№ 570
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Д.
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110114871 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. Н. ДЖ. срещу Ж. СТ. ДЖ.
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23, ал. 1 СК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1501.75.1.66 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК с последно изменение засягащо самостоятелния
обект от 29.09.2021 г., с предназначение: Жилище, апартамент, с адрес на имота: гр.
Варна, район „Одесос“, п.к. 9000, ***, състоящ се от три стаи, кухня, кът за хранене,
сервизни помещения, със застроена площ: 92,10 кв.м., съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж:10135.1501.75.1.64; 10135.1501.75.1.65;
10135.1501.75.1.67, подобекта: 10135.1501.75.1.57, над обекта: няма, като
самостоятелният обект се намира на етаж 8, в сграда с идентификатор 10135.1501.75.1,
изградена в имот с идентификатор 10135.2501.75, ведно с принадлежащата му изба с
полезна площ от 4,00 кв., при граници на избата по нотариален акт: Т.Н., коридор, ул.
„Поп Харитон“, ул. „Княз Черкаски“, както и 1,2887 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, който имот е придобит
като нейно лично имущество, вследствие на пълна трансформация на лично
имущество при покупката му по време на брака с ответника; както и в условията на
евентуалност – иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС да бъде
прието за установено спрямо ответника, че ищцата е придобила процесния имот по
давност.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на
12.04.1987 г. в гр. Варна. Поддържа се, че на 02.03.1999 г. по време на брака им ищцата
придобила за сумата от 28 931 800 неденоминирани лева процесния недвижим имот,
като продажната му цена заплатила изцяло с нейни лични средства, придобити по
наследяване от баща й Н.А.Н., починал на 20.04.1998 г. Сочи се, че той разполагал с
400 000 000 италиански лири, които получил по завещание, оставено му от неговата
леля Веса Анастасова, живуща приживе и починала в Рецато-Италия на 21.12.1994 г.
Наследници на баща й Н.А.Н. са трима души: ищцата и И.Н.М. – негови дъщери и
1
М.И.Н. - нейна майка и негова съпруга. След неговата смърт наследниците изтеглили
парите от негова сметка в Италия, обменили ги в щатски долари и си ги поделили в
брой на равни квоти според наследствените им права. Така след подялбата на
паричните средства помежду им ищцата разполагала със значителна сума, която
надвишавала многократно цената на закупения от апартамент. Излага се, че на
01.09.2010 г. ответникът напуснал семейното им жилище, с обяснението, че напуска
ищцата, защото не желае повече да живее с нея, че не го интересува никакво
имущество и собственост, която оставял изцяло на нея, ведно със задълженията по
заемите (парите, от които той ползвал за свои нужди). Заявил, че няма претенции към
жилището, тъй като то е закупено изцяло с лични средства на ищцата, както и че
заминавал за чужбина, където ще живее и работи. Навежда се довод, че от този момент
(м. септември 2010 г.) насам и към настоящия момент процесното жилище се владее
само от ищцата лично за себе си, без владението й да е осуетявано по никакъв начин.
Твърди, че плаща данъците за имота, както и ипотечния заем, която били учредили
върху него заедно с ответника по повод получен и използван единствено от него заем
от банка. Поддържа, че повече от 11 години владее изцяло имота и го счита за свой
собствен, което обстоятелство е явно за всички околни. Допълва се, че с Решение №
262493/03.09.2021 г., постановено от Районен съд - Варна по гр.дело № 16177/2020 г.,
влязло в законна сила на 01.10.202 1г., съдът прекратил с развод брака между страните
и предоставил ползването на семейното жилище, представляващо процесния
апартамент, на ищцата. С оглед тези съображения излага, че спорният предмет на
делото се явява правото на собственост върху ½ ид. част от процесния недвижим имот.
В този смисъл моли за уважаване на предявения главен иск, а в условията на
евентуалност, в случай че същият бъде отхвърлен – да бъде прието за установено, че е
придобила имота въз основа на осъществено давностно владение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ж. СТ. ДЖ. не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Същият не се явява в първото заседание по делото, не
изпраща и процесуален представител, респ. не взима становище по така предявените
искове, не е направил и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата отправя искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано с връчените по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК разпореждане
по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено
решение.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и предвид представените
от ищцата доказателства съдът намира, че предявеният главен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1, ГПК, вр. чл. 23, ал. 1 СК е вероятно основателен. Ищцата е ангажирала
по делото доказателствени средства, установяващи наличието на всички материални
предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква спорното
материално право, предмет на предявения иск, както и е обосновала наличието на
правен интерес от предявяването на установителния иск.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, предявеният главен иск следва да бъде уважен, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид уважаването на главния иск, съдът счита, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което не дължи произнасяне
по същия.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
2
следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски в размер на 1000,53 лв.,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК и са приложени доказателства за реалното
им извършване.
Така мотивиран, Районен съд – Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239
ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. СТ. ДЖ., ЕГН
**********, с адрес *****, че В. Н. ДЖ., ЕГН **********, с адрес ****, е собственик
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1501.75.1.66 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК с последно изменение засягащо самостоятелния
обект от 29.09.2021 г., с предназначение: Жилище, апартамент, с адрес на имота: гр.
Варна, район „Одесос“, п.к. 9000, ***, състоящ се от три стаи, кухня, кът за хранене,
сервизни помещения, със застроена площ: 92,10 кв.м., съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж:10135.1501.75.1.64; 10135.1501.75.1.65; 10135.1501.75.1.67,
подобекта: 10135.1501.75.1.57, над обекта: няма, като самостоятелният обект се
намира на етаж 8, в сграда с идентификатор 10135.1501.75.1, изградена в имот с
идентификатор 10135.2501.75, ведно с принадлежащата му изба с полезна площ от 4,00
кв., при граници на избата по нотариален акт: Т.Н., коридор, ул. „Поп Харитон“, ул.
„Княз Черказки“, както и 1,2887 % ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавно дворно място, който имот е придобит като нейно лично
имущество, вследствие на пълна трансформация на лично имущество при покупката
му по време на брака с Ж. СТ. ДЖ., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23, ал. 1
СК.
ОСЪЖДА Ж. СТ. ДЖ., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на В. Н.
ДЖ., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 1000,53 лв. (хиляда лева и петдесет и
три стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3