трудово възнаграждение за научна степен. Излага доводи, че ищцата няма
право на претендираното допълнително трудово възнаграждение, тъй като й е определена
индивидуална основна заплата, включваща и допълнителното възнаграждение по чл. 179, ал.
1 ЗМВР. Твърди, че статутът на ищцата през целия исков период се регламентирал от
разпоредбите на ЗДСл, в които не било уредено право на допълнително възнаграждение за
научна степен по чл. 179, ал. 1 ЗМВР. Заявява, че съгласно пар. 69, ал. 6 от ПЗР към
ЗИДЗМВР при назначаване на служителите с преобразувани правоотношения по ЗДСл се
определяла индвивидуална основна заплата, която включвала заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР, като в тази връзка с преназначаването на
ищцата на споменатата длъжност, считано от 01.02.2017 г., възнаграждението за научна
степен не се начислявало отделно, а представлявало компонент от получаваното от ищцата
основно възнаграждение. Отделно от това излага доводи, че на държавния служител не
могат да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от ЗДСл, като
2
такива не могат да бъдат определени в други закони. Прави доказателствено искане за
приемане на представени към отговора на исковата молба писмени доказателства. Иска
отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на сторените деловодни разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 179, ал. 1
ЗМВР.
За да възникне парично вземане за заплащане на допълнително възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между страните да е налице валидно възникнало служебно
правоотношение, както и че ищецът е работил на длъжност, за която нормативно е
предвидено заплащане на допълнително трудово възнаграждение за научна степен, в т.ч. за
научна степен „доктор“; 2) служителят да е придобил научна степен „доктор“ по
дисертационен труд по научна специалност, свързана с длъжностните му задължения; 3)
служителят да е престирал реално работна сила за твърдения период за който се претендира,
че работодателят не е заплатил дължимото допълнително възнаграждение за научна степен
„доктор“; 4) както и размера на вземането за исковия период, вкл. че със заповед на
министъра на вътрешните работи са определени конкретни размери на допълнителното
трудово възнагражднеие за научна степен „доктор“.
Ищецът носи доказателствената тежест, т.е. има процесуалното задължение (арг. чл.
154, ал. 1 ГПК) да установи посочените материални предпоставки, а ответника следва да
установи, че е заплатил претендираните суми.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да се отдели за безспорно, че: 1) през исковия период ищцата работила при ответника
по служебно правоотношение, като със заповед № 8121К—1113/02.02.2017 г. на министъра
на вътрешните работи била назначена като държавен служител на длъжност главен експерт
в сектор „Жалби, предложения и сигнали“ на отдел „Административно обслужване“ към
Дирекция “Координация и административно обслужване“ при МВР и на основание чл. 9
ЗДСл и пар. 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР заеманата от нея длъжност била трансформирана в
длъжност по ЗДСл; 2) че през 2016 г. ищцата защитила в Академията на МВР дисертация за
получаване на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Дейност на органите на
МВР по сигнали, предложения и жалби на граждани“, за което й била присъдена
образователна и научна степен „доктор“ по „Организация и управление извън сферата на
материалното производство (Национална сигурност)“; 3) че през исковия период на ищцата
не е изплащано отделно допълнително трудово възнаграждение за научна степен „доктор“.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и към
отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Основателно е искането за допускане изслушване на ССчЕ по въпросите поставени в
исковата молба, тъй като същото е допустимо, относимо и необходимо, а за обстоятелствата
и връзките между тях, за които се иска вещото лице да даде експертно заключение страната
носят доказателствена тежест.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.01.2026 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба и приложенията към него, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните, че
на 1) през исковия период ищцата работи при ответника по служебно правоотношение, като
със заповед № 8121К-1113/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи била назначена
като държавен служител на длъжност главен експерт в сектор „Жалби, предложения и
сигнали“ на отдел „Административно обслужване“ към Дирекция “Координация и
административно обслужване“ при МВР и на основание чл. 9 ЗДСл и пар. 69 от ПЗР на
ЗИДЗМВР заеманата от нея длъжност била трансформирана в длъжност по ЗДСл; 2) че през
2016 г. ищцата защитила в Академията на МВР дисертация за получаване на образователна
и научна степен „доктор“ на тема „Дейност на органите на МВР по сигнали, предложения и
жалби на граждани“, за което й била присъдена образователна и научна степен „доктор“ по
„Организация и управление извън сферата на материалното производство (Национална
сигурност)“; 3) че през исковия период на ищцата не е изплащано отделно допълнително
трудово възнаграждение за научна степен „доктор“.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба, при депозит 350,00 лева, вносими от бюджета на съда
в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., която да бъде уведомена след представянето на
доказателства за внесения депозит.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4