П Р
О Т О
К О Л
Град София, 23 март 2021 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЕЛКА ВАКЛИНОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 54 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 11.25 часа, се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
Г.А.Х. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с адв.С.И. – от САК – надлежно упълномощен
защитник на
осъдения Г.А.Х., с представено по делото пълномощно.
В съдебна зала се явява преводач И.К.Г. – заклет преводач от руски
език на български език и обратно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.М.–
Инспектор IV
степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА
ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
постъпила от Затвора – гр. София информация, изискана от съда, съдържаща се в
документация, приложена към писмен отговор – рег.№ 1330 от 19.03.2021 г.,
представляваща документи във връзка с назначаването на осъдения Г.А.Х. като
„преводач“ в СЦЗ; актуален доклад от
ИСДВР за осъд.
Г.А.Х.; първоначален план на изпълнение на
присъдата по отношение на осъденото лице;
препланиране на присъдата на осъдения Г.А.Х.; доклад за пробационен надзор от инспектор „Пробация“ при Затвора –
гр. София, както и експертна оценка за актуалното психично
и емоционално състояние на осъдения Г.А.Х., които документи ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приемат.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Запознат съм с
тези документи. Да се приемат.
Адв.И.: Не сме имали възможност да се
запознаем с документите, моля да ни дадете 5 минути.
СЪДЪТ,
с оглед изявлението на защитата и осигуряване на правата й в настоящия
наказателен процес в пълен обем,
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ
възможност на адв.И., да се запознае с така постъпилите от Затвора – гр. София писмени
доказателства, като ОПРЕДЕЛЯ 15 минути
почивка.
След
предоставената възможност на защитата, съдебното заседание продължава в същия
съдебен състав, секретар и в присъствие на всички страни по делото, заедно с
преводач И.К.Г..
Адв.И.: Моля да бъдат приети
доказателствата. Оспорваме всяко едно от тях, тъй като считам, че те са само и
единствено становища, неподкрепени с никакви доказателства. Оспорваме тези
твърдения.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Представям и моля
да приемете актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното по отношение на осъд. Г.А.Х. наказание „лишаване от свобода“.
СЪДЪТ
ПРЕДЯВИ така представената справка на останалите страни
– за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ НАМИРА, че постъпилата документация от Затвора –
гр. София, съдържа информация, която би допринесла за правилното и обективно
решаване предмета на делото, с оглед на което следва да бъде приобщена към
доказателствения материал по воденото производство, ведно с представената от
процесуалният представител на Началника на Затвора – гр. София актуална справка
относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното по отношение на осъд. Г.А.Х. наказание „лишаване от свобода“, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилата
документация от Затвора – гр. София, приложена към писмен отговор
– рег.№ 1330 от 19.03.2021 г., съставляваща документи във връзка с
назначаването на осъдения Г.А.Х. като „преводач“ в СЦЗ; актуален доклад от ИСДВР, от 10.03.2021 г. за осъд. Г.А.Х.; първоначален план за изпълнение на
присъдата по отношение на осъденият Г.А.Х., от 15.02.2019 г.; препланиране на присъдата на осъдения Г.А.Х., от 02.12.2020 г.; доклад за пробационен надзор от инспектор „Пробация“ при Затвора – гр.
София, от 17.03.2021 г.; експертна
оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Г.А.Х.,
от 18.03.2021 г., както и актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното по отношение на осъд. Г.А.Х. наказание „лишаване от свобода“ –
рег. № 4 от 23.03.2021 г.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
Адв.И.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Видно от постъпилите документи е
налице формалната предпоставка за уважаване молбата на осъдения Х. за УПО. Като
се запознах с всички документи по делото, считам, че е налице и втората
предпоставка за УПО. Прави впечатление, че всички документи съдържат вътрешна
противоречивост относно изложеното в обстоятелствената част и в диспозитивното
решение, като цяло, от страна на затворническата администрация, за това, че не
е съгласна да бъде допуснато УПО на осъденото лице. Искам да подчертая, даже не
мога да разбера защо адв.И. оспори новопостъпилите документи, защото те в
тяхната същина, са положителни по отношение на осъдения.
На
първо място, бих искала да обсъдя актуалния доклад на ИСДВР, който е до такава
степен положителен, че накрая е оценено, че в две насоки предстоят действия по
отношение на Х. от страна на затворническата администрация, а именно – да бъде
поощрено неговото добро поведение и да бъде предложен за замяна на режима в
„лек“. Впоследствие се запознах с плана на препланираната присъда, където
отново са посочени положителните характеристики и самоосъзнаването на вината на
лишения от свобода, в който също е посочено, че той в момента работи, което е
една изключително положителна характеристика за него, още повече, че той полага
доброволен труд, който не е платен. Посочва се, че спазва режимните изисквания,
не е конфликтен и има добро отношение към затворническата администрация.
На
следващо място – прави впечатление в експертната оценка относно актуалното и
психическо състояние на Х. е изцяло положителната характеристика за него. Докладът
за пробационните мерки е абсолютно обективен и съобразно него, не следва да се
прилагат пробационни мерки заради това, че лишеният от свобода е чужд
гражданин, украинец, и при евентуалното УПО, той ще се завърне в неговата
родина, още повече, че нямаме и договореност с Р Украйна, не могат да бъдат
изпълнени на тази територия пробационни мерки, каквито в случая с оглед изцяло
положителните данни за осъдения, намирам, че и не следва да се прилагат.
Като
съобразих целия доказателствен материал, считам, че са налице доказателства за изцяло
поправяне на лишения от свобода, както и, че са изпълнени целите на наложеното
наказание в цялост, поради което не възразявам молбата за УПО да бъде уважена.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.:
Становището на Началника на СЦЗ е, че молбата на осъдения е неоснователна. Налице
е само първата предпоставка относно изтърпяна повече от половината от
наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка
относно доказателства за поправяне и превъзпитание на лицето – има такива, но
обсъдени в своята цялост, не може да се направи обоснован извод за трайно
постигане на целите, заложени в чл.36 НК, с оглед на което моля да оставите
молбата за УПО без уважение.
Адв.И.:
Първото изречение ще представлява реплика на казаното от прокурора, за да
уточня, че с изречението ми за неприемането на доказателствата, нямах
възможност напълно да разгърна съображенията си относно това – кое и защо
оспорваме. Разбира се, оспорваме онези изводи и твърдения, които не
съответстват на истината; оспорваме твърденията, които стоят в противоречие с
фактите и обстоятелствата, които са отразени в затворническото досие, но не
оспорваме положителните изводи за поведението на Х..
Безспорно за Х. е налице първата предпоставка
за УПО, тъй като той е изтърпял повече от половината от наказанието си. Видно
от съдържанието на затворническото досие са налице доказателства, че е налично
положително повлияване от корекционната работа върху поведението на Х. в
затвора. Оценката на риск е в ниския отсег – 34 точки, при първоначално
определени 43 точки. Първоначално определената оценка на риска е към ниския
отсег, като следва да посоча необосноваността на становищата на затворническата
администрация – на първо място Началника на СЦЗ, който сочи, че рискът от
рецидив не е намален в достатъчна степен, но в действителност, от 24.10.2018 г.
до 04.01.2021 г., спадът е с 9 пункта, което не е никак малко, като се има
предвид, че промяната в оценката на риск не настъпва автоматично, не настъпва и
поради изминаването на определен период от време, или друг формален критерий, а
е само и единствено в резултат от доброто поведение и спазването на законите. На
следващо място – Началникът на СЦЗ, в становището си не сочи мотива, поради
който е формирал това свое становище, което прави становището необосновано,
неубедително, поради това, че не е подкрепено с нито едно доказателство. По
същият начин е изградено становището и относно това, че Началникът на СЦЗ е счел,
че не са налице достатъчно данни за поправяне, след като видно от затворническото
досие, Х. е работил, не се е отклонявал от трудовите си задължения, при това е
работил на доброволни начала, няма наказания, и това е което един лишен от
свобода може да направи в затвора. Х. се е справил с поведението си в затвора
по един забележителен начин, защото броени на пръсти са лишените от свобода,
които нямат никакви наказания. Освен твърденията, че не са налице доказателства
от превъзпитателна дейност и незавършен корекционен процес, не са посочени
никакви доказателства от страна на Началника на затвора. Не е посочено какъв е
приносът на Х. за това, че не са налице достатъчно резултати от
превъзпитателната дейност, както и не е посочено какъв е приносът на затворническата
администрация за нереализирането на достатъчно убедителни доказателства, което
означава, че някой не си е свършил работата, както и не е пояснено – по кои от
достатъчните за доказване критерии, колко е достигнато от Х. и на какво, и на
кого се дължи недостигането на желания резултат.
За разлика от недоказаните твърдения,
поради това, че не са подкрепени с нито едно доказателство, аз ще се позова на
доказателствата от затворническото досие, а именно – оценката на риск е в
ниския отсег, сочеща на безспорен ресурс за успешна ресоциализация, заедно с
характеристиката направена от ИСДВР, с предложението за награда, което е едно
от 5–те предложения за награди, с цел поощрение доброто поведение на осъдения, които
награди не са осъществени – напълно необосновано. От становището не е видно и
как е правена всяка година оценката на риска, съобразно изискването на чл.154 ЗИНЗС,
тъй като такива ежегодни доклади и препланирани планове на присъдата не са
налице в досието, и не става ясно по кои критерии не е постигнат напредък, поради
което не може да се проследи прогресът в отчитане на поведението. От доклада на
ИСДВР е видно, че характеристиката на поведението на Х. в затвора, е
изключително положителна. Пробационният служител, който няма и не може да има постоянни
наблюдения върху поведението на осъдения, така както ИСДВР, въпреки, че е
изготвила доклада с характеристика, за която не е била в състояние да установи
чрез преки свои наблюдения и такива в продължителен период от време, е изразила
становище за правния статус на Х., като вместо подробна обосновка на ресоциализационния
ресурс за този критерии, е отредено едно последно изречение, с което е
омаловажила доброто поведение на Х. и само маркира, че такъв ресурс съществува,
но без да го изследва подробно и без да сочи своите изводи – на какво точно
почиват. Х. внесе яснота по този въпрос – пробационният служител не е
разговарял с него нито веднъж, дори осъденият не е виждал този пробационен
служител, който е изготвил два доклада по това дело, нито е работил с осъдения
и не е осъществявал индивидуални или общи мероприятия, поради което отразеното
в доклада не следва да бъде възприето нито за експертна оценка, за каквато
претендира, нито като доказателство, тъй като не се основава на предвидените в
закона начини за събиране на доказателства. Никъде не е отразено, че Х. няма
зависимости към алкохол, опиати или хазарт – нека не забравяме, че същият е моряк
и за гилдията е характерна и употребата на алкохол, но това не е така за
осъдения, което говори за неговия характер. Също така не е отразено, че Х. няма
други осъждания; че не е налице криминална заразеност; че не поддържа контакти,
които биха го отклонили от положителната линия на поведение, която стриктно спазва;
не е отразено, че не се включва в групи, нарушаващи правилника на вътрешния ред;
че демонстрира през целия си престой дисциплинираност в поведението, като
такова поведение той показва и в работата. Не е отразено, че въпреки
последователното спазване на дисциплината, Х. не е бил поощряван, освен един
единствен път, и преди всичко – как тази липса на поощряване на положителната
тенденция в поведението, стимулира то да продължи по положителната линия, която
той поддържа. В доклада не е изяснено как частичното разбиране и формулиране на
мотивите за правонарушението, се е отразило на оценката на поведението му, и в
какво следваше да се изразява, ако беше пълно разбиране – тази неяснота не
позволява на четящите тези доклади да си изяснят какво точно имал предвид
съставителят на доклада. Подзащитният ми поясни, че никой не е разговарял с
него на такава тема – дали разбира правонарушението, дали го приема и т.н. –
той е бил осъден задочно и както се казва, никой не го е питал какво приема и
какво не приема, още повече, че настоящото производство не касае неговата вина
и установяването й, и каквото и да било относно неговата вина. Считам, че този
въпрос е бил вече решен от съда, който е постановил присъдата, а Х. търпи
наказание и не следва въпросът за вината да бъде обсъждан в настоящото
производство.
Относно установяването на това, доколко Х.
формулира мотивите си за правонарушение, следва да се посочи и, че често
сменящите се ИСДВР на тази група, през няколко месеца, като за тези 2 години са
се сменили 5 човека – те не са успявал нито да се запознаят с лишените от
свобода в достатъчна степен, нито да вникнат в техните проблеми. Казвам това,
защото то има изключително голямо значение при съставянето на докладите, които
отразяват поведението на лишените от свобода, а съставените тук доклади,
въпреки, че отразяват положителното поведение на Х., съставителите достигат до
тъкмо обратния извод, че поведението му не е достатъчно добро, защото то било
задължение на лишения от свобода. Отчетени са формираните умения за правилно
формулиране на съществуващите проблеми и решаването им по законосъобразен начин,
и това е направено от пробационния служител, но в последно постъпилия доклад от
ИСДВР се твърди обратното – че Х. не може да формулира проблемите, като една от
проблемните зони е „умение за мислене“. Нито в препланирания план на присъдата,
нито другаде се вижда той да е бил насочен към курс за умения за мислене, за да
бъде коригирана тази проблемна зона. Не е изяснено пълно и подробно как се е
отразило на оценката на риска, и в коя именно част от нея се е отразило това
явление, според ИСДВР, на умението за мислене. Не е ясно какви са корекционните
форми, които са предвидени, за да коригират този дефицит. Отчитат се подобрени
умения за целеполагане и, че за Х. са налице формирането на дългосрочни цели. Отбелязани
са ресурси за ресоциализация, както и, че процесът на превъзпитание е започнал
успешно. Отчетени са позитивни промени в нагласите и поведението на осъдения,
което сочи като налични предпоставките за промяна на режима, което за целия
период не е направено от затворническата администрация. Последната сочи липса
на приложена прогресивна система, но без промяна на режима, прогресивната
система не е възможна. Позованият на прогресивната система не представлява нито
законно определен, нито адекватен критерий, тъй като законът не сочи, че за
охарактеризиране на поведението на осъдения, това се прави по тази система,
както и не сочи критерии, съдържащи се в нея, затова отчитането на изпълнението
й или неизпълнението й, не подкрепя нито становищата, нито докладите на
пробационния служител, нито обосновават препоръката на пробационния служител да
продължи корекционният процес, като недостигнат в пълнота. Досието съдържа
единствено положителни характеристики за поведението на Х., което обстоятелство
прави напълно необосновани и недоказани твърденията за незавършен корекционен
процес.
В този смисъл, ще посоча, че видно от
фактите в досието на Х. са налице предпоставките, сочени в Постановление № 7 от
07.06.1975 г. на Пленума на върховния съд, както и на Резолюция № 762 на
комисията на Съвета на Европа, а именно – че за поправяне на лишен от свобода,
следва да се съди по добросъвестното отношение към труда като към морално
задължение, и да е налице спазване правилника за вътрешния ред и законите, като
се указва постановяването на УПО, при отчетен започнат корекционен процес, а не
да не изисква завършен такъв, а Резолюция 762 указва постановяване на УПО при
всеки възникнал благоприятен случай и, че непостановяването на УПО, не следва
да бъде оправдавано с индивидуалната или обща превенция.
С оглед изложеното, моля да съобразите,
че за моя подзащитен са налице всички предпоставки за УПО, и постановите
решение в този смисъл.
ОСЪДЕНИЯТ Г.А.Х. /в своя защита/: Придържам се към
казаното от защитника ми, моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Г.А.Х.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1 НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения Г.А.Х., с правно основание чл.70, ал.1 и
следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по
отношение на конкретното осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното
спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 4 години.
В
така депозираната молба, Х. посочва, че след осъждането му от италианките
съдебни власти на „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, е задържан
считано от 03.12.2015 г., до екстрадирането му в Р България през месец октомври
2018 г., във връзка с постановена спрямо него присъда от РС – гр. Варна, наказанието
по която ефективно изпълнява и към настоящият момент. Посочва, че от началото
на престоя си в СЦЗ няма забележки от надзорно – охранителния състав; няма наказания,
а има една похвала за подчертана дисциплинираност, за съвестно и отговорно
отношение към трудовите задължения. Излага, че е назначен като преводач от
английски, италиански и руски езици, на български език; че няма конфликти с
другите лишени от свобода, с оглед на което моли да бъде условно предсрочно
освободен.
В
днешното съдебно заседание, защитата излага обстойни съображения относно
основателност на така подадената от осъдения Х. молба. Оспорва неверните
твърдения на затворническата администрация, че същия следва да остане в
условията на контролирана среда, които са в противоречие с фактите и
обстоятелствата, отразени в затворническото досие на осъдения Х., за неговото изцяло положително
поведение. Изтъква, че са налице и двете предпоставки за УПО на конкретното
осъдено лице. Акцентира, че въз основа на проведената корекционна работа,
оценката на риск от рецидив е намалена в нисък отсег, сочеща
на безспорен ресурс за успешна ресоциализация на осъденото лице. В тази връзка приема отрицателното
становище на Началника на затвора относно неуважаване на подадената молба от Х.,
за необосновано и неубедително, доколкото рискът от
рецидив е намален от началото на престоя на осъдения до сега с цели 9 пункта, като
промяната в оценката на риск не настъпва автоматично или поради изминаването на
определен период от време, или друг формален критерий, а е само и единствено в
резултат от доброто поведение и спазването на законите от страна на осъдения Х.,
данни за което добро поведение се съдържат изцяло в приложените от
затворническата администрация документи. Акцентира, че тези положителни данни следва да се отчетат и
с оглед осъществявана от Х. трудова дейност като преводач в Затвора – гр.
София, при това на доброволни начала, както и с оглед липсата на наложени му наказания.
В тази връзка изтъква, че Х. се справя със собственото си поведение в
пенитенциарното заведение по един забележителен начин, доколкото липсват
каквито и да било доказателства осъденият да е проявявал колебливост или неуравновеност
в своята позитивна линия на поведение. Акцентира, че Х. спазва режимните
изисквания и правилата в затвора; че е налице отсъствие на конфликти с други
лишени от свобода; че е налице изцяло отговорно отношение към възложената му
работа и трудовите му задължения, като твърденията на Началника на Затвора –
гр. София, че не е завършен корекционния процес, не се
подкрепят от каквито и да е доказателства, което според защитата означава, че е
налице несвършена работа на служителите при затворническата администрация.
Защитата
излага изчерпателни съображения и относно известно отрицание в доклада на
пробационния инспектор при Затвора – гр. София, доколкото същият няма
и не може да има постоянни наблюдения и такива в продължителен период от време върху
поведението на осъдения, така както ИСДВР, никога и не е разговарял с осъдения,
въпреки което е изразил становище за правния статус на Х., като вместо обосновка
на ресоциализационния ресурс – приет за напълно наличен при осъдения, е
омаловажил доброто поведение на Х.. В тази връзка защитата констатира, че въпреки изложените изцяло добри
характеристични данни за осъдения, минималистичните твърдения в отрицателна за
уважаване на молбата му насока, са лишени от доказателства, поради което същите
не следва да бъдат отчетени като негатив за конкретното осъдено лице. В тази насока
заявява наличието на съществени противоречия между фактите и обстоятелствата,
изложени в приложените документи към затворническото досие касателно
позитивното поведение на Х. в затвора, както и добрата му личностна
характеристика, с достигнатия от затворническата администрация извод за нуждата
същият да пребивава и занапред в пенитенциарното заведение, който извод не
почива на доказателства. Въз основа на всички положителни данни за Х., свързани
с това, че осъдения няма зависимости към алкохол, опиати или
хазарт; че не е осъждан друг път; че не е налице криминална обремененост при него;
че Х. не поддържа контакти в местата за лишаване от свобода, които биха го
отклонили от положителната линия на поведение, която стриктно спазва; че не се
включва в групи, нарушаващи правилника на вътрешния ред; че демонстрира през
целия си престой дисциплинираност в поведението, каквото поведение показва и в
работата си, защитата
приема наличието на настъпила изцяло положителна промяна в поведението на
осъдения. Отчита подобрените умения за целеполагане, както и,
че за Х. са налице формирането на дългосрочни цели; посочва добри ресурси за
ресоциализация, както и, че процесът на превъзпитание е започнал успешно; отчита
позитивни промени в нагласите и поведението на осъдения, което обоснована наличните
предпоставките за промяна на режима му в по-лек, което за целия период не е сторено
от затворническата администрация. Цитира практики във връзка с приложение института на УПО,
който намира смисъл при започнал корекционен процес, а не при изцяло завършен, като
непостановяването
на УПО, не следва да бъде оправдавано с индивидуалната или обща превенция, с оглед на което и независимо от
крайното отрицателно становище на затворническата администрация за необходимост
Х. да продължава да пребивава в затвора, защитата приема, че са налице всички
изискуеми предпоставки за УПО на конкретния осъдения.
В
синтез със защитата е и становището на прокурора, който приема, че са налице и
двете предпоставки за УПО на осъдения Х., в която връзка акцентира, че от
приложените материали се очертава изцяло положително поведение на осъдения по
време на престоя му в местата за лишаване от свобода. Отчита вътрешна
противоречивост на представените от затворническата администрация документи относно
изложеното в обстоятелствената им част и в диспозитива като цяло, за това, че
не е съгласна да бъде допуснато УПО на конкретното осъдено лице. Спира се накратко
на изцяло положителните данни за Х. както в доклада на ИСДВР, сочещ, че при
него положителното повлияване е до такава степен, че същият следва да бъде
поощрен и режимът му да бъде заменен с по–лек, така и в експертната оценка
относно актуалното и психическо състояние на Х., която също е с изцяло
положителната характеристика за него. Отчита положителните характеристики на
осъдения и самоосъзнаването на вината му въз основа на препланирания план на
присъдата, в който също се посочва, че Х. работи, като полага доброволен,
незаплатен труд, както и, че спазва режимните изисквания в пенитенциарното
заведение. Пледира наличието на абсолютно обективни данни за приложение
института на УПО по отношение на конкретния осъден, доколкото са налице
доказателства както за неговото поправяне, така и са изпълнени целите на
наказанието в тяхната цялост.
В
обратен синтез е становището на процесуалния представител на СЦЗ, който моли
молбата на Х. да бъде оставена без уважение като неоснователна, доколкото независимо
от наличието
на първата законова предпоставка, предвид изтърпяна повече от половината част от
наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода“, липсват категорични доказателства
за поправяне и превъзпитание на лицето. В тази връзка изтъква, че има доказателства
за известно поправяне на Х., но същите обсъдени в своята цялост, не обосноват
извод за трайно постигане на целите, заложени в чл.36 НК.
В
своя защита и в последната си дума, осъденият Х. се
солидализира с изложеното от неговия защитник и моли молбата му за УПО да бъде
уважена.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият Г.А.Х. е постъпил в Затвора – гр.София на 24.10.2018
г., след екстрадирането му от Р Италия, за изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, определено въз основа на присъда
на РС–Варна, постановена по НОХД № 1871/14 г., влязла в сила на 27.11.2015 г.,
с която същият е осъден за престъпление по чл.210,ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1,
пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Съгласно
приложените материали и в частност приобщената в днешното с.з. актуална справка
от Затвора–гр.София относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо
Х. наказание „лишаване от свобода”, СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения наказание в размер
на 4 години „лишаване от свобода“, същият е изтърпял фактически – 2 години, 5
месеца и 4 дни; от работа – 3 месеца и 6 дни, или всичко – 2 години, 8 месеца и
10 дни, който срок, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на престъплението,
за което Х. е осъден, следва да се приеме като относим досежно наличието на
първата формална предпоставка за постановяване на УПО, доколкото Х. е изтърпял фактически
много повече от ½ от определеното му наказание в размер на 4 години
„лишаване от свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява към
момента на 1 години, 3 месеца и 20 дни.
Що
се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с
преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения, следва да се имат
предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно –
тези, които сочат на положителна промяна на осъденото лице, като добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за осъдения, следва да се
установят и от оценката за същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички
други източници на информация за поведение на осъдения по време на търпене на
наказанието „лишаване от свобода”.
По
настоящото производство, освен приложените към досието на Х. доказателства, СЪДЪТ ИЗИСКА и множество други такива,
въз основа на които приема, че са налице изискуемите по закон доказателствени
източници, от които да се изведе извод, че е налице и другата
законорегламентирана предпоставка за УПО на Х.. В тази връзка, СЪДЪТ напълно се солидализира с мнението
на прокурора и на защитата, отчитайки, че от приложените по делото доказателства,
крайният извод на затворническата администрация за това, че корекционно –
възпитателното въздействие върху осъдения следва да продължи, тъй като не са
преодолени изцяло дефицитните зони, както и, че прогресивната пенитенциарна
система не е изпълнена докрай, е в категоричен противовес с изложените факти и обстоятелства
в приложените доклади от инспектор „Пробация“ при Затвора – гр. София и от
ИСДВР – последните, имащи най–пряко впечатление по отношение поведенческото
проявление и личностна характеристика на Х. по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода. В тази насока, СЪДЪТ
ОТЧИТА, че в приложения доклад от ИСДВР, освен житейската история на Х., която
следва да се отчете като изключително одобрителна, благоприятствала развитието
на същия от млада възраст до реализацията му като капитан на кораб, се очертава
една стабилна положителна характеристика за маниера, поведението и личността на
осъдения от началния момент на постъпването му в затвора, до сегашния такъв. Така
в доклада на ИСДВР се отчита, че постъпил в група за лишени от свобода – чужди
граждани към 2018 г., Х. поддържа изцяло добри контакти с по–голямата част лишени
от свобода; владее няколко езика, което е допринесло за бързата му адаптация в
групата; не заема лидерска позиция; избягва конфликтни ситуации, а отношението му
спрямо останалите лишени от свобода и към пенитенциарните служители, е добро и
уважително. Посочва се, че Х. взима участие в организираните мероприятия, като посещава
и ограмотителен курс по български език, а така също и учавствува в
организираните в групата спортни мероприятия. Сочи се, че цялостното поведение
на осъдения е добро; при него не са регистрирани дисциплинарни нарушения,
съответно няма и наложени наказания – обстоятелство, което съдът отчита и от
приложената от СЦЗ документация, към която липсват заповеди, санкциониращи
поведението на осъдения, напротив – налице е предоствена на Х. награда „Писмена
похвала“, въз основа Заповед № 423/12.12.2019 г. на Началника на Затвора – гр.
София, с мотив подчертана дисциплинираност, съвестно и отговорно отношение към
трудовите задължения от страна на осъдения.
В
доклада на ИСДВР, освен изложените по-горе положителни данни, се отчита и, че
на Х. е възложена работа от администрацията на Затвора – гр. София като
преводач, за която работа осъдения е подал молба – декларация, че желае и
декларира желание да работи като преводач, които документи са приобщени като
писмени доказателства в днешното с.з., с оглед на които е било изразено писмено
становище от ИСДВР от 18.07.2019 г. до Началника на затвора, предвид липсата на
нарушения от страна на Х., същият да бъде назначен на работа като преводач, на
основание чл.80 ЗИНЗС, което е и последвало като действие въз основа на Заповед
№ 292 от 19.07.2019 г. на Началника на СЦЗ. Това е трудова дейност, която Х.
изпълнява и до момента, като липсват каквито и да било отрицания по отношение
изрядната изпълняемост на тази работа от страна на осъдения по време на целия
трудов процес, напротив – изтъква се, че Х. изпълнява стриктно задълженията си
и оказва необходимото съдействие на пенитенциарните служители. В тази връзка, в
доклада на ИСДВР се посочва, че работата на Х. като преводач е от изключително
значение, с оглед съдействието му на затворническата администрация при
постъпване на чужди граждани в Затвора – гр. София, Конкретизира се, че работата
на ИСДВР и на инспекторите психолози в Затвора, е свързана в голяма степен с
разговори с лишени от свобода и задържани лица, които не владеят български език,
поради което съдействието на Х. при осъществяваните разговори и превод, е от
голяма полза.
В
доклада на ИСДВ се обосновава и, че вследствие проведената корекционна дейност
с осъдения и предвид изцяло беупречното му поведение в затвора, оценката на
риск от рецидив е преразгледана и редуцирана до ниски стойности от 34 точки –
нещо, което СЪДЪТ ОТЧИТА и въз
основа на приложения препланиран план на присъдата, в който се отчита изцяло
позитивен напредък при осъдения, доколкото същият спазва режимните изисквания и
ограничения, и полага доброволен труд. Въпреки така изложените положителните
данни за Х., ИСДВР отчита, че към днешна дата дефицитни зони при осъдения
остават „отношение към правонарушението“, като се твърди, че Х. не приема в
пълна степен вината си; не разбира изцяло мотивите, довели до извършване на
правонарушението, и в зона „умения за мислене“, доколкото се приема, че осъдения
е импулсивен в определени ситуации и не осъзнава навременно последствията от постъпките
си. Изтъква се и, че рискът от вреди за обществото не е редуциран, и остава в
средните стойности. Впрочем, това са единствените отрицателни характеристични
данни за осъдения, които, обаче, настоящият съдебен състав приема, за
необосновани, голосволни като констатация и недоказателствено обезпечени, с
оглед на приложените по делото доказателствени материали. В тази насока, в контраст с изложеното, СЪДЪТ отчита, че в актуалния доклад на
пробационния надзор се констатира, че анализът на риск от сериозни вреди за
обществото показва изцяло ниски стойности за всички категории, а същевременно,
че Х. е преосмислил отношението към извършеното деяние, собствения принос за
него и приема отговорността си. Тези противоречия, според СЪДА не следва да
бъдат отчитани като негатив за конкретния осъден, доколкото действително
положителните данни, изложени както в доклада на ИСДВР, така и в доклада на
инспектор „Пробация“, а така също и актуалната експертна оценка за неговото
психично и емоционално състояние, са достатъчно доказателствено формиращи
извода за това, че цялостното поведение на Х. в местата за лишаване от свобода
е било изрядно, съвестно, отговорно и добронамерено, като липсват каквито и да
било доказателства за това, въпреки изложените твърдения за минимални
количества дефицитни зони по отношение на осъдения, същият да е показвал
поведение, с което да е демонстрирал незачитане на установените правила, липса
на положително повлияване от корекционния процес и негативизъм по отношение на
неговата личностна и поведенческа структура, държание и маниер.
В
препоръките на ИСДВР се отчита, както правилно се акцентирано от прокурора, че
с оглед спазване на установения ред в затвора и положителната линия на
поведение, Х. следва да бъде предложен за поощряване по чл.98 ЗИНСЗ и да бъде
изготвено предложение към Началника на СЦЗ за промяна на постановения му
„строг“ режим в по–лек. Въпреки, че процедурата по замяна на режима се посочва,
че стартира по инициатива на ИСДВР, с оглед наблюденията му върху цялостното
поведение на конкретния осъден, в актуалния доклад точно ИСДВР посочва, че не
може да изтъкне конкретни причини защо първоначалният режим на Х. не е заменен в
следващ по–лек такъв – нещо, което буди сериозно недоумение, което обаче не може
да рефлектира като негатив за осъдения, доколкото длъжностното лице, което има
най–пряко наблюдение върху осъдения и от същия зависи изцяло иницииране на процедурата
по замяна на режима на пребиваването му в пенитенциарното заведение, от една
страна дава изцяло положителна характеристика за личността и поведението на Х.
от началото на пребиваването му в местата за лишаване от свобода, а
същевременно, от друга, не може да посочи конкретни причини, поради които „строгия“
режим не е заменен.
В
актуалния доклад на пробационния надзор се отчита – въпреки становището на
защитата, с което го оспорва, че са налице напълно положителни данни за
държането и личностната характеристика на Х. по време на престоя му в местата
за лишаване от свобода, въпреки които, е налице отрицателно становище от
администрацията на Затвора – гр. София, за уважаване молбата Х. за УПО. В тази
насока и тук се отчита, че са постигнати изцяло положителни промени в нагласите
и в поведението на осъдения; че същият е преосмислил поведението си и приема
отговорността си; при него са формирани умения за правилно формулиране на
съществуващи проблеми и за разрешаването им по законосъобразен начин; подобрени
са уменията му за целеполагане, като си поставя дългосрочни цели и формулира
стъпките са за тяхното постигане; страни от лишени от свобода, склонни към
негативни прояви. Отделя се внимание на изцяло добронамереното отношение на
осъдения към другите лишени от свобода и към пенитенциарните служители. Акцентира
се, че Х. спазва установените правила и режимни изисквания, с оглед на което
пробационният служител обосновава извод, че процесът на поправяне у Х. е започнал
успешно. Налице са позитивни промени, които обаче, според инспектор „Пробация“ следва
да бъдат затвърдени в условията на контролирана среда, за да се наложи убедителен
извод за постигнати в пълнота целите на наказанието, съгласно чл.36 НК. Излага
и съображения относно неприложение на пробационна мярка, в случай на УПО на
конкретния осъден, с оглед обстоятелството, че Х. е украински гражданин, а
пробационните мерки се изпълняват по настоящ адрес, който за осъдения не е на
територията на Р България.
Изцяло
положителни, характеристични данни за осъдения Х. са изложени и в експертната
оценка за неговото психично и емоционално състояние, което не установява симптоми,
които да насочват към повишени нива на тревожност и депресия; липсват индикации
за разстройство на мисленето и сериозна патология; налице е емоционален
стабилитет. Тези данни, впрочем, се потвърждават и от докладна записка от ИСДВР
от 09.11.2020 г., приложена към затворническото досие, в която е отчетена добра
социална компетентност и вградимост на Х.;
адекватна самооценка и добър самоконтрол; същият е тих, спокоен и емоционално
уравновесен; без агресивни нагласи; личностно съхранен; устойчив на отрицателни
влияния; приема планирането на присъдата и е ангажиран за неговото реализиране,
поради което е отправено предложение до Началника на Затвора – гр. София, за подчертана
дисциплинираност и проявена отговорност при изпълнение на трудовите му
задължения, Х. да бъде награден с награда „Извънредна хранителна пратка“,
каквато награда, въпреки направеното предложение от ИСДР, няма данни да е
предоставена на осъдения, независимо от което тези похвални данни сочат, че
поведението на осъдения е било напълно стабилно и устойчиво положително по
време на целия му престой в Затвора – гр. София.
С
оглед изложените данни, СЪДЪТ ПРИЕ,
че по делото се съдържат необходимите доказателства, от които да се изведе безсъмнен
и убедителен извод за това, че оказаното корекционно въздействие по отношение
на осъдения Х. е постигнато до степен, че същият е преосмислил отношението си към
извършеното правонарушение, собственият принос за него и е приел изцяло отговорността
си за него; осъзнал е грешките от миналото и е изградил поука за бъдещо изцяло
обществено приемливо поведение, като тези положителни данни СЪДЪТ ПРИЕМА за такива, които в
необходимата степен обуславят категоричен извод за това, че целите на
наложеното наказание са изцяло изпълнени; че корекционният процес е завършен в
една сериозна степен същия да не нанася вреди на обществото и да води напълно
законосъобразен начин на живот при свободни условия. СЪДЪТ ПРИЕМА, че поправителният процес при Х. действително е
приключил, посредством доказваното от него изцяло положително и устойчиво поведение по
време на престоя му в местата за лишаване от свобода, като е дал доказателства,
че може да се ресоциализира напълно пълноправно в условията на свободен начин
на живот.
Формалността
и шаблонността на повърхностните крайни становища на затворническата администрация,
че Х. следва да пребивава и занапред в контролирана среда, за да затвърди
положителната си линия на поведение, не се възприемат от настоящият съдебен
състав като състоятелни и убедителни, доколкото тези съображения не се
позовават на доказателства, с оглед обстоятелството, че приобщените такива
обуславят извода, че от началния престой на осъдения в затвора, същият проявява
изцяло стабилна личностна и поведенческа характеристика, която не търпи критика
и укор. Установява се, както от полагания от Х. доброволен труд като преводач,
така и чрез различните мероприятия, в които той е участвал, че осъдения е доказал
изцяло изпълнение целите на наложеното му наказание, като СЪДЪТ ОТЧИТА напълно положителна тенденция в поведенческото му
проявление и неговото бъдещо развитие към спазване на законите в обществото. Липсата
на каквото и да било дисциплинарно нарушение, както и ниските оценки на риск от
рецидив и вреди, и изцяло положителното поведение на осъдения в Затвора – гр.
София, сами по себе си противостоят на тежестта на правонарушението, която не
може да бъде самостоятелно основание Х. да продължава да пребивава в контролираната
среда в пенитенциарното заведение и занапред, именно с оглед на това
правонарушение. Не без значение е обстоятелството, че Х. е бил осъден при условията
на задочен процес, в който не е било осигурено в достатъчна степен правото му
на защита, но така или иначе, наложеното наказание и процедурата по осъждането
не са предмет на обследване в настоящия процес, доколкото това наказание е
влязло в сила.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че с изцяло положителната
линия на поведение, Х. е приел отговорността за противоправното си минало,
показал е, че може да води законосъобразен начин на живот и да се ресоциолизира
напълно пълноправно в свободни условия. Ниските стойности на риск от рецидив, не
индикират възможности за бъдещи вреди от страна на осъдения, не индикират и
фактори, които да обуславят риск от сериозни вреди спрямо обществото, в който
смисъл, дадената изцяло утвърдителна характеристика за осъдения, отчитайки и
добрите ресурси и възможности за ресоциализация в свободни условия, СЪДЪТ ПРИЕМА като доказателства в
достатъчна степен в полза извода на съда, че наложеното спрямо Х. наказание, изтърпяно
до момента, е изпълнило своите цели.
СЪДЪТ НАМИРА, че остатъкът от наказанието
не може да бъде самостоятелно основание за неуважаване на молбата, доколкото
изцяло позитивната личностната и поведенческа характеристика на осъдения, дават
основание СЪДЪТ да приеме, че при
условията на УПО, в изпитателния срок Х. ще осъзнава необходимостта от това да
води законосъобразен начин на живот, респективно – да се ресоциализира напълно
пълноправно и да не накърнява защитими от наказателния закон обществени
отношения.
СЪДЪТ НАМИРА, че по отношение на Х. не
следва да бъде налагана пробационна мярка, доколкото изцяло убедителните доказателства
за поправянето му, дават убеждение, че същият напълно е преодолял мотивите за
миналата си криминална деятелност, като прогнозата за това същият да се
ресоциализира пълноценно към живот в свободни условия, е изцяло оптимистична. СЪДЪТ НАМИРА, че целите на наказанието,
неговата генерална и специална превенция са напълно осмислени и осъзнати от
конкретния осъден, с оглед на което, независимо от крайното становище на затворническата
администрация, СЪДЪТ СЧИТА, че молбата
на осъдения следва да бъде уважена и да бъде предоставена възможност на Х. за
добро обществено поведение и спазване на законите и добрите нрави при живот в
свободни условия.
Така,
като отчете всички тези съображения, СЪДЪТ
ПРИЕ, че молбата на Х. за УПО следва да бъде уважена, като основателна, в който
смисъл и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Г.А.Х.
– роден на *** г. в гр.Одеса, Р Украйна, украинец, украинско гражданство,
вдовец, осъждан, с висше образование – завършена Морска Академия, месторабота
преди задържането – капитан на кораб, жител и живущ ***, притежаващ документ за
самоличност**************г., издаден от властите на Р Украйна – от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, а именно – остатък в размер на 1 година, 3 месеца и 20
дни.
На
основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка
от наказанието, а именно – 1 година, 3
месеца и 20 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в 7 –
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и жалба,
не са в интерес на осъденото лице.
За
участие и извършен превод в днешното с.з. от преводач И.К.Г., на същия да се
изплати възнаграждение в размер на 180
лв., платими от бюджета на съда, за което се издаде 1 брой РКО.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 13.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: