М о т и в и  към присъда № 5  от 29 януари    2015  година,постановена по н.ч.х.дело № 243  по описа за 2014 година на Районен съд Велинград:

 

                   С тъжбата си К.П.С. ***    е повдигнал и поддържа обвинение против :

       М.М.Р. – роден на *** *** ,общ.Велинград , ул.*** № 1, български гражданин, женен, неосъждан,  образование средно,  безработен , с ЕГН ********** , в това, че през месец февруари 2014 година , в с.Юндола,общ.Велинград и гр.Велинград,в съучастие - съизвършителство  с Н. ***, е приписал престъпления по чл.143,ал.2, във връзка с ал.1 от НК  и по чл. 214, ал.2,т.1 от НК , във връзка с чл.213а,ал.2 ,т.4 от НК  на  К.П.С. ***, в качеството му на  длъжностно лице - служител на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик,чрез съставяне  и изпращане на сигнал до Министъра на вътрешните работи на Република България вх.№ Ж – 795/05.02.2014 година – престъпление по   чл.148,ал.2 от НК , във връзка с  чл.148, ал.1,т.3 от НК и  чл.147,ал.1,предл.2 от НК  и чл.20,ал.2 от НК  ;

       М.М.Р. – с посочената по-горе самоличност , в това, че на 24.03.2014 година , в съучастие - съизвършителство  с Н. *** , е разпространил по друг начин нещо унизително за честта и достойнството на  К.П.С. ***, в качеството му на  длъжностно лице - служител на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик ,чрез съставяне  и изпращане на сигнал до Министъра на вътрешните работи на Република България вх.№ Ж – 795/05.02.2014 година   - посочил е ,че е упражнил рекет  - престъпление по чл.148, ал.1,т.2 , предл.2 и т.3,предл.1 от НК,във връзка с  чл.146,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК ;

         Н.М.И. – роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, женен, неосъждан,  образование висше  ,работи в ЛВС”Георги Аврамов” – с.Юндола  , с ЕГН ********** , в това, че през месец февруари 2014 година , в с.Юндола,общ.Велинград и гр.Велинград, в съучастие - съизвършителство  с М.М.Р. *** , е приписал престъпления по чл.143,ал.2, във връзка с ал.1 от НК  и по чл. 214, ал.2,т.1 от НК , във връзка с чл.213а,ал.2 ,т.4 от НК  на  К.П.С. ***, в качеството му на  длъжностно лице - служител на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик ,чрез съставяне  и изпращане на сигнал до Министъра на вътрешните работи на Република България вх.№ Ж – 795/05.02.2014 година  - престъпление по   чл.148,ал.2 от НК , във връзка с  чл.148, ал.1,т.3 от НК и  чл.147,ал.1,предл.2 от НК  и чл.20,ал.2 от НК  ;

         Н.М.И. – с посочената по-горе самоличност , в това, че на 24.03.2014 година , в съучастие - съизвършителство  с М.М.Р. ***, е разпространил по друг начин нещо унизително за честта и достойнството на  К.П.С. ***, в качеството му на  длъжностно лице - служител на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик , чрез съставяне  и изпращане на сигнал до Министъра на вътрешните работи на Република България вх.№ Ж – 795/05.02.2014 година   - посочил е ,че е упражнил рекет -  престъпление по чл.148, ал.1,т.2 , предл.2 и т.3,предл.1 от НК,във връзка с  чл.146,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК  . 

                   Със същата тъжба   е       предявен граждански иск солидарно  против подсъдимите  за сумата  22 500 лева ,от които 7 500 лева – претърпени неимуществени вреди от престъплението клевета за принуеда; за сумата 7 500 лева – претърпени неимуществени вреди от престъплението клевета  за упражнен рекет и за сумата 7 500 лева – претърпени неимуществени вреди от престъплението обида  , ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието  - постъпване на сигнала в деловодството на МВРП до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.

Подсъдимият М.М.Р. *** ,не се признава за виновен ,като твърди че познава тъжителя като полицай,но  не писал и не е диктувал сигнал  против него до МВР. Впоследствие твърди,че неговия тъст М. Д. споделил за проблеми със Стоеви  и той го помолил да напише сигнал до министъра ,но му отговорил,че не пише четливо и тогава тъста се обърнал към Н., на който диктувал,като Н. написал жалбата и надписал плика,не знае кой е изпратил писмото,като писмото е писано през  2013 година,а тъста му е починал последните месеци на 2013 година.

Подсъдимият Н.М.И. ***  не се признава за виновен ,като твърди че познава тъжителя като служител на Пътна полиция,не е разменял с него  една словесна сричка  и не е писал жалба или сигнал до МВР против него. Впоследствие твърди,че го помолил ту  тъста на Р.  - М.,ту самия Р. да напише жалбата ,тъй като Р. нямал очила и не пишел красиво. В последните си обяснения И. твърди,че е написал текста механично  през м. септември или октомври 2013 година.

 

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят К.П.С. *** при ОД на МВР Пазарджик ,на длъжност „мл.автоконтрольор”,като по делото са представени Акт за встъпване в длъжност и Длъжностна характеристика за тази длъжност,утвърдена на 17.05.2013 година  от директора на ГД „Национална полиция” при МВР,както и че тъжителят се е запознал със същата на 11.07.2013 година.

Кметство с.Кръстава е  посочило с писмо  ,че в селото живеят четири лица с имена А.Д. – А.А.  Д., А.  М.Д., А.Р.  Д. и  А.  Х.Д.,като всички те са призовани и  разпитани по делото като свидетели и са заявили,че не са писали и изпращали сигнал до Министъра на вътрешните работи против тъжителя Кръстоьо С..

На 29.08.2013 година Началника на РУП Велинград е издал наказателно постановление № 001540 , с което е наложил адм. наказание  глоба в размер на 400 лева,на основание чл. 315,ал.1,т.1 от КЗ на М.М.Р.. При издаване на това наказателно постановление е взет предвид АУАН,съставен  от тъжителя С.. На 29.08.2013 година Началника на РУП Велинград е издал наказателно постановление № 001542 , с което са  наложени  адм. наказание  глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право  да управлява МПС за срок от 2 години ,глоба 10 лева и глоба 50 лева  - за нарушения на ЗДвП, на М.М.Р.. При издаване на това наказателно постановление е взет предвид АУАН,съставен  от тъжителя С.. Посоченото  наказателно постановление е обжалвано пред РС Велинград и е потвърдено с Решение № 280 от 16.12.2013 година,постановено по а.н.х.дело № 528/2013 година на същия съд. В ОСЗ ,проведено на 16.12.2013 година,по посоченото дело са разпитани актосъставителя С. и  като свид.  Н.М.И. ,доведен от жалбоподателя Р.. На 21.06.2011  година Началника на РУП Велинград е издал наказателно постановление № 001231 , с което е наложил адм. наказание  глоба в размер на 300 лева,на основание чл. 179,ал.3,т.4 от   на М.М.Р.. При издаване на това наказателно постановление е взет предвид АУАН,съставен от тъжителя С..

В Дирекция КИАД- МВР София е  постъпила и заведена под № Ж-793/05.02.2014 година  жалба/ сигнал  от А.Д. ***; същата е изпратена за проверка на ОД на МВР Пазарджик и е заведена под № Ж-4/11.02.2014 година  и на 18.02.2014 година е изпратена в РУ Велинград и заведена под № Ж-3/18.02.2014 година,като проверката е приключила на 03.04.2014 година и е изпратена на ОД на МВР по компетентност. По повод на приключилата проверка Началника на РУП Велинград е взел решение  рег.№ 7569 от 03.04.2014 година, че сигнала следва да бъде оставен без уважение  и решението да се съобщи на жалбоподателя А.Д. ***,след което  е изпратил съобщения до лицата  с лично и фамилно име А.Д.,в което сочи  жалбата и че при проверката е установено,че полицай К.П.С.  и неговия баща Пламен Кръстев С.  не са изкупували животни от с.Кръстава на минимални цени и никога не са отправяли закани и заплахи към лица от с.Кръстава,липсват данни за извършени дисциплинарни нарушения. На 03.04.2014 година  началника на РУП Велинград е изпратил  Справка до Началника на ОД на МВР Пазарджик,в която е описана извършената проверка  -   при нея е установено,че лице с името А.Д. *** не е писало сигнала до МВР,същият е пуснат  в РПС Велинград от лице с физически данни,които отговарят на  М.М.  Р. и че е установено,че Н.М.  И.  е написал сигнала под диктовката на Р.. Тези обстоятелства са  посочени подробно в изготвена справка от полицейския служител Ч.Г.,който бе разпитан по делото,като свидетел  и установи че  на него е възложено да извърши проверка по жалбата против полицай С. ,като първоначално са издирени лицата с имена А.Д. ***,установени са три  лица и те са заявили,че не са писали жалбата,а впоследствие  е извършил проверка в пощенския клон за лицето изпратило  плика  и пощенската служителка е описала лице  на 50 години,с височина около 1.60 м.-дребен,с прошарена коса и мустак и след като споделил това със С.  той го насочил към подс. Р.,на който е съставял АУАН по ЗДвП. Свид. Г. се качил в с.Юндола и снел обяснения от Р. ,който казал,че не е писал жалби и сигнали против С.,а след това снел обяснения и от Н.И.,който дал обяснения,че е написал  жалбата под диктовка  на Р.,тъй като почерка на последния бил нечетлив и след това и Р. дал обяснения в същия смисъл . Освен горното свид. Г. установява,че по време на проверката е установил,че написаното в жалбата – сигнал не отговаря на истината ; това е първата жалба срещу С.  с гриф Ж,като проверявания полицейски служител  е  с отлични показатели за работата си ,но след жалбата се е променил – колегите са разбрали за жалбата,той се е притеснявал,вече му липсвал хъс за работа и ходел с наведена глава.  Свид. Б.  от м. март до м. август 2014 година е бил ръководител  група в РУП Велинград ,запознат е с жалбата против С.,той е резолирал същата за инсп. Г. и е упражнявал контрол по време на проверката. Този свидетел е запознат с целия ход на проверката по повод на жалбата,вкл. и за издирване на лицата Р. и И.,като  той се обадил на И. и същият дошъл при него  и му обяснил случилото се – че  към 4.30 след обяд си тръгвал от работа и минал през кафенето на Р.,като той го помолил да напише жалба,тъй като не пише красиво,започнал да пише жалбата,но не я дописал,тъй като дошъл автобуса.  Пред свид. Б. подс. И. прочел жалбата и казал,че е записал механично това,което му продиктувал Р.,накрая я оставил и си тръгнал. Свид. Б. също установява,че тъжителят се ползва  с добро име сред колегите,поставяни са му отлични оценки за работата,като след тази жалба,не само той,но и останалите му колеги са притеснени при изпълнение на служебните задължения; С. се чувства обиден.  Свид. Б. освен това твърди,че чува ,че  тъста на Р. е диктувал жалбата, едва в ОСЗ по настоящето дело. Към  преписката във връзка с извършената проверка са приложени писмени обяснения от тъжителя С.; от подс. М.М.Р. –  от 18.03.2014 година – че не е подавал жалба против К. и Пламен Стоеви и от 28.03.2014 година,в което той е написал,че написаното от И. е продиктувано от него,поради това че починалият му дядо от с.Кръстава М. Д.  е споделил с него тези неща,като той  е починал миналата година,но е решил сега да го напише, от подс. Н.И.  от 19.03.2014 година – че е събеседвал с Р. за проблема му  и той го помолил да го напише в писмо на лист ,понеже почерка му е много нечетлив ; механично е написал,каквото му казал и повече нищо не знае,както и  АУАН ,съставени от К.С.  против М.М.Р. от 31.05.2011 год.,от 10.08.2013 год.;10.08.2013 год.;24.06.2011 год.;

По делото е приложена процесната жалба или сигнал  до Министъра на вътрешните работи на Република България г-н Цветан Йовчев , саморъчно написана,в която се сочи ,че:

-         подателя е жител ***  и иска да разкаже за упражненото полицейско насилие от сержант Кръстоя П.С. ***,спрямо него,като от съображения за сигурност на лицето не може да разкрие самоличността си;

-          бащата на Кръстоьо С.  - властолюбиво ръководи ловните излети  в тяхната ловна група – Пламен С.  е разбрал,че има теле за продан  и един ден двамата  са отишли в дома му да преговарят за продажбата му ,упорито са го заставили да намали цената от 4 лева за кг. живо тегло на 2 лв. за кг. живо тегло; полицай С. го заплашил  с думите „ще видиш какво ще ти се случи на пътя на теб и сина ти …”;

-         помаците са страхливи и наивни хора,но от заплахите на  пътен полицай С. и баща му  е подтикнат да търси съдействие на министъра ; синът му и той,когато пътуват винаги са под напрежение вследствие на заплахите на пътен полицай С. и баща му,заради упражнен рекет върху него;

-         моли министъра да разпореди  незабавна проверка относно деянията на пол. служител К.С.,понеже много хора са пострадали от него и баща му Пламен С. в района;

-         жалбата не е подписана,но е изпратена с пощенски плик ,на който е написан подател: с.Кръстава,общ.Велинград,А.Д. .

               От показанията на свид. Г.  - съученик на С. е видно,че  в началото на 2014 година С. е бил травмиран и много  притеснен,като впоследствие е разбрал,че са го наклеветили във връзка със службата му. Свид. С.  познава тъжителя С. от детските му години ,той е израснал пред погледа му ,като К. е бил лъчезарен и общителен ,но през м. февруари 2014 година е видял,че е променен –отбягвал е въпросите му  за причините за тази промяна и баща му е споделил,че има проблеми в службата,защото някой е писал,че се занимава с несвойствени неща. Същият свидетел след това е разговарял със С. и той сподели за анонимния сигнал,като се чувствал обиден,с накърнено достойнство и заявил намерение да си търси правата.

               Съдът е изискал справка от км.Кръстава  кога е починало лице с имена  М. Д., през 2013 година починало ли е лице с тези имена на възраст 90-92 години,като е получен отговор от посоченото кметство ,че  лицето М. М. Салихов – Д. с ЕГН ********** е починало на 26.11.2012 година; през същата година е починало и лицето М. Мустафов Д. с ЕГН **********,като през 2013 година няма починало лице с имена М. Д..

                      По повод обяснението на подс. И.,че не е написал посочената жалба и не е надписал плика е назначена  почеркова експертиза,от заключението на която е видно,че  ръкописния текст в „Жалба” с вх.№ Ж-793 от 05.02.2014 година до М-ра на вътрешните работи е положен от  Н.М.И. ; ръкописния текст върху плик с пощенско клеймо 31.02.2014 година с получател гр.София ,МВР,лично м-р на вътрешните работи и подател с.Кръстава,А.Д.,е положен от Н.М.И. .

                   Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия М.М.Р.,че  не той,а тъста му М. Д. *** е диктувал на подс. И. процесната жалба – сигнал и че това е станало не през 2014 година ,а в края на 2013 година,тъй като :

- касае се за защитна позиция,която не е подкрепена от доказателствения материал,събран в настоящето производство;

-  са противоречиви и непоследователни – първоначално подс. Р. твърди,че нито е диктувал сигнала,нито го е изпращал по пощата,а впоследствие променя тези свои обяснения,че в негово присъствие го писал И.,но го диктувал тъста му;

-  са неправдоподобни,тъй като по делото е изяснен мотив за подс. Р. за подаване на процесния сигнал до министъра на вътрешните работи – множество АУАН ,съставени от тъжителя С. за нарушения на правилата за движение по пътищата на този подсъдим;

- са в противоречие с показанията на свид. Г. и свид.Б.,като първия установява,че по време на проверката пощенската служителка е описала лице с физически данни,идентични с тези на подс. Р.,а пред втория свидетел подс. И. е дал обяснения,че е написал сигнала – жалба под диктовка на М.Р.,като той за първи път чува,че е диктувал тъста на Р.,едва по време на настоящия съдебен процес;

- са в противоречие с изяснената дата на смъртта на М.  Д.,*** – видно е че лице с тези имена и с ЕГН **********  т.е на годините на тъста на подс. Р.,е починало на 26.11.2012 година т.е това лице през есента на 2013 година не е било живо,за да диктува текста на подс. И.;

- са в противоречие и с изслушаната по делото почеркова експертиза,от която е видно,че не само сигнала – жалба,посочен по-горе е написан от подс. И.,но и пощенския плик е надписан от него т.е подс. Р. несъмнено е присъствал не само при написване на жалбата,но и при надписване на плика.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Н.М.И. ,че  не е писал сигнала – жалба, не е надписвал плика ,респ. че е писал механично,не е дописал жалбата  и че тя му е диктувана от тъста на подс. Р. ,тъй като :

- касае се за защитна позиция,която не е подкрепена от доказателствения материал,събран в настоящето производство;

-  са противоречиви и непоследователни – първоначално подс. И.  твърди,че нито е писал  сигнала,нито е надписвал плика ,а впоследствие променя тези свои обяснения,че е писал сигнала под диктовка  на М. Д. механично;

-  са неправдоподобни,тъй като по делото е изяснен мотив за подс. Р. за подаване на процесния сигнал до министъра на вътрешните работи – множество АУАН ,съставени от тъжителя С. за нарушения на правилата за движение по пътищата на този подсъдим,като тези обстоятелства са били известни на подс. И. – същият е воден като свидетел  и разпитван  като такъв по а.н.х.дело № 528 / 2013 година на РС Велинград в ОСЗ   на 16.12.2013 година ;

- са в противоречие с изяснената дата на смъртта на М.  Д.,*** – видно е че лице с тези имена и с ЕГН **********  т.е на годините на тъста на подс. Р.,е починало на 26.11.2012 година т.е това лице през есента на 2013 година не е било живо,за да диктува текста на подс. И.;

- са в противоречие с показанията на свид. Г. и свид.Б.,които изясниха че по време на проверката  подс. И. е дал обяснения,че е написал сигнала – жалба под диктовка на М.Р.,като свид. Б.  за първи път чува,че е диктувал тъста на Р.,едва по време на настоящия съдебен процес;

- са в противоречие и с изслушаната по делото почеркова експертиза,от която е видно,че не само сигнала – жалба,посочен по-горе е написан от подс. И.,но и пощенския плик е надписан от него .

 

                    От служебно приложеното по делото свидетелства за съдимост е видно,че:

- М.М.Р. е осъждан  със Споразумение № 66 от 11.07.2011 година,одобрено по нох дело № 327/2011 година на РС Велинград ,за престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК ,на наказания пробация и лишаване от право да управлява МПС;

- Н.М.И. – не е осъждан

             

                   С оглед на горното е видно,че:

 

М.М.Р. ***     от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 148,ал.2  от НК във вр. с чл.148,ал.1, т.3  от НК ,  чл.147, ал.1,предл. 2  и чл. 20,ал.2 от НК:

 - през месец февруари 2014 година , в с.Юндола,общ.Велинград и гр.Велинград,в съучастие - съизвършителство  с Н. ***, е приписал престъпления по чл.143,ал.2, във връзка с ал.1 от НК  и по чл. 214, ал.2,т.1 от НК , във връзка с чл.213а,ал.2 ,т.4 от НК  на  К.П.С. ***, в качеството му на  длъжностно лице - служител на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик,чрез съставяне  и изпращане на сигнал до Министъра на вътрешните работи на Република България вх.№ Ж – 795/05.02.2014 година.Установи се по един безспорен начин,че  подсъдимият Р.  е  диктувал  на подс. И. жалба – сигнал  до Министъра на вътрешните работи и впоследствие изпратил плика с жалбата  - сигнал до адресата ,като в същата се твърди ,че тъжителят К.П.С. в качеството си на длъжностно лице –  полицейски служител при РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик   е  принудил изпращача на жалбата  да извърши нещо противно на волята му – да продаде теле на цена 2 лв. на кг. живо тегло,вместо по 4 лв. на килограм живо тегло,като е употребил за това заплашване т.е приписал му престъпление по чл.143,ал.2, във връзка с ал.1 от НК ,както и че тъжителят К.П.С. в качеството си на длъжностно лице –  полицейски служител при РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик,с цел да набави за себе си и за баща си Пламен С. имотна облага е принудил изпращача на жалбата  да извърши нещо противно на волята си -  да продаде теле на цена 2 лв. на кг. живо тегло,вместо по 4 лв. на килограм живо тегло,като с това му е причинил имотна вреда ,като деянието е извършено от две лица – сина и бащата Стоеви,т.е  приписал му  престъпление по чл. 214, ал.2,т.1 от НК , във връзка с чл.213а,ал.2 ,т.4 от НК . Приписването на неизвършени престъпления е частен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство по отношение на тъжителя. В случая презумпцията  на чл.147,ал.2 от НК- че всяко приписано престъпление не е извършено  , не бе оборена,т.е не се събраха  доказателства, че действително полицейския служител С.  е извършил деянията,описани в сигнала - жалба.Освен това в случая  приписването на престъпленията са   за конкретно физическо лице – полицейския служител К.С.  ,като същия е назован конкретно в посочената жалба до министъра на вътрешните работи.Твърденията на подсъдимите ,че тъжителят е извършил посочените престъпления,злоупотребявайки със служебното си положение, са достигнали до знанието не само на министъра на вътрешните работи,но и на Началника на ОД на МВР Пазарджик,Началника на РУ Велинград,както и на  множество негови колеги.Изпълнителното деяние на престъплението клевета,описано по-горе,е осъществено от двамата подсъдими – подсъдимият Р. е диктувал текста и впоследствие е изпратил плика с жалбата,а подсъдимия И. е написал  жалбата и надписал плика т.е и двамата са участвали в приписването на посочените престъпления.

 - деянието е извършено при   пряк  у м и с ъ л  , тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал  това.  В случая подсъдимият Р.  диктувайки жалбата на И. и изпращайки пощенския плик с адресат Министъра на вътрешните работи – лично, е съзнавал,че приписва на длъжностно лице престъпления,въпреки че не е сигурен в разгласяваните  обстоятелства  - същият твърди,че бил научил за тези действия на Стоеви от тъста си,но към момента на  изготвяне на жалбата тъста му е бил починал .В случая не може да се изключи умисъл за клевета,тъй като липсва обоснована на обективни факти увереност в истинността на приписваното престъпление.

При определяне на размера на наказанието, съдът се съобрази с високата  степен на обществена опасност на деянието,ниската степен на обществена опасност на дееца;причините за извършване на престъплението – множеството нарушения на правилата за движение по пътищата,за които е санкциониран подсъдимия и некритичното му отношение към извършваните от него адм. нарушения ;подбудите за извършване на престъплението – стремеж за саморазправа с полицейския служител,съставял му АУАН по ЗДвП; отегчаващото  вината обстоятелства – предишното осъждане и  некритичното отношение на подсъдимия  към неспазване от негова страна на установения ред в държавата  и смекчаващите такива – добри характеристични данни и  частично самопризнание, както и с конкретното му участие в общата престъпна дейност. С оглед на горното съдът счете,че следва да наложи на подс. Р.  наказание  глоба в размер на ШЕСТ ХИЛЯДИ ЛЕВА  т.е при балансиращи обстоятелства в близост до средния размер на санкцията,както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радиовъзела на с.Юндола,общ.Велинград.  Така определените наказания  са  в състояние да осъществи целите, определени в чл. 36 от НК.

 

Н. МИХАЛОВ И. ***     от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 148,ал.2  от НК във вр. с чл.148,ал.1, т.3  от НК ,  чл.147, ал.1,предл. 2  и чл. 20,ал.2 от НК:

 - през месец февруари 2014 година , в с.Юндола,общ.Велинград и гр.Велинград,в съучастие - съизвършителство  с М.М.Р. *** , е приписал престъпления по чл.143,ал.2, във връзка с ал.1 от НК  и по чл. 214, ал.2,т.1 от НК , във връзка с чл.213а,ал.2 ,т.4 от НК  на  К.П.С. ***, в качеството му на  длъжностно лице - служител на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик,чрез съставяне  и изпращане на сигнал до Министъра на вътрешните работи на Република България вх.№ Ж – 795/05.02.2014 година. Установи се по един безспорен начин,че  подсъдимият И.    е  написал  жалба – сигнал  до Министъра на вътрешните работи и надписал  плика с жалбата  - сигнал до адресата ,като в същата се твърди ,че тъжителят К.П.С. в качеството си на длъжностно лице –  полицейски служител при РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик   е  принудил изпращача на жалбата  да извърши нещо противно на волята му – да продаде теле на цена 2 лв. на кг. живо тегло,вместо по 4 лв. на килограм живо тегло,като е употребил за това заплашване т.е приписал му престъпление по чл.143,ал.2, във връзка с ал.1 от НК ,както и че тъжителят К.П.С. в качеството си на длъжностно лице –  полицейски служител при РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик,с цел да набави за себе си и за баща си Пламен С. имотна облага е принудил изпращача на жалбата  да извърши нещо противно на волята си -  да продаде теле на цена 2 лв. на кг. живо тегло,вместо по 4 лв. на килограм живо тегло,като с това му е причинил имотна вреда ,като деянието е извършено от две лица – сина и бащата Стоеви,т.е  приписал му  престъпление по чл. 214, ал.2,т.1 от НК , във връзка с чл.213а,ал.2 ,т.4 от НК . Приписването на неизвършени престъпления е частен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство по отношение на тъжителя. В случая презумпцията  на чл.147,ал.2 от НК- че всяко приписано престъпление не е извършено  , не бе оборена,т.е не се събраха  доказателства, че действително полицейския служител С.  е извършил деянията,описани в сигнала - жалба.Освен това в случая  приписването на престъпленията са   за конкретно физическо лице – полицейския служител К.С.  ,като същия е назован конкретно в посочената жалба до министъра на вътрешните работи.Твърденията на подсъдимите ,че тъжителят е извършил посочените престъпления,злоупотребявайки със служебното си положение, са достигнали до знанието не само на министъра на вътрешните работи,но и на Началника на ОД на МВР Пазарджик,Началника на РУ Велинград,както и на  множество негови колеги. Изпълнителното деяние на престъплението клевета,описано по-горе,е осъществено от двамата подсъдими – подсъдимият Р. е диктувал текста и впоследствие е изпратил плика с жалбата,а подсъдимия И. е написал  жалбата и надписал плика т.е и двамата са участвали в приписването на посочените престъпления.

 

 - деянието е извършено при   пряк  у м и с ъ л  , тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал  това.  В случая подсъдимият И. е написал жалбата под диктовка на подс. Р.   ,но  съдът счита че е съзнавал,че приписва на длъжностно лице престъпления,въпреки че не е сигурен в разгласяваните  обстоятелства  .В случая не може да се изключи умисъл за клевета,тъй като липсва обоснована на обективни факти увереност в истинността на приписваното престъпление. Нещо повече -  не може да се приеме,че е налице  механично написване под диктовка на друго лице ,тъй като подс. И. е наказателно-отговорен и е  съзнавал всички признаци на престъплението клевета – на него  му е бил известен мотива на подс. Р. за написване и изпращане на жалбата – сигнал,като освен това той е надписал и плика т.е известно му е било,че  написаното от него  се изпраща до министъра на вътрешните работи и че лицето,което му диктува не се вписва като изпращач,тъй като са посочени друг  адреса и  имената на друго лице.

За посоченото умишлено престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 148,ал.2  от НК,  се предвижда наказание глоба от 5 000 лева до 15 000 лева  и обществено порицания ; деецът не е осъждан  и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда  на чл.78а  от НК; с престъплението не са причинени имуществени вреди. Следователно Н.М.И. ***   следва да бъде признат за              в и н о в е н  за извършено престъпление   по   по чл. 148,ал.2  от НК във вр. с чл.148,ал.1, т.3  от НК и  чл.147, ал.1,предл. второ и чл. 20,ал.2  от НК и     да                 бъде     о с в о б о д е н       о т         н а к а з а т е л н а           о т г о в о р н о с т   по този  текст на  НК   и  му    се   н а л о ж и   АДМИНИСТРАТИВНО   НАКАЗАНИЕ на основание     чл.  78а   от НК  -    г л о б а   в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ  ЛЕВА. При определяне на размера на наказанието, съдът се съобрази с високата  степен на обществена опасност на деянието,ниската степен на обществена опасност на дееца;причините за извършване на престъплението – криворазбрано  чувство за съпричастност към проблемите на приятел;подбудите за извършване на престъплението – стремеж за подпомагане на приятел ; отегчаващото  вината обстоятелства – некритичното отношение на подсъдимия  към неспазване от негова страна на установения ред в държавата  и смекчаващите такива – чисто съдебно минало, частично самопризняние както и с материалното положение и имотно състояние на подсъдимия и конкретното му участие в общата престъпна дейност. Така определеното наказание  - глоба в  близост до  минималния размер на санкцията, е в състояние да осъществи целите на наказанието.

 

     Подсъдимият    М.М.Р. ***  следва да бъде признат за  НЕВИНОВЕН в това, че на 24.03.2014 година , в съучастие - съизвършителство  с Н. *** , е разпространил по друг начин нещо унизително за честта и достойнството на  К.П.С. ***, в качеството му на  длъжностно лице - служител на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик ,чрез съставяне  и изпращане на сигнал до Министъра на вътрешните работи на Република България вх.№ Ж – 795/05.02.2014 година   - посочил е ,че е упражнил рекет , като бъде  оправдан по обвинението за престъпление по чл.148, ал.1,т.2 , предл.2 и т.3,предл.1 от НК,във връзка с  чл.146,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК  .  От  обстоятелствата,посочени в тъжбата и от събраните по делото доказателства не се установи по един несъмнен и безспорен начин,че  подсъдимият Р. в съучастие,като извършител , е осъществил състава на престъплението квалифицирана обида ,тъй като  с процесната жалба – сигнал са приписани престъпления на полицейския служител С. ,но  не му е нанесена обида  т.е  не е казано нещо унизително за честа и достойнството на тъжителя в негово присъствие. Действително в жалбата – сигнал до министъра на вътрешните работи се сочи,че тъжителят С. е упражнил рекет спрямо  жалващия се,но  с това деяние е осъществил  състава на престъплението квалифицирана клевета. За да се осъществи изпълнителното деяние на престъплението обида  чрез думи  е необходимо  деецът да каже  или напише  нещо унизително  за достойнството  на засегнатия,като отрицателната оценка за личността на пострадалия се прави в езикова форма ,като се използват унизителни от гледна точка на морала епитети,отразяващи отрицателни качества,ругателни думи и изрази,унизителни съждения и пр. ,като в процесния случай такива / напр. „рекетьор” /  не са употребени от извършителите.

 

Подсъдимият   Н. ***,  следва да бъде признат  за НЕВИНОВЕН в това, че на 24.03.2014 година , в съучастие - съизвършителство  с М.М.Р. *** , е разпространил по друг начин нещо унизително за честта и достойнството на  К.П.С. ***, в качеството му на  длъжностно лице - служител на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик , чрез съставяне  и изпращане на сигнал до Министъра на вътрешните работи на Република България вх.№ Ж – 795/05.02.2014 година   - посочил е ,че е упражнил рекет , като бъде  оправдан  по обвинението за престъпление по чл.148, ал.1,т.2 , предл.2 и т.3,предл.1 от НК,във връзка с  чл.146,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК  . От  обстоятелствата,посочени в тъжбата и от събраните по делото доказателства не се установи по един несъмнен и безспорен начин,че  подсъдимият И.  в съучастие,като извършител , е осъществил състава на престъплението квалифицирана обида ,тъй като  с процесната жалба – сигнал са приписани престъпления на полицейския служител С. ,но  не му е нанесена обида  т.е  не е казано нещо унизително за честа и достойнството на тъжителя в негово присъствие. Действително в жалбата – сигнал до министъра на вътрешните работи се сочи,че тъжителят С. е упражнил рекет спрямо  жалващия се,но  с това деяние е осъществил  състава на престъплението квалифицирана клевета. За да се осъществи изпълнителното деяние на престъплението обида  чрез думи  е необходимо  деецът да каже  или напише  нещо унизително  за достойнството  на засегнатия,като отрицателната оценка за личността на пострадалия се прави в езикова форма ,като се използват унизителни от гледна точка на морала епитети,отразяващи отрицателни качества,ругателни думи и изрази,унизителни съждения и пр. ,но  в процесния случай такива / напр. „рекетьор” /  не са употребени от извършителите.

 

                     Съдът осъди подсъдимите М.М.Р. ***, с ЕГН ********** и Н. ***,  с ЕГН **********, да заплатят солидарно на К.П.С. ***, с ЕГН **********,сумата ШЕСТ ХИЛЯДИ ЛЕВА - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148,ал.2 от НК , във връзка с  чл.148, ал.1,т.3 от НК и  чл.147,ал.1,предл.2 от НК  и чл.20,ал.2 от НК  ,ведно със законната лихва считано от 05.02.2014 година до окончателното й изплащане  и  разноски по делото 1301 лева / хиляда триста и един лева/ , като предявения иск за разликата до петнадесет хиляди лева  отхвърли      като неоснователен .Касае се за иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно и виновно  другиму. След като съдът прие, че подсъдимите са  осъществили престъпния състав на чл. 148,ал.2 от НК във вр. с  чл.148, ал.1, т.3 от НК ,  чл.147, ал.1,предл. 2 и чл. 20,ал.2  от НК, счита че е доказано по безспорен начин противоправното и виновно поведение на подсъдимите Р. и И.. Освен това, с деянието си същите са  причинили неимуществени вреди на тъжителя С. , изразяващи се в това ,че  чрез разпространените позорни обстоятелства – приписване на неизвършени от него престъпления,   подсъдимите са накърнили достойнството и доброто име на тъжителя в обществото- поради жалбата –сигнал и осъществената по нея проверка  тъжителят е бил с намалено самочувствие,не е изпълнявал работата си с желание,движел се е сред приятелите и колегите си без настроение,като дори е изглеждал болен. Размера на вредите съдът определи по справедливост ,съгласно чл.52 от ЗЗД, като взе предвид характера на приписаните  престъпления и установеното отражения на деянието  върху  авторитета на подсъдимия, доброто му име сред колегите му и в обществото и желанието му да изпълнява служебните си задължения.

 

          Съдът о т х в ъ р л и  иска, предявен от  К.П.С. ***, с ЕГН **********  против М.М.Р. ***, с ЕГН ********** и Н. ***,  с ЕГН **********, за заплащане  солидарно на сумата СЕДЕМ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН ЛЕВА - обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на престъпление по чл.148, ал.1,т.2 , предл.2 и т.3,предл.1 от НК,във връзка с  чл.146,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК  ,ведно със законната лихва считано от 24.03.2014 година до окончателното й изплащане  и  разноски по делото в размер на 1301 лева / хиляда триста и един лева/, като неоснователен . Касае се за иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно и виновно  другиму. След като съдът прие, че подсъдимите  не са  осъществили престъпния състав на чл.148, ал.1,т.2 , предл.2 и т.3,предл.1 от НК,във връзка с  чл.146,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК  , счита че не е доказано по безспорен начин противоправното и виновно поведение на подсъдимите Р. и И.,за да носят  отговорност за причинени неимуществени вреди. Съображенията на съда защо приема,че не са налице признаците на посочения престъпен ъсстав са изложени от съда по-горе.

 

          Подсъдимите  М.М.Р. и Н.М.И.,с посочени по-горе самоличности ,следва да заплатят ,както следва :

- на  ДЪРЖАВАТА  такса  -   по 120.00 лева /по сто и двадесет лева/  лева плюс   по пет  лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

  - по сметка на ОД на МВР – Пазарджик BG 19 UNCR 76303100112720 УниКредит БУЛБАНК -  град Пазарджик BIC : ***  -  разноски  по 70.20 лева / по седемдесет лева и двадесет стотинки/  плюс по пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

 

                   По горните съображения бе постановена настоящата присъда.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: