№ 256
гр. С., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200790 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ИР. Н. Т. против НП №21-
0804- 001579/02.06.2021г. на Началника на сектор в РУ на МВР- С., с което на
основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50
лева за нарушение на чл.100, ал.3 от същия закон и на основание чл.185 от
ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение на
разпоредбата на чл.139, ал.2, т.3 от същия закон. Моли да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който
счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Моли същото да
бъде отменено.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител. Упълномощен
процесуален представител изпраща становище по жалбата като счита същата
за неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.05.2021г. свидетелите П.С. и Д.Л. били дежурни дневна смяна от
1
07,00 до 19,00 часа. Около 14,50 часа спрели за проверка лек автомобил марка
„Мерцедес Ц 180 компресор” с рег. №........... на ул. „Керамика” до фирма
„Тирбул“. Автомобилът бил управляван от жалбоподателката. При
проверката се установило, че на предното стъкло няма залепен валиден
стикер за застраховка гражданска отговорност. Установило се, че този стикер
е наличен и защипан с полицата за сключена застраховка гражданска
отговорност. Двамата служители на реда установили, че пожарогасителят, с
който е оборудван автомобила е с изтекъл срок на валидност до ноември
2013г. Св. С. съставил на жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение като приел, че тя е нарушила разпоредбите на
чл.100, ал.3 от ЗДвП и на чл.139, ал.2, т.3 от същия закон. Свидетел по
съставянето и връчването на акта станал колегата му, св. Л..
Впоследствие, въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение началникът на сектор в РУ на МВР- С. издал
атакуваното наказателно постановление като приел също, че
жалбоподателката е извършила описаните по- горе две нарушения. За първото
нарушение по чл.100, ал.3 от ЗДвП й наложил на основание чл.179, ал.5 от
ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 50 лева. За второто нарушение по чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба“ в размер
на 20 лева на основание чл.185 от същия закон.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
По делото се доказа, че действително към момента на проверката
жалбоподателката не е била залепила в долни ляв ъгъл на предното стъкло на
управлявания от нея автомобил стикер на знака за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилното приложение на
материалния закон изисква да бъдат съобразени следните факти, а именно
към момента на проверката жалбоподателката е имала сключена валидна и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. При проверката тя е носила в себе си и е представила на
контролните органи едновременно валидния стикер на знака за сключена
2
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
контролния талон към този знак, както и самата полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно
установява се, че жалбоподателката е носила със себе си валиден стикер на
знака за задължителната застраховка като единствено той не е бил залепен на
предвиденото за това място. За да бъде осъществено деянието е нужно да е
налице проявление на три отделни обстоятелства и същите следва да бъдат
кумулативно проявени, а именно: 1. Превозното средство трябва да е спряно
от движение, 2. Водачът трябва да не е залепил в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знака за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и 3.
Водачът трябва да не носи контролния талон към знака за сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За
да бъде нарушението довършено изведените по- горе обстоятелства трябва да
бъдат кумулативно проявени, а не в условията на самостоятелност.
Изискванията за залепване на валиден стикер и за представяне на контролния
талон издаден от гаранционния фонд са въведени в цитираната по- горе
норма не чрез съюза „или“, който би означавал самостоятелност на всяка от
изброените предпоставки, при които да се приложат неблагоприятните
последици, т. е. санкцията на нормата. Напротив, изискванията за залепване
на валиден стикер и за носене на валиден контролен талон издаден от
Гаранционния фонд са въведени чрез обединяващия съюз „и“, сочещ на
продължаващо изброяване на признаците от състава на нарушението, така
както чрез същия съюз преди това в разпоредбата са обединени изискванията
превозното средство да не е спряно от движение и да има залепен валиден
стикер. Следователно между изискванията за залепване на валиден стикер и
за носене на контролен талон към него не е въведена самостоятелност, а са
обединени като признаци от състава на едно общо нарушение. Това се доказа
от граматическото тълкуване на разпоредбата и поставената запетая пред
думите: „и не носи валиден контролен талон от знака“. Не винаги правилата
на граматиката изискват поставяне на запетая пред няколкократно
употребения съюз „и“. В случая със санкционната норма по чл.179, ал.5 от
ЗДвП обаче се касае за свързване на няколко отделни равнопоставени прости
изречения, всяко от които описващо признак от състава на нарушението, при
кумулативното проявление на които се стига до приложението на санкцията.
3
Съдът счита, че от изложеното по- горе става ясно, че деянието ще бъде
общественоопасно когато водачът не е изпълнил нито едно от двете си
задължения- да залепи валиден стикер и да носи контролния талон към знака
за задължителната застраховка, тъй като тогава е затруднено извършването на
проверка. В случай, че водачът е представил контролния талон от знака за
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ то извършването на
проверката няма да е осуетено по никакъв начин и не би съществувало
основание за ангажиране на отговорността му, още повече, че върху
контролния талон следва да бъде залепен един от трите броя издадени
стикери. Именно такава е и настоящата хипотеза като жалбоподателката е
представила по време на проверката контролния талон, издаден от
Гаранционния фонд, самата полица и незалепения валиден стикер. С това си
поведение тя е съдействала и проверката за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е извършена на
място и поради тази причина жалбоподателката не е осъществила вмененото
й във вина нарушение по чл.100, ал.3 от ЗДвП.
Неправилно и при съставянето на акта и при издаването на атакуваното
наказателно постановление са редуцирани съставомерните признаци при
описание на нарушението, подробно описани по- горе до един от тях, а
именно до липсата на залепен стикер за застраховка „Гражданска
отговорност“ в долния ляв ъгъл на предното стъкло. Нито в акта за
установяване на административно нарушение, нито в атакуваното
наказателно постановление присъстват твърдения, че въпросният лек
автомобил не е бил спрян от движение, както и че жалбоподателката не е
носила контролния талон към знака за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ Щом се касае за признаци от състава на нарушението, те трябва
да бъдат описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, а
това в случая не е сторено. Още повече от разпита на свидетелите става ясно,
че и застраховката и контролния талон са били защипани заедно с валидния
стикер. Ето защо съдът счита, че жалбоподателката не е извършила описаното
нарушение по чл.100, ал.3 от ЗДвП и не следва да носи
административнонаказателна отговорност за това. В тази част наказателното
постановление съдът счита за незаконосъобразно и като Т. следва да го
отмени.
Относно второто нарушение съдът счита, че както актосъставителят,
4
така и наказващият орган неправилно са приели, че моторното превозно
средство се движи без пожарогасител. В обстоятелствената част на
наказателното постановление е описано, че жалбоподателката при
извършената полицейска проверка представя пожарогасител с изтекла
валидност, т. е. пожарогасителят бил валиден до XI- 2013г. Съдът счита, че
действително е налице противоречие в самото наказателно постановление, от
една страна е посочено като нарушение, че моторното превозно средство се
движи без пожарогасител, а в обстоятелствената част на същото е посочено,
че водачът е представил пожарогасител, но с изтекла валидност. Съдът счита,
че дори да се приеме, че е допуснато въпросното нарушение, то наказващият
орган е следвало единствено да предупреди жалбоподателката, че при
извършване на нарушение ще й бъде наложено административно наказание,
но не и да бъде санкционирана, тъй като се касае за маловажен случай.
Следвало е наказващият орган да се съобрази с предишната деятелност на
жалбоподателката, а именно че не е имала нито едно наказание наложено с
наказателно постановление, единствено са и наложени в продължение на три
години няколко дребни наказания с фишове. Ето защо съдът счита, че се
касае за хипотезата на чл.9, ал.2 от НК а именно деянието извършено от
жалбоподателката макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона нарушение, то същото е малозначително или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Наказващият орган е следвало
само да предупреди жалбоподателката устно или писмено, че при следващо
нарушение ще бъде санкционирана, а не да издава атакуваното наказателно
постановление. Като не е сторил това съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да го отмени.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода на делото
съдът счита, че Областната дирекция на МВР- С. следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на
300 лева.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №21- 0804- 001579/02.06.2021г. на Началника на сектор в
РУ на МВР- С. с което на ИР. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. С. на основание
5
чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП и на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20
(двадесет) лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.3 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на ИР. Н. Т. с ЕГН **********
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6