Решение по дело №50518/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11809
Дата: 16 юни 2024 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110150518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11809
гр. София, 16.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110150518 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от *** субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника К. П. Г. да заплати на ищеца сумата от 598,72 лв.,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2020г. до
м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. *** абонатен № 307388, сумата от 4,90 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до
м.09.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 129,76 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г. и сумата от 1,24 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г. и за осъждане на ответника М. П.
Г. да заплати на ищеца сумата от 598,72 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. *** абонатен №
307388, сумата от 4,90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.07.2020г. до м.09.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 12.09.2023г. до окончателното изплащане на вземанията,
сумата от 129,76 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г. и сумата от 1,24 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода,
1
за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който са изпаднали в
забава. Претендира осъждане на ответниците да заплатят претендираните суми, както и
разноски за производството.
С молба от 04.04.2024г. ответниците са представили вносна бележка за плащане на
сумата от 1608,35 лв., с която твърдят, че са погасили изцяло процесните вземания.
С молба, входирана на 17.04.2024г. ищецът заявява, че всички претендирани вземания
са платени от ответниците след предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до плащането, и държавната такса за производството. Моли за
присъждане единствено на юрисконсултско възнагражение, доколкото плащането е
извършено след завеждане на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на
претендирания размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че страните са били обвързани от договор за покупко-продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия за имот, находящ се в гр. **** за
процесния период от м.11.2020г. до м.04.2022г., че за този период до процесния
топлоснабден имот с аб. № 307388 е доставена топлинна енергия на стойност от общо
1197,45 лв., че в сградата, в която се намира имота, е извършвана услугата дялово
разпределение и цената й за периода от м.07.2020г. до м.09.2021г. се равнява на сумата от
общо 9,81 лв., както и че размерът на обезщетенията върху посочените главници е изчислен
правилно и се равнява на сумата от общо 259,53 лв. върху цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г. и на сумата от общо 2,49 лв. върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г..
По делото като безспорно е отделено и обстоятелството, че ответниците са погасили
процесните вземания чрез плащане в хода на настоящото производство, включително
законната лихва от предявяване на исковата молба до извършеното плащане и разноските за
държавна такса. Посоченият факт се установява и от представеното от ответниците
доказателство – фискален бон от 02.04.2024г. за плащане на сумата от общо 1608,35 лв. с
основание „плащане по съдебно дело“ за главница в размер на 1207,26 лв., мораторна лихва
в размер на 262,02 лв., законна лихва в размер на 80,30 лв. и на съдебни разноски в размер
на 58,77 лв., които съответстват на предявените по делото размери на исковете и изтеклата
законна лихва до плащането.
С оглед така представените доказателства, от които се установява, че ответниците са
платили претендираните от ищеца вземания в пълен размер, включително изтеклата от
датата на подаване на исковата молба до датата на плащането законна лихва върху
претендираните главници, както и че фактът на плащане е настъпил в хода на процеса, но
следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, намира, че предявените от
ответниците искове следва да бъдат отхвърлени.
2
Тъй като ответниците са станали повод за завеждане на производството, като не са
платили на падежа свои изискуеми задължения, които са погасили чрез плащане в хода на
исковото производство, същите дължат разноски за производството. Сторените от ищеца
разноски за държавна такса в размер на 58,77 лв. са платени от ответниците, видно от
представения фискален бон. В производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на
основание чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в минимален размер на сумата от 100 лв. Неоснователно е възражението на
ответниците срещу дължимостта на юрисконсултското възнаграждение, която следва от
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и е основана на осъщественото процесуално
представителство по конкретното дело, за което страната е ангажирала дейността на
юрисконсулта. Или всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати половината от
останалите дължими разноски по делото – или сумата от по 50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
**** срещу К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 598,72 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. *** абонатен №
307388, сумата от 4,90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.07.2020г. до м.09.2021г., сумата от 129,76 лв., представляваща обезщетение за
забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
30.08.2023г. и сумата от 1,24 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до
30.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
**** срещу М. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 598,72 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. *** абонатен №
307388, сумата от 4,90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.07.2020г. до м.09.2021г., сумата от 129,76 лв., представляваща обезщетение за
забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
30.08.2023г. и сумата от 1,24 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до
30.08.2023г.
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от 50 лв., представляваща разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от 50 лв., представляваща разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3