№ 31
гр. Шумен, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело №
20213600900062 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявени от П. П. ЕГ., ЕГН ********** и М.
П. СТ. ЕГН ********** срещу „ДЗИ –Общо Застраховане“ АД , искове с
правно основание чл.432,ал.1 от ТЗ. В исковата молба е посочено, че по т.д.
№8/2020г. по описа на ШОС ищците са предявили частични искове за същите
вреди, в размер на по 100 000 лева, от общо 150 000 лева. По посоченото дело
съдът е уважил частичните искове , като е присъдил на всеки от ищците
претендираните като частичен иск 100 000 лева. С настоящата претенция
ищците молят ищецът моли да им бъде присъден и остатъка до пълния размер
на иска, а именно сумата 50 000 лева.
Съдът въз основа на събраните по делото доказатества прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Както беше посочено по-горе въз основа на предявени от ищците
частични искове от по 100 000 лева, от общо 150 000 лева, между същите
страни е образувано т.д.№8/2020г. по описа на ШОС. Същото е приключило с
Решение № 260020/ 20.11.2020 г., с което ответникът е осъден за заплати на
всеки от ищците по 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на майка им Я.М.И. ЕГН
********** в резултат на ПТП, станало на 31.10.2018 г., причинено от С.Д.С.,
ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на
л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ...., на основание застрахователна полица
№ BG/06/118002873932 за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ответникът е осъден да заплати на П. П. ЕГ., сумата от 50.60 (петдесет лева
и шестдесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди причинени, вследствие смъртта на майка й Я.М.И. а в останалата част
за разликата над уважения размер от 50.60 (петдесет лева и шестдесет
стотинки) лв. до претендирания размер от 669.20 (шестстотин шестдесет и
девет лева и двадесет и стотинки) лв. отхвърля претенцията на П. П. ЕГ.,
1
поради неоснователността й. Отхвърлени са като неоснователни предявените
от П. П. ЕГ. и М. П. СТ. срещу С.Д.С., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на всеки един от ищците по 4 305.90
лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 31.10.2018 г. до
04.04.20 19 г. върху претендираните от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК
********* суми за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от по
100 000.00 лв. на всеки един от ищците, поради смъртта на майка им Я.М.И. С
Решение №260062/17.12.2021 год. по същото село е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка на първоначално постановеното решение, а
именно в първите два абзаца от диспозитива на съдебното решение, с които се
уважава иска на двамата ищци П. П. ЕГ. и М. П. СТ. за претърпени от тях
неимуществени вреди срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, присъдената
сума от по 100 000 лв. за всеки един от тях, да се чете:, „сумата от 100 000 лв.,
предявена като частичен иск от 150 000 лв.“, за всеки един от тях.
В мотивите на горепосоченото решение, съдът изрично е приел, че „ На
тази основа, след като взема в предвид преживяваните от ищците страдания,
които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят и с оглед на
житейски оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че справедливо
на ищците да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени
им вследствие смъртта на майка им в размер на 100 000.00 лв., на всеки един
от тях. С оглед на това претенциите на за обезщетение на неимуществените
вреди са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло в искания
размер „.
Базирайки се на тези мотиви, ответникът е направил възражение за
недопустимост на предявените искове, като счита, че по отношение на
дължимото обезщетение е налице сила на пресъдено нещо, формирана от
решението по т.д.№8/2020г. по описа на ШОС .
Съдът споделя становището на ответника, в този смисъл е налице и
съдебна практика на ВКС. С Определение № 60243 от 22.06.2021 г. на ВКС по
ч. т. д. № 918/2021 г., I т. о., ТК. Спорът по казуза , въз основа на който е
постановено определението на ВКС се концентрира до това, спадат ли към
правопораждащите факти за спорното субективно материално право –
предмет на частичния иск за обезщетение за вреди – фактите, обуславящи
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
съответно – намаляване на дължимото обезщетение, на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД, както и фактите, определящи за пълния справедлив размер на дължимо
обезщетение за вреди, в съответствие с принципа за справедливост, въведен с
чл. 52 ЗЗД, предвид приетото в т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело №
3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че: Решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Така
2
споделеният извод на ОСГТК на ВКС изхожда от понятията за предмет и
основание на иска. Предмет на делото е претендираното или отричано от
ищеца спорно субективно материално право, което се индивидуализира чрез
основанието и петитума. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, от които произтича спорното материално право, т. е.
правопораждащите юридически факти. Белезите, които индивидуализират
материалното правоотношение и съответно субективното материално право,
представляват обективните предели на СПН, а именно: юридическите факти
от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право ( в
какво се състои то)/ и неговото правно естество (правна квалификация). При
уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено
нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти ( юридическите факти, от които правоотношението
произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че
общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита
е разликата (остатъкът) от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия, незаявен с предявения
преди това частичен иск, обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането, дали е възникнало и правната му квалификация. Независимо, че
изхожда от правопораждащите факти, твърдени от ищеца, тълкувателното
решение визира формираща се сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно право и като последица от
съобразими факти, наведени с правоизключващи и правоунищожаващи
възражения на ответника, за разлика от правопогасяващите и
правоотлагащите му възражения. В определението се приема изрично, че
Вредата, като елемент от фактическия състав на деликта, последният –
елемент от фактическия състав на застрахователната отговорност, за
обезщетяване на вреди, на основание гражданската отговорност на водач на
автомобил - съответно наличието на вреда, е правопораждащ за субективното
материално право на ищеца, по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.); , респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, факт. Неимуществената вреда се съизмерява с
търпимите болки и страдания, имащи обективно проявление, респ. също
предявими с факти. Определянето на справедлив размер на дължимото
обезщетение е резултат от съобразяване на тези факти, досежно
съдържанието, интензитета и продължителността на обезщетимите вреди и по
същество обективира признание за тяхното съществуване, като основание за
пораждане правото на обезщетение в така определимия от съда, по
3
справедливост, общ размер. За да определи обезщетението за вреди по
предявен частичен иск, съдът, независимо дали има предявени или не
правоизключващи възражения от ответника, няма как да се произнесе
относно правопораждащите за правото на обезщетение факти, посочени по-
горе, частично, само до размера на претендираното с частичния иск. Той
разглежда обхвата на понесените увреди и търпимите от тях болки и
страдания в цялост и съобразно противопоставените от ответника
възражения, с оглед определяне на точния паричен еквивалент, но
ограничавайки уважаването на иска до размера по заявения петитум.
Субективния елемент в процеса на оценяването, с оглед приложението на чл.
52 ЗЗД, не може да бъде отделен от обективните факти, на които почива, за да
се приеме, че предвид същия, крайният извод относно справедливия пълен
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не се отнася до
правопораждащите за материалното право факти, респ. решението по
частичния иск не формира сила на пресъдено нещо за този размер. Като
заключение съставът на ВКС приема, че правно обоснован, вкл. от мотивите
на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС, е извод
за формираща се сила на пресъдено нещо с решението по частичен иск за
обезщетение за вреди относно пълния размер на дължимо, справедливо
обезщетение за същите, вкл. за наличието на съпричиняване и размера му,
съобразимо при определяне размера на обезщетението, с намаляването му, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът, сезиран с иск за остатъка от
обезщетението ще се яви обвързан от преценката на съда, произнесъл се по
частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с
оглед установеното съдържание на вредите, както и относно наличието на
съпричиняване и неговия размер, с оглед установените от предходния съд
факти, относими към тази преценка.
Възприемайки горното становище за меродавно и с оглед факта, че по
т.д.№8/2020г. по описа на ШОС, съдът е определил справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от по 100 000 лева за всеки от
ищците, съдът приема, че по отношение на размера на претърпените вреди е
формирана сила на пресъдено нещо, което се явява абсолютна процесуална
пречка за разглеждане на настоящите претенции и налага прекратяване на
производството по делото.
Следва да се посочи, че с Определение №134/15.11.2021г.
производството по настоящото дело е спряно, като съдът намира, че не е
необходимо възобновяването му, доколкото приема, че делото подлежи на
прекратяване.
4
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№62/2021г. по описа на ШОС,
поради недопустимост на предявените от П. П. ЕГ., ЕГН ********** и М. П.
СТ. ЕГН ********** срещу „ДЗИ –Общо Застраховане“ АД, искове по
чл.431,ал.2 от КЗ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-
Варна в едноседмичесн срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5