О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 20.12.2018 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на двадесети
декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като разгледа
докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр.д.№ 549 по описа за
Подадена е частна жалба № 5441/29.102.2018 г. /с пощенско клеймо от
24.10.2018 г./ от Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” №
114, ет. Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев чрез процесуален
представител юриск. Д.В.А., ЕГН **********, съдебен адрес за получаване на
книжа, гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, ет. Мецанин срещу разпореждане №
2025/01.10.2018 г. по Ч гр.д. № 901/2018 г. на РС-Тетевен. Счита същото за
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Излага съображения че за
целта на заповедното производство е
ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната
система, както и да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде
изпълнително основание за неоспорено вземане. Сочи, че в това производство по
чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, тъй като то е специално
производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане,
което не се оспорва. Излага, че според разпоредбата на чл. 410 от ГПК,
заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да
отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК. Посочва, че в настоящия случай, с оглед изложените
твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се
направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на
тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск
за това вземане е подсъден на районен съд. Заявлението е съобразено с
изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр.
чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в
закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към
заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Сочи
доводи,че заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта на
производството е само да се провери дали вземането е спорно. Излага
съображения, че преследваната с уреденото в действащия ГПК заповедно
производство цел е да се създаде опростена съдебна процедура, въз основа на
която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с изпълнително
основание срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнение на вземането
си. Посочената цел предопределя и основните характеристики на заповедното
производство - то е факултативно, едностепенно и строго формално. В заповедното
производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като тези относно претендираните вземания
за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и разходи и такси за
извънсъдебно събиране, следва да се решат по исков ред, при положение, че
длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.
Излага,че във връзка с твърдението на съда, че уговорената в договора сума,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, което оспорва и моли да се има предвид, че
неустойката по своята същност представлява форма на договорна отговорност,
служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Изтъква, че
както е посочено в т. 12 на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, отхвърлената от съда неустойка е начислена вследствие на
неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя
за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.
Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от
неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява
неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от пропуснатата
сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в
срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните допълнителни
разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен
ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Счита, че ако длъжникът
добросъвестно е бил изпълнил поетото договорно задължение и е бил предоставил
такава гаранция, то кредиторът е щял да е събрал вземането си и е нямала да
търпи посочените по-горе вреди. В тази връзка посочва, че съгласно чл. 92, ал.
1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието
за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните
елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на
задължението; неустойката да е уговорена. Счита,че изложеното до тук е налице,
поради което смята, че неустоечните задължения са
валидно възникнали. Посочва TP № 1 от 15. 06.
Жалбоподателят е информиран за
съдебния акт на 17.10.2018г., с връчване на съобщението от районния съд.
Частната жалба е подадена на 29.10.2018 г., /с пощенско клеймо от 24.10.2018 г./
и след като е спазен законовоустановения срок, производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди
позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че
частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По заявление вх. № 4912/01.10.2018 г. на
„Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД-София против С.Б.П. с ЕГН
********** *** са претендирани сумите 500.00 лева -
главница, 69.38 лева договорна лихва за периода 30.09.2017 г.-29.03.2018 г.;
207.06 лева такса за експресно разглеждане на документи; 207.06 лева неустойка
за неизпълнение на задължение за периода 04.09.2017 г.-29.03.2018 г., 245 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране; 48.97 лева законна лихва от
01.10.2017 г. до 20.09.2018 г. и законна лихва от завеждане на делото до
изплащане на вземането. Твърди се в заявлението, че са формирани са
облигационни отношения /по твърдението в заявлението /между С.Б.П. и „Вива кредит" ООД по договор за кредит № 5380355/31.08.2017
г. за сумата от 500.00 лв., и лихва от 69.38 лева или общо дължима сума от 569.38
лева на седем месечни вноски. Твърди се, че на 29.03.2018 г. длъжникът е
следвало да изплати цялата сума по кредита. Излага се в заявлението, че при
просрочие на задължението кредитополучателят е длъжен да предостави на
кредитора обезпечение чрез поръчителство в тридневен срок. При непогасяване на
текущото си задължение, длъжникът е задължен да представи обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция, но поради неизпълнение на тази клауза дължи
неустойка в размер на сумата 207.06 лева за времето от 04.09.2017 г. до 29.03.2018
г. Съгласно договора заявителят изтъква, че е уговорено заемателят
да заплати разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземане, в случая в
размер на сумата 245.00 лева. Претендира се и плащане на сумата в размер на 207.06
лева такса за допълнителна услуга-експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема. Тетевенски районен съд е произнесъл разпореждане № 2025/01.10.2018
г. по гр.д. № 901/18 г. на ТРС, с което е уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“-ЕООД-град София, срещу длъжника С.Б.П. за следното вземане:
главница в размерна 500.00 лева, договорна лихва в размер на 69.38 лева от
30.09.2017г до 29.03.2018 година, законна лихва в размер на 48.97 лева от
01.10.2017 година до 20.09.2018 година, законната лихва върху главницата от
01.10.2018г и за разноски в размер на 75.55 лева. С цитирания съдебен акт от
01.10.2018 г. съдът е отхвърлил молбата
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”- ООД-София за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.Б.П. за следното вземане: такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 207.06 лева,за неустойка за
неизпълнение на задължение в размерна 207.06лева за периода от 04.09.2017
година до 29.03.2018 година и за разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 245.00лева и за разликата над определения размерна разноските и до
сумата на претендираните разноски от
225.55 лева.
Съдът приема, че претенцията на
заявителя за заплащане на сумата 207.06 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 04.09.2017 г. до 29.063.2018 г. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява установена отговорност на
длъжника за неизпълнение на задълженията си и в казуса, предвид твърденията на
заявителя, се касае за договорна неустойка. Една от целите на неустойката по
чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението. С оглед
уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено.
Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване
на вредите за него. Настоящата инстанция обаче съобрази, че страните са
уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство от длъжника в три дневен
срок след просрочие на дълга и намира, че по естеството си тази сума не
съставлява неустойка. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Следователно при
действие на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК
процесния договор в частта за неустойката е нищожен.
Ловешки окръжен съд преценява, че
сумите в размер на 207.06 лева– такса за експресно разглеждане на документи и 245.00
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране не се дължат от длъжника. В
императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. Предвид твърденията на заявителя съдът
установява, че към момента на сключване на договора за кредит претендираната
сума за експресно обслужване на кредита 207.06 лева е била фиксирана по размер,
значително надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява почти
половината от главницата и цели недължима облага на кредитора. Втората сума за
извънсъдебно събиране на дълга от 245.00 лева е обусловена от забава на плащане
и също е фиксирана по размер към момента на сключване на договора. Следователно
тези суми не попадат в хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Механизмът на
тяхното формиране навежда извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона-
чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК не следва да се зачете
действието на договора и в тези му части. Възражението на жалбоподателят, че
дължимостта на сумите следва да се преценява в исковото производство е
несъстоятелно, тъй като заповедният съд анализира претенциите при действие на
чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното
производство.
Ловешки окръжен съд намира, че
изводите на двете инстанции относно неоснователност на искането по заявление
вх. № 4912/01.10.2018 г. по чл. 410 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД против С.Б.П. в частта за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 207.06 лева – такса за експресно разглеждане на
документи, 207.06. лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
04.09.2017 г. до 29.03.2018 г. и 245.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране са идентични и атакуваното разпореждане от 01.10.2018 г. на ТРС следва
да бъде потвърдено.
Водим от
горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 2025/01.10.2018 г. по гр.д. № 901/18 г. на Тетевенски районен
съд, в атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.