Р Е Ш Е Н И Е № 89
гр. Габрово,
26.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно
заседание на четвърти октомври
................. през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д № 170 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от „**********“ЕООД гр. **********против Решение/Протокол от
30.06.2022г. на Комисия по чл. 210, ал. 2 от ЗУТ при Община Севлиево /със
Заповед №0169/23.02.2021г. на Кмет на Община Севлиево/ по заявление вх.
№ДД-4-А-05.105 от „**********“ЕООД гр. *********.
В Жалбата се твърди, че
обжалваното Решение било неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Налице
били всички условия за уважаване на заявеното искане. Следвало да се издаде
заповед на кмета за право на преминаване през чужд имот и права на прокарване
на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през
чужди имоти. Според жалбоподателя следвало да са налице няколко предпоставки за
уважаване на искането му- да не е постигнато съгласие между лицата в чиято
полза се учредява сервитута и собствениците на имота, друго техническо решене
за преминаване и прокарване на отклонението да е явно икономически
нецелесъобразно и с учреденото право на преминаване и прокарване на
отклонението да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да
не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Комисията постановила
отказа била обсъдила обстоятелството, че не е постигнато съгласие за
преминаване през имота на собствениците. Определена била цената на преминаване
от независим оценител. Не била обсъдена втората изискуема предпоставка за
уважаване на искането- друго техническо решение за преминаване и прокарване на
отклонението да е технически нецелесъобразно. В тази връзка се излагат доводи
за липса в оспорения акт на фактически и правни основания, каквото изискване
имало по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК.
Липсата на мотиви препятствали осъществяването на съдебен контрол за
законосъобразност при оспорване на акта и самостоятелно основание за отмяната
му. Административният орган не бил посочил правни основания за издаване на
акта, а изложените такива били неотносими към преписката и недостатъчни.
С тези доводи се иска от
съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна оспорваната
заповед. Претендират се разноски.
Ответникът – Комисия по
чл. 210 от ЗУТ при Община Севлиево, чрез процесуален представител по
пълномощие, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и недоказана със съответните последици от това, респективно да
бъде потвърдено като законосъобразно оспореното Решение. Излагат се доводи за
недопустимост на жалбата.
Заинтересованите страни – А.И.Б.,
А.А.Б., М.О.С., Г.А.С., оспорват жалбата и като такава молят да бъде
отхвърлена.
Приложим материален закон
при издаване и обжалване на акта е Закона за устройство на територията/обн. ДВ бр. 1 от 2001 г.
/, а процесуален АПК/обн. ДВ бр. 30 от 2006 г. /.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При служебно извършената
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съдът
констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона
писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Фактическата обстановка не е изяснена напълно в нарушение на
чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК.
Съгласно приложени по
административната преписка НА№*********. и НА№*********. жалбоподателят „**********“ЕООД гр. *********** се легитимира като
собственик на ПИ
***********
по плана на гр. Севлиево представляващ парцел и сграда в него.
Със Заявление
№ДД-4-А-05.103/19.01.2022г. „**********“ЕООД гр. *********** е поискал от Кмет на
Община Севлиево да бъде осигурен свободен достъп по чл. 194 от ЗУТ до УПИ/ПИ№VI от кв. 31 по плана на гр.
Севлиево, намиращ се на ул. „**********“.
Представен е проект за
промяна на кадастралната карта за разделяне на ПИ ************ и образуване на ПИ *********** и ПИ *********** в КККР на гр. Севлиево.
Представен е Доклад за
пазарна оценка от лицензиран оценител за определяне на пазарна стойност на
право на преминаване през ПИ *********** по КК на гр. Севлиево ул. „**********“ и Право на прокарване на водопроводно отклонение през ПИ *********** /пр.ПИ ************/ по КК на гр. Севлиево,
ул. „**********“.
Със Заповед
№0169/23.02.2021г. на Кмет на Община Севлиево е определен състав на комисия по
чл. 210 от ЗУТ.
Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Севлиево /със Заповед №0169/23.02.2021г. на Кмет на Община
Севлиево/ е разгледала Заявление №ДД-4-05.105/19.01.2022г. на „*******“ЕООД гр. ******** и е постановила
процесното Решение, обективирано в Протокол от 30.06.2022г., като е взела
решение че не следва да бъде издадена Заповед за правото на преминаване през
чужд поземлен имот ПИ
**********
/съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗУТ/ и право на прокарване на отклонение от общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот /съгласно чл.
193 от ЗУТ/- водопровод за обект: „Трасе на водопроводно отклонение до ПИ с идентификатор ПИ ************ /проектен идентификатор ************/ по КККР на гр. Севлиево.
Съгласно разпоредбата на
чл. 194 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими
имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени
или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други
работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на
кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника
на Дирекцията за национален строителен контрол.
Тази законова процедура е
посочена от заявителя в депозираното Заявление №ДД-4-А-05.103/19.01.2022г., с
което „**********“ЕООД гр. ********** е поискал от Кмет на
Община Севлиево да бъде осигурен свободен достъп по чл. 194 от ЗУТ до УПИ/ПИ№VI от кв. 31 по плана на гр.
Севлиево, намиращ се на ул. „***********“.
При преценка на събраните
по делото писмени доказателства се налага извода, че не са изследвани
законовите предпоставки за учредяване на право на преминаване през чужд имот с
участието на „*********“ЕООД гр. *********. В оспорения акт липсват
конкретни фактически и правни основания. Видно е от представеното Заявление, че
не се касае за право на преминаване, а за осигуряване на достъп, по реда на чл.
194 от ЗУТ което в някаква степен накърнява правото на собственост. В
оспореното Решение от 30.06.2022г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ е коментиран
входиран в Община Севлиево проект за промяна на кадастралната карта за
разделяне на ПИ
*********** и
образуване на ПИ
********** и
ПИ ************ в КККР на гр. Севлиево.
Освен това при провеждане на административното
производство, както и в оспореното решение е обсъдена правната хипотеза, че не
е налице постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти. Следвало
е да се прецени и втората посочена предпоставка в чл. 192, ал. 2 от ЗУТ и чл.
193, ал. 2 от ЗУТ, както е възприето от комисията искането на Дружеството, а
именно дали друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, при което правото на
преминаване през чужди поземлени имоти да се учреди със заповед на кмета на общината.
Всъщност съдебният контрол
разкрива, че оспореният ИАА е засегнато от много по-съществен порок, който го
лишава от правната му сила. Същият акт е нищожен поради следното:
Съобразно приложимата по
време нормативна уредба, посочена по-горе, съдът приема, че оспореният акт е
издаден от компетентен колективен орган - Комисия по чл. 210 от ЗУТ, в обема на правомощията
му. Комисията е назначена със Заповед № 0169/23.02.2021г. на кмет на Община
Севлиево. Заседавала е в законен състав и е приела решението с единодушие.
Същото е подписано от всички членове, без особено мнение. Независимо от това,
волята на АО в каква процедура се намира и какъв сервитут се учредява е
абсолютно неясна и невъзможно да се извлече от документите по преписката. Като
проследи съдържанието на заявлението, поставило началото на производството,
предложеното техническо решение и становището на Комисията по чл. 210 от ЗУТ,
съдът приема, че изначално Заявлението съдържа в себе си противоречие, което не
е отстранено от АО по предвидения ред. Със Заявление №ДД-4-А-05.103/19.01.2022г.,
с което „********“ЕООД гр. ********* е поискал от Кмет на
Община Севлиево да бъде осигурен свободен достъп по чл. 194 от ЗУТ до УПИ/ПИ№VI от кв. 31 по плана на гр.
Севлиево, намиращ се на ул. „************“, на основание чл. 194 от ЗУТ. Впоследствие самата администрация прави смесване между двата института -
осигуряване на право на преминаване и на достъп. За прокарване на временен път
следва да бъдат съобразени специалните правила на чл. 191 ЗУТ, а за учредяване право на
преминаване, в който случай се прилагат правилата на чл. 192 ЗУТ. Видно е, че разпоредбите
на чл. 190, чл. 192 и чл. 194 ЗУТ уреждат различни
сервитути, с различно съдържание и предпоставки. Различни са изисквания на ЗУТ
при процедиране на Заповед по чл. 190, по чл. 192 и по чл. 194 ЗУТ. Различни са
и изискванията на закона към административния акт, който Комисията по чл. 210 от ЗУТ постановява, т. к. при
процедиране на акт по чл. 190, се определя и одобрява обезщетение за период от
време по пазарни цени. Обезщетението има временен характер, не се изисква
внасянето на сумата за обезщетението да предхожда издаването на заповедта, с
изключение на обезщетението за нанесените от прокарването вреди. Също е и
процедиране на акт по чл. 194 от ЗУТ. Съгласно чл. 192, ал. 6 ЗУТ Комисията трябва да
определи не обезщетение, а цена на правото на преминаване по пазарни цени,
която да се заплати еднократно преди издаването на заповед за учредяване право
на преминаване. Този сервитут няма срок и е с вещноправни последици за служещия
и за обслужвания имот, и съгласно чл. 192, ал. 7 ЗУТ се вписва в имотния
регистър по партида на имотите, които касае. Член 194 от ЗУТ както е посочено в
Заявлението има съвсем различни правни последици и уредба в ЗУТ.
В случая в самото
Заявление изрично е посочено, че искането на заявителя „**********“ЕООД е за осигуряване на
свободен достъп по чл. 194 от ЗУТ до УПИ/ПИ№VI от кв. 31 по плана на гр.
Севлиево. Извършената оценка от страна на административният орган касае право
на преминаване без да е отчетено стореното конкретно искане от страна на
заявителя за учредяване на достъп. Налице е пълна неяснота за какво сервитутно
право е изготвена пазарната оценка. Тази неяснота не може да бъде отстранена и
действителната воля на административния орган да бъде извлечена от заявлението,
т. к. същото е вътрешно противоречиво. В тази насока административният орган е
следвало след подаване на заявлението да даде указания на заявителя да
конкретизира кое точно е желанието му, с какво правно основание е.
При положение, че
административният орган възприема заявлението като такова с правно основание по
чл. 192 от ЗУТ, то е следвало да прецени дали е налице и втората предвидена
предпоставка в посочения законов текст, а именно дали друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, при което правото на
преминаване през чужди поземлени имоти да се учреди със заповед на кмета на общината. Освен липсата на преценка в тази насока, липсват
и мотиви в оспореното решение за това, дали е налице тази посочена предпоставка
по чл. 192 от ЗУТ.
В заключение съдът намира,
че неясната воля на АО препятства настъпването на желаните правни последици.
Това определя акта като нищожен. Същият е невалиден и поради това, че при тази
неяснота на заявеното искане на практика АО особено съществено е нарушил
принципа на диспозитивното начало в процеса като е инициирал производство, за
което не е сезиран. Тази неяснота относно формираната от АО воля в оспорения
акт е съчетана с неяснота относно параметрите и вида на сервитута и е на свой
ред пречка за възникване на правото на преминаване.
По изложените съображения
съдът сподели доводите на защитата на жалбоподателя за неправилност на
Решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, като предвид изложените
по- горе съображения се установява и нищожност на оспорения акт. Същата следва
да се прогласи от съда.
При този изход на делото
съдът намира за основателно искането на оспорващия за присъждане на направените
по делото разноски, а именно: заплатена държавна такса в размер на 50 лева; заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 900 лева, или
общо разноски в размер на 950, 00 лева., дължими на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Воден от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът в посочения
по-горе състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ нищожността на Решение,
обективирано в Протокол от 30.06.2022г., на Комисия по чл. 210, ал. 2 от ЗУТ
при Община Севлиево /със Заповед №0169/23.02.2021г. на Кмет на Община Севлиево/
по заявление вх. №ДД-4-А-05.105 от „**********“ЕООД гр. *************.
ОСЪЖДА Община Севлиево да
заплати на „***********“ЕООД гр. *********** съдебни разноски за
производството в размер на 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :