Решение по дело №3069/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1583
Дата: 7 август 2017 г.
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20131100903069
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………/07.08.

      Година 2017

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав

на десети май

Година 2017

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                   Весела Станчева                                                            като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 3069 по описа за 2013 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ и чл. 625 ТЗ вр. чл. 742 ТЗ.

 

Ищецът Н.А.ЗА П.твърди, че ответникът „Д.Т.“ ЕООД не е изпълнил свои изискуеми публични държавни вземания, установени с влязъл в сила ревизионен акт – задължение за данък върху добавената стойност за периода 01.04.2009 г. – 01.01.2010 г. в размер на 923601,93 лв. и лихви до 14.10.2011 г. в размер на 53432,73 лв. Твърди се, че ответникът не е в състояние да изпълни тези свои задължения, поради което се иска да бъде открито производство по несъстоятелност.

В указания на ответника срок по делото не се установява да е постъпил отговор.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – служител с юридическо образование В., поддържа молбата като прави искане за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632 ал. 1 ТЗ.

Длъжникът не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.

Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

С ревизионен акт № **********/05.07.2011 г. са установени публични задължения за ответното дружество съответно за данък върху добавената стойност за периода април, май, октомври-декември 2009 г. и лихва върху тези вземания. Ревизионният акт е връчен на 30.11.2011 г. на лице с указание да е пълномощник.

Единственият обявен акт по партидата на ответното дружество е молба, депозирана на 22.11.2011 г. пред Софийски градски съд с искане да бъде открито производство по несъстоятелност.

По делото не се установява и в указания на кредиторите срок да е привнесена определената сума за посрещане на началните разноски.

 

При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Законът овластява държавата, легитимирайки се с установени публични вземания, произтичащи от осъществена търговска дейност, да постави под въпрос способността на търговското предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива краткосрочните си задължения в относително продължителен период от време правният ред утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно за осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; материалноправната легитимация на ищеца, произтичаща от изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.

Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.

По делото нито се твърди, нито се установява в предвидения от закона срок ревизионният акт да е бил обжалван, съответно да е бил отменен. При тези обстоятелства съдът приема за установено, че държавата, чиито права отстоява ищецът в производството се легитимира като кредитор по смисъла на чл. 608 ал. 1 т. 2 ТЗ.

Доверието в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази информация – чл. 51 ТЗ. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между актив и пасив, обезпечаващо разплащане в разумен срок.

Законът задължава търговеца периодично да огласява обобщената информация за резултата от стопанската си дейност – чл. 40 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за счетоводството, отменен понастоящем и последващият нормативен акт, регламентиращ същия въпрос с чл. 38 ал. 1 от ЗСчет. При тези обстоятелства законодателят утвърждава оборимо предположение, че липсата на плащане се дължи на обективна пречка за това, когато търговецът не е изпълнил задължението си да огласява годишните си финансови отчети за период от три години преди датата на депозиране на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. По делото не са идентифицирани данни, опровергаващи нормативно установеното предположение, поради което съдът приема за доказана неплатежоспособността на ответното дружество.

Отсъствието на обективна възможност за анализ имущественото състояние на ответното дружество обуславя за меродавна при определяне датата на неплатежоспособността тази на влизане в сила на ревизионния акт. В процеса нито се твърди, нито се установява да е постъпила жалба срещу съставения ревизионен акт, поради което съдът приема за начална дата на неплатежоспособността 15.12.2011 г.

По делото не се доказва ответникът да разполага с имущество, покриващо първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Въпреки указаната необходимост на кредиторите да привнесат сума, гарантираща разноските по смисъла на чл. 723 т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, а производството – да бъде спряно. Макар и самият закон да препятства разпоредителните действия от името на прекратеното по силата на закона юридическо лице, съдът приема, че следва да оповести изрично и това ограничение в правата му.

 

По разноските

Нормата на чл. 81 ГПК свързва произнасянето по отговорността за разноски в съдебно производство от нарочно заявено искане. Такова в случая не е заявено от страна на ищеца.

Ищецът е освободен от задължение да предплати държавна такса, поради което сумата следва да бъде събрана от ответника.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Д.Т." ЕООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление *** по молба на Национална агенция по приходите с адрес по делото: гр. София, бул. „********

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 15.12.2011 г.

ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "Д.Т." ЕООД, ЕИК ********.

ДОПУСКА ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на "Д.Т." ЕООД, ЕИК ********.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на търговското предприятие.

ОБЯВЯВА "Д.Т." ЕООД, ЕИК********в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

СПИРА производството по т.д. № 3069/13 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13 състав.

 

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.

 

Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

СЪДИЯ: