Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ................
гр. София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
съдебно заседание състояло се на втори октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 810 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК :
Образувано е по искова молба с вх. №
39572 от 07.05.2020 г. подадена от „Т.1.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, срещу У.Н.С.С./УНСС/, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***.
Предявени за разглеждане при
условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове:
1./ иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 75 409,84 лв. – главница,
представляваща част от общо вземане в размер от 99 961,84 лв., което съставлява
незаплатен остатък на договорени ремонтни дейности в предоставен под наем имот
на обект /Кафе – клуб VI етаж, с площ от 255,078 кв.м./ разположен в сградата
на УНСС, съгласно Анекс № 2/01.06.2016 г. към договор за наем на имот с рег. №
446/2014 г., за които ремонтни работи е съставен констативен протокол
10.03.2017 г. и Анекс № 3/05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
посоченото главно вземане, считано от 07.05.2020 г. до окончателното му
изплащане, и
2./ иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
1 152,09 лв. – съставляваща сбор от начислена лихва за забава върху
главното вземане /75 409,84 лв./, която се претендира за периода от 19.01.2020
г. до 13.03.2020 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника на
30.06.2014 г. бил сключен договор за наем на недвижим имот. Ищецът имал
качеството на наемател, а ответния университет бил в положението на наемодател.
Предмет на наемното правоотношение било временното и възмездно ползване на част
от имот притежаван от УНСС, намиращ се в сградата му на ул. „Осми декември“ в
гр. София, а именно : Кафе – клуб VI етаж, с площ от 255,078 кв.м. /помещение
със закрита площ и тераса/. Предназначението на отдадения под наем имот било за
осигуряване място за отдих на студенти и преподаватели, храна, напитки и
свързаните с тях услуги. Сочи се, че съглашението било сключено за 10-годишен
срок. Наемателят-ищец поел задължение да заплаща ежемесечен наем в размер на
сумата от 3 300 лв. /без ДДС/, като уговорения падеж е до 10-то число на
текущия месец, за който наема се следва. Поддържа се, че наемодателят се
обвързал да предостави наетия имот на наемателя на 31.07.2014 г. Твърденията на
ищеца продължават с това, че по волята на страните била установена възможност
наемателя да извършва в наетите помещения частичен или основен ремонт и
преустройства нужни за ползването им по предназначение, като разходите за
подобни ремонти са за сметка на наемодателя и се приспадат от уговорените наемни
вноски, които наемателят следва да плаща ежемесечно, като за последното е
необходимо договорът за наем да се анексира, като в анекса се детайлизира срока
на изплащане на средствата по направения ремонт и размера на редуциране на
наемните вноски. На 14.07.2014 г. страните подписали анекс, в които се
съгласили, че по повод обекта на наемното отношение е настъпило събитие от
извънреден характер – авария, като това продиктувало изменение в ангажимента за
заплащане на наемна цена, което задължение било отложено във времето, считано
до предаване държането върху имота предмет на наемното съглашение. В началото
на м. юни 2016 г. страните подписали втори анекс към договора за наем, където
предвидили, че наемателя се задължава да извърши основен ремонт на помещенията,
които са предмет на наемната сделка, и това следва да се случи в срок до
15.09.2016 г. Допълва се, че ремонтът следвало да бъде подчинен на изготвен
технически проект, съставена КСС, съответно приет от комисия сформирана със
заповед на представляващия ответния университет. С този анекс страните са
постигнали договореност, че през времетраене на възложения ремонт наемателя
няма да плаща предвидената наемна цена. Предвид това, че възложеният ремонт
изисквал допълнително време бил приключен от ищеца на 01.02.2017 г. На
10.03.2017 г. нарочно сформираната комисия, която е следвало да приеме работата
и да оцени вложената сума за изпълнение на ремонтните дейности по обекта е
заключила в писмена форма, че тази сума е равна
на 145 098,44 лв. без вкл. ДДС, или 174 118,13 лв. с вкл. ДДС.
Впоследствие на 05.10.2017 г. страните сключили трети поред анекс, където
потвърдили, че сумата по възложения ремонт е 145 098,44 лв. без вкл. ДДС, или
174 118,13 лв. В същия анекс било разписано и това, че към 30.09.2017 г. наемателят
дължи на наемодателя наемни вноски в размер на общо 49 500 лв. с вкл. ДДС,
съответно за консумативни разходи сума в размер от 3 653,27 лв. и лихва в
размер на 3 661,41 лв. или обща сума в размер от 56 814,68 лв. с вкл. ДДС. В
анекса била инкорпорирана и воля за компенсационна сделка, като насрещните
вземания на страните били прихванати до размера на по-малкото от тях,
респективно дължимия от ответния университет остатък за стойността на
изпълнения ремонт възлизал на сумата от 121 110,71 лв. с вкл. ДДС. Ищецът
поддържа, че в съдържанието на този анекс страните се разбрали, че считано от
01.10.2017 г. наемната цена се намалява до месечна сума в размер от 1980 лв. с
вкл. ДДС. Наемното правоотношение било променено по волята на страните с нов
анекс подписан на 18.01.2018 г., където било предвидено индексиране на
месечната наемна цена с 3 % съгласно индекса на инфлацията за 2017 г., като
считано от 01.11.2017 г. наемната цена била установена на сумата от 3 399 лв. с
вкл. ДДС. Сумите по индексирането били заплатени от наемателя отново
посредством прихващане от следващото му се вземане установено в анекс 3.
Излагат се фактически твърдения, че на 19.04.2019 г. Ректорът на УНСС е
уведомил ищеца, че считано от 30.06.2019 г. договорът за наем се прекратява. На
02.08.2019 г. ищецът-наемател върнал държането на наетата вещ на наемодателя,
като в изготвен нарочен протокол са описани липси. Изтъква се, че на 18.12.2019 г. ищецът е приканил ответника
доброволно да му заплати остатъка от дължимата сума по анекс 3 и констативен
протокол от 10.03.2017 г. По повод уреждане на тази материална претенция се
сочи, че на 16.01.2020 г. страните са провели среща, където ръководството на
УНСС признало, че има задължения към ищеца, като е предложило тяхното
издължаване да бъде уредено чрез сключване на спогодба. Последвало изпращане на
писмо от ответника, в което същия признавал, че дължи в полза на ищеца сумата в
размер от 83 490,71 лв., а ищецът на свои ред дължи на ответника сумата от 8
080,87 лв., като след компенсиране на двете задължения до размера на по-малкото
общото оставащо задължение на ответника към ищеца се свеждало до сумата от 75
409,84 лв. Ищецът потвърждава
предприетото от ответника прихващане и погасителния ефект от него, като
настоява да продължава да има качеството на кредитор на ответника за вземане в
размер на сумата от 75 409,84 лв. Допълва се, че въпреки изразената готовност в
периода до началото на м. май 2020 г. страните не успели да консолидират
съгласие около сключването на спогодба, в която да уредят начин и срок за
изплащане на дълга. Поддържа се, че предвид неизпълнението на задължението от
ответника в рамките на поставения с поканата за доброволно изпълнение срок,
който бил изтекъл на 18.01.2020 г., респективно от 19.01.2020 г. УНСС изпаднало
в състояние на забава и за него се пораждало задължение да изплати съответното
обезщетение по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение е
изчислен на сумата от 1 152,09 лв., като наред с главното вземане от 75 409,84
лв. се желае и неговото присъждане.
Ответната страна – У.Н.С.С.се
възползва от правото си на отговор по исковата молба, като депозира такъв по
делото на 30.06.2020 г. С него предявените искове се оспорват, като недопустими
и неоснователни. Ответникът потвърждава фактическата обстановка изложена в ИМ
свързан със сключване на договора за наем, основните елементи от неговото
съдържание, включително извършените с анекси изменения в неговото съдържание.
Потвърждават се и обстоятелствата свързани с възложения на ищеца-наемател и
извършен от него ремонт на наетия обект, в т.ч. и че общата вложена сума за
ремонтни дейност възлизала на 174 118,13 лв. с вкл. ДДС. Вярно било и това, че
между страните били извършени прихващания на насрещни задължения за дължим
наем, консумативи и лихви, респективно за дължима стойност на възложени
ремонтни работи по наетия обект. Окончателният остатък, на който ищеца се
явявал носител, а ответника адресат дължащ плащането му възлизал на сумата от 75 409,84 лв. В отговора са формулирани и
твърдения какви са причините провокирали наемодателя да прекрати едностранно
наемната връзка, а именно : за извършените СМР в наетия обект липсвали издадени
строителни документи, съответстващи на разпоредбите на ЗУТ, вкл. не е бил
спазен чл. 5, ал. 1 от договора за наем. За да уреди погашението на
задължението си от 75 409,84 лв. ответникът сочи да е инициирал среща с ищеца,
на която е предложил помежду им да бъде сключена спогодба, в която да се
регулира разсроченото плащане на сумата в полза на „Т.1.“ АД.
На 06.07.2020 г. дружеството-ищец
депозира молба в срока за допълнителна ИМ, като заявява, че е запознат с
дадения от ответника отговор и изрично посочва, че няма да се възползва от
процесуалното си право на ДИМ, като желае делото да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С определение от 31.08.2020 г. съдът
е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск по чл.
79, ал. 1 ЗЗД под формата на заявено увеличение в неговия размер, а именно
вместо за първоначално предявената сума от 75 409, 84 лв. същия е увеличен
на сумата от 99 961,84 лв.
Съдът, след като прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните
съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна:
Между
страните отсъстват разногласия, а и по делото е представен подписан между тях
договор за наем на имот от 30.06.2014 г., съгласно който наемодателя – ответник
е предоставил на наемателя – ищец за временно и възмездно ползване част от имот - обект /Кафе – клуб VI етаж, с
площ от 255,078 кв.м./ разположен в сградата на УНСС в гр. София, включващ
помещение с покрита площ от 152,558 кв.м. и тераса с площ от 102,52 кв.м., като
същия се ползва с цел осигуряване на място за отдих на студенти и
преподаватели, храна, напитки и свързаните с тях услуги. Предвидено е, че
месечната наемна цена, която наемателя следва да заплаща за ползването на имота възлиза на сумата от
3 300 лв. без ДДС. В чл. 5 от договора е възприето правилото, че при
съгласие на наемодателят в наетия имот наемателя може да основен или частичен
ремонт и преустройства необходими за осъществяване на дейността, поради която
имота е нает. Разписано е също така, че в подобна хипотеза стойността на
извършения основен ремонт и преустройство се изплаща от наемодателя, чрез
намаляване на наемните вноски, за което се сключва нарочен анекс.
На
14.07.2014 г. страните по наемното правоотношение създадено от цитирания
по-горе договор за наем са сключили анекс, с който са изменили част от неговото
съдържание, а именно : заради настъпила внезапна авария в нов корпус „И“ на
сградата на УНСС и породила се необходимост за максимално оползотворяване на
всички помещения разположени в другите корпуси, в т.ч. и отдаденото под наем
такова, задължението на наемодателя да предостави за ползване наетото помещение
е отложено за срок не по-късно от 28.02.2015 г., като за периода от 30.06.2014
г. до деня на предаване на имота с протокол за предаване уговорената с договора за наем наемна цена
няма да се дължи от наемателя.
На
01.06.2016 г. между страните се подписва Анекс 2 към договора за наем от 2014
г., като с него е видно, че те се договарят за това, че наемателят поема
задължение да извърши основен ремонт на наетото помещение, съгласно изготвен
технически проект, КСС и протокол от комисия назначена от ректора на УНСС.
Уговорено е, че за периодът на извършване на ремонтните дейности наемателят е
освободен от задължението си да заплаща наемна цена на наемодателя. Присъства и
клауза, че стойността на основния ремонт, след уточняване на действително
извършените СМР и изплатените средства за тях, ще се изплати от наемодателя
чрез прихващане от дължимата наемна цена, за което следва да се сключи нарочен
анекс, където трябва да се конкретизира срокът за изплащане и размерът на
намаляване на наемните вноски.
Въз основа
на съставен на 10.03.2017 г. констативен протокол сформирана от представители
на страните по договора за наем комисия е констатирала, че в предоставения под
наем обект за сметка на наемателя са действително извършени СМР на стойност от
145 208,44 лв., без ДДС.
Отношенията
между страните по повод учреденото наемно правоотношение са продължили своето
развитие със сключване на Анекс 3 от 05.10.2017 г., посредством който
наемодателят и наемателят приемат, че съгласно съставен констативен протокол
10.03.2017 г. наемателят е вложил сума за извършването на СМР по наетия от него
обект в размер възлизащ на 145 098,44 лв. без ДДС, съответно
174 118,13 лв. с вкл. ДДС. Същевременно страните са постигнали единодушие
и по въпроса, че към датата – 30.09.2017 г. наемателят дължи на наемодателят
сумата в размер от 49 500 лв. – наемни вноски и сумата в размер от
3 653,27 лв. – консумативни разходи, както и лихви върху тези вземания в
размер на сумата от 3 661,41 лв. Или общия размер на задълженията на
наемателя се равнява на сумата от 56 814,68 лв. с вкл. ДДС. Постигнато е
съгласие за компенсация между насрещни вземания, а именно такова притежавано от
наемателя в размер от 174 118, 13 лв. и такова притежавано от наемодателя
в размер от 53 007,42 лв., като компенсацията се извършва до размера на
по-малкото от двете, и като последица от нея за наемодателя остава остатъчно
задължение в размер на сумата от 121 110,71 лв. с вкл. ДДС. Постигната е и
уговорка за намаляване с 50 % на дължимите от наемателя наемни вноски за срок
до 61 месеца, като дължимата месечна наемна сума от наемателя, считано то
01.10.2017 г. се установява в размер от 1 980 лв. с вкл. ДДС.
С
допълнително споразумение от 18.01.2018 г. страните са предвидили индексиране
на месечната наемна цена с 3 % съгласно индекса на НСИ за 2017 г., като се
променя от 3 300 лв. на 3 399 лв. без ДДС, считано от 01.11.2017
г.
Подписано
е и допълнително споразумение 5 от 31.10.2018 г., с което отново е извършено
индексиране на месечната наемна цена по договора за наем на помещение в
сградата на УНСС, като считано от 01.11.2018 г. дължимият наем нараства от
3 399 лв. на 3 504,37 лв.
Видно от
приложена, като писмено доказателство по делото Покана за доброволно
извънсъдебно уреждане на правоотношения, която е получена на 18.12.2019 г.
дружеството-ищец „Т.13“ АД е поканило ответния ВУЗ в 1-месечен срок, считано от
момента на получаване на поканата да му заплати сума в размер от 98 227,36
лв. по посочена банкова сметка, ***, канещият ще счита, че адресата на поканата
изпада в забава и наред с главното си задължение ще следва да отговаря за
заплащане на обезщетение за забава.
Със свое
писмо от 24.01.2020 г. Ректорът на ответника УНСС е формулирал отговор по
отправената от ищеца покана от 18.12.2019 г., където е посочено, че двете
страни по договора за наем имат насрещни необслужени вземания, като е
предложено да се извърши прихващане между тях, като след погасителния му ефект
задължението на УНСС се редуцира до сумата от 75 409,84 лв. Предложено е
така формираното парично задължение да бъде обслужено от УНСС при подписване на
споразумение за разсрочено плащане с „Т.13“
АД, като разсрочването бъде за шест месечни вноски, считано от м. 02.2020 г. Към
писмото са приложени становище по поканата на „Т.13“ АД, както и справка за
извършени прихващания.
Сред приобщените
по делото доказателства е и разменена между страните електронна кореспонденция,
съгласно която на 12.02.2020 г. представител на ищеца е изпратил на
представител на ответника проект на споразумение с молба за коментар и действия
по подписване. На 17.02.2020 г. представител на ответника е изпратил проект на
споразумението с добавени от страна на УНСС предложения. На 20.02.2020 г. „Т.13“ АД изпраща до УНСС окончателен вариант
на споразумението, което е склонен да сключи, като изрично подчертава, че
никъде няма установено нормативно изискване за издаване на данъчна фактура от негова страна относно подлежащата на плащане
сума. Допълнено е, че счетоводното основание, което УНСС може да отрази в
счетоводните си записи относно плащането е самото споразумение. Установява се,
че между служители в УНСС е проведена кореспонденция, че относно подписването
на споразумението е необходимо издаването на фактура за подлежащата на плащане
парична сума. Тази кореспонденция е препратена на ищеца на 06.03.2020 г.,
считано от когато диалогът по подписване на споразумение за остатъка от
стойността на извършените СМР е преустановен.
Сред
ангажираните от ищеца доказателства в подкрепа на част от исковата му
претенция, а именно такава в размер от 24 552,00 лв. са споразумение за
доброволно уреждане на правоотношения от 17.07.2018 г., фактура от 23.05.2018
г., както и три броя разписки. Съгласно същите се установява, че „Т.13“ АД е
изпълнил свое парично задължение към „Б.“ ЕООД, което произтича от извършени в
полза на „Т.13“ АД от „Б.“ ЕООД строително-монтажни работи и услуги на обект –
открита тераса на кафе – клуб в УНСС, обхващащи изготвяне на технически проект
за външна механизирана тента, както и доставка и монтаж на декинг за
тераса.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с свое определение от 07.07.2020 г.
съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните факти : че на 30.06.2014 г. ищецът и ответникът са сключили договор за
наем, чието съдържание е това оповестено в ИМ; че страните са изменили този
договор постигайки договореност за извършването на СМР в наетите помещения от
страна на наемателя, които подлежат на плащане от наемодателя, в т.ч. чрез
приспадане на наемни вноски; извършване на възложената работа от ищеца, като
стойността на изпълнените СМР възлиза на сумата от 145 098,44 лв. без вкл.
ДДС, или 174 118,13 лв. с вкл. ДДС, както и приемане на тази работа от
ответника; извършване на прихващания, с които стойността на уговореното вземане
за възнаграждение по възложения ремонт е сведена до 75 409,84 лв.
Други
релевантни доказателства отнасящи се до подложените на искова защита субективни
имуществени права не са представени по делото.
При тази
установеност на фактите съдът прави следните правни изводи :
По
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД :
С оглед
естеството на проведеното от ищеца доказване и направените от ответната страна
признания еднозначно следва да се заключи, че в пределите на провелото се
съдебно дирене ищецът е доказал да има качеството на кредитор за вземане в
размер на сумата от 75 409,84 лв. – представляващо остатък от договорени
ремонтни работи в предоставен му от ответника под наем имот - обект /Кафе –
клуб VI етаж, с площ от 255,078 кв.м./ разположен в сградата на УНСС, съгласно
Анекс № 2/01.06.2016 г. към договор за наем на имот с рег. № 446/2014 г., за
които ремонтни работи е съставен констативен протокол 10.03.2017 г. и Анекс №
3/05.10.2017 г. За това си заключение съдебния състав съди от обстоятелството,
че еднопосочно се установява наличието на насрещна воля изразена от страните за
извършване на СМР по наетото помещение от страна на наемателя му, като
разходите за тези дейности е прието да са за сметка на наемодателя. Тоест
налице е валидно възникнала договорна връзка, която има за предмет изпълнението
на СМР в обекта предмет на отдаване под наем, което е възложено от наемодателя на
наемателя, като за последния се поражда правото да получи заплащането
стойността на изпълнените СМР. Няма колебание и върху реализацията на факта
свързан с изпълнението от страна на ищеца на определен обем от СМР в наетото
помещение, в подкрепа на което е приложен и изрично съставен констативен
протокол, където е отразено, че тези дейности са на обща стойност от
145 098,44 лв. без ДДС, или 174 113,18 лв. с вкл. ДДС. Това
обстоятелство е отделено и за безспорно между страните. Такова е и
обстоятелството свързано с приемане на работата за извършени СМР от 145 098,44
лв. без ДДС, както и факта на извършените компенсационни изявления между
страните за погасяване на насрещни техни
вземания до размер на сумата от 98 703,34 лв., като непогасеният остатък
на вземането, с което ищецът разполага по извършените от негова страна СМР се
равнява на сумата от 75 409,84 лв. Съдът намира, че това вземане е с
настъпила изискуемост, тъй като макар за него да не е бил уговорен отнапред
падеж за плащане, то с отправена на 18.12.2019 г. покана за плащане ищецът е
изискал от ответника неговото заплащане в 1-месечен срок, считано от
получаването на същата. Поканата е получена от ответника – УНСС на 18.12.2019
г., което означава, че от този момент е започнал да тече определеният срок за
заплащане на посочения в нея паричен дълг. Следователно срокът е изтекъл на
18.01.2020 г., като до този момент няма данни ответникът да е предприел
действия по погашение на паричното си задължение – съставляващо остатък от
стойност на изпълнени СМР в наетия обект. Напълно неоснователно е позоваването
на ответника, че задържа плащането към ищеца, защото последния отказва да му
издаде фактура за остатъчната стойност на ремонтните дейности. Никъде от
договорната воля на страните при уговорката за направата на ремонта в наетото
помещение не се извежда, като условие за плащане издаването на фактура за
сумата, която остава да се разплати по изпълнените СМР. Счетоводната
необходимост от издаването на фактура не може да се разглежда, като меродавно
основание за отказ да се плати от длъжника, а като евентуално нарушение на
данъчното законодателство от носителя на вземането. Тоест „Т.13“ АД се явява носител на изискуемо и неизпълнено вземане в размер
от 75 409,84 лв., чиито адресат е ответния ВУЗ, като последния следва да бъде
осъден да му ги заплати по предявения иск за реално изпълнение.
Спорен
между страните е въпросът дали наред с вземането в размер от 75 409,84 лв., ответникът се
явява и задължен за заплащане на сумата от 24 522,00 лв., за която ищецът
поддържа, че има качеството кредитор, тъй като я е заплатил за извършването на
СМР по наетия обект, състоящи се в изготвяне на технически проект за външна
механизирана тента, както и на доставка и монтаж на декинг за тераса. Вярно е, че ищецът установява твърдението си
да е заплатил подобна сума в полза на договорно ангажиран от негова страна
правен субект /трето неучастващо по делото лице – Б. ЕООД/, но това съвсем не
означава, че същия е доказал реалното извършване на тази работа в помещението
предмет на договора за наем, респективно приемането на същата от страна на дружеството-ответник.
Касае се за частни писмени документи, които не носят подписа на представител на
ответника, и същевременно фактите удостоверени с тях се оспорват от същия,
което означава, че те не се ползват с материална доказателствена сила спрямо
него. В нито едно свое материално или процесуално изявление представител на
УНСС не е признал подобни дейности, като те не присъстват в съставения между
страните констативен протокол от 10.03.2017 г. Действително моментът към който
тези дейности се отнасят касае м. май 2018 г., което следва по време
изготвянето на цитирания протокол, но в нито едно свое изявление ищецът не е
заявил пред ответника твърдения за тяхната направа, респективно готовност тези
дейности да му бъдат предадени. За пръв път посочените дейности са заявени като
извършени в ИМ, но както вече се отбеляза според настоящата инстанция
проведеното доказване в подкрепа на тяхното реално изпълнение и приемане от
ответника не е в нужната степен, че да се приеме в полза на ищеца да е
възникнало и вземане за посочената сума
от 24 522,00 лв. Предвид това в тази си част исковата претенция за реално
изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като недоказана следва да се отхвърли от съда.
По
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Санкцията за
забава при изпълнение на парично задължение е законово уредена в нормата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД, която гласи, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. За
да възникне подобна право на вземане е необходимо страната, която го претендира
да разполага с изискуемо главно парично вземане, което в случая с ищеца е
изпълнено, тъй като в пределите на обсъдената претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се
възприе, че в негова полза е възникнало вземане в размер от 75 409,84 лв. Същественото
за това, дали вземането за обезщетение за забавено изпълнение е налице е това
дали от ответната страна адресат на главното вземане е допусната забава на
парично вземане, за което е настъпила изискуемост. Вече се посочи, че страните
не са уговорки отнапред падеж за изпълнението на задължението за заплащане на
стойността на извършените СМР в наетия обект. В тази хипотеза приложение намира
законовото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД според което когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Такава покана е била отправена от кредитора и получена от длъжника – УНСС на
18.12.2019 г., като даденият срок за изпълнение по нея е изтекъл на 18.01.2020
г., но такова не е последвало. Така
считано от 19.01.2020 г. е налице забава по отношение изпълнението на главното
вземане в размер от 75 409,84 лв., която забава формира за ищеца правото да
получи обезщетение по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размера на законната лихва.
Изчислена посредством ползването на електронен калкулатор на база главен дълг
от 75 409,84 лв. за периода от 19.01.2020 г. до 13.03.2020 г. законната лихва
възлиза на сумата от 1 152,09 лв., като именно такъв е размера на
обезщетението за забава подлежащ на присъждане в полза на ищеца. Следователно
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан изцяло по своето основание и размер
и претенцията заявена с него следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Неоснователно
е противопоставеното от ответника възражение за липса на валидно възникнало
вземане за обезщетение за забава в полза на ищеца, доколкото няма допусната
забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Вече се посочи, че изискуемостта
на вземането за сумата от 75 409,84 лв. не е обусловена от издаването на
фактура от кредитора, тъй като подобен договорен ангажимент не се разкрива от
облигационната връзка създадена между страните. В този смисъл поставеното от
длъжника изискване към кредитора за издаването на такава е договорно
необосновано, респективно неиздаването на фактура не може да се квалифицира,
като неоказване на съдействие без което длъжникът е в невъзможност да изпълни
поетото от него задължение.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното:
При този
изход на спора право, респективно отговорност за заплащане на разноски се
поражда за всяка една от страните при прилагане правилото за съразмерност на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът – „Т.1.“ АД формулира
изрично искане за присъждане на разноски, а така също доказва да е направил
такива за воденото производството пред настоящата инстанция в размер на сумата
от 3 998,00 лв. – държавна такса и 9 000,00 лв. – заплатено възнаграждение
за ангажиран адвокат. Разноските са направени реално, като адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой съгласно разписка инкорпорирана в приложения
договор за правна защита и съдействие от 11.08.2020 г. Представителят на ответната
страна своевременно е възразил за прекомерност на същото по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Възражението е основателно, тъй като уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение не кореспондира на правната и фактическа сложност на
спора, която съдът намира да е под средния стандарт. Съществена част от фактите
свързани с установяването на съдебно предявените вземания са безспорни между
страните, като проведеното доказване е в минимален обем, в т.ч. съдебното
дирене е приключило в пределите на две съдебни заседания. Това обуславя
репариране от ответника на разход за заплатено адвокатско възнаграждение от
ищеца в размер не по-висок от 3 800 лв. Съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи присъждане
на разноски в размер на сумата от 5 904,20 лв. /3 027,22 лв. – държавна
такса и 2 876,98 лв. – възнаграждение за адвокат/. От ответната страна
липсва манифестирано процесуално изявление за присъждане на разноски за
защитата й в настоящото производство, поради което съдът не следва да се
произнася по отговорността на ищеца за заплащането на такива.
При изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА У.Н.С.С./УНСС/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на „Т.1.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 75 409,84 лв. – главница,
представляваща незаплатен остатък на договорени ремонтни дейности в предоставен
под наем имот на обект /Кафе – клуб VI етаж, с площ от 255,078 кв.м./
разположен в сградата на УНСС, съгласно Анекс № 2/01.06.2016 г. към договор за
наем на имот с рег. № 446/2014 г., за които ремонтни работи е съставен
констативен протокол 10.03.2017 г. и Анекс № 3/05.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 07.05.2020 г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 24 552,00
лв., съставляваща разликата над присъдената сума от 75 409,84 лв. до пълния
предявен размер от 99 961,84 лв.
ОСЪЖДА У.Н.С.С./УНСС/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на „Т.1.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 1 152,09 лв. – съставляваща
сбор от начислена лихва за забава върху главното вземане /75 409,84 лв./, която
се претендира за периода от 19.01.2020 г. до 13.03.2020 г.
ОСЪЖДА У.Н.С.С./УНСС/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на „Т.1.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 5 904,20 лв. –
направени разноски по делото пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: