Решение по дело №43009/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12691
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20211110143009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12691
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110143009 по описа за 2021 година

Предявен е иск от И. Б. И. против Р. И. И., с който се иска да бъде отменено дарение,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот N° 182, том I, peг. № 6251,
дело 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на нотариус Димитър Димитров, вписан в НК под № 117 и
район на действие СРС, в частта му, с която И. Б. И. е дарил на Р. И. И. собствената си 1/2
ид. ч. от дворно място с площ от 1017 кв. м., находящо се в гр. София, с. Владая, Столична
община - район „Витоша“, представляващо УПИ XXVIII“ 1415 по плана на гр. София, с.
Владая, кв. 59, с административен адрес в с. Владая, ул. „Любомир Миланов“ № 72 и
построената в същия вилна сграда, със застроена площ от 97.85 кв. м., състояща се от антре,
дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник на подниво, поради отказ
на надарения да даде издръжка на дарителя, от която дарителят се нуждае.
Ищецът твърди, че с посочения договор за дарение е прехвърлил на сестра си Р. И. И.
собствените си 1/2 идеални части от дворно място с площ от 1017 кв. м., находящо се в гр.
София, с. Владая, Столична община - район „Витоша“, представляващо УПИ XXVIII“ 1415
по плана на гр. София, с. Владая, кв. 59, с административен адрес в с. Владая, ул. „Любомир
Миланов“ № 72 и построената в същия вилна сграда, със застроена площ от 97.85 кв. м.,
състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник на
подниво. Поддържа, че към настоящия момент е с влошено здравословно състояние, нуждае
се от грижи и паричните му средства не му достигат. Сочи, че се нуждае от издръжка в
размер на 1000 лв. на месец за консумативи, режийни разходи, средства за лекарства,
изследвания, разходи за творческата му дейност. Излага, че единственият му доход е пенсия
1
в размер на 481 лв. Твърди, че е отправил молба към ответника да му плаща издръжка с
писмена молба от февруари 2021 г. Ответникът му заплатил два пъти сума в размер на 250
лв. – м.04. и м.06 2021 г. Други суми не му били предоставени, поради което моли за отмяна
на извършеното дарение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Намира иска
за допустим, но го оспорва. Не оспорва извършеното дарение, както и, че правото на
ползване върху имота било запазено от дарителите. Твърди, че освен пенсията ищецът
разполагал със сума в размер на 90 000 лв. от друга разпоредителна сделка с недвижим
имот, както и сума от рента та имоти, находящи се в с. Ковачевец и с. Медовина в размер на
15 035.17 лв. Излага, че освен посочените в исковата молба плащания, още на два пъти му е
предоставил сума в размер на по 250 лв. – м.10.2021 г. и м. 11.2021 г. Намира, че ищецът
разполага с достатъчно доходи и не се нуждае от издръжка в размер на 1000 лв. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
С определение от 28.01.2022 г. са отделени като безспорни и признати между
страните обстоятелствата, че с дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на
недвижим имот N° 182, том I, peг. № 6251, дело 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на нотариус
Димитър Димитров, вписан в НК под № 117 и район на действие СРС, И. Б. И. е дарил на Р.
И. И. собствената си 1/2 ид. ч. от дворно място с площ от 1017 кв. м., находящо се в гр.
София, с. Владая, Столична община - район „Витоша“, представляващо УПИ XXVIII“ 1415
по плана на гр. София, с. Владая, кв. 59, с административен адрес в с. Владая, ул. „Любомир
Миланов“ № 72 и построената в същия вилна сграда, със застроена площ от 97.85 кв. м.,
състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник на
подниво, като си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота, както и, че ищецът
е отправил молба до ответника да му плаща издръжка, както и, че ответникът му е заплатил
два пъти сума в размер на по 250 лв. – м.04. и м.06 2021 г.
Не е спорно по делото и, че И. Б. И. е баща на Р. И. И..
От представеното удостоверение от НОИ, ТП София-град /л. 117/ се установява, че в
периода м. януари 2021 г. – м. април 2022 г. ищецът е получавал обща сума от пенсии и
добавки в размер, който варира между 593.20 лв. и 760.36 лв., като за м.04.2022 г. сумата е в
размер на 760.36 лв.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт
№ 46, том I, рег. № 2104, дело № 42 от 19.06.2019 г. при нотариус Борислава Налбантова, се
установява, че ищецът продал свой собствен недвижим имот на Катерина Петрова
Маламатенова, находящ се в гр. София, ул. Елемаг № 15, бл. 307, ет. 6, ап. № 32 с площ от
2
110.02 кв. м., заедно с избено помещение № 16 и принадлежащите му идеални части от
общите части на жилищната сграда и правото на строеж върху поземления имот за
продажната цена от 90 000 лв., като е запазил пожизнено право на ползване върху същия
имот. Ищецът не оспорва получаването на сумата, а и същото се установява от приложеното
по делото извлечение за периода от 01.01.2019 г. – 28.02.2021 г. от банковата сметка на И. Б.
И. с № 70001523603386 в УниКреди Булбанк АД. От банковото извлечение на ищеца също
така е видно, че същият е получавал средства от продажбата на картини, по-конкретно – на
15.11.2021 г., 17.08.2021 г, 14.06.2021 г. и 25.05.2021 г. по сметката му са преведени суми,
всяка от които в размер на 7 500 лв. с основания „покупка на картини“.
Представена и приета е по делото е и покана от И. Б. И. до Р. И. И. за заплащане на
ежемесечна издръжка в размер на 1000 лв. от 01.03.2021 г. От представени фактура №
**********/15.03.2022 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и разписка №
0200015209376371 се установява, че ищецът е заплатил сума в размер на 444.00 лв. за
присъединяване към ел. мрежа.
От представените от ищеца фактура № ********** от 21.03.2022 г. и приложена към
нея разписка се установява, че ищецът е заплатил на Ванина Арт ООД сумата от 250 лв. за
рамкиране. От фактура № ********** от 21.03.2022 г. и приложените към нея разписки се
установи, че ищецът е заплатил на Алфакомерс ООД сумата от общо 340.80 лв. за опънати
платна и рамки.
Свидетелят Петър Георгиев Маламетов твърди, че ищецът живее в къщата в с.
Владая и разходите му за ток са около 100 – 150 лв. месечно. Посочва също, че за да се
отдели с друг електромер, ищецът е заплатил около 300 – 400 лв. Свидетелят Петър
Георгиев Маламетов сочи и, че ищецът има разходи за закупуването на материали за
рисуване. Според него месечните разходи за платна, материали и бои варират около 500-600
лв., но могат да достигнат и 1000 лв.
Свидетелят Х. С. Ч. посочва, че процесният имот се поддържа от Р. И. И.. Твърди
също, че ответникът е помагал и изцяло финансирал ремонта на имота, както и че той плаща
консумативните разходи за имота.
От съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице А. Т. Б., се
установява размерът на средномесечния разход, който е необходим за издръжката на едно
лице. От заключението на вещото лице е видно, че общият размер на издръжката за едно
лице от м. февруари 2021 г. до м. юни 2022 г. е 10 152.54 лв. годишно, респ. 597.21 лв.
месечно, като заключението са посочени разходите по пера. Вещо лице е работило изцяло
по данни на НСИ, поради което заключението се кредитира от съда. Показателите за
разходите са представени средно на лице и като структура. От заключението се установява,
че за м.06.2022 г. средномесечният разход на едно лице е 690.85 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
3
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема – арг. от чл. 225, ал. 1 ЗЗД. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор,
по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост
на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се
намалява, а това на дарения се увеличава. Дарението не създава за надарения никакви
задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде
признателен на дарителя за стореното дарение, което задължение при определени
обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от
основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД правото на дарителя да иска тази
отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения,
което съставлява непризнателност в различни форми и с различен интензитет. Тази санкция
следва да се прилага стриктно и само за силно укоримо поведение, поради което при
преценката за наличието на такова, съдът съобразява всички установени по делото
обстоятелства.
Дарението съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД може да бъде отменено, когато дареният
откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Законодателят, с разпоредбата
на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, свързва определени обстоятелства с правно-релевантни факти,
при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото
неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение.
Предпоставките, които в кумулативна даденост са основание за отмяна на дарението по този
законов текст, са: трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до
дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. Докато дарителят
не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава,
задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със
санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Първият елемент от фактическия състав на претенцията е установяването, че
дарителят е изпаднал в нужда и няма средства за своето съществуване. Същественото за
този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да
има траен характер. Трайната нужда е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се
издържа от притежаваните от него средства и имущества – виж решение № 275/26.03.2009 г.
по гр. д. № 5837/2007 г., на IV г.о. ВКС. Трайната нужда следва да бъде преценявана във
всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди при една средна мяра с оглед на социалната среда на дарителя и
условията на икономическия живот в страната - решение № 975/04.11.2008 г. по гр. д. №
4052/2007 г., на I г. о., решение № 177/14.04.2011 г. по гр. д. № 209/2010 г. на IV г. о.
Следователно преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално
състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи, които се съотнасят към размера
на конкретно необходимите разходи за покрИ.е нуждите му. Именно затова следва да се
установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период
4
според статистиката, като съобрази от какви пера тя е формирана и да я съотнесе към
специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат
коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят нови пера, включително за
лечение с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя – решение №
293/14.07.2011 г. по гр. д. № 1302/2010 г., на IV г. о.
По официални данни определения с ПМС № 286 от 19.08.2021 г. праг на бедността
възлиза на 413 лв. за 2022 г. /респ. определения праг на бедността за 2021 г. възлизащ на 369
лв. Според приетата съдебно-икономическа експертиза средномесечният разход на едно
лице за периода от м. февруари 2021 г. до м. юни 2022 г. възлиза на 654.70 лв., а при
приспадане на разходите за влог и заем на 597.21 лв.
Действително няма данни ищецът да има разходи за влог или заем. Следва да се
посочи, че по делото не са приети като писмени доказателства, представените от ищеца в
съдебно заседание на 17.05.2022 г. писмени доказателства - договор за заем от 20.01.2018 г.,
договор за заем от 14.04.2018 г., договор за заем от 29.09.2018 г., договор за заем от
03.10.2018 г., договор за заем от 05.11.2018 г., разписка от 26.06.2021 г., разписка от
30.08.2021 г., договор за заем от 28.04.2017 г., разписка от 26.06.2021 г., разписка от
30.05.2021 г., договор за заем от 18.03.2016 г., договор за заем от 27.05.2016 г., договор за
заем от 11.10.2016 г., разписка от 30.10.2019 г., договор за заем от 02.02.2015 г., договор за
заем от 15.10.2015 г., разписка от 29.07.2019 г., договор за заем от 05.01.2014 г., договор за
заем от 24.02.2014 г., договор за заем от 30.08.2014 г., разписка от 30.06.2019 г. Същите са
представени във второто по делото съдебно заседание, поради което и искането им за
приемане по делото е оставено без уважение поради липса на предпоставките на чл. 147
ГПК, за което са изложени подробни мотиви в протоколно определение от 17.05.2022 г. Още
повече, своевременно в съдебно заседание ответникът е оспорил достоверността на датата
на документите.
Относно останалите пера от средномесечната издръжка на едно лице, по делото няма
фактически твърдения и доказателства, че ищецът потребява алкохолни напитки и
тютюневи изделия, поради което те следва да бъдат извадени. Ищецът е пенсионер, поради
което няма и задължения за заплащането на социални осигуровки. Не се доказват и разходи
в графа „регулярни трансфери към други домакинства“, които също следва да отпаднат.
След изваждането на посочените пера средномесечният разход за издръжка на едно лице за
периода от м. февруари 2021 г. до м. юни 2022 възлиза на 522.08 лв., а само за м. 06.2022 г.
на 552.74 лв.
Твърденията на ищеца за заплащане на прекомерен разход за заплащане на ел.
енергия не се установят при условията на пълно и главно доказване. Приетата по делото
фактура № **********/15.03.2022 г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД касае друг адрес,
а именно – ул. Елемаг, гр. София с клиентки номер 424018636352, а и разходът за
присъединяване към ел. мрежа не представлява ежемесечен разход. От представена от
ответника разписка № 0400014248364629 от 8.11.2021 г. се установява, че ответникът е
заплатил сумата от 97.24 лв. за потреблението на електрическа енергия, като видно от
5
документа се касае за процесния имот в с. Владая, ул. „Любомир Миланов“ № 72 с
клиентски № 310260547158. От разписката се установява и, че кл. № за процесния имот при
ЧЕЗ Електро България АД се води на името на Р. И. И., а ищецът не ангажира доказателства
да е заплащал сметки за електрическа енергия за имота в с. Владая. Също така свидетелките
показания на свидетеля Х. С. Ч. са в насока, че консумативните разходи за имота се
заплащат от ответника, т. е. кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
Следва към разходите на ищеца да се добавят допълнителна сума за здравеопазване,
както и суми за материали за рисуване. В съдебно-икономическата експертиза за перо
здравеопазване са предвидени 39.20 лв. Ищецът не е доказал направата на ежемесечни
допълнителни разходи за медикаменти, лекарства, изследвания и прегледи, респ., че
необходимостта от прегледи и медикаменти не се поема от НЗОК. Въпреки това по делото
са ангажирани доказателства за влошеното здравословно състояние на ищеца – епикриза от
2017 г. от ВМА /л. 7/, епикриза от 2022 г. от УСБАЛО, както и решение на обща клинична
онкологична комисия от 12.05.2022 г. С оглед влошеното здравословно състояние и
възрастта на ищеца към разходите за здравеопазване следва да се прибавят 100 лв.
Не се спори по делото, а и са представени доказателства, че ищецът е художник. Не
се оспорва по делото, че същият продължава да се занимава с изкуство и да рисува картини.
С оглед данните по делото за значителна успехи и известност на ищеца в професионалните
среди, то същият при всички положения прави ежемесечни разходи за бои, платна,
материали. Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля Маламов, че
месечните разходи за платна, материали и бои варират около 500-600 лв. на месец.
Единствените доказателства представени от ищеца за направени разходи, свързани с
материали за рисуване, са фактура № ********** от 21.03.2022 г. за сумата от 250 лв. и
фактура № ********** от 21.03.2022 г. за сумата 340.80 лв. за опънати платна и рамки. По
делото не се установява заплатената сума за рамкиране за колко картини се отнася, какъв е
използваният материал за рамкиране, съответно дали рамкирането е съобразено с желанията
на потенциални купувачи на картините. Относно опънатите платна и рамки не се сочат
доказателства какъв е техният брой и не се доказва по делото от какъв брой платна и рамки
има ежемесечна нужда от ищеца. Възможно е направените разходи на 21.03.2022 г. да
осигуряват консумативи за художника за дълъг период от време. По никакъв начин по
производството не се установява ежемесечен разход в размери на 500-600 лв. Съдът намира,
че с оглед данните по делото и на основание чл. 162 ГПК, то по това перо е оправдан разход
в размер 100-150 лв. месечно,
След прибавянето на посочените пера средномесечният разход за издръжка на ищеца
за периода от м. февруари 2021 г. до м. юни 2022 г. възлиза на 720-770 лв., а
средномесечният разход само за м. 06.2022 г. на 760-800 лв.
Посочената сума е приблизително равна на получената от ищеца сума от пенсии и
добавки за м.04.2022 г. в размер на 760.36 лв. На следващо място, по делото се установява,
че ищецът е реализирал и други доходи. Ищецът не оспорва, че във връзка с покупко-
продажба на жилище е получил сумата от 90 000 лв. Като сумата е платена разсрочено във
6
времето, а последните плащания са от м.01-02.2022 г., което се установява от приложеното
по делото извлечение от банкова сметка. Установи се по делото и получаването от ищеца на
сума от продажба на картини в размер на 30 000 лв. само за периода м.05.-11.2021 г. Не се
установява по делото ищецът да разполага с право на собственост върху недвижим имот, но
се установява, че същият е вещен ползвател на недвижим имот в гр. София, ул. Елемаг №
15, бл. 307, ет. 6, ап. № 32, в който имот ищецът не живее, т. е. при необходимост същият би
могъл да реализира приходи от имота.
Отмяната на дарението е изключителна /крайна/ мярка. При съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът разполага с доходи значително
надхвърлящи средномесечните разходи на лицето. Не се установява по делото трайна нужда
на ищеца от издръжка. Напротив, установява се добро имуществено състояние и възможност
за посрещане на необходимите разходи. Още повече, стойностите, на които се оценяват
картините на ищеца в размер на 7500 лв. на картина /предвид събраните по делото
доказателства/, косвено водят съда до извода, че при необходимост ищецът може да
реализира допълнителни приходи с оглед значителния принос в сферата на изобразителното
изкуство.
Доколкото по делото не се установява наличието на първия елемент, обуславящ
потестативното право, претендирано от дарителя, то безпредметно се явява обсъждането на
останалите елементи от фактическия състав на претенцията и събраните в тази връзка
доказателства.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че, за да се признае на
дарителя правото да иска отмяна на дарението, недаването на издръжка трябва да се прояви
в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като
драстична. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има
възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите
минималните нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и
въпреки това отказва да я даде. Съгласно ТР № 1/21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа
на ОСГК на ВКС, при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е
налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен
да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. С оглед на справедливостта
в случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности
и тези на своите близки, на които дължи издръжка по закон, е прието, че е налице обективна
невъзможност за изпълнение на правното задължение за даване на издръжка и отказът на
дарения да я даде не е необоснован, поради което не следва да се признае право на отмяна на
дарението.
Съдът съобразно диспозитивното начало е обвързан от волята на ищеца. Ищецът е
поискал издръжка в размер на 1000 лв. /в тази насока, както поканата до ответника, така и
посоченият в исковата молба размер на исканата издръжка/ като именно с оглед така
7
поискания размер следва да се прецени възможността на надарения да осигурява издръжка.
Не се установява по делото дали при осигуряване на 1000 лв. месечно издръжка ответникът
не би накърнил своите минимални нужди от обичайна издръжка и не би поставил себе си в
по-лошо положение от това на дарителя. А и подобна издръжка в размер надвишаваш
необходимата средномесечна издръжка на дарителя би нарушил принципът на
справедливостта и добросъвестността, както и основанието на договора за дарение - да се
облагодетелства надареният.
Предвид изложеното, потестативното право, претендирано от дарителя, не е
възникнало, а предявеният иск за упражняването му е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответната страна. Ответникът е
представил списък по чл. 80 ГПК. Претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1772.40 лв. /представя доказателства за заплащането/ и такса за
СУ в размер на 5 лв. Постъпило е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималното адвокатско
възнаграждение с оглед цената на иска 586.04 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата. При
преценката на фактическата и правната сложност на делото съдът намира възражението за
частично основателно. Действително правната и фактическа сложност на делото, а и
предвид извършените процесуални действия, не предполага възнаграждение в минимален
размер. Възнаграждение в размер на повече от два пъти и половина на минималното /250 %/
обаче се явява прекомерно. Адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде
намалено до размер от 1000 лв. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно до
размера, до който страната, която го прави, е оценила труда на своя адвокат. С
уговореното адвокатско възнаграждение тя признава, че поне дотам се разпростира
причинно-следствената връзка между направения разход и положените от адвоката усилия
по конкретното дело – виж определение № 143 от 17.06.2020 г. по гр. д. № 3451/2019 г. на IV
г. о. на ВКС, определение № 261 от 22.06.2022 г. по ч. т. д. № 909/2022 г. на I т. о. Още
повече, че и възнаграждение в размер с 40 % по-висок от минималния съдът намира, че
отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Съгласно § 2а от Наредбата - за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност. Начисленото и заплатено от ответника
възнаграждение е с вкл. ДДС, което се установява от представената по делото фактура – л.
166. Ето защо и на ответника ще се присъди общо сумата от 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС или за разноски по делото общо сумата от 1205 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Елемаг“, бл. 307, вх. 1, ет. 6, ап. 32, против Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
общ. Столична, с. Владая, ул. „Любомир Миланов“ № 72, иск за отмяна на основание чл.
227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на дарението на недвижим имот, обективирано в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 182, том I, peг. № 6251, дело 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на
нотариус Димитър Димитров, вписан в НК под № 117 и район на действие СРС, в частта
му, с която И. Б. И. е дарил на Р. И. И. притежаваната от И. Б. И. 1/2 ид. ч. от: недвижим
имот, описан в нотариалния акт като дворно място с площ от 1017 кв. м., находящо се в гр.
София, с. Владая, Столична община - район „Витоша“, представляващо УПИ XXVIII - 1415
по плана на гр. София, с. Владая, кв. 59, с административен адрес в с. Владая, ул. „Любомир
Миланов“ № 72 и построената в същия имот вилна сграда със застроена площ от 97.85 кв.
м., състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник
на подниво.
ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Елемаг“, бл. 307, вх. 1,
ет. 6, ап. 32, да заплати на Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Столична, с.
Владая, ул. „Любомир Миланов“ № 72, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1205 лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9