Р Е
Ш Е Н
И Е № 260456
гр.Пловдив, 29. 03. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Р. Стефанова
възз.гр.д.№ 528/2021 г.
И за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 150 от СК.
Постъпила
е въззивна жалба от Б.М.М., ЕГН- **********, с адрес-***, чрез назначения му особен представител адв. Е.З.,***,
с адрес за съдебна
кореспонденция- гр. *************,
против Решение № 260050/31.12.2020г.
на Районен съд – Първомай, II с., постановено по гр.д.№ 710/2019г. в частта, с която е изменен размера на издръжката, която се е задължил да заплаща на Н.Б.М., ЕГН- **********, действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Ш.М.А.,
ЕГН- **********, с адрес-***, като е увеличен този размер от 145, 00 лв. на 230, 00 лв., която е осъден да
заплаща на Н.Б.М., ЕГН: **********, действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Ш.М.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, по посочена банкова сметка ***-о число на
месеца, за който се отнася, увеличения размер на издръжката, считано от датата
на подаване на исковата молба – 17.12.2019 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане,
както и е осъден да й заплати сумата от 368, 00 лв.
за направени съдебно-деловодни разноски за защита от един адвокат;
както и е осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай, съразмерно с
уважената част от иска, сумата от 122, 40 лв.
– държавна такса за разглеждането му, и сумата от 184, 00 лв. – съдебно-деловодни
разноски за процесуална защита от особен
представител.
Моли да бъде
отменено в тази част като неправилно и вместо това да се постанови друго, с
което да бъде отхвърлен предявения иск изцяло.
Въззиваемата
страна Н.Б.М., действаща като малолетна чрез своята
майка и законен представител Ш.М.А., не депозира писмен отговор. В проведеното
открито съдебно заседание на 15.03.2021г. се явява лично Ш.М.А. и с пълномощник
адв. Р.Т., който взима становище, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена
от надлежна страна по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Първомай с исковата молба се посочва, че Ш. А. се е
намирала във фактическо съжителство с
ответника Б.М.М., от което през 2011г. се е родило общото им дете Н.Б.М.. Поради влошаването на отношенията между
двамата родители, същите са прекратили съвместното съжителство. По силата на постигнатото Споразумение, утвърдено с окончателно Решение №
87/15.07.2016г. от Районен съд – Първомай по гр. дело № 124/2016 г.,
упражняването на родителските права по отношение на детето било поверено на
майката, при която на адрес: ************, било определено и местоживеенето му,
а бащата се задължил да му заплаща месечна издръжка в размер на 145, 00 лв.,
считано от 01.05.2016 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване. Изтъкват се доводи, че в
изминалия от първоначалното съдебно произнасяне до момента период нуждите на
малолетната са нараснали с възрастовото й съзряване. Същата била отглеждана от
своята майка в дома и с подкрепата на баба си по майчина линия и се обучавала
във втори клас на Основно училище „*********, като само месечните разходи за
обяда й възлизали на 75, 20 лв. Проявявала желание да посещава и извънучебни
занимания по народни танци, музика и английски език. Трудово заета на
длъжността „*******” при „*******, Ш.А. реализирала доходи в променлив размер,
с които се затруднявала да удовлетворява потребностите на детето си от храна,
облекло, учебни помагала и курсове. Ответникът, от друга страна, пребивавал
трайно на територията на Холандия, където съжителствал с новата си партньорка и
роденото от връзката си с нея дете, като се въздържал от лични отношения с Н. и
от участие в грижите и възпитанието й и не проявявал интерес към състоянието и
развитието й.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил Писмен Отговор, с който ответникът чрез назначения си
особен представител признава иска до размера по чл. 142, ал. 2 от СК и го
оспорва за остатъка до исковата сума с доводи, че доходите му не надвишават
утвърдената за страната минимална работна заплата и че е алиментно задължен към
друго свое ненавършило пълнолетие дете.
В хода на производството
са разпитани двама свидетели, доведени от Ш.А., а именно А. С. /баба на детето/
и М. К. /без родство/, **********.
Районният съд, за да уважи иска за изменение на
издръжката в посочения размер от 145 лв. на 230 лв., излага основни съображения, че по делото безспорно се е очертала промяна в
обстоятелствата, при които е била определена издръжката на ненавършилата
пълнолетие Н. със споразумение, утвърдено с Решение № 87/15.07.2016 г. по гр.
дело № 124/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай. От произнасянето му до
момента са изтекли повече от четири години, през които нуждите й несъмнено
прогресивно са нараснали както с оглед напредъка на възрастовото й
психо-физическо и интелектуално съзряване, така и предвид интеграцията й в
образователната система, като понастоящем се обучава в начален курс на Основно
училище „***********, и предстои да премине в трети клас. Междувременно
ръст е отбелязала и минималната месечна работна заплата за Република България,
въз основа на която се изчислява императивният минимум, предвиден в чл. 142,
ал. 2 от СК, като, считано от 01.01.2020 г., е фиксирана на 610, 00 лв., а от
01.01.2021 г. – на 650, 00 лв.. Затова от 01.01.2020 г. минималната издръжка на
едно дете е 152, 50 лв., а от 01.01.2021 г. – 162, 50 лв.
С въззивната
жалба на Б.М.М., чрез назначения му особен представител адв. Е.З., е направено
основно бланкетно възражение, че неправилно е завишен размера на издръжката от
145 лв. на 230 лв.
Въззивната инстанция
намира, че възражението е неоснователно. От утвърденото Споразумение, утвърдено с
окончателно Решение № 87/15.07.2016г. от Районен съд – Първомай по гр. дело №
124/2016 г. са изминали повече от четири години, през които са увеличени като нуждите
на детето за храна, облекло, учебни
пособия. Отделно детето има нормалва за неговата възраст необходимост да
посещава и извънучебни
занимания, в случая, по народни танци, музика и английски език. Майката работи на длъжността „работник кланица”
при „БУЛИЪН” ЕАД, ЕИК- *********, чийто брутен размер според приложените три
Удостоверения изх. № 116/11.12.2019 г., издадени от посочения работодател, за
периода от месец юни до месец декември се равнява на 6 311, 27 лева, за
периода от месец януари до месец декември 2018 г. – на 11 014, 66 лева, а
за периода от месец януари до месец ноември 2019 г. – на 10 894, 44 лева,
и била подпомога от ДСП – Първомай на основание чл. 7 от ЗСПД.
Същевременно ответникът живее в Кралство Нидерландия. По делото няма данни за точен размер на трудовото му възнаграждение, но доколкото от приложеното Писмо с вх. № 3614/20.07.2020 г. на Посолството на Кралство Нидерландия в Република България се изяснява, че нормативно определеното в посочената европейска държава минимално брутно месечно заплащане за лица над 21-годишна възраст е 1 653, 60 евро, то същият би могъл да реализира поне този доход.
За ответника има данни по делото, че притежава и два урегулирани поземлени имота № № ІV-589 и І-589, находяща си в с. Караджалово, с площ от по 840 кв. м., както и построените във втория от тях масивна жилищна сграда с площ от 19 кв. м., паянтова жилищна сграда с площ от 71 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 8 кв. м.
При изменение на размера на издръжката правилно е отчетен и факта, че има задължение и към друго ненавършило пълнолетие дете.
Решението в обжалваната част се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат пред
въззивната инстанция жалбоподателят ще
бъде осъден да заплати на Н.Б.М., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Ш.М.А., сумата
в размер на 400 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение,
заплатени в брой съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие,
както и да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 200 лв. – съдебно-деловодни
разноски за процесуална защита от особен представител адв.Е.З., както и сумата
от 61,20 лв. – държавна такса за
разглеждането на делото.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 260050/31.12.2020г. на Районен съд – Първомай, II с., постановено по гр.д.№
710/2019г. в частта, с която е изменен размера на
издръжката, която Б.М.М.,
ЕГН- **********, с адрес-***, се е задължил да заплаща на Н.Б.М., ЕГН- **********, действаща като
малолетна чрез своята майка и законен представител Ш.М.А., ЕГН- **********, с
адрес-***, като е увеличен този размер от 145, 00 лв. на 230, 00 лв., която е осъден да заплаща на Н.Б.М., ЕГН- **********, действаща като
малолетна чрез своята майка и законен представител Ш.М.А., ЕГН- **********, с
адрес: ***, по посочена банкова сметка ***-о число на месеца, за който се
отнася, увеличения размер на издръжката, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.12.2019 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане,
както и е осъден да заплати на Н.Б.М., ЕГН- **********, действаща като
малолетна чрез своята майка и законен представител Ш.М.А., ЕГН- **********, сумата
от 368, 00 лв. за направени съдебно-деловодни
разноски за защита от един адвокат;
както и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Първомай, съразмерно с уважената част от иска, сумата от 122, 40 лв. – държавна такса за разглеждането му, и
сумата от 184, 00 лв. – съдебно-деловодни
разноски за процесуална защита от особен
представител.
В останалата част, с която е отхвърлен иска за изменение на размера на издръжката за разликата
над 230 лв. до пълния предявен размер от 250 лв. месечно, решението е влязло в сила поради необжалване.
Осъжда Б.М.М., ЕГН- **********, с адрес-***, да заплати на Н.Б.М., ЕГН- **********, действаща като малолетна чрез своята
майка и законен представител Ш.М.А., ЕГН- **********, сумата в размер на 400 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 528/2021г. по описа на Окръжен съд
–Пловдив, V гр.с.
Осъжда Б.М.М., ЕГН- **********, с адрес-***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 200 лв. – съдебно-деловодни разноски за
процесуална защита, извършена от назначения
особен представител адв.Е.З., както и сумата от 61,20 лв. – държавна такса
за разглеждането на възз.гр.д.№ 528/2021г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :