№ 145
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110110757 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Ищецът С. П. П., действащ със съгласието на своята майка З. С. П.,
твърди, че с Решение № 260785/08.03.2021 г., постановено по гр.д. №
15318/2020 г. по описа на РС-Варна, е прекратен бракът между З. С. П. и П. Г.
П.. Със същото родителските права по отношение на роденото от брака дете
С. П. П. са предоставени на майката, а бащата е осъден да му заплаща месечна
издръжка в размер на 250 лева. Излага се, че понастоящем С. живее при майка
си на адрес гр. ***********, а баща му ежемесечно превежда по банков път
присъдената издръжка, като от м. април 2021 г. заедно с нея допълнително
превежда сума в размер на 100 лева, представляваща част от издръжка за
минал период.
В исковата молба се твърди, че детето се нуждае от ортодонтско
лечение, изразяващо се в поставянето на два броя ретайнери на горни и долни
зъби. всеки от които на стойност 400 лева. През м. май 2022 г. ответникът
категорично отказал да поеме половината от разходите за лечението под
претекст, че няма финансова възможност, поради което бил поставен само
ретайнер на горните зъби, а поставянето на такъв на долните зъби било
отложено за м. септември 2022 г.
Излага се, че майката З. П. заплаща ежемесечно сума в размер на 390
лева за погасяването на ипотечен и потребителски кредит за закупено след
прекратяване на брака жилище, което понастоящем ползват с детето С..
Поддържа се, че от определянето на дължимата от бащата издръжка
социално-икономическите условия в страната са се изменили, а нуждите на С.
1
са нараснали. Сочи се, че освен разходите за задоволяване на основните му
нужди майка му ежемесечно заплаща около 50 лева за телефон и му
предоставя джобни в размер около 300 лева месечно. Наред с изложеното
през последната зима детето боледувало по-често от обикновено, а от
септември 2022 г. ще започне да посещава уроци по математика два пъти
седмично, разходите за които са около 160 лева месечно. Сочи се, че
ответникът има пълнолетна дъщеря от предходен брак, на която З. П.
понякога помага финансово.
Ищецът поддържа, че общият размер на средствата, нужни за
задоволяване на потребностите му, възлизат на 600 лева месечно, като
ответникът следва да поеме част от тях в размер на 450 лева. Навежда доводи,
че последният е в добро финансово състояние, няма алиментни задължения
към трети лица, в трудоспособна възраст е и не страда от заболявания, които
да го възпрепятстват да полага труд и да реализира допълнителни доходи,
съответно да заплаща издръжка в претендирания размер.
Отправя искане до съда за изменение на размера на издръжката,
определена с Решение № 260785/08.03.2021 г., постановено по гр.д. №
15318/2020 г. по описа на РС-Варна, в полза на детето С. П. П. от 250 лева на
450 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.08.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в
който оспорва исковата претенция по размер. Поддържа, че понастоящем е
безработен и не разполага с достатъчно средства, за да поеме по-висока
издръжка от определената с Решение № 260785/08.03.2021 г. по гр.д. №
15318/2020 г. по описа на РС-Варна. Твърди, че винаги се отзовава на
нуждите на сина си и е заплатил половината от стойността на ортодонтското
му лечение. Заявява, че е в състояние да поеме част от нужната на сина му
издръжка в размер на 300 лева и изразява надежда да постигне съгласие с
майката на детето по този въпрос. Изразява готовност да полага
допълнителни грижи за сина си.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над сумата от
300 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че З. С. П., ЕГН
**********, и П. Г. П., ЕГН **********, са родители на непълнолетното дете
С. П. П., ЕГН **********; както и че с Решение № 260785/08.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 15318/2020 г. по описа на РС-Варна, родителските
права по отношение на детето С. П. П. са предоставени на майката, а бащата е
осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лева в полза на детето.
2
Видно от удостоверение изх. № 1300-029/22.07.2022 г., З. П. получава
брутно месечно трудово възнаграждение в размер между 1250 лева и 1725
лева.
От представената с исковата молба служебна бележка № 724/29.07.2022
г. /л. 11/ се установява, че през учебната 2022/2023 г. С. П. е записан като
редовен ученик в единадесети клас в СУ „*******“, гр. Варна.
Видно от представената от ответника фактура, ведно с фискален бон,
същият е заплатил сума в размер на 400 лева за ортодонтско лечение на
15.09.2022 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.С.Д.а, леля на
ищеца, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват
следните обстоятелства:
Понастоящем непълнолетният С. живее с майка си, а баща му заплаща
издръжка в размер около 250 лева. Детето два пъти седмично посещава
частни уроци по математика, стойността на които е 60 лева на час. Св. Д.
сочи, че С. има проблеми със зъбите, поради което трябвало да му бъдат
поставени ретайнери и лечението струвало 800 лева. Наред с това често
боледува. Излага, че З. П. изплаща кредит в размер около 400 лева месечно за
жилище, в което понастоящем живеят със С..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) трайно увеличаване на потребностите на издържания; 2)
възможност на дължащия да заплаща издръжка в увеличен размер.
Макар от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /м.
март 2021 г./ да не е изминал продължителен период от време, е
общоизвестно, че са настъпили съществени промени в обществено-
икономическите условия в страната, довели до значително нарастване на
разходите за храна, дрехи, учебни пособия, транспорт и др.
Следователно безспорно е налице промяна в обстоятелствата, като
конкретният размер на дължимата в полза на С. издръжка следва да бъде
определен съобразно критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на
детето, от една страна, и възможностите на дължащия издръжка родител, от
друга.
Съгласно данните на Националния статистически институт за третото
тримесечие на 2022 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер
на 2239.01 лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са
необходими за дете на възрастта на С. /за алкохолни напитки, тютюневи
изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход
за тримесечие възлиза на 1667.06 лева или 555.69 лева за месец, като това са
средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.
3
При преценката относно конкретните нужди на детето съдът следва да
вземе предвид данните за неговата възраст, образование, обективни условия
на живот и специфични потребности. От събраните по делото доказателства
се установява, че С. е ученик в единадесети клас. От събраните по делото
гласни доказателства става ясно, че той посещава допълнително уроци по
математика, разходите за които съгласно исковата молба са около 160 лева
месечно /съгласно показанията на св. Д. те значително надвишават този
размер/. След съобразяване на тези обстоятелства, както и на горепосочените
официалните данни, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва
да бъде осигурена на С. от двамата му родители е в размер на 720 лева.
Така определеният общ размер на необходимата на детето издръжка
следва да бъде разпределен между двамата родители, като се съобразят
техните възможности и материално състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Съгласно
трайната съдебна практика възможността на дължащия издръжка родител се
преценява въз основа на получавания доход, квалификацията, имотното
състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа
и издръжка.
По делото не са ангажирани доказателства от ищцовата страна досежно
размера на получавания от ответника месечен доход. Същевременно, следва
да се съобрази, че ответникът е в работоспособна възраст и при полагане на
дължимите усилия би могъл да реализира доходи поне в среден размер.
Липсват доказателства последният да страда от заболявания, които да
препятстват възможността му да реализира доходи от полагането на труд или
да дължи издръжка на други лица освен на ищеца.
Като съобрази горните обстоятелства, както и фактът, че С. живее с
майка си и тя полага непосредствените грижи за него, съдът намира, че
бащата следва да поеме част от издръжката на С. в размер на 380 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че така определеният размер на
издръжката съответства на възможностите на ответника, като и след
заплащането му той би разполагал с достатъчно средства за собствената си
издръжка.
Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.08.2022 г.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане за присъждане на
сторените по делото разноски, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Своевременно ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на последното. Настоящият съдебен състав, като отчете, че
делото не се отличава с правна или фактическа сложност, намира, че следва
да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева
съобразно минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с
4
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията, действала към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие /03.08.2022 г./. Така
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 253.33 лева,
представляваща разноски в настоящото производство съразмерно на
уважената част от иска.
Съобразно отхвърлената част на ответника се дължат разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 62.22 лева.
Предвид частичното уважаване на предявения иск и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна държавна
такса в размер на 187.20 лева върху изменения размер на издръжката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с Решение №
260785/08.03.2021 г., постановено по гр.д. № 15318/2020 г. по описа на РС-
Варна, дължима от П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„***********, в полза на детето С. П. П., ЕГН **********, действащо със
съгласието на своята майка З. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
Варна, ж. к. „***********, като я увеличава от 250 /двеста и петдесет/ лева
на 380 /триста и осемдесет/ лева месечно, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 10.08.2022 г., до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 380 /триста и осемдесет/ лева до претендирания размер от 450
/четиристотин и петдесет/ лева месечно, на основание чл. 150 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„***********, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. П., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка З. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
Варна, ж. к. „***********, сумата от 253.33 лева /двеста петдесет и три
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща извършени по делото
разноски съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка З. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ж. к.
„***********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „***********, сумата от 62.22 лева /шестдесет и два лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща извършени по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„***********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
5
сметка на Районен съд – Варна сумата от 187.20 лева /сто осемдесет и седем
лева и двадесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6