Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година 2020
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
четиринадесети септември
Година две
хиляди и двадесета
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 1916
по описа за 2020 г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.В.Т. против Наказателно
постановление № 040 от 19.02.20 г. , издадено от Зам. Кмета на Община - Варна,
с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП, на Т.Т. е наложено наказание глоба
в размер на 20 лева.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена в предвидения от
Закона срок и от лице с активна
процесуална легитимация, поради което е приета от съда за разглеждане по
същество.
В жалбата въззивната страна оспорва
фактическата обстановка, като твърди, че не било правилно описано мястото на
извършване на нарушението. Общината следвало да се съобрази с лицата, които са
пратили абонамент за паркиране. Не било описано изпълнителното деяние, с което
е осъществен състава на нарушението и не било допустимо едва с Н да се
възвеждат нови факти. Била не правилна и правната квалификация. АНО не изпълнил
и задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН да разследва спорните обстоятелства.
При условията на евентуалност прави искане случаят да се квалифицира като
маловажен по см. чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и по съществото на делото моли
отмяна на НП. Аргументи, аналогични на изложените в жалбата, излага в приложени
по делото писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. К., която
по същество изразява становище НП да бъде потвърдено. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съденото производство съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
На
17.01.2019 г. около 22.37 ч. служители на Общинска полиция – Варна извършили
проверка на ул.“Опълченска“ до № 25а
установили паркиран л.а. „Тойота“ с рег. № В 1406 ВК, собственост на
въззивникът Т.. Автомобилът бил в зоната на действие на пътен знак В-27. За несъобразяване с предписанието на пътните
знаци – нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, срещу собственика бил съставен фиш за
глоба, поради оспорването на който бил
издаден АУАН. Срещу акта Т.Т. възразил, че не е описано правилно мястото на
нарушението, че е платил синя зона, че автомобилът е бил паркиран по
местодомуването му. Независимо от възраженията му било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. К.,
които са вътрешно непротиворечиви, логични и добросъвестни.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, Фиш, уведомление, справка, копие от СУМПС, квитанция за платен жилищен
абонамент, заповеди за компетентност, както и уведомления за глоба с фиш и др.,
приобщени в хода на съдебното заседание.
При тези доказателства съдът установи фактическата обстановка
такава, каквато е описана в АУАН и в НП.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. АУАН е съставен
в присъствието на един свидетел, но това с нищо не ограничава правото на защита
и не е съществено процесуално нарушение.
Нарушението е описано пълно и точно както от фактическа, така и от правна
страна. Посочени са всички съставомерни признаци, посочени са и всички относими
към тях факти, вкл. дата и място на нарушението. Поради това то е описано по
начин, че на въззивника е могло да му стане ясно срещу какви факти се защитава
и в какво се изразява нарушението, за което е наказан.
Несъстоятелно
е твърдението, че в АУАН не била посочена нарушената правна норма, като видно
от същия, в него е описано неспазването на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Освен това, според чл. 53 от ЗАНН, НП се издава и при нередовности в АУАН, стига същите да не
са довели до съществени процесуални
нарушения. Съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита.
Защитата се гради срещу фактите и липсата, или неточното квалифициране на
нарушението не е съществено процесуално нарушение.
Съдът
не споделя становището за това, че не било описано мястото на извършване. Целта
на описване на мястото е да може нарушението да се индивидуализира по
категоричен начин. Междублоковото пространство няма как да има точен
административен адрес и същото е възможно да се опише по повече от един
правилен начин. В конкретния случай мястото става ясно от посочените улица и
номер, поради което описанието на нарушението позволява неговата
индивидуализация по безспорен и
категоричен начин.
Неоснователно
е и възражението относно допуснато от административнонаказващия орган нарушение
на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Провеждането на разследване на спорните обстоятелства
зависи изцяло от неговата преценка. Неизвършването на такова би могло
евентуално да доведе до неправило установяване на фактите, съответно до
неправилно приложение на материалния закон, но само по себе си не ограничава
правото на защита и не е съществено процесуално нарушение.
Правилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДвП Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Деянието е наказуемо по
чл. 183 ал.2 т.1 от същия закон.
Видно от показанията на св. К., автомобилът на
въззивника Т. е бил паркиран на място в зоната на действие на пътен знак В-27 „Забранени са престоят и паркирането“ и възраженията му в жалбата са несъстоятелни.
Това, че същият живее в района, както и това, че намирането на свободно място
за паркиране е силно затруднено, са обстоятелства, които могат и следва да
бъдат отчетени като смекчаващи отговорността, но тези обстоятелства не са
такива, които да изключват вината или
отговорността на дееца. Същото се отнася и до обстоятелството, че
автомобилът бил паркиран по местодомуването му и че за него е платен годишен
абонамент за паркиране на живущи. Това по никакъв начин не освобождава водача
от задължението му да спазва предписанието на пътните знаци, без значение дали същите са в “Синя зона“, или извън нея.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като с
нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и не може да се на прави
извод за по- ниска степен на обществена опасност. Освен това, видно е от
приложените по делото уведомления и НП, че не става въпрос за инцидентна
проява.
АНО е наложил санкцията в императивно определения от закона размер от 20 лв., поради което същата не е
несправедлива.
С оглед изводите за потвърждаване на
наказателното постановление, въззивната
страна дължи да заплати на АНО възнаграждение за юрисконсултска защита. Съдът
намира, че същото следва да е в минимален размер от 80.00 лева.
Водим от горното Варненският районен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 040 от 19.02.20г.
, издадено от Зам. Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП, на Т.В.Т. е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Т.В.Т. *** разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на решението.
СЪДИЯ: