РЕШЕНИЕ
№ 1559
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330117037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. В. И. срещу Национално бюро за правна помощ,
с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът
не дължат на ответника сумата в размер на 350 лева – представляващи разноски за
възнаграждение за правна помощ, за които е издаден изпълнителен лист от 09.07.2015 г. по
НОХД № 5878/2012г. по описана Районен съд - Пловдив, въз основа на който е образувано
***, с район на действие ОС - П..
В исковата молба се твърди, че по посоченото наказателно делото ищецът е осъден да
заплати на НБПП сума в размер на 350 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. За
тази сума е издаден и изпълнителен лист на 09.07.2015 г. Изпълнително основание въз
основа на което е издаден ИЛ, а именно Определение № 1818 от 11.06.2015 г. по НОХД №
5878/2012г. по описа на ПРС, е влязло в сила на 08.07.2015 г. Счита, че от тази датата е
започнала да тече погасителна давност за вземането, която безпрепятствено е изтекла на
08.07.2020 г. Поради тази причина иска е предявен срещу НБПП, както и поради
обстоятелството, че вземането представлява частно държавно вземане, за което намира
приложение ЗЗД
С оглед изложеното за ищеца се е породил интерес от предявяване на настоящия иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. На следващо място счита,
че искът е недопустим, доколкото правомощията по принудително събиране на вземанията
на НБПП принадлежи на НАП, поради което последната може да прецени дали да инициира
изпълнително производство. В случая легитимиран ответник по иска би следвало да бъде
НАП, доколкото спрямо него следвало да се отрече правото да събере вземането срещу
ищеца и липсвал правен интерес от предявяване на иска срещу НБПП. Наред с това счита,
че искът е неоснователен, доколкото не е изтекла предвидената в закона 5 – годишна
1
давност, като се вземе предвид, че в периода на извънредното положение 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. давност не е текла. Излагат се твърдения, че ищецът няма интерес от водене на
настоящия иск, доколкото вземането по изпълнителния лист е погасено и изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Иска се отхвърляне на исковете.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По доводите за недопустимост на иска:
В исковата молба са изложени обстоятелства от ищеца за недължимост на процесната
сума, присъдена на ответника. Титуляр на вземането се сочи именно ответника. Наред с
това се излагат твърдения, че вземането е погасено по давност преди образуване на ***
производство. С оглед твърденията на ищеца, който обуславя интереса от водене на
исковете, интересът му е именно да установи недължимост на вземането на ответника.
Наличието на правен интерес от водене на делото също се обосновава от ищеца,
който твърди, че срещу него има образувано ***, по което се претендират сумите по
издадения изпълнителен лист. Липсва признание, че сумата по изпълнителния лист е
заплатена било доброволно или чрез способ на принудително изпълнение.
Искът не е недопустим и следва да се разгледа по същество.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с
чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
С Определение от 22.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 09.07.2015 г., въз основа на
влязло в сила Определение № 1818 от 11.06.2015 г. по НОХД № 5878/2012г. по описа на
ПРС г. за сумата в размер на 350 лева – представляващи разноски за възнаграждение за
правна помощ, въз основа на който изпълнителен лист е ***, с район на действие ОС -
Пловдив. Безспорно е, че определението въз основа на което е издаден изпълнителния лист
е влязло в сила 08.07.2015 г.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесните вземания и от кога същата тече, легитимиран ли е
ответника материално-правно да отговаря по иска.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото е присъдено с влязъл в сила съдебен
акт, то съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Давността за вземането започва да тече от влизане в сила на съдебния акт, с който е
присъдено, в случая от 08.07.2015 г.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, считано от 13.03.2021 г. до отмяна на извънредното положение давностните
срокове спират да текат.
Съгласно същият закон спрелите срокове започват да текат 7-дни след обнародване
на изменението на закона от 14.05.2020 г. а именно считано от 21.05.2020 г., тоест за 69 дни
2
давността е спряла да тече.
Предвид изложеното и като се вземе предвид цитирания Закон, давностният срок за
процесното вземане изтича на 14.09.2020 г.
Ответникът не доказа, че за периода от влизане в сила на съдебно определение, с
което са присъдени разноските са извършвани действия, които да водят до спиране /освен
посочения закон/ или прекъсване на давностния срок, поради което вземане е погасено по
давност, считано от 15.09.2020 г.
Видно от приложения по делото препис от ***, с район на действие ОС – П., същото
е образувано на 21.09.2020 г., когато е входирана молбата от ответника пред ***, тоест след
изтичане на давността.
Следва да се посочи, че именно ответника е пасивно-материално правно легитимиран
да отговаря по иска, доколкото е титуляр на вземането, което е безспорно. В случая НАП е
единствено процесуален субституент, съобразно ДОПК да събира държавни вземания,
каквото е процесното, но това не го прави носител на вземането.
С оглед изложеното искът е доказан по основание и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца. Същият е направил своевременно искане в тази насока и доказа
разноски както следва – 50 лева, платена държавна такса и 300 лева, платено адвокатско
възнаграждение, реалното плащане на което е представено доказателство, разписка,
обективирана в приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.46.
Адвокатското възнаграждение на ищеца е определено съобразно минимума предвиден в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение - чл.7, ал.2, т.1., 5 лева – държавна
такса за издаване на обезпечителна заповед и 24 лева – такса за снабдяване с доказателства.
Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца са в размер на 379 лева.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА Национално бюро за правна помощ, Булстат *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Развигор“ № 1, сумата в размер на 350 лева –
представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ, за които е издаден
изпълнителен лист от 09.07.2015 г. по НОХД № 5878/2012г. по описана Районен съд -
Пловдив, въз основа на който е образувано ***, с район на действие ОС - П., поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Национално бюро за правна помощ, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Развигор“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА Н. В. И., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 379 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3