СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Д. Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 7790 по описа на съда за
2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 315058 от 16.01.2018 г., постановено по гр.д. № 62237/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 49 състав, са отхвърлени предявения от Л.Н.Т., Д.Н. Т.-П., Р.Г. Т.-А., Х.Г.Т. и Д.К.Т.
срещу „С.б.з.р.Б.“ АД иск с правно основание чл. 108, ЗС за признаане на Л.Н.Т.
и Д.Н. Т.-П. като наследници по закон на Н. Т. като собственици на 1/3 идеална
част, Р.Г. Т.-А. и Х.Г.Т. като наследници на Г.Д. Т. за собственици на 1/3
идеална част и Д.К.Т. за собственик на 1/3 идеална части предаване на
владението на имот с проектен идентификатор № 92659.2195.2629, намиращ се в гр.
Банкя, обл. София, ул. „Хисаря“ с площ от 800 кв.м. и трайно предназначение на
територията урбанизирана, при съседи с идентификатори: 02659.2195.2468 и
02659.2195.2630.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищците Л.Н.Т., Д.Н. Т.-П., Р.Г. Т.-А., Х.Г.Т. и Д.К.Т.. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Въззивниците твърдят, че са доказали, че процесният имот е отнет без
законово основание при незавършена отчуждителна процедура и понастоящем се
държи от въззиваемата страна без правно основание. Посочват съществена разлика
в квадратурата на поземления имот на ответника по АДС – 43 061 кв.м., а по
нотариален акт – 33 734 кв.м., като релевират доводи, че именно в тези 10
декара попада техния имот. Заявяват, че не основават претенцията си на чл. 2,
ал. 2 ЗВСОНИ. Аргументират, че имотът им е бил завзет от държавна структура без
правно основание. Претендират разноски.
В
законоустановения срок ответникът по жалбата „С.б.з.р.Б.“ АД е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендират
се разноски.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
С исковата молба ищеците претендират, че са
собственици на процесния имот, който се владее от ответника. Л.Н.Т., Д.Н. Т.-П.,
Р.Г. Т.-А., Х.Г.Т. твърдят, че са собственици на спорния
недвижим имот поради наследствено правоприемство, а Д.К.Т. основава претенцията си за собственост на договор за дарение.
Аргументират, че съгласно
регулационен план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1977 г. имотът попада в
терен, отреден за „Балнеоложки комплекс“ в кв. 80 и кв. 58. Заявяват, че понастоящем имотът е незастроен и се намира в терена на балнеоложкия
комплекс, но е далеч от
реализираното строителство. Посочват, че със Заповед № РД-57-073 от 24.04.2003 год. на Областния управител на София е било
наредено отписването на този имот от актовите книги за държавна собственост.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Релевира
възражение за изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност от 2000
г., когато е учредено ответното дружество, като правоприемник на активите и
пасивите на „Лечебно-оздравителен комплекс Ясен-Банкя“.
От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален
акт за продажба № 49, том XXI, дело № 3728/1943 г. се установява,
че на 29.11.1943 г. Г. Н.М.е продал на Н., Г. и К.Д.Т.собственото си празно
дворно място, находящо се в с. Банкя, местност „Голямата“, образуваща кв. 80,
парцел X,
планоснимачен номер 309 от 1100 кв.м.
От представените по делото удостоверения за наследници
се установява, че Н. Д.Т. е починал на 09.03.1969 г. и неговите наследници са Л.Н.Т.,
Д.Н. Т.-П. и Н. Г. Т., като последната е починала през 2004 г. – преди
завеждане на делото, и са я наследили другите двама наследници на Н. Т. –
ищците Л.Н.Т. и Д.Н. Т.-П.. Видно от приетите по делото удостоверения за
наследници Г.Д. Т. е починал на
27.10.1932 г. и е оставил за наследници Н.Н.Т.(починала на 06.05.1998 г. с
наследници Р.Г. Т.-А. и Х.Г.Т.) и ищците
Р.Г. Т.-А. и Х.Г.Т..
От приетия като писмено доказателство по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том LXXVI, дело № 14679/1975 г. на 22.07.1975
г. К.Д.Т. е дарил на ищеца Д.К.Т. собствената си 1/3 идеална част от празно
дворно място, находящо се в гр. Банкя, местност „Голямата“, съставляващо имот
планоснимачен номер 861А, кв. 80 по плана на гр. Банкя, цялото 1000 кв.м.
Видно от представената по делото Заповед № РД-57-073 от
24.04.2003 год. на Областния управител на София е наредено да се отпише от
актовите книги за държавна собственост на район Банкя АДС №820/03.01.1990 г.
следния недвижим имот, находящ се в гр. Банкя: парцел Х-309 (стар), пл. № 861а,
кв. 80 с площ от 980 кв.м. В мотивите на заповедта е посочено, че е започната процедура
по реда на ЗТСУ за отчуждаване на процесния имот за Балнеоложки комплекс.
В заповедта
е посочено, че процедурата по отчуждаването не е завършена, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 95 ЗТСУ е необходимо да има издадена заповед
на председателя на ИК на СГНС. Обосновано е, че видно от приложената към
преписката заповед на ИК на СГНС за отчуждаване на недвижимия имот, същата не е
надлежно оформена, тъй като липсват част от задължителните реквизити: номер,
дата, печат.
Видно от представеното по делото Удостоверение към №
94дд/120 от 17.05.2003 г. областният управител е издал същото за отписване от актовите книги
на държавна собственост на недвижим
имот, находящ се в в гр. Банкя: парцел Х-309 (стар), пл. № 861а, кв. 80 с площ от 980 кв.м.
От представения по делото отказ на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, се установява, че на 18.10.2012 г. е отказала да измени кадастралната карта и кадастралния регистър.
Видно от представеното по делото Решение № 1 от
08.05.2000 г. на СГС, Фирмено отделение по фирмено дело № 5912 по описа за 2000
г. е регистрирана „С.б.з.р.Б.“ ЕАД и дружеството е правоприемник на активите и
пасивите на „Санитарно-курортен комплекс Баня“, „Лечебно-оздравително заведение
Ясен“- Банкя и „Лечебно-оздравително заведение Несебър“.
От приетия като писмено доказателство по делото
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание ЗППДОП
№ 120, том 1, рег. № 2225, дело № 116 от 2009 г. се установява, че С.б.з.р.Б.“
АД е призната за собственик на недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен №
2469 за балнеоложки комплекс, кв. 80 по плана на гр. Банкя, целият с площ от
33 734 кв.м., а съгласно акт за държавна собственост 43 061 кв.м., заедно с построения в югоизточната част на поземления имот Блонично-рехабилитационен
център - база „Ясен”.
Видно от
удостоверение от 1985 г. на Управление Архитектура и
градоустройство имот пл. № 861а от кв. 80 по плана на гр. Банкя е
нанесен в кадастралния и регулационен
план, одобрен със заповед № 4200 от 26.07.1977 г., като в разписния лист, който се
счита за неразделна част от плана, имотът е
записан на името на Н., Г. и К.Д.Т., съгласно Нотариален акт за продажба № 49, том XXI, дело №
3728/1943 г.
По делото е прието като писмено доказателство писмо с
№ РГР-92-00-565/27.12.2002 г. на Дирекция „Архитектура и градоустройство“, в
мотивите на което е посочено, че с Протокол по преписка № Н-53/1979 г. на
Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ е направено предложение за отчуждаване на
процесния имот, като няма доказателство да е изплатено обезщетение и
процесудрата по отчуждаване да е проведена докрай. Отбелязано е също, че имотът
е включен в мероприятието „Балнеоложки комплекс“ в площта от 43 061 кв.м.,
посочена в АДС № 820/03.01.1990 г., но не е съставен отделен АДС или АОС на
имота.
По делото е
представен Акт за държавна собственост (АДС) № 820 от 03.01.1990 г. на Общински народен съвет – гр. Банкя, с който е отреден терен, застроен с дом № 3 - за
нуждите на АБПФК с площ 43 061
кв.м. в кв. 80, като е посочено, че няма съсобственици на имота, нито бивш
собственик на имота.
По делото е
представен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот от 06.02.1997 г. на кмета
на Столична община.
С решение от
25.02.1999г. по ахд №1905/1997г., СГС
IIIД състав е отхвърлена жалбата на ищците по настоящото дело срещу отказ
№ РД-54-09/06.02.1997 г. на кмета на Столична
община, с който е отказано извършването на процедура по отмяна на отчуждаването на
парцел Х-309 /стар/ от кв.80 по плана на гр. Банкя, с
мотива, че не са налице данни за отчуждаването на имота по реда на ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС“.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна
и обективно дадена, се
установява, че процесният имот по предходния регулационен план (РП), одобрен със
Заповед № 4200/26.07.1977 г. попада в кв. 80, отреден „
за балнеоложки комплекс“. Според
вещото лице в този РП имотът е бил с пл. № 861а. Вещото лице не може да
определи дали процесният имот попада в посочената в Акт за държавна собственост № 820 от 03.01.1990 г. на Общински народен
съвет – гр. Банкя площ от 43 061 кв.м. Вещото лице заявява, че в
разгледаните от него регулационни планове няма предвидено мероприятие
„Санитарно-курортен комплекс‘, в чиито граници да попада процесния имот.
Съгласно
допълнителното заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно, за първи път процесният имот е бил нанесен в регулационния план на Банкя от 1915г.,
като парцел Х-309 в кв. 80. Този имот е бил идентичен с нанесения в кадастралната основа на регулационния план на Банкя от 1977 г. имот с пл. № 861а в кв. 80. Площта му е била 1100 кв.м. Този имот съвпада частично с имот с проектен номер ИН 02659.2195.2629. В кадастралния план, действал преди
изработване и одобряване на КК имотът е бил с пл. № 173, като
площта му е 800 кв.м. За имота е отреден УПИ
VI-1783 в кв. 80a с площ от
800 кв. м. Вещото лице заявява, че процесният имот не е ограден с ограда и до
него може да се стигне безпрепятствено.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, територията, описана в АДС № 820 от 03.01.1990 г. е включена в баланса на „Лечебно-оздравителен
комплекс Ясен“, съответно „С.б.з.р.Б.“ ЕАД.
Видно от показанията на свидетеля Гутуранов, които съдът
кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съшият познава семействоТ.от
повече от 50 годни. Чувал е от тях, че имат имот в Банкя, който им е
възстановен. Ходил е заедно с тях в имота. Заявява, че много
пъти са плащали данъци на този имот ищците, като той е плащал своите данъци заедно с тях. Свидетелства,
че когато са ходили в имота не е виждал в него да има други хора. Дава показания, че не е имало случай да са ходили в имота и някой да им се
противопоставил. Посочва, че имотът е около декар и не е ограден. Не знае да са водили дела за този имот. Свидетелства, че когато ги питал защо не построят нещо в него те му
казвали, че има някакви ограничения и затова не могат да строят. Заявява, че не знае кои са
границите на имота. Дава показания, че имотът е с трева и дървета. Не е
забелязал дали има алеи.
Съгласно
показанията на свидетеля Т.К.,
които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, същата
работи при ответника като домакин. Свидетелства, че не й
е известно на територията на болницата да е разположен имот на семействоТ.и не
знае те да са водили дела за такъв имот. Дава показания, че на територията на болницата няма
място, което семействоТ.да са ограждали или да са опитвали да оградят. Свидетелства, че в целия
терен на болницата има направени алеи, по които понякога се разхождат
пациентите. Заявява, че тревната площ се коси, поддържа се и че имат служител
за тази дейност. Свидетелства, че има ограда на територията на
болницата, която е
абсолютно автентична така както е
построена на времето. Заявява, че през деня стои отворена и отключена вратата в западната част на имота. На свидетелката е предявена скица, като тя посочва, че одебелената синя
линия е оградата на болницата. Заявява, че на юг няма ограда, имало е две бариери,
които и сега си личат, но не е било и преди, и сега не е улица. Свидетелства,
че между тяхната болница и болницата на юг няма ограда, има път, трева, като на
времето те са били едно цяло.
Предпоставките
за възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ са: имотът да е бил
собственост на лицето, което претендира реституция, съответно на неговите
наследници; да е отнет без законово основание или отчужден не по установения
законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от
09.09.1944 год. до 1989 год., да се намира в собственост на държавата, общините
и обществените организации или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и да
съществува реално до размерите, в които е отчужден към момента на влизане в
сила на ЗВСОНИ – 22.11.1997 год.
При така установените факти, въззивният съд прави
правния извод, че от 29.11.1943 г. Н., Г. и К.Д.Т.са собственици при равни
дялове от по 1/3 идеална част на празно дворно място, находящо се в с. Банкя,
местност „Голямата“, образуваща кв. 80, парцел X, планоснимачен номер 309 от
1100 кв.м. От установените по делото наследствени правоотношения следва, че ищците
Л.Н.Т. и Д.Н. Т.-П. са наследили от Н. Т. собствеността на 1/3 идеална част от
описания по-горе имот, както и че ищците Р.Г. Т.-А. и Х.Г.Т. са наследили от Г.Д. Т. собствеността на 1/3 идеална част от
описания по-горе имот. По делото бе установено извършено дарение на собствената
1/3 идеална част на третия първоначален съсобственик К.Д.Т., от което съдът
прави извод, че от 22.07.1975 г. съсобственик на имота с 1/3 идеална част е и
петият ищец Д.К.Т..
Поради изложеното, Софийски градски съд приема, че ищците
са придобили собствеността на имота, както следва: Д.К.Т. в -1/3 ид. част от
горепосочения имот по дарение; Л.Н.Т. и Д.Н. Т.-П. - 1/3 ид. част от имота по наследяване; Р.Г. Т.-А. и Х.Г.Т. - 1/3 ид. част от имота по
наследяване.
От установените факти за промяната на номерата на
имота в регулационните планове съгласно допълнителното заключение на съдебно-техническата
експертиза, съдът намира, че се установява идентичност между имота,
придобит по силата на договор за
продажба от 1943 г. и претендирания от ищците имот с проектен номер ИН
02659.2195.2629.
Както правилно е отбелязал в мотивите си СРС за да
бъде уважен процесния иск на основание реституция по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ
следва да бъде доказано при пълно и главно доказване от страна на ищците,
че недвижимият имот е отнет без законово
основание или отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините
и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. Действително по
делото не се установява процесният имот да е отчужден от държавата. Не е
представена заповед за отчуждаване. Софийски градски съд обаче не споделя
правния извод на първоинстанционния съд, тъй процесният имот не е отчужден от
държавата искът е неоснователен поради недоказаност на една от предпоставките. Хипотезата
на чл. 2, ал. 2, ЗВСОНИ визира точно имоти, отнети без законово основание или
отчуждени не по установения законов ред, поради което не е необходимо по делото
да е представена заповед за отчуждаване. От съвкупния анализ на мотивите на Заповед
№ РД-57-073 от 24.04.2003 год. на Областния управител на София, решение от 25.02.1999г. по ахд №1905/1997г., СГС, III Д състав и
писмо с № РГР-92-00-565/27.12.2002 г. на Дирекция „Архитектура и
градоустройство“ се установява, че през 1979 г. е започната процедура по
отчуждаване на процесния имот, която не е завършила със законосъобразен акт,
поради което имотът не е отчужден правомерно по никой изчерпателно посочените в
ЗВСОНИ реституционни закони. От констатациите на съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесният имот е отреден „за балнеоложки
комплекс“ със Заповед № 4200/26.07.1977 г., с която е одобрен предишен
регулационен план. От установените факти с удостоверението от 1985 г. на
Управление Архитектура и градоустройство, в което е посочено, че разписния
лист, който се счита за неразделна част от плана от 1977 г., имотът е записан
на името на наследодателите и дарителя на ищците, следва, че не може да се
направи правния извод, че имотът е завзет неправомерно с регулационния план от
1977 г. Аргумент в тази насока е и последващото предложение през 1979 г.
процесният имот да бъде отчужден. По делото не са представени доказателства,
които да установят че имотът е бил незаконосъобразно завзет през периода от
09.09.1944 г. до 1989 г. Съдът намира, че имотът е включен в площта от 43 061
кв.м., посочената в Акт за държавна
собственост № 820 от 03.01.1990 г. на Общински
народен съвет – гр. Банкя, поради обстоятелството, че този факт изрично се
признава от въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба и същият следва
от съвкупния анализ на доказателствата по делото, въпреки констатацията на
вещото лице, че не може да определи дали е така. Този акт за държавна
собственост обаче е от 1990 г., следователно не попада в хипотезата на чл. 2,
ал. 2, ЗВСОНИ – имотът да е отнет без законово основание или отчужден не по
установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в
периода от 09.09.1944 год. до 1989 год.
Поради изложеното правото на собственост на ищците не
произтича от ЗВСОНИ. Процесният имот, който те са придобили чрез дарение и
наследство, не е бил отчуждаван или завзет от държавата през периода от
09.09.1944 год. до 1989 год. Следователно към 1990 г., когато имотът е включен
към терена за балнеоложки комплекс, той е бил собственост на ищците по
настоящото дело.
За да е основателен искът по чл. 108, ЗС ищците следва
при пълно и главно доказване да установят, че същите са собственици на имота и
че същият се владее или държи от ответника без правно основание. По делото по
несъмнен начин бе установено, че ищците са собственици на имота въз основа на
наследствено правоотношение и дарение. Не е спорно между страните, че
процесният имот е част от имота от 43 061 кв.м., който се владее от ответника.
В преклузивния срок с отговора на
исковата молба ответникът е релевирал възражение, че е придобил имота, въз
основа на давностно владение в продължение на повече от 10 години. От събраните
гласни доказателства по делото се установява, че ответникът владее имота явно,
несъмнено и непрекъснато от създаването на дружеството през 2000 год. до
завеждане на настоящото дело през 2013 г. Действително процесният имот не е
ограден, както твърдят ищците, но това е така, тъй като същият е част от имот
от 43 061 кв. м., който е ограден и се стопанисва от ответника, като се
поддържат тревните площи и дървесните видове. Достъпът на ищците, както и на
останалите граждани, до процесния имот не е ограничен, тъй като
предназначението му е да служи за разходка и отдих на пациентите на болницата и
от това съдът не може да направи правен извод, че болницата не владее имота,
както се твърди от ищцовата страна. Безспорно е обстоятелството, че въпреки
неограниченият достъп ищците търпят ограничения от владението на ответника и не
могат да ползват имота за каквото те желаят. Поради изложеното, съдът намира,
че „С.б.з.р.Б.“ АД е придобила процесния имот въз основа на давностно владение,
поради което искът на ищците следва да бъде отхвърлен.
Поради изложеното, Софийски градски съд счита, че следва
да потвърди първоинстанционното решение, поради идентичност на крайния извод на
въззивния съд с този на СРС, макар и поради различни мотиви.
По
разноските:
При този изход на правния спор разноски за въззивното
производство следва да се присъдят на ответника по въззивната жалба в размер на
747,96 лв. поради основателно и своевременно възражение от другата страна за
прекомерност. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство е преклудирано и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 315058 от 16.01.2018 г.,
постановено по гр.д. № 62237/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА Л.Н.Т., ЕГН **********, Д.Н. Т.-П., ЕГН **********, Р.Г. Т.-А., ЕГН **********, Х.Г.Т.,
ЕГН ********** и Д.К.Т., ЕГН ********** да заплатят на „С.б.з.р.Б.“ АД, ЕИК *******
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 747,96 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.