Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Пламен И., като
разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВАНД № 2564/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на
прокурор от СРП срещу решение от 7.11.2019 г. на СРС, НО, 102-ри състав по НАХД
№ 13696/2016 г., с което обв. В.И.С. е признат за невиновен и оправдан в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК – за това, че на
08.06.2013г. - около 23:30 ч., в гр. София, на бул. „Княгиня Мария Луиза”,
между Централни хали и бул. „Европа”, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на
публично място (спирка на масовия градски транспорт по трамвайна линия № 18),
ритал предната врата на трамвайната мотриса и отправял обидни реплики към
ватманката на трамвая М.С.Г.: „*****! Боклук! Селянка! Тъпанарка! Ще *****,
нещастница!”.
В протеста се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на решението и се предлага същото да бъде
отменено, като вместо него да бъде постановено въззивно решение в обратния
смисъл.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на СГП поддържа така подадения протест, като счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че обвиняемият не е извършил
престъплението, за което е водено наказателното производство.
Защитникът на обв. В.С. оспорва
протеста и излага доводи, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е оправдал
обвиняемия.
Обв. В.С. моли да бъде потвърдено
решението на първоинстонционния съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.06.2013г. в гр. София,
свид. М.Г., в качеството си на „ватман” на пътно превозно средство за обществен
транспорт - трамвай, осъществявала последен курс по линия № 18. Около 23:30 ч.
на бул. „граф Игнатиев”, спирка „пл. Гарибалди”, в управляваното от
свидетелката превозно средство на масовия градски транспорт, се качили три лица
- Л.Н.К., свид. Д.Л.Н.(дъщеря на Л.К.) и обв. В.И.С.. Двамата мъже били във
видимо нетрезво състояние.
По време на движение на
въпросното превозно средство Л.К., обв. С. и свид. Н. се намирали до втората
врата на трамвая, смятано след вратата, отстояща срещу кабинката, в която се
намирала управляващата трамвая ватманка - свид. Г..
На бул. ”Княгиня Мария Луиза”, на
спирка „Лъвов мост” по линията на трамвай № 18, свид. Г. спряла управляваното
от нея превозно средство, за да слязат или да се качат пътници от въпросната
спирка.
Обв. В.С. и свид. Н. слезли от
втората врата (след тази срещу ватманската кабина), а Л.К. се придвижил към
ватманската кабинка, за да направи забележка на свид. Г., че карала бързо и за
да слезе от първата врата.
Свид. Н. след като слязла от
трамвая не останала с обвиняемия и Л.Н., а си тръгнала.
В трамвая пътувал и свид. Р.Х.-
приятел на свид. Г..
Свид. Х. блъснал слизащият по
стъпалата пред първата врата Л.Н., при което последният паднал на земята, в
близост до трамвая, като това обстоятелство било забелязано и от свид. Н.,
която отдалечавайки се от трамвая, се обърнала и погледнала назад,
при което видяла, че баща й (Л.Н.) бил паднал на земята.
Между Л.К., обв. С. и свид. Х.
възникнал спор, който прераснал в скандал с размяна на взаимни обиди и псувни.
Свид. Х. взел от свид. Г.
щангата, която се използвала за смяна на посоката на трамвайните линии, и която
се намирала в кабината, при свидетелката, като с въпросната вещ заплашвал Л.К.
и обв. С. от стъпалата на първата врата на мотрисата, в близост до кабинката на
ватмана.
Л.Н. ударил с ръка страничното
дясно огледало, за обратно виждане, на трамвая, при което същото се счупило,
като останала само рамката за огледалото.
Обв. С. в това време ритнал една
от вратите на трамвая, управляван от свид. Г..
След като Л.Н. счупил огледалото,
а обвиняемия ритнал вратата на трамвая, и след като си разменили взаимни
„псувни” със свид. Х., обв. С. и Л.Н. решили да си тръгнат и започнали да се
отдалечават от трамвая.
Свид. А.А.и свид. И.Л.били
назначени в наряд, като АП към 0”С0Д” - СДВР за времето от 19:00ч. на
08.06.2013г. до 07:00ч. на 09.06.2013г. По време на дежурството си, обхождайки
района, който им бил определен. Около 23:30 ч. свидетелите А. и Л. били спрени на
бул. „Княгиня Мария Луиза”, в близост до бул. ”Сливница” (спирка „Лъвов мост”)
от свид. Р. Х., който им посочил две лица от мъжки пол, като обяснил, че същите
били счупили едното странично огледало на трамвайната мотриса, която в това
време била спряна и се намирала на спирка „Лъвов мост”, в близост до
кръстовището на бул. „Княгина Мария Луиза” и бул.”Сливница”.
Свидетелите А. и Л. спрели
посочените от свид. Х. две лица от мъжки пол и поискали от тях да се легитимират,
като представят документ за самоличност, но последните отказали.
В това време, докато свидетелите А.
и Л. разговаряли с двете лица от мъжки пол, към тях се приближил свид. Р. и
ударил обв. С. в лицето с ръка.
На мястото на инцидента, около 23:50
ч. пристигнала и друга дежурна полицейска група, състояща се от ст.полицай Д.Д.и
ст. полицай И.С., които били назначени в наряд, като АП-326 към СПС-ООР-СДВР за
времето от 20:30ч. на 08.06.2013г. до 08:30ч. на 09.06.2013г. На мястото на
инцидента въпросните свидетели установили свид. Г., свид. Р.Х.и екипът на
0”С0Д”- СДВР, заедно с две лица от мъжки пол, които били установени като Л.Н.К.
и В.И.С. и които свид. Г. била посочила като извършители на деянието.
Л.К. и обв. С. били задържани за
24 часа и отведени в 05 РУП -СДВР.
Извършен бил оглед на мотрисата,
като е бил съставен и протокол за това процесуално-следствено действие (л. 17
от дебното производство /д. п./), в който било отразено, че страничното
огледало за обратно виждане, разположено от дясната страна - пред първа врата,
се намирало на закрепващата го конзола, но липсвало самото огледало. Като
веществено доказателство са били иззети парчета боя с жълт цвят, с тъмно
зацапване-от дясно, до предната врата на мотрисата.
Първоинстанционният съд се е позовал на
заключението на назначената в хода на разследването съдебно-психиатрична
експертиза, от която се установява, че обв. С. е психично здрав и по време на
инцидента е бил в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване-лека към
средна степен, при което не губи връзка с действителността, възприема правилно
събитията и реагира адекватно на тях, като не губи възможността за адекватна
преценка и контрол на своите действия и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като психичното
състояние и индивидуално развитие на обвиняемия не представляват пречка
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства, имащи
значение за делото и да участва пълноценно в наказателното производство.
Така изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена, като се е позовал на събраните
в хода на дебното и съдебното производство доказателства, което е обсъдил по реда
на чл. 107, ал. 5 и чл. 378, ал. 2 от НПК: обясненията на обвиняемия В.С.,
дадени в хода на дебното производство (л. 23 от д. п.), както и дадените в рамките
на съдебното следствие (л. 67, л. 321); показанията на свидетелите Д. Н. (л. 117
от с. д.), Р.Х.(л. 155 от с. д., вкл. и неговите показания от дебното
производство - л. 21, 29 от д. п.); показанията на свид. М.Г., разпитана от
германски съд по издадена Европейска заповед за разследване (л. 310-311 от с. д.),
включително и тези, депозирани на дебното производство (л. 19-20, 34 от д. п.);
Р. И. (л. 39 от д. п.); А.А.(л. 45 от д. п.); И.Л.(л. 46 от д. п.); Д.Д.(л. 47
от д. п.) и И.С. (л. 48 от д. п.); писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за протокол за оглед на местопроизшествието (л.17-18 от д.
п.), протокол за разпознаване на лица и предмети с разпознаващ Р.Х.(л. 32 от д.
п.), протокол за разпознаване на лица и предмети с разпознаващ М.Г. (л. 37 от
д. п.), счетоводна оценка и констативен протокол от „Столичен
електротранспорт”ЕАД - трамвайно депо „Красна поляна” (л.40, 41 от д. произв),
справка НАП (л. 86 от д. п.), справка ГД „ИН”-МП (л. 87, 88 от д. п.), справка
НСлСл (л. 89, 90 от д. п.), справка за регистрация в централния полицейски
регистър на лице (л. 96 от д. п.), справка за съдимост (л. 97 от д. п.),
справка АИС”БДС” (л. 100 от д. п.), справка за съдимост и бюлетин за съдимост
(л. 15-17 от с. д.), справка ГД”ИН”- МП (л. 18 от с. д.), разширена справка (л.
69 от с. д.), справка Д”МОС” (л. 90, 123, 124, 200 от с. д.), справка от ”ПКП”
(л. 91, 102, 127, 205 от с. д.), молба за правна помощ (л. 137-139, 147-152а,
178, 182-183 от с. д.), писмо от МП (л. 174 от с. д.), писмо от PC в гр. Пилзен
(Чешка република) (л. 187-190 от с. д.), писмо от прокуратурата в гр. Олденбург
(Ф.Р.Германия) (л. 221-238, 240-243 от с. д.), Европейска заповед за разследване
(ЕЗР) на немски и български език (л. 244-256 от с. д.), писмо от прокуратура
Олденбург (ФРГ) с протокол от разпит, проведен на 15.08.2019г. по ЕЗР и
съпътстващи го документи (л. 264-265, 268-305, 308-315 от с. д.), събрани и
приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК; веществените
доказателства: два броя фотоалбуми за разпознаване на лица (л. 33 и л.38 от д.
п.), както и от експертизите по делото: заключенията на вещите лица Н.Г.И.и Л.Г.А.по
съдебно-психиатричната и психологична експертиза (СППЕ)(л.51-55 от д. п.).
Въззивният съдебен състав намира,
че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на
делото доказателства и не е ограничил правата на страните да правят относими
доказателствени искания. Напротив, в производството, в което е могъл да се
ограничи само до използване на материалите от разследването,
първоинстанционният съд е проявил активност да провери същите чрез провеждане
на задълбочено и обширно съдебно следствие.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният
съд подробно и задълбочено е обсъдил доказателствените източници относно
развитието на инкриминирания инцидент и надлежно се е обосновал в коя тяхна
част ги кредитира, в коя ги отхвърля и защо. Основните и преки доказателствени
източници за развитието на инцидента – обясненията на обвиняемия и показанията
на свидетелите – очевидци, са разгледани обстойно в мотивите на
първоинстанционното решение, като са подложени на проверка за последователност
и логичност, както и са съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства. Въззивният съдебен състав не намира основания да преповтаря
доказателствения анализ, изложен подробно в мотивите към протестираното
решение, доколкото напълно споделя неговите заключения. Настоящият съдебен
състав също намира обясненията на обв. В.С. и показанията на свид. Д. Н. за
последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства. Същевременно и въззивният съд намира показанията на свидетелите Р.Х.и
М.Г. за противоречащи си в отделни части и за опровергани от другите
доказателства по делото, част от които и обективно документирали състоянието на
трамвайната мотриса след инцидента. Въззивният съдебен състав намира, че
обосновано първоинстанционния съд е посочи и в кои части показанията на
пристигналите след развитието на инцидента на местопроизшествието свидетели –
полицейски служители следва да бъдат кредитирани и в кои не.
При така установената и от въззивния
съдебен състав фактическа обстановка, правилни се явяват и изводите от правна
страна на първоинстанционния съд, че обв. В.С. следва да бъде оправдан да е
извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, доколкото не е установено по
делото той да е проявил поведение, с което е демонстрирал явно и грубо
неуважение към обществения ред.
Въззивният съдебен състав също
счита, че по делото не е установено обвиняемият В.С. да е отправил репликите с
посоченото в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание съдържание по отношение на свид. М.Г.. От
доказателствата по делото е установено, че обв. С. е бил един от участниците в
инцидента на инкриминираните дата и място, в рамките на който се е развила
размяна на обидни реплики между него и спътниците му Д. Н. и Л.К., от една
страна и свидетелите М.Г. и Р. Х., от друга и същият инцидент е прераснал и в
счупване на огледалото за обратно виждане и ритане на вратите на трамвая от
страна на обвиняемия и на Кръстев. Обосновано обаче първоинстанционният съд е
посочил, че поведението на обвиняемия в рамките на така развилия се инцидент не
е довело до грубо нарушение на обществения ред и не е изразявало явно
неуважение към обществения порядък. И настоящият въззивен състав счита, че това
поведение е проявено в резултат на развилата се конфликтна ситуация и е било
насочена към „ответната“ страна в инцидента, при което приносът и на останалите
участници в него, а не само действията на обвиняемия, е довел до нарушаването
на обществения ред, но това не е било и до степен да се квалифицират действията
на обв. С. като престъпни по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. В този смисъл и
правилно първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВКС относно
признаците на това престъпление и е формирал изводи, че в процесния случай
поведението на обв. В.С. не представлява осъществяване от обективна и
субективна страна елементите от този престъпен състав. С оглед на това и
правилно с атакуваното решение районният съд е признал обв. С. за невиновен в
извършването на такова престъпление и го е оправдал.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на протестираното решение, доколкото не бяха
установени основания за неговото изменение и отмяна, същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 7.11.2019 г. на СРС,
НО, 102-ри състав по НАХД № 13696/2016 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.