Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.Слатина,
04.06.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 08 май, Две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1665/2017
год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от Г.Й.Й., ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“
БУЛСТАТ *********, представлявано от Г.Б.Х. ***, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищеца
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.П.П., с
ЕГН ********** ***, за сумата 300,00 лв.-главница, представляваща
платен депозит за комплексна СМЕ по гр.д.№ 10741/2013г. по описа на СГС 1-10 състав, ведно със
законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-11.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство,
включително и адвокатско възнаграждение и направените разноските по исковото
производство.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.59 ЗЗД.
В срока указан в
разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М.П.П. чрез пълномощника си адв.Я.В.С.
от САК е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с
който оспорва исковата претенция на ищеца, като недопустима и неоснователна и
моли да се отхвърли. Желае да се присъди
на адв.С. адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА с включено ДДС.
Подробни съображения са
изложени в писменият отговор.
Приложил е писмени
доказателства.
Относно възражението на
ответника, че иска е недопустим, съдът с определението по чл.140 от ГПК
постановено в з.з.от 14.11.2017г. е приел, че същото е неоснователно, като е
изложил мотиви.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1216/2017г. по
описа на РС-Б.Слатина. Допусната е и изслушана ССчЕ, което заключение не е
оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 1216/2017г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника М.П.П., с ЕГН ********** *** е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 812/14.08.2017г. в полза на Г.Й.Й.,
ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“ БУЛСТАТ *********,
представлявано от Г.Б.Х. ***, за общата сума от
685,00 лв., от която: 300,00 лв. –
главница, представляваща платен депозит за комплексна експертиза по гр.д.№
10741/2013г. по описа на СГС 1-10
състав, 360,00 лв. адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. заплатена държавна
такса, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 11.08.2017г., до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът М.П. е депозирал писмено възражение срещу заповедта за
изпълнение, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
С настоящата
искова молба кредиторът Г.Й. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземането за горепосочените суми.
Ищецът Г.Й. в и.м. твърди, че с цел реализиране правата
му като лице пострадало при ПТП на 06.04.2013г. ответникът М.П., чрез упълномощен от него адвокат депозирал
искова молба, въз основа на която било образувано гр.д.№ 10741/2013г. по описа
на СГС I-10 състав.
Ищеца платил от
името и за сметка на ответника сумата 300.00 лв. представляваща
съдебно-деловодни разноски представляващи депозит за КСМЕ, за която сума е
издадено платежно нареждане № S04V0060161/06.01.2014г. по описа на “ПИБ“ АД.
Поради неиздължаване на горепосочената сума, ищеца
поканил ответника с покана за доброволно уреждане на паричните задължения,
която е получена от последният на 28.07.2017г., видно от приложената по делото
обратна разписка/л.6-7 от ч.гр.д.№ 1216/2017г./.
В с.з.процесуалният представител на ищеца заяви, че исковата претенция по настоящето дело е предявена от страна на ищеца Г.Й. в
лично качество, т.е. като физическо лице.
Съдът по искане на ответника е задължил ищеца Г.Й. с определението по чл.140 от ГПК постановено
в з.з. на 14.11.2017г. да се яви лично в с.з. и да отговори на поставените в
писменият отговор въпроси по реда на чл.176 от ГПК, като му е указал
последиците на чл.176, ал.3 от ГПК. Същият се явил в с.з. проведено на
08.05.2018г. и отговори на постановените от ответника въпроси.
Ответника М.П.
в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция на ищеца като недопустима, респ.неоснователна по изложените в него
съображения. Представил е следните
писмени доказателства: нотариална покана № 123,том първи, рег.№ 2027/2014г. от М.П.
до адв.Т.Х., мл.адв.Г.Й. и др., Решение № 1/01.08.2012г. на СГС, по ф.д. № 510/2012г. партида №19569, том 402,
регистър № 5, стр.50, от което е видно, че е вписано в регистъра за ЮЛ с
нестопанска цел Сдружение с наименование „Помощ за пострадали при Пътни
инциденти“ със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Кутловица“ № 53А,
офис 2А, Устав на Сдружение „Помощ за пострадалите при пътни инциденти“.
Ищеца Г.Й. в
с.з.проведено на 08.05.2018г. даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК. Същият
заяви, че няма роднински връзки и други взаимоотношения с ответника по делото.
Председател бил на Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност на
„Помощ за пострадалите при пътни инциденти“ към дата 06.01.2014г.
В лично качество превел
процесната сума от 300.00 лв., но не и като Председател на сдружението. Няма
нареждане за превеждане на сумата, от когото и да било, т.е. от никое лице. Не
знаел, че има преведена друга сума за същото основание и размер. Лично не е
получавал нотариална покана от ответника.
Извънсъдебно отправял
претенции към ответника, но не във връзка с нотариална покана, тъй като такава
не е получил, а с разписка поканил ответника да му върне исковата сума през
лятото на 2017г. доколкото си спомня.
Ищеца заяви, че познава
адв. Таня Г. и адв. С.С. от САК като колеги адвокати. Не членуват в едно
адвокатско дружество.
Участвал е в сдружение с
адв. Таня Г., но не е в близки отношения с нея. Познава адв.С.С. като колега,
тъй като работили заедно и е възможно да са участвали в цитираното дружество,
но не си спомня.
С тези хора работил по
конкретно дело на СГС. Тогава се бил разбрал да внесе една сума по сметка на
ответника, която сума не му била възстановена от него и поради тази причина
предприел необходимите действия да си я събере. Ищеца заяви категорично, че не
е бил пълномощник по делото в СГС на ответника П..
На зададени въпроси
от адв.С.-пълномощник на ответника П.,
ищецът Г.Й. заяви, че никой не му е нареждал да заплати процесната сума от
300.00 лв. С тези адвокати, които водили делото на М.П. извършил услуга и
заплатил чисто технически сумата, но тази сума заплатил лично от него, за
негова сметка и поради тази причина след като не била възстановена от ответника
завел настоящето производство.
Не е потърсил процесната
сума от адв. Таня Г. и от адв. С.С. и не смята, че следва да я търси.
На адреса в г.София, на
ул.“Кутловица“ № 53А в лично качество никога не е имал постоянен и настоящ
адрес и не го ползвал по никакъв начин за получаване на съобщения и призовки и
други.
Няма спомен, но е
възможно към тази дата сдружението да е било регистрирано на този адрес.
На зададен въпрос от адв.С.-пълномощник
на ответника към ищеца по реда на чл.176 от ГПК, същият отговори,че превода на
сумата, която му се дължи от ответника не е във връзка с участието му като
Председател на сдружението, нито пък има общо седалището на това сдружение с въпросния
адрес.
От приетото по делото
заключение на вещото лице П.П., което се възприе от страните без възражения и
от съда като вярно, пълно и обективно се установи, че титулярът на посочената
сметка в „Инвестбанк“ АД, към момента на извършване на процесното плащане 06.01.2014г.
е СГС.
Банковата сметка е
заверена със сумата от 300.00 лева на 07.01.2014г. Средствата са постъпили по
сметката на СГС, за което получил официално писмо от СГС. В основанието на
платежния документ е записано, че платежното нареждане е за депозит на
комплексна съдебно-медицинска експертиза по гр. дело № 10741/2013г. по описа на
СГС, като задължено лице фигурира М.П.П.
с ЕГН **********, а наредител по платежния документ е Г.Й.Й. с ЕГН **********.
Трансферът е осъществен чрез банков превод нареден по банкова сметка *** „Първа
инвестиционна банка“.
От гледна точна на самия
документ, който е приложен притежава всички банкови реквизити и всички банкови
универсални стандарти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в
заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Според чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Уважаването на предявения иск следва от доказването на
следните произтичащи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки: наличие на обедняване на ищеца /изразяващо се в
намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/,
конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално
увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/,
размер на обогатяването както и посоченото
имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група от факти.
За да е налице неоснователно обогатяване следва да не е налице основание за имущественото разместване.
В случая ищеца в
обясненията си пред съда заяви, че в лично качество като физическо лице превел
процесната сума от 300.00 лв., но не и в качеството на Председател на
Сдружението с нестопанска цел „Помощ за пострадали при Пътни инциденти“. Никой
не му е нареждал да преведе процесната сума по гр.д.№ 10741/2013г. по описа на СГС.
Не е бил пълномощник на М.П. по цитираното дело на СГС. Не е потърсил
процесната сума от адв. Таня Г. и адв. С.С. от САК, които били негои адвокати.
Поканил ответника с нотариална покана да му върне тази сума, но същият до
завеждане на делото не сторил това.
Следва да се отбележи, че
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД
е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват
изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от
посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи
значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения.
Настоящият състав споделя така формираната задължителна практика. Същата е в
съответствие с Постановление
№ 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в което е прието, че
обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и
когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.
В случая задължено лице по
гр.д.№ 10741/2013г. по описа на СГС да внесе сумата от 300.00 лв. за КСМЕ е бил
М.П., видно от приложена справка от електронният портал за движението на гр.
дело № 10741/2013г. по описа на СГС.
Няма данни по делото, че П.
е заплатил сумата от 300.00 лв. за вещите лица по КСМЕ по гр.д.№ 10741/2013г.
по описа на СГС, нито се навеждат такива твърдения в писменият му отговор. В
с.з. проведено на 21.02.2018г./л.68 от делото/ пълномощника на ответника
заявява, че в отговора на и.м. никъде не фигурира оспорване на извършеното
плащане. Оспорването било на други основания.
От допуснатата и приета по настоящето
дело ССчЕ безспорно се установява, че ищеца Г.Й. е внесъл по депозитната сметка
на СГС сумата от 300.00 лв. за КСМЕ вместо ответника Милосолав П. по гр.д.№
10741/2013г. по описа на СГС.
Неоснователен е довода на
пълномощника на ответника относно представената в с.з. от пълномощника на ищеца
справката от електронният портал за
движението на гр. дело № 10741/2013г. по описа на СГС, тъй като в същата не
фигурират пълните имена на ответника, както и неговото ЕГН, от които може да се
изведе извод, че същия е страна, както и че делото се е развило така, както е
обозначено в това копие от някакви данни, които са обозначени с множество
съкращения. Освен това той не оспорва, че е водено такова дело и той е бил ищец
по него, което приключило с положително решение за него.
Настоящият съдебен състав не
споделя този довод, тъй като видно от тази справка имената на страните, техните
ЕГН и на вещите лица са кодирани/обезличени/ с цел защита на личните данни.
Освен това съдебните актове се обявяват в регистъра на съдебните решения, който
е публичен и всеки има право на свободен достъп до тях, изводимо от
разпоредбата на чл.235,ал.5 от ГПК. Разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗСВ визира, че актовете на съдилищата се
публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на
съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и
Закона за защита на класифицираната информация.
В случая видно от интернет сайта на
СГС има постановено съдебно решение № 227/12.01.2015г. по гр.д.№
10741/2013г. по описа на СГС в мотивите на което е записано: „По делото
е изслушана комплексна съдебно – медицинска експертиза. От заключението на
вещите лица д-р Н.В., д-р Ж.Д. и д-р А.М., неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че ищецът е получил следните
травматични увреждания при настъпилото ПТП…“ .
Следователно КСМЕ е
изпълнила целта си, въз основа на която и на събираните по делото доказателства
съдът е постановил своя съдебен акт.
Ето защо, предявеният от Г.Й.Й.,
ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“ БУЛСТАТ *********,
представлявано от Г.Б.Х. ***, иск с правно основание чл.422 ГПК,
вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.59 ЗЗД за признаване на установено по отношение на М.П.П., с
ЕГН ********** ***, за сумата от
300,00 лв.-главница, представляваща платен депозит за комплексна експертиза по
гр.д.№ 10741/2013г. по описа на СГС 1-10
състав, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-11.08.2017г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед
№ № 812/14.08.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1216/2017 г. по описа на РС –
Б.Слатина, е основателен и следва да бъде уважен.
РАЗНОСКИ:
Ищеца е поискал да му се присъдят разноски в заповедното и в
исковото производство. В заповедното производство се претендират разноски в
размер на 25.00 лв. заплатена държавна такса, 360.00 лв. адвокатски хонорар и
5.00 лв. държавна такса. В исковото производство се претендират разноски в
размер на 25.00 лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар.
Ответника в писменият отговор също е поискал присъждане на
разноски в случай на отхвърляне на иска, като на адв.С. се присъдят такива, тъй
като е осъществил безплатна правна помощ
по настоящето дело на ответника. Приложил е списък с разноски по чл.80 ГПК./л.20-21
от делото/.
С решението по установителния иск съдът се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай ответника М.П. следва да заплати
на ищеца Г.Й. направените по ч.гр.д. № 1216/2017г. по описа на БСлРС разноски в
размер на 25.00 лв. заплатена
държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар, с включено ДДС, а сумата от
5.00 лв. представляваща държавна такса, не се дължи, тъй като няма представен
платежен документ за нея.
Ответника М.П. следва да заплати на ищеца Г.Й.
направените в настоящото производство по гр.д. № 1665/2017г. по описа на БСлРС
разноски в размер на 25.00
лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар с включено ДДС.
При
този изход на делото на адв.С.-пълномощник на
ответника П. не му се дължат разноски.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.П.П.,
с ЕГН ********** ***, ЧЕ
СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на Г.Й.Й., ЕГН **********,***,
чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“ БУЛСТАТ *********, представлявано от Г.Б.Х.
***, сумата от 300,00 лв./Триста лева/-главница, представляваща платен депозит
за комплексна СМЕ по гр.д.№ 10741/2013г.
по описа на СГС 1-10 състав, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-11.08.2017г., до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед № 812/14.08.2017г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1216/2017г. по
описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 М.П.П., с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Й.Й., ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество
„Димов и Х.“ БУЛСТАТ *********, представлявано от Г.Б.Х. ***, направените
разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 1665/2017г. по описа на БСлРС в
размер на 25.00
лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар с
включено ДДС, както и сторените от ищеца
разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1216/2017г. по описа на БСлРС в размер на 25.00 лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар с включено ДДС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1216/2017г.по
описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: