Решение по дело №2098/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 24
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Пламен Георгиев Ченджиев
Дело: 20224520202098
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Русе, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20224520202098 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. В. И. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-1882-000219/13.09.2022 г. на началник РУ в
ОДМВР Русе РУ 01 Русе, с което на основание чл.638 ал.1 от КЗ му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА И
ПЕТДЕСЕТ лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
твърди,че не е извършил нарушението за което е санкциониран.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателя е водач на МПС с правоспособност кат.”,B М,AM” и като
такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. До 20.08.2022г. има налагани
административни наказания за нарушения по ЗДвП като по всички е
настъпила реабилитация.Едно от наказанията за които е реабилитират е
наложено през 2017г. за нарушение по чл.638 ал.1 от КЗ.
Жалбоподателят е собственик на л.а. Мерцедес с рег.№ Р 4216 КН. Като
1
собственик на 23.02.2022г. жалбоподателят сключва договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за което е
издадена застрахователна полица BG/30/122000602364. Срокът на договора е
от 00:00ч. на 27.02.2022г. Застрахователната премия е разсрочена като при
сключване на договора жалбоподателят заплаща първоначална вноска.
Следващата вноска е с падеж 27.05.2022г.,но до 20.08.2022г. жалбоподателят
не заплаща втората вноска. В договора е предвидена клауза за автоматично
прекратяване на същия при неплащане на една от разсрочените вноски в 15
дневен срок от падежа.
На посочената дата жалбоподателят управлява автомобила и
около00:25ч. се движи по ул.”Шипка” в гр.Русе, където до №12 е спрян за
проверка от свид. Л.– ст.полицай в Първо РУ Русе. При проверката на
документите се установява,че представя полица за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” по която не е заплатена втора разсрочена вноска и
от падежа е изтекъл срок от два месеца и половина.
Свидетелят съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение на разпоредбата на чл.438 ал.1 т.1 от КЗ.
На 13.09.2022 г. началникът на РУ в ОДМВР Русе РУ 01 Русе издава
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.638 ал.1 от
КЗ му налага административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА И
ПЕТДЕСЕТ лева
Изложеното се установява от констатациите в АУАН, копие от
застрахователна полица и показанията на разпитания свидетел – Л..
При установяване на фактите съдът цени показанията на свид.Л., който
не е заинтересован от изхода на делото и е имал непосредствена възможност
да възприеме,водача на автомобила и представените му документи.Така
приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана по същество е неоснователна.
От обективна страна жалбоподателят И. е осъществил обективните признаци
на състава на нарушението по чл.638 ал.1т.1 от КЗ, тъй като на 20.08..2022г.
като физическо лице, което притежава моторно превозно средство, което е
2
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение не е изпълнил задължението си регламентирано в разпоредбата на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ да сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Неизпълнението е от 11.06.2022г. когато е
изтекъл петнадесет дневен срок от падежа на втората вноска и е констатирано
на датата на управлението на МПС от самия собственик. Възражението,че
договорът не е прекратен,тъй като жалбоподателят не е уведомил собственика
е неоснователно,тъй като съгласно разпоредбата на чл. 368, ал. 1 от КЗ – в
случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се
плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неизправност
от страна на застрахования на застрахователя са дадени правата да намали
застрахователната сума по договора, да измени условията на договора или да
прекрати договора – чл. 368, ал. 2 от КЗ. Предвидено е, че правата по алинея
втора застрахователят може да упражни след изтичане на 15-дневен срок от
получаване на писмено уведомление за това от застрахования – чл. 368, ал. 3,
изр. 1 от КЗ. Но също така е предвидено, че подобно писмено уведомление се
смята за връчено, ако изрично е посочено в полицата, че договорът ще се
смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, който срок не може да бъде по-кратък от 15 дни – чл.
368, ал. 2, изр. 2 от КЗ. В случаите на изречение второ допълнително изрично
писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е
необходимо.
Видно от приложения от жалбоподателя договор /полица/, сключена със
застраховател на 23.02.2022 г - полицата съдържа такава изрична клауза,
която застрахованият е приел с нейното подписване. Предвид горното съдът
счита, че не е било необходимо застрахователят да изпраща ново изрично
писмено изявление за прекратяване на договора, щом законът позволява и
страните по застрахователното правоотношение изрично са се договорили за
такъв вид връчване. Наличието на тази клауза дава основание да се направи
извода,че договорът е прекратен и към датата на управление жалбоподателят
не е имал сключен валиден договор.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – с оглед на
правоспособността и квалификацията си на водач и на предишното си
санкциониране за същото по вид нарушение ,деецът е съзнавал задължението
на собственика за сключване на договор за задължителна застраховка, но
3
въпреки това е управлявал автомобила си с прекратен договор и без
сключване на валиден.
При провеждането на административнонаказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Наказанието е определено правилно предвид санкцията на разпоредбата
на чл.638 ал.1 от КЗ, която е фиксирана и не следва да се обсъжда
справедливостта ѝ.
Предвид на това наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
По отношение на претенцията за разноски,съдът прие следното:
Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от
ЗАНН вр. чл.143 от АПК.Като взех предвид горното и обстоятелството, че
наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице
предпоставките на чл.143 АПК и жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати направените от административнонаказващия орган в хода на
административното производство разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.
колкото следва да се редуцира хонорара за да е съответен на извършените
действия – еднократно явяване в съдебно заседание продължило около 15
минути.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-1882-
000219/13.09.2022 г. на началник РУ в ОДМВР Русе РУ 01 Русе, с което на С.
В. И. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.638 ал.1 от КЗ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ лева
.
ОСЪЖДА С. В. И. от гр.Русе ЕГН ********** да заплати на ОДМВР
Русе сумата от 100лв./ сто лева / съдебни разноски – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред АС Русе в 14-дневен срок.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5