Р Е Ш Е Н И Е № 260188/18.11.2020г.
18.11.2020 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболския районен съд, гражданско
отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи октомври през 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Т. К.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 4018 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по
искова молба от адв. А. Б.Д., в качеството й на пълномощник на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД срещу Й.Н.Г. ***. С исковата молба се твърди, че на
18.03.2015 г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД, в качеството на
Кредитор и ответницата в настоящото производство, в качеството на
Кредитополучател е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***,
по силата на който Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер
на 30 000 лв., която сума била преведена по посочена в договора банкова сметка.
***, че с подписване на договора за кредит Кредитополучателят се е съгласил да
заплати на Кредитора и такса за разглеждане на кредит в размер на 900 лв. Твърди
се още, че длъжникът по кредита се задължил и дължи заплащане на месечна
застрахователна премия в размер на 24.18 лв., която застрахователна премия се
заплащала като част от погасителните вноски по договор за кредит, както и че кредитополучателят
се задължава да върне посочените суми в срок до 14.03.2025 г. на 120 бр. равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 425.91 лв., като само последната
била в размер на 425.64 лв. Сочи се, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Общите условия,
Кредиторът има право да получи и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На следващо място се твърди, че на 20.12.2016 г.
между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцовото дружество е бил сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията, въз основа на който,
продавачът по същия прехвърля вземанията по договор за потребителски кредит.
Твърди се, че ответникът в настоящото производство – длъжник е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършена продажба на вземането от страна на „Уникредит Консюмър Файненсинг“
ЕАД чрез пълномощника – ищеца в настоящото производство, като уведомителното писмо
било връчено на 16.05.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ И. Х.,
с рег. № *** на КЧСИ. Твърди се, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, в която връзка
ищецът изпратил писмено уведомление до Кредитополучателя, с което му било
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителна вноска
всички вземания по него са изискуеми в пълен размер. Уведомяването за това е
извършено на 16.05.2019 г. по чл. 47, ал.5 ГПК чрез ЧСИ И. Х.. Ищецът твърди
още, че е подал до ЯРС заявление с правно основание чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.дело № ***/2019 г. по описа на ЯРС. Сочи, че е била издадена
Заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК,
с което отново ищецът обосновава правните си интереси от предявяване на
настоящия иск.
Претендира се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 6 387.88 лв.,
от които 4 047.65 лв. – главница, 1475.01 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 14.03.2018 г. – 19.09.2018 г. и 865.22 лв. - обезщетение за забава
за периода от 14.02.2018 г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, претендират се разноски в исковото и
заповедното производство.
При условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск, с който се претендира да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца сумата от 6 387.88 лв., от
които 4 047.65 лв. – главница, 1475.01 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 14.03.2018 г. – 19.09.2018 г. и 865.22 лв. - обезщетение за забава
за периода от 14.02.2018 г. – 31.08.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на
назначения от съда особен представител на ответната страна е постъпил отговор
на исковата молба, с който се поддържа,
че по делото не е безспорно установено, че с процесния договор за цесия е
прехвърлено вземането на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, произтичащо от
договор за кредит от 15.03.2015 г. На следващо място се сочи, че от
представените пълномощни не се установява и същите не съдържат достоверна дата
- кога е направено волеизявление на законния представител на цедента, както и
дали именно този представител е действал като законен представител към този
момент. Алтернативно се поддържа, че претенцията е недоказана по основание и
размер. Оспорва се и посоченият размер на главницата, като се поддържа, че не е
ясен периода, за който се дължи, и начина, по който тя я е формирана като
стойност. Оспорва се и претенцията за обезщетение за забава, поради налично
съмнение за периода, за който същата се начислява, с оглед на установяване
начална дата, от която вземането за главница става изискуемо и съответно неясен
е размерът на главницата и начина, по който същата е формирана. На следващо
място, претендираното вземане се оспорва и като погасено по давност.
В съдебно заседание за ищцовото дружество
не се явява законен или процесуален представител, като с депозирана преди
съдебно заседание писмена молба, по същество се поддържат исковите претенции.
За ответницата Й.Н.Г. се явява в
качеството на особен представител назначен от съда адв. Ж.К., чрез която в хода
на делото по същество се поддържа, че по делото не е установено по категоричен
начин, че с процесния договор за цесия е прехвърлено вземането произтичащо от
договора за кредит сключен между ответницата и кредитора. На следващо място се
твърди липса на съгласие на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Липсвала дата на пълномощието с което цедентът е упълномощил цесионера за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне. Липсвала и падежна дата, от
окято вземането да става изискуемо. Поддържа се че претенцията за главница е
недоказана по размер и оттам претенцията за лихва за забава върху непогасената
главница. Ищецът не доказал възникване на вализно договорно отношение по
договора за цесия и че ответницата е надлежно уведомена за прехвърляне на
вземането, и не обосновал размера на претенцията. Претендира се отхвърляне на
исковите претенции, релевира се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
След преценка твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2019
год. по описа на ЯРС, на 11.09.2019 год. пред съда е било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото
производство – „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД София срещу длъжника-ответник Й.Н.Г. ***, за сумите: 4047,65 лева
– частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № ***
представляващи главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.02.2018 год. до 14.08.2019 год.; 1475,01 лева – възнаградителна
лихва да периода от 14.03.2018 год. до 19.09.2018 год.; 865,22 лева –
обезщетение за забава за периода от 14.02.2018 год. до 31.08.2019 год., ведно
със законната лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районен
съд до окончателното плащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал
заповед № ***/12.09.2019 год. за претендираните по заявлението суми, която е
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта
за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото
дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното
вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото
производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява,
че на 18.03.2015 год. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София като кредитодател
и ответницата като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № ***, чиста стойност на кредита 30 000 лева и такси за
разглеждане на кредит 900 лева. Била е уговорена и застраховка към кредита
/месечна/ със застрахователна премия – 24,18 лева. Или общия размер на кредита
уговорен между страните бил в размер на 30900 лева, както и обща дължима от
потребителя сума в размер на 51108,93 лева при ГЛП – 9,49% и ГПР-12,23%.
Падежната дата уговорена между страните и съгласно погасителния план била на 14-то число, броя на месечните вноски
– 120, а дължима месечна сума в размер на 425,91 лева. Ответницата приела и
Общите условия по договора, като с подписването на договора за кредит е дали и
своето изрично съгласие между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София да
прехвърля правата си по Договора за кредит на трети лица – чл.12, ал.7 от
Общите условия.
Видно от представения по делото рамков договор за
покупко-продажба на вземания от 20.12.2016 год., индивидуален договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 19.09.2018 год., и приложение № 1 към него,
сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София в качеството си на цедент е прехвърлило на
ищцовото дружество в качеството му на цесионер вземанията си към ответницата,
която цесия е била потвърдена от цедента, видно от представеното по делото
писмо.
Видно от представеното по делото пълномощно, Д. В. в
качеството на изпълнителен директор на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
упълномощил безсрочно „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД София, да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 З ЗД от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД всички длъжници по
всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 год. Под упълномощител е
посочена дата 20.12.2016 год. Аналогично е и пълномощното, с което И.Г.в
качеството му изпълнителен директор на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
упълномощил безсрочно „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД София, да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 З ЗД от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД всички длъжници по
всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018 год.
По делото са представени два броя уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземането от цедента чрез цесионера до
длъжника-ответник, както и за отнасяне в просрочие на всички вземания по
договор за кредит № кредит № *** и обявяването им за изискуеми изцяло и в пълен
размер, считано от датата на получаване на уведомителното писмо. Видно от
представения по делото протокол за невръчено съобщение и разписка , същите не
са достигнали до адресата, въпреки залепеното съобщение същият да се яви в
канцеларията на ЧСИ И. Х..
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната в
съдебно заседание, съдебно-счетоводна експертиза, на 18.03.2015 год. по Договор
за потребителски паричен кредит № ***/18.03.2015 год. е предоставен кредит в
размер на 30 900 лева, 30 000 лева – превод по сметка на ответника и
900,00 лева – такса за разглеждане на кредита, по договор; Общият размер на
извършените плащания по процесния договор за кредит е 14 321,69 лева, с
които са погасени изцяло вноски от № 1 до № 34 по погасителен план и част от договорната
лихва от вноска № 35 с падеж 14.02.2018 год., главница – 6 098,00 лева,
договорна лихва – 7 401,12 лева, застрахователна премия – 822,12 лева,
лихва за просрочие – 0,45 лева. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.09.2019 год., както и към момента на изготвяне на заключението,
размерът на непогасеното задължение за претендираните периоди е общо
5 522,66 лева, от които: 4 047,65 лева – главница за периода
14.02.2018 год. – 14.08.2019 год.; 1 475,01 лева – възнаградителна лихва
за периода 14.03.2018 год. – 19.09.2018 год.. Размерът на лихвата за забава
върху непогасената главница за претендирания период – 4 047,65 лева, за
времето от 14.02.2018 год. до 31.08.2019 год. е 634,18 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустим –
предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на
правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира предявените установителни искове
за основателни и доказани по размер, на следните съображения:
По делото се установя, че ответницата е останала
задължена по сключения от нея договор за потребителски паричен кредит с № ***
от 18.03.2015 год., като непогасената главница за периода от 14.02.2018 год. до
14.08.2019 год., предмет на заявлението по чл.410 ГПК, е в размера претендиран
с исковата молба, а именно 4 047,65 лева, което обстоятелство се
установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. От друга страна
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.09.2019 год.
погасителните вноски за посочения период са падежирали, а извършеното
прехвърляне на вземанията на частния правоприемник на кредитора – ищеца в
настоящото производство, е извършено на 19.09.2018 год., т.е. вземането на
новия кредитор, заявителя в заповедното производство по процесния договор към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК пред съда, е ликвидно и
изискуемо.
Ето защо така
предявения иск за сумата от 4047,65 лева – главница, следва да бъде уважен като
доказан по основание и размер. С оглед
уважаването на исковата претенция следва да се уважи и искането на ищеца за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
От изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза
се установява, че възнаградителната лихва за претендирания период от 14.03.2028
год. до 19.09.2018 год. /т.е. за период преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ е в размер на 1 475,01 лева. Предвид заключението на вещото
лице съдът намира предявения иск за основателен и доказан в заявения размер от
1 475,01 лева.
Искът за обезщетение за забава в размер на 868,22
лева, върху главницата от 4 047,65 лева, за периода от 14.02.2018 год. до
31.08.2019 год., съдът намира, че следва да уважи в посочения в заключението на
вещото лице размер, а именно 634,18 лева, като искът за разликата над този
размер до пълния предявен размер, или за сумата от 234,04 лева, искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
За да уважи предявените установителни искове в
посочените размери, съдът намери още, че кредиторът „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД София е извършил надлежно прехвърляне на вземането си на
ищцовото дружество. Съдът не установи представения по делото договор да не
допуска това, напротив видно от представените по делото Общи условия, в чл.12,
ал.6 е предвидено, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД може по всяко време
да прехвърли правата си по Договора за кредит на трети лица, заедно с дължимите
лихви, такси, комисионни и други разноски, а в чл.12, ал.7 от Общите условия е
предвидено, че с подписването на договора за кредит потребителят дава изричното
си съгласие „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ да прехвърля правата си по договора
за кредит на трети лица. Видно от представените по делото договор и общи
условия към него, доколкото автентичността им не е оспорена, същите са
подписани от ответницата Й.Н.Г., декларирайки, че с полагането на подписа си е
прочела, разбрала и безусловно приела написаното на всяка една от страниците на
договора, в това число Общите условия и погасителния план, които представляват
неразделна част от него.
Действително цесията на вземане има действие спрямо
длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото
прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия кредитор,
цесионера, не поражда правно действие, но предишния кредитор може да упълномощи
новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в
който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Същевременно, уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно уведомяване на цесията,
с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този
момент. Такова уведомяване представлява релевантен за спорното право факт,
настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да
бъде съобразен от съда.
В случая старият кредитор „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е упълномощил новия кредитор – ищеца, да уведомява съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е цедирало на ищцовото дружество с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2019 год.
Такова уведомяване не е осъществено до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на предявяване на
настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено към
исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на ответника, с
което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и
зачетен. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК, връчването
на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е разграничил
представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване
или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се
приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този
смисъл е Решение от 03.05.2019 год. постановено по възз. гр. дело № 102/2019
год. по описа на Окръжен съд Ямбол. Наред с това настоящия съдебен състав
съобрази и постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019 год. по т.д. №
193/2018 год. на I-во Т.О., а именно, че връчването
на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
В обобщение, съдът приема, че ищецът – цесионер се е
легитимирал като кредитор на ответника, тъй като уведомлението за цесията,
приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява
надлежно съобщаване за цесията, с което прехвърлянето на вземането е породило
действие за длъжника от този момент, което уведомяване представлява релевантен
за спора факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда, а възраженията на ответната страна в тази
насока за неоснователни.
Относно направеното оспорване вземането като погасено
по давност, съдът намира същото за неоснователно, тъй като в случая престацията
на ответника представлява задължение за неделимо плащане. Договореното връщане
на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв на периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора.
С оглед уважаване на предявените установителни искове
по чл.415 ГПК съдът не дължи произнасяне по предявените с исковата молба при
условията на евентуалност осъдителни искове.
По
разноските:
От представените по делото доказателства, сторените от
ищеца разноски са както следва: 127,76 лева – заплатена държавна такса в
заповедното производство; 170,45 лева – заплатена държавна такса в исковото
производство; 492,80 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство; 393,82 лева – възнаграждение за особен представител в исковото
производство и 200 лева – възнаграждение за вещо лице в исковото производство.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 50,00 лева. Сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство възлизат общо на 1 434,83 лева.
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от иска – чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното и като съобрази отхвърлената част от
иска за заплащане на обезщетение за забава, съдът намира, че ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца по съразмерност сумата от 1 382,26
лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по
отношение на Й.Н.Г. с ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. Люлин-10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б.-член
на Съвета на директорите, следните суми: сумата от 4 047,65 лева представляваща
главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
14.02.2018 год. до 14.08.2019 год. по договор за потребителски паричен кредит №
*** от 18.03.2015 год. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Й.Н.Г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в съда - 11.09.2019 год. до окончателното и изплащане;
сумата от 1475,01 лева представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.03.2018 год. до 19.09.2018 год., както и сумата от 634,18 лева
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.02.2018 год. до
31.08.2019 год., като за разликата над 634,18 лева до пълния предявен размер от
865,22 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № ***/12.09.2019 год. по ч. гр. дело № ***/2019 год.
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Й.Н.Г. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. Люлин-10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б.-член
на Съвета на директорите сумата от 1 382,26 лева – разноски в заповедното
и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: