РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 9.8.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на
четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При
секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9954 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.А. Д., с която е предявен срещу ответника „Е.М.“
ЕООД отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, вр. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 117, ал. 2
ЗЗД, за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен
лист от 28.11.2012г. по гр.д. № 50831/2012г. на СРС, 48-ми състав, поради
погасяване на вземането по давност. Претендира съдебни разноски по делото.
Ищецът твърди, че съгласно изпълнителен лист от
28.11.2012г. на СРС, 48-ми състав по гр.д. № 50831/2012г. е осъдена да плати на
„Б.П.Б.“ АД сумата от 205302,84 лв., от които: 94748,59 евро – главница,
6132,64 евро – възнаградителна лихва, 104,93 евро – наказателна лихва, 650 евро
– месечна такса, 103,20 лв. – нотариална такса и 6416,59 лв. – разноски в
заповедното производство. За събиране на вземането по изпълнителния лист по
молба на банката от 25.04.2013г. е образувано изп. дело №20138500400612 при ЧСИ
А.Б., с рег. №850 на КЧСИ, по което твърди да са извършени следните
изпълнителни действия: на 26.04.2013г. - запор на банкови сметки на ищцата, на
21.05.2013г. – опис на недвижим имот, обезпечение на вземането, за което е
издаден изпълнителния лист; провеждане на публична продан за имота в
периода:17.06.2013г. – 17.07.2013г.; на 23.07.2013г. взискателят е поискал
втора публична продан на недвижимия имот, която е проведена в периода
18.10.2013г. – 18.11.2013г., на 19.11.2013г. е изготвен протокол за обявяване
на банката – взискател по изпълнителното дело за купувач на недвижимия имот и е
изготвено постановление за възлагане на недвижимия имот. Твърди, че последното
законосъобразно изпълнително действие по изпълнителното дело е изготвеният
протокол от 19.11.2013г. като в период от две години от 19.11.2013г. до
19.11.2015г. не са предприемани изпълнителни действия, поради което,
изпълнителното дело е перемирано по закон. Твърди, че на 10.08.2016г.
ответникът „Е.М.“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело на
основание договор за прехвърляне на вземането, сключен с банката, подадена е
молба за насрочване на опис на движими вещи като твърди, че тези действия не
прекъсват започналото течение на давността за вземането, т.к. са извършени по
вече перемирано дело. Твърди, че от последното изпълнително действие –
19.11.2013г. е започнала да тече 5-годишна давност за вземането, изтекла на
19.11.2018г. Алтернативно твърди, че дори и да се приеме, че давността не е
текла до 26.06.2015г. и е започнала да тече от тази дата, същата е изтекла към
26.06.2020г. (позовава се на спорна съдебна практика, заради която е образувано
т.д. № 3/2020г. на ОСГТК).
Ответникът
по делото не оспорва иска. Признава, че перемпцията по делото е настъпила на
19.11.2015 г. и твърди, че на 19.11.2018г. е изтекла общата погасителна давност
за вземането. Признава, че ищцата не му дължи суми по процесния изпълнителен
лист, тъй като същите са погасени по давност. Поради това твърди, че ищцата
няма правен интерес от завеждане на настоящия иск и че сторените от ищцата
разноски следва да останат в нейна тежест.
Съдът, след като обсъди основанията,
изложени от страните и доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С иска по
чл. 439 ГПК
длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право
е отпаднало поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване. В случая са наведени твърдения: за изтекла
погасителна давност за вземането след влизане в сила на съдебния акт, с които е
установено съществуването му, което обуславя приложимост на защитата по чл. 439 ГПК.
Безспорно установено в отношенията между страните, а
и се установява от писмените доказателства, че ищeцът е длъжник на „Б.П.Б.“ АД съгласно изпълнителен
лист от 28.11.2012г. по гр. д. № 50831/2012 г. на СРС, 48-ми състав за следните
вземания: 94748,59 евро – главница, 6132,64 евро – възнаградителна лихва за
периода 06.11.2011 г. – 25.10.2012 г., 104,93 евро – наказателна лихва за
периода 06.10.2011 г. – 25.10.2012 г., 650 евро – месечна такса, 103,20 лв. –
нотариална такса и 6416,59 лв. – разноски в заповедното производство. Безспорно
установено е също, че за събиране на вземането по изпълнителния лист е
образувано изп. дело №20138500400612 при ЧСИ А.Б.. „Б.П.Б.“ АД е прехвърлила
вземането по изпълнителния лист на ответника.
От писмените доказателства
се установява, че изпълнителният лист е издаден на основание разпореждане за
незабавно изпълнение на осн. чл. 418, ал. 1 ГПК, инкорпорирано в заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 28.11.2012 г. Не
съществува спор, че поканата за доброволно изпълнение по изп. дело
№20138500400612 при ЧСИ А.Б. е връчена на Д. Д. на 20.05.2013 г. На 03.06.2013
г. е изтекъл двуседмичния срок за подаване на възражение срещу издадената
заповед (в ред., ДВ., бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). От
приложеното гр.д. № 50831/2012г. на СРС, 48-ми състав се установява, че Д. Д.
не е подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Следователно,
на осн. 416 ГПК заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила считано от
03.06.2013 г. (арг. чл. 60, ал. 4 ГПК). Влязлата
в сила заповед за изпълнение има всички последици на съдебно решение -
установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели
факти, стабилитет и изпълнителна сила. Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение (в т. см. решение №
37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО).
От влизане в сила на
заповедта за незабавно изпълнение – 03.06.2013 г. започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила
на пресъдено нещо, която се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение (чл. 116, б. в).
Безспорно установено е по
делото, че последното изпълнително действие е извършено на 19.11.2013 г. като
делото е перемирано по силата на закона към 19.11.2015 г. Ответникът не твърди
след тази дата да е предприемал изпълнителни действия, които да прекъснат
теченето на давността. Не е спорно също, а и самият ответник в отговора на
исковата молба и в откритото съдебно заседания заявява, че към датата на
исковата молба вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и
потвърждава иска.
С оглед гореизложеното,
от извършването на последните изпълните действия през 2013 г. до подаване на
исковата молба е изтекъл 5-годишния срок по чл. 117 ЗЗД и следователно, искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От писмените доказателства по делото - удостоверение
на ЧСИ А.Б. се установява, че изпълнителното дело не е прекратено с
постановление по чл. 433 ГПК. Съществуването на висящо изпълнително дело срещу
ищеца обуславя правният му интерес за завеждане на настоящия иск.
Изпълнителното дело се образува по молба на взискателя и един от начините за
прекратяването му е, ако взискателят е поискал това писмено (чл. 433, ал. 1, т.
3 ГПК). Като е образувал изпълнителното дело, респ. встъпил във вече
образуваното изпълнително дело, и като не е поискал прекратяването на
перемираното дело ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска.
Поради това, не са налице кумулативно предвидените предпоставки, предвидени в
чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат разноските в тежест на ищеца. На
процесуалния представител на ищеца – адв. Д.И.Б. следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 1970 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 ГПК, че Д.А. Д., ЕГН **********,
не дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, вземанията, за
които е
издаден изпълнителен лист от 28.11.2012
г. по гр.д. № 50831/2012 г. на СРС, 48-ми състав, поради погасяването им давност.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на адв. Д.И.Б., адвокат - САК, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 1970 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: