Решение по дело №309/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. К., чрез адв. Г. Г. - САК, против Решение № 507/15.04.2024г. по АНД № 291/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърден ЕФ серия К № 7960115, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, на И. Л. К., е наложена глоба, в размер на 100 лв.

Касаторът излага твърдения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, като счита, че същото е постановено в разрез с материалния и процесуалния закон, както и със съдебната практика. Сочи, че първостепенният съд не е изпълнил задълженията си на инстанция по същество и не е изследвал всички релевантни обстоятелства. Не е изяснено в какво качество е санкциониран с ел. фиш, с оглед на това, че превозното средство е собственост на „Мега трейд ауто“ ЕООД със законен представител Д. В.. Твърди, че приложената снимка представлява изцяло черно изображение, от което не се установява нито регистрационен номер, нито лек автомобил, т.е. налице е недоказаност на установеното нарушение. Касаторът счита, че в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121 з-532/12.05.2015г. липсват съществени реквизити и са налице противоречия, както и че не е ясно дали посочените конкретни GPS координати съответстват на описаното в ЕФ място на извършване на нарушението. Не на последно място, касаторът счита, че не е ясно кои са нарушените разпоредби в условията на повторност, респективно – че липсва връзка на квалифицирания с основния състав на нарушението, както и описание на обстоятелствата, обуславящи повторност. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани от юрисконсулт Л.-А., оспорва касационната жалба. Моли, решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Сочи, че с обжалваното решение е потвърден електронен фиш на ОД МВР, с който на касатора е наложено наказание за нарушение по чл. 21 от Закона за движението по пътищата, извършено повторно. Тъй като при преглед на доказателствата по делото не се установяват такива за наличие на предходен влязъл в сила ел. фиш, счита, че Районен съд - Варна е приложил неправилно закона. Моли за отмяна на обжалваното решение и на издадения електронен фиш.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на И. Л. К., чрез адв. Г. Г. - САК, против ЕФ серия К № 7960115, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, на И. Л. К., е наложена глоба, в размер на 100 лв.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 12.08.2023г., в 11:24 часа, в област Варна по главен път I-9 от гр.Бургас в посока гр.Варна до кръстовището за парк „Хепи ленд“, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1/ № 11743c9 било заснето движение на лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], със скорост от 75 км/час – над максимално разрешената за движение в пътната отсечка от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак, посочено е превишение от 15 км/час. Изготвен е клип. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш серия К № 7950115 на ОД на МВР Варна против И. Л. К. като ползвател на моторното превозно средство. В описателната част на електронния фиш били отразени горепосочените обстоятелства. На К. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗДвП, като нарушението е квалифицирано като повторно в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 6481171 на 07.08.2023 г.

За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд приел, че от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място, с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1 с № 11743c9, е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 75 км/час, при ограничение от 60 км/час за пътния участък. По безспорен начин се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, доколкото К. – ползвател на автомобила, в нито един момент не е направила възражение, че не тя, а друго лице го е управлявало в процесния ден. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като санкционираното лице, като правоспособен водач, е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 60 км/час, но ги е неглижирала при пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от нея самата скорост, независимо от наличното ограничение. По силата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 km/h, водачът се наказва с глоба 50 лева. Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП когато нарушението по ал.1 т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Техническото средство е отчело скорост на движение на автомобила, управляван от жалбоподателката, от 78 км/час, или превишаване на скоростта с 18 км/час над ограничението от 60 км/час. Имайки предвид допустимото отклонение от плюс-минус 3 км/час, е намалена с 3 километра скоростта на движение на жалбоподателя или същата е определена в рамките на 75 км/час с цел избягване на грешка и определяне на скорост на движение в неин ущърб. Тъй като в представената на съда разпечатка от информационната система на Сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора е отбелязвано едновременно, че електронен фиш серия К № 6481171, издаден от ОД на МВР Стара Загора, е влязъл е в сила на 07.08.2023 г., и е със статут „обжалва се в АИС АНД на 22.08.2023 г.“ съдът е изискал от наказващият орган изрична справка дали е влязъл в сила и на коя дата. С писмо УРИ 122800-8704/01.03.2024 г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е уведомил въззивния съд, че електронен фиш серия К № 6481171, издаден от ОД на МВР Стара Загора е влязъл в сила на 07.08.2023 г. Въз основа на това, съдът приел, че нарушението е повторно, съгласно даденото легално определение в т.33 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП. ВРС отчел, че законодателната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл.186 ал.4 и ал.5, чл.189 ал.4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика или ползвателя на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговият водач. С подаването на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издадения електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. Такава декларация в случая не е подадена от санкционираното лице, поради което съдът заключил, че то не отрича, че на посочената в електронния фиш дата, час и място то е управлявало автомобила, с който е регистрирано нарушението.

ВРС приел и, че нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Първостепенният съд намерил, че на приложения към преписката снимков материал съвсем ясно се вижда регистрационния номер на заснетия в нарушение автомобил – [рег. номер]. Действително от снимката не можело да се установи каква е марката на автомобила, но това не е и необходимо, тъй като всеки регистрационен номер на автомобил е уникален и няма никакво съмнение за кой автомобил се отнася.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав споделя релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на извода за извършване на процесното нарушение в условията на повторност. Видно от приложената по делото разпечатка от информационната система на Сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора, за електронен фиш серия К № 6481171, издаден от ОД на МВР Стара Загора, едновременно е отразено, че е влязъл е в сила на 07.08.2023 г., и е със статут „обжалва се в АИС АНД на 22.08.2023 г.“ Във връзка с констатираното противоречие, първостепенният съд е изискал допълнителна информация от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора. С писмо УРИ 122800-8704/01.03.2024г. /л.59/ началникът на Сектор „ПП“ – Стара Загора посочва, че електронен фиш серия К № 6481171 е влязъл в сила на 07.08.2023г., като отново се позовава единствено на справката от АИС - АНД /от която е и горецитираната разпечатка/, която съдържа и информация, че въпросният фиш се обжалва. Допълнително постъпилият отговор от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, на който се е позовал ВРС в своите мотиви, няма решаващото доказателствено значение, каквото му е придал съдът, тъй като почива на същата справка и вторично предава информацията от нея. В този смисъл, настоящият състав намира, че по делото не са събрани категорични доказателства, че електронен фиш серия К № 6481171 е влязъл в сила на 07.08.2023г., респективно – че извършеното от К. процесно нарушение е повторно. Следва да се отбележи, че ЕФ серия К № 6481171 е със статус „обжалва се“ и в приложената Справка картон на водача /л.53/. Проявявайки пасивност относно събирането на значими за спора доказателства, установяващи безспорното влизане в сила на фиш № 6481171 и датата, на която това е станало /вкл. след евентуално проведено обжалване/, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина и квалификацията на настоящото нарушение.

Предвид изложеното, и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, въззивното решение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да даде категоричен и обоснован отговор влязъл ли е в сила електронен фиш серия К № 6481171, на коя дата и налице ли е спрямо нея повторност на процесното нарушение. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени относими доказателства, включително да изиска от органите на МВР да изяснят взаимоизключващите се обстоятелства, отразени в информационната система, респективно – писмени доказателства, установяващи надлежното връчване на ЕФ серия К № 6481171, датата на влизането му в сила, наличието на предприето обжалване и резултата от същото.

По приложението на материалния закон и всички останали възражения на касатора, включително относно мястото на установяване на скоростта на движение, доказателствата към извършеното заснемане, годността на средството за измерване и т.н., ВРС е изложил подробни, последователни и правилни правни изводи, които настоящият състав изцяло споделя. В този смисъл, нарушението по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП се явява установено, но предвид допуснатото от ВРС съществено процесуално нарушение във връзка с установяване квалификацията по чл.182, ал.4 от ЗДвП , постановеното от него решение следва да бъде отменено.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 507/15.04.2024г. по АНД № 291/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърден ЕФ серия К № 7960115, издаден от ОД на МВР - Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.