РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2345
Град Пловдив, 17 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ
касационен състав, в открито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор
ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. №
2753 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Атеншън ренталс“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №152,
офис 1-2Б, с управител С.У., чрез адв. Недев, против Решение № 260033 от 19.08.2020
г. по анд № 2056/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 16-002761 от 02.03.2020г.
на директора на дирекция ”Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на касатора на основание чл.416, ал.5 вр.
с чл.414, ал.1 от Кодекс на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1500 лв. за нарушение на чл.7 вр. чл.2, ал.1 от ,
ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
Жалбоподателят счита
оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Излага
доводи, че съдът не е обсъдил съображенията за нарушение на чл.40 ал.3 ЗАНН и
задължението за преподписване на АУАН от двама свидетели, което не било
изпълнено в случая. Посочва, че при проверката не е съставен констативен
протокол, като такива не са съставени и при останалите документални проверки,
поради което са неясни свидетелите, присъствали на тези проверки, които са
установили нарушението. Счита нарушението за съществено, тъй като се отнася до
една от гаранциите за провеждане на законосъобразно производство. Според касатора не е било обсъдено и възражението за нарушение на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – в НП нарушението е квалифицирано единствено
цифрово вр. с разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. Счита, че е налице пропуск при описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е довело до липса
на съответствие с дадената правна квалификация. Твърди, че посочването на нормата
на чл.121а ал.1 т.1 КТ в чл.2 ал.1 от наредбата, не означава, че
санкционираното лице е било наясно с цифровата правна квалификация на вмененото
му нарушение. Твърди се, че административно -наказващият орган не излага никъде
мотиви защо счита случая да попада в обхвата на хипотезите на чл.121а ал.1 т.1 КТ, както и коя от двете хипотези счита за приложима.
Ответникът - Дирекция
„Инспекция по труда” - Пловдив с процесуален представител ст.юрисконсулт П.Т.
оспорва касационната жалба. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС с
твърдение за правилен извод на съда. Поискано е решението на ПРС да се потвърди
с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Пловдив намира решението на РС-Пловдив за правилно и законосъобразно, поради
което дава становище то да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и
интерес от оспорване на неблагоприятно решение.
Дружеството
жалбоподател е бил санкционирано за това, че в Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пловдив /Д „ИТ“ – гр. Пловдив/ било постъпило чрез Информационната система
на вътрешния пазар, поддържана от Европейската комисия, предназначена за обмен
на информация между компетентните органи по спазване на трудовото
законодателство, запитване от Кралство Белгия за командировани лица - работници
на територията на друга държава-членка на ЕС. Писменото искане касаело
предоставяне на информация за дейността, седалище и адрес на управление на
дружеството–жалбоподател „Атеншън ренталс“
ЕООД, ЕИК: *** и лицата, установени да полагат труд в Кралство Белгия от името
на дружеството. В тази връзка, от служители към Д „ИТ“ – гр. Пловдив на
17.12.2019г. извършили проверка на „Атеншън ренталс“ ЕООД на
място и с оглед изисканите и представени
на 20.12.2019г. и на 24.01.2020г. документи в Д „ИТ“- гр.Пловдив, било
установено, че на 25.10.2019г. от страна на работодателя „Атеншън
ренталс“ ЕООД, е допуснато командироването на Д. В. В.,
ЕГН **********, на длъжност „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“,
в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава-членка на ЕС
- Кралство Белгия, в предприятие „Фърст тент“, за срок от 25.10.2019г. до 07.11.2019г., без да е
сключил с него споразумение по реда на чл.2, ал.1 за изменение на трудовото
правоотношение за срока на командироване, съгласно Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги. Посочено е, че командироването на работника е в
изпълнение на договор от 01.10.2019г. между „Атеншън ренталс” ЕООД и „Фърст тент“ за извършване на строителни и монтажни работи на
покриви и палатки и е извършено със заповед №20/25.10.2019г., издадена по
седалище и адрес на управление на дружеството-жалбоподател. От представеното
копие от заповед № 20/25.10.2019 г. е установено, че В.е в бил командирован от
жалбоподателя във фирма ,,ФЪРС ТЕНТ‘‘ за срок от 25.10.2019 г. до 07.11.2019
г., като впоследствие има и друга заповед № 37/05.12.2019 г. видно от която
срокът за командироване е от 08.11.2019 г. до 08.12.2019 г.
За да потвърди
издаденото НП, ПРС приел, че законосъобразно е била ангажирана административно
- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.7 от
наредбата, тъй като извършеното деяние се доказва по несъмнен начин от
показанията на актосъставителя, които се подкрепят от
приетите по делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен
състав намира изводите на Районния съд за правилни и законосъобразни.
Относно възраженията в
касационната жалба, съдът намира, че ЗАНН не предвижда винаги при осъществяване
на проверки от страна на контролните органи да се съставя протокол, който да е
предпоставка за съставяне на АУАН. В АУАН е посочен един свидетел, който е такъв
при установяване или извършване на нарушението, както и като свидетел при
съставяне на акта – лицето Моника Наумова. Нормата на чл.37 и сл. ЗАНН не
поставят изискване АУАН да се съставя само при присъствие на компетентен орган
в момента на осъществяване на административно нарушение. В случая АУАН е
съставен при спазване изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. В този
смисъл не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел. Систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН навеждат на
извода, че изискването акта да е съставен в присъствието на двама свидетели е
предвидено единствено за хипотезата, в която липсват свидетели, присъствали при
извършване или установяване на нарушението или е невъзможно акта да бъде
съставен в тяхно присъствие. Единствено в тази хипотеза ЗАНН въвежда
изискването акта да е съставен в присъствието на "двама други
свидетели". В останалите случаи акта следва да се състави в присъствието
на лицата, присъствали при извършване или установяване на нарушението, като е
достатъчно да бъде подписан от съставителя и един от посочените в него
свидетели /чл. 43 ал. 1 ЗАНН/.
Освен това АУАН е
подписан от лице в качеството на генерален пълномощник, за което преписката
съдържа генерално пълномощно. Допуснатата нередовност в АУАН не е съществена,
тъй като не се е отразила на законосъобразността на НП, предвид, че не е
препятствала разкриването на обективната истина. В случая намира приложение нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН, според която наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Настоящата касационна
инстанция намира, че не са налице и останалите твърдени в касационната жалба нарушения,
тъй като описанието на нарушението съответства на събраните доказателствата.
Приложен е посоченият в обстоятелствената част на НП – договор между Атеншън Ренталс ЕООД и Фърст тент от 01.10.2019г., по
отношение на който касаторът не е заявил конкретни
съображения. Договорът не е в официален превод, но тъй като страна по него е
оспорващото дружество, същото дължимо следва да е запознато със съдържанието,
по отношение на което не е посочен конкретен довод, опровергаващ извода на
административно-наказващия орган за прилагане на относимите
норми.
По отношение на
приложението на материалния закон, съдът намира, че по отношение на обществените
отношения относно командироването от вида на разглежданото е приложима именно
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от
29.12.2016г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017г. В случая
е налице командироване за предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121а ал. 1
т. 1 КТ от български работодател на работник в рамките на територията на държава-членка
на Европейския съюз. Заповедта за командироване е от 25.10.2019г., като срокът на
командировката е считано от 25.10.2019г. до 07.11.2019 г. Касаторът,
като не е сключил допълнително писмено споразумение с работника В.по време на
командироването в Кралство Белгия, е допуснал извършването на нарушение по чл. 7 вр. с чл. 2
ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Според изхода от спора
се присъждат разноски на ответника – чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН за касационната
инстанция, в размер на 80 лв., вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран с
изложеното, Административен съд-Пловдив, XXI състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260033 от 19.08.2020
г. по анд № 2056/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА „Атеншън Ренталс” ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК ***, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.