Решение по дело №855/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2222
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20215330100855
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2222
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330100855 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и с правно основание чл.415, ал.1, т.3 във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът *** - гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 279, 38 лева – главница, дължима
по Договор за потребителски кредит Стандарт № **********/29.09.2017 г.; сумата 463, 26
лева – договорна лихва за периода от 26.06.2019 г. до 11.08.2020 г.; сумата 290, 28 лева –
обезщетение за забава за периода от 27.11.2017 г. до 11.08.2020 г.; сумата 56, 54 лева –
обезщетение за забава за периода от 11.08.2020 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на Заявлението в съда - 20.10.2020 г. до
окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
261994/30.11.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 15729/2020 г. по описа на ПРС - ХVІІІ гр.
състав, както и да осъди ответника да му заплати сумата 1 206, 95 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължима по
сключения между страните Договор за потребителски кредит Стандарт №
**********/29.09.2017 г., по отношение на която претенция е било отхвърлено Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с посочената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 261994/30.11.2020 г., издадена по ч. гр. дело №
15729/2020 г. по описа на ПРС - ХVІІІ гр. състав, заедно със законната лихва върху тази
сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и
1
юрисконсултско възнаграждение – включително и тези в заповедното производство. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за
пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът Д. П. Д. от гр. *** оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и адвокатско
възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за
недействителност на Договора, на който ищецът основава претенциите си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
261994/30.11.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 15729/2020 г. по описа на ПРС - ХVІІІ гр.
състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 279, 38
лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит Стандарт №
**********/29.09.2017 г.; сумата 463, 26 лева – договорна лихва за периода от 26.06.2019 г.
до 11.08.2020 г.; сумата 290, 28 лева – обезщетение за забава за периода от 27.11.2017 г. до
11.08.2020 г.; сумата 56, 54 лева – обезщетение за забава за периода от 11.08.2020 г. до
19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
Заявлението в съда - 20.10.2020 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по
делото в размер на 41, 78 лева – внесена държавна такса и 31, 40 лева – юрисконсултско
възнаграждение, като по отношение на претенциите на ищеца за разпореждане ответникът
да му заплати и сумите 1 206, 95 лева – незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 30 лева – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и за
разноските над уважените до пълните претендирани размери, Заявлението е било
отхвърлено.
Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е било подадено Възражение от ответника и във връзка с
отхвърлената част от Заявлението, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1
и т.3 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта, както и осъдителен иск за присъждане на отхвърлената претенция за
заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в срока по чл.415 от
ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между
страните е бил сключен Договор за потребителски кредит Стандарт №
**********/29.09.2017 г.в гр. ***, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника
кредит в размер на 2 000 лева. Както признава самият ищец в обстоятелствената част на
исковата молба, още преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда (на 20.10.2020 г. първоначално пред Районен съд – ***), към
26.06.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от общо 3 272, 12 лева – поради което
съдът намира, че към датата на подаване на Заявлението в съда, ответникът е заплатил
сумите по Договора, които е било разпоредено да заплати със Заповедта за изпълнение.
2
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът е заплатил сумите, които е било разпоредено да
заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение още преди да бъде подадено Заявлението от
ищеца, съдът намира, че искът с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и
чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Както вече бе посочено, с Разпореждане, инкорпорирано в Заповедта за изпълнение, съдът е
отхвърлил искането на ищеца да бъде разпоредено ответникът да му заплати и сумата 1 206,
95 лева – незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – тъй като,
както е констатирал съда по частното гр. дело, клаузата за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги, е нищожна и не поражда задължение за ответника за заплащане на
такова възнаграждение, поради противоречието й с добрите нрави и с разпоредбата на
чл.10А, ал.2 от ЗПК.
При така установената фактическа обстановка и предвид направеното от ответника
възражение за недействителност на клаузата от Договора за заплащане на възнаграждение за
закупените допълнителни услуги – което съдът намира за основателно, доколкото
действително тази клауза противоречи на добрите нрави и на разпоредбата на чл.10, ал.2 от
ЗПК (още повече, че съдът служебно следва да следи за наличието на неравноправни клаузи
в Договора – каквато се явява и клаузата за заплащане на това възнаграждение), съдът
намира, че поради недействителността на посочената клауза не съществува за ответника
задължение да заплаща на ищеца възнаграждение за закупени допълнителни услуги, а оттук
– че искът с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на пълномощника на ответника – адв.
К.Р., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за
производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 600 лева (по 300
лева за всяко едно от двете дела) – като предвид фактическата и правна сложност на спора и
общата цена на исковете, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за
прекомерност на определеното за пълномощника на ищеца от съда адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, Седалище и адрес на управление: град ***,
представлявано от *** С. Н. Н. и Ц. Г. С., против Д. П. Д., ЕГН **********, от ***, със
съдебен адрес: ***, *. К.Р., обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и с правно основание чл.415, ал.1, т.3 във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че той
дължи на ищеца сумата 1 279, 38 лева – главница, дължима по Договор за потребителски
3
кредит Стандарт № **********/29.09.2017 г.; сумата 463, 26 лева – договорна лихва за
периода от 26.06.2019 г. до 11.08.2020 г.; сумата 290, 28 лева – обезщетение за забава за
периода от 27.11.2017 г. до 11.08.2020 г.; сумата 56, 54 лева – обезщетение за забава за
периода от 11.08.2020 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението в съда - 20.10.2020 г. до окончателното й погасяване,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 261994/30.11.2020 г., издадена по ч. гр. дело №
15729/2020 г. по описа на ПРС - ХVІІІ гр. състав, И ЗА осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 1 206, 95 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, дължима по сключения между страните Договор за потребителски
кредит Стандарт № **********/29.09.2017 г., по отношение на която претенция е било
отхвърлено Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
посочената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
261994/30.11.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 15729/2020 г. по описа на ПРС - ХVІІІ гр.
състав, заедно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни
представители, ДА ЗАПЛАТИ НА *** К. П. Р., със служебен адрес: *** – партер, адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ГПК В РАЗМЕР НА 600 лева за
производството по делото И ПО частно гр. дело № 15729/2020 г. по описа на ПРС - ХVІІІ гр.
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
определеното за пълномощника на ищеца от съда адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІІ гр. състав частно
гр. дело № 15729/2020 г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно
решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4