П Р О Т О К О Л
гр. Ямбол, 10.06.2020
г.
Районен съд гр. Ямбол, наказателно отделение,
VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА
Съдебни
заседатели: 1. Й.С.
2. М.И.
При
участието на секретар М.П.
и
прокурора М.С.
сложи за разглеждане НОХД № 248 по описа за 2020 год.
докладвано
от Съдия ПАНАЙОТОВА
На именното повикване 15.00 часа се явиха:
Подсъдимият А., редовно призован, се явява лично
и със защитника адв. А.А. ***, редовно упълномощен.
Пострадалите Г. и И., редовно призовани и редовно
уведомени за правата си, се явяват лично.
Двамата са депозирали по делото молба, в която са
предявили против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 69 900 лв., която сума претендират ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В молбата
са направили искане да бъдат конституирани и в качеството на частни обвинители.
Пострадалият Т.Д., също редовно призован и редовно
уведомен за правата си, се явява лично и с адв. А., редовно упълномощена в ДП.
Чрез упълномощения си адвокат пострадалият Д. е
депозирал писмена молба, с която също е направил искане да бъде конституиран в
качеството на граждански ищец и частен обвинител, като е предявил против подсъдимия
граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
Пострадалият И.М., редовно призован и редовно уведомен
за правата си, се явяват лично и с адв. А., редовно преупълномощена от адв. К..
Пострадалият М. е депозирал по делото писмена
молба, поададена чрез редовно упълномощен адвокат – адв. К., с която е заявил
против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 37 000
лв. Сумата претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане, и е направил искане да бъде конституиран в качеството
на частен обвинител.
ЯРП,
редовно призована, изпраща представител.
Прокурорът: Моля, да
се даде ход на разпоредителното заседание.
М.Г.: Да се
даде ход на делото.
С.И.: Да се
гледа делото.
Адв. А.: Моля да
се даде ход на разпоредителното заседание. Липсват пречки по хода на
разпоредителното заседание.
Т.Д.: Да се гледа делото.
И.М.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Моля да се да де ход на разпоредителното
заседание.
Подс. А.:
Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът счита, че липсват пречки по хода на разпоредителното заседание и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО
Сне самоличността на подсъдимия:
С.Л.А., роден на *** г. в
гр.Стара Загора, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, средно , женен,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН: **********.
Даде се думата на страните за становище по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК:
Прокурорът: Считам,
че настоящото дело е подсъдно на ЯРС. Не са налице основания за прекратяван или
спиране на наказателното производство. Считам, че на ДП не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните права, довели до ограничаване правото
на защита на обвиняемото лице. Не са нали основания за разглеждането на делото по
реда на особените правила, при закрити врати, за привличане на резервен съдия
или съдебен заседател, за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник, както и за извършване на съдебно следствени действия по делегация. Нямам
искания за събиране на нови доказателства. Считам, че липсват основания за изменение
на взетата мярка за неотклонение „Подписка“ и в тази връзка моля да я
потвърдите. Считам също така, че липсват основания за изменения на взетата
мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република
България, като моля да потвърдите същата. Депозираните искания за конституиране
на граждански ищци и частни обвинители са процесуално допустими. Депозирани са
в срок и считам, че следва да бъдат уважени, като считам, че това няма да
затрудни наказателното производство. Моля да насрочите дата за разглеждане на
делото по общия ред.
Постр. М.Г.: Поддържам
молбата за конституиране като граждански ищец и частен обвинител и моля да бъда
допусната до участие в процеса. Други искания нямам.
С.И.: Поддържам
депозираната молба. Моля да бъда конституиран като граждански ищец и частен
обвинител. Други искания нямам.
Адв. А.: Уважаема
г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, становището ми по въпросите
визирани в чл.248 от НПК, е следното:
Първо, по т.1 – делото е подсъдно на
настоящия съд. По т.2 считам, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. По т.3 считам, че не са допуснати на ДП
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на
страните по настоящото наказателно производство. По т.4 считам, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. По т.5 - не са
налице условия за разглеждане на делото при закрити врати, няма основание за привличане
на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на тълковник и
преводач. По т.6 считам, че няма основание за изменение на взетите мерки за
процесуална принуда спрямо подсъдимия на този етап. По т.7 - нямам искания за
събиране на нови доказателства на този етап. По т.8 моля, да насрочите делото
за разглеждане по общия ред с призоваване на свидетели и вещи лица. С оглед
произнасянето ми така или иначе по ал.2 на чл.248 от НПК, поддържам
депозираните своевременно молби от пострадалите лица Т.Д. и И.М.. Моля
почитаемия съд, на основание чл.248, ал.2 от НПК, да ги конституира като
граждански ищци и частни обвинители в настоящото производство.
Т.Д.:
Поддържам казаното от адвоката ми. Нямам други искания.
И.М.:
Поддържам всичко казано от адвоката. Нямам други искания.
Адв. А.: Уважаема
г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, преди да се спра на въпросите по
чл.248 от НПК, ще изложа исканията си за отвод на прокурора и на съдията –
докладик. По отношение на представителя на държавното обвинение правя искане за
отвод, тъй като в цялото ДП съществуват процесуални нарушения по чл.13 и чл.14
от НПК, а именно, неизвършване на обективно и всестранно разследване на
обективната истина, както и на задължението, визирано в разпоредбата на чл.107
от НПК, във всичките му алинеи от ал.1 до ал.5, но поради забраната по ал.4 от
чл.248 от НПК да не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, проверката и
събирането на доказателства, аз няма да го обсъждам. Само искам да допълня, че
на предявяването ние направихме множествено доказателствени искания свързани
със събирането и проверката на доказателствата. Тези доказателствени искания шаблонно
бяха визирани в постановлението за отказ и с едно изречение, без мотиви и без
основание, на нас ни беше отказано абсолютно необосновано доказателствени
искания, които подчертавам, че не бяха извършени, и тези обосновани наши
доказателствени искания нарушиха правото на защита на подзащитния ми. По
отношение на съда. Считам, че съдът ще бъде безпристрастен само тогава, когато
няма изградено лично отношение към разглежданото дело. Според мен и моя
доверител, са налице основанията визирани чл.29, ал.2 от НПК - предубеденост на
съдебния състав. С искания отвод ние
целим разглеждане на делото от справедлив и обективен съд. Разпоредбата на
чл.29, ал.2 от НПК гарантира на страните правото на непредубеденост на съда, като
идеята на законодателя е, че в състава на съда не е редно да участват лица, които предварително
са си изградили убеждения по делото. В тази връзка, макар че обективно не можах
да се запозная с материалите по делото и да ги копирам, считам, че съдията,
постановил определение в производство по чл.64, чл.65 и чл.68 от НПК,
независимо от мярката – задържане под стража, подписка, домашен арест или мярка
по отношение на това, че лицето няма ,право да напуска пределите на Република
България, това производство за вземане на отношение от съдебния състав го прави
предубеден, тъй като съдебният състав се е запознал с цялото дело, като взема
отношение дали по делото съществуват доказателства за извършено престъпление.
Тъй като бях страна в ЧНД, по което Вие взехте отношение, за което аз твърдя,
че при мен съществува Определение № 13/07.01.2019 г. по ЧНД № 1305/2018 г. на
ЯРС, по което вие сте била председател. Ето защо считам, че за да отпаднат
всякакви съмнения относно Вашата предубеденост, искаме Вашия отвод.
По отношение на въпросите по чл.248 от НПК.
Първо, бяха предявени граждански искове и в тази връзка считам, че
предявените граждански искове са предявени своевременно, но те са неоснователни
и следва да не се приемат за съвместно разглеждане в това дело, тъй като
централният въпрос, който ние трябва да решим, е това дали подсъдимият е
извършил престъпление и каква е неговата наказателна отговорност. Считам, че
ако предявените искове се разглеждат съвместно с наказателното производство,
това ще утежни процеса. Тъй като предвидената процедура по разглеждане им е в
гражданско процесуалния закон, и там много подробно се разглеждат какви са
основанията, какви са доказателствата, тази специална процедура може и следва
да бъде използвана, и е възможно да се наложи делото да се отлага многократно и
да се търсят доказателства по отношение на предявените доказателствени искания.
Поради това считам, че гражданските искове са своевременно предявени, но те
следва да не се разглеждат на посоченото по-горе основание.
По отношение на искането за конституиране на частни обвинители, същите са
допустими и следва да се разгледат, няма процесуални пречки.
По въпросите, предявени по чл.248, ал.1 от НПК:
Безспорно, делото е подсъдно на ЯРС. Обаче считам, че са налице основания
за прекратяване на настоящото наказателно производство и връщане на делото на
ЯРП, поради допуснати процесуални нарушения, а именно, нарушени основни права,
визирани в чл.13 и чл.14 от НК, а именно, неизвършване на обективно и всестранно
разследване за разкриване на обективната истина и неизпълнение от представителя
на ЯРП задължението по чл.107 от НПК да събира всички доказателства, да
изследва доказателствата, включително и тези, които са в противоречие с
повдигнатото обвинение. Т.е., липсва обективност от страна на представителя на
държавното обвинение с неназначаването, неизпълнението и неуважаването на
нашите доказателствени искания в хода на ДП.
По отношение разглеждане на делото при условията на особените правила
считам, че не са налице такива основания и моля делото да бъде разгледано по
общия ред.
По т.5 не е необходимо да се назначава резервен защитник. Това е по
преценка на съда. До сега делото не е било отлагано по наша вина.
По отношение на обвинителния акт считам, че той е неточен, тъй като за
съдебен адрес е посочен постоянният адрес на подсъдимия. На представителя на
ЯРП и на разследващите органи много добре им беше известно къде се намира
подзащитният ми и как да бъде призоваван. В обвинителния акт няма актуален
съдебен адрес.
По отношение на мерките за неотклонение. Мярката за неотклонение „Подписка“
е най-леката и не следва да се променя. По отношение обаче забраната за
напускане пределите на Република България считам, че тя следва да бъде
отменена, тъй като основанията за нейното налагане са отдавна отпаднали. По
този начин на подсъдимия, който се счита за невинен до доказване на противното,
в нарушение на европейска директива за свободно предвижване на лица, граждани и
стоки в пределите на Европейския съюз, правата се нарушават. Така че, моля тази
взета мярка да бъде отменена.
Прокурорът: По
въпроса за отвод на прокурора считам, че не са налице основанията на чл.29,
ал.1 от НПК, при които прокурорът е длъжен да направи самоотвод. Изнесените
съображения, че следва представителя на ЯРП да се отведе, защото не е уважил
исканията направени от защитника на обвиняемия в хода на ДП, считам, че е
неоснователно. Както знаем, ДП е едно предварително разследване. Неуважените
искания в хода на ДП могат да бъдат направени и в хода на настоящото производство.
Относно това какви доказателства са събрани в хода на ДП и дали е спазен
принципа на чл.13 от НПК, считам, че е въпрос по съществото на делото, като
няма отношение към въпроса за евентуален отвод на представителя на държавното
обвинение.
Що се отнася до искането за отвод на съда, поради факта, че същият се е
произнасял във връзка с процедурата по чл.68 от НПК считам, че искането е неоснователно,
тъй като в тази процедура съдът се е произнасял само по изискванията,
предвидени в НПК за налагане на забрана на обвиняемия за напускане пределите на
Република България. В рамките на тази процедура съдът не се е произнасял по
събраните в хода на ДП доказателства, по въпросите, които се решават по
съществото на делото, и в тази връзка считам искането за неоснователно. По
отношение отмяната на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на страната“ вече изразих становище, като считам, че основанията за
същата не са отпаднали и същата следва да бъде потвърдена.
Адв. А.: Уважаема
г-жо Председател, по направеното искане
за отвод на прокурора и на съда считам, че така направеното искане е
неоснователно и ще ви моля да го оставите без уважение. Посочването от порядъка
на „чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК“, без да е подкрепено, без каквато и да е
конкретика, не дава възможност да се разбере дали действително защитата на
подсъдимия е била лишена от обективен наказателен процес, защото само
изброяването на тези норми, те са бланкетни както е известно, и непопълнени с
конкретика не значат нищо. В този ред на мисли аз не чух някаква конкретика,
която да води до наличие на обосновано предположение, че прокурора или
съответно съдията по някакъв начин вече са изразили по становище по съществото
на делото и могат да бъдат предубедени. Твърдението, че понеже председателят на
настоящия състав се е произнесъл по искането за промяна на постановената мярка по
чл.68 от НПК, е налице основание според защитата, да бъде отведен, държа да
отбележа, че в определението си съда изобщо не е обсъждал материалите по
производството, не е обсъждал доказателствата по делото, да не говорим за
съществото на делото. Обсъдено е единствено, че семейството му е извън
страната, че той желае да живее с тях, обсъдил е, че няма забава на
разследването и в този ред на мисли е приел, че е в интерес на разследването
обвиняемият да бъде на разположение на разследващите органи и на съда за
приключване на наказателното производство в срок.
Относно гражданските искове аз смятам, че на този етап не е на никой работа
в тази зала да обсъжда дали гражданските искове са основателни или не. В това
съдебно заседание обсъждаме единствено и само допустимостта им. И с оглед
изразеното становище на защитата, че те са своевременно депозирани, приемам, че
са допустими, поради което моля почитаемия съд да допусне същите за разглеждане
в наказателното производство. По тяхната основателност ще вземе становище както
съда, така и страните в хода на делото.
Ако нямаме становище на защитата по т.2 и т.3 по чл.248 от НПК, аз считам,
че това е съществено нарушение, което е известно и на съда, тъй като това е основание
за отмяна и връщане, като некоректно проведено разпоредително заседание. Тъй
като се поиска прекратяване на наказателното производство с мотиви по т.3, аз
лично се обърках, затова моля за уточнение от защитата това искане по т.3 ли е,
защото тогава се иска прекратяване на съдебното производство. Ако е по т.2 от
чл.248 от НПК, както беше изказа „за прекратяване на наказателното производство“,
тогава основанията са съвсем различни. Нямам какво друго да добавя.
Т.Д.: Съгласен
съм с казаното от адвоката ми.
В момента се явява адв. К., редовно упълномощена от пострадалия М..
Адв. К.: Изцяло
се придържам към казаното от адв. А..
И.М.: Съгласен
съм с казаното от адв. А..
С.И.: Нямам
какво да кажа по въпросите, които се обсъждат в момента.
М.Г.: Нямам
какво да кажа.
Адв. А.: По т.2
на чл.248 от НПК нямам искания. Исканията бяха направени по т.3. По т.2 изрично
заявих, че нямам възражения.
Подс. А.: Поддържам
всичко, казано от адвоката ми. Освен това, искам да добавя още нещо и да
направя изказване. Искам отвод на прокурора и на всички прокурори в Ямбол.
Ямболската прокуратура тенденциозно работи срещу мен и семейството ми. В хода
на разследването ми бяха отказани много доказателствени искания. Бяха направени
жалби срещу мен и семейството ми. Получихме само откази на исканията ни. Аз съм
дал показания за корупционните практики в ЯРП. Има силен интензитет на работа
срещу мен и семейството ми. Доказателства за тези твърдения имам - отказите които са ми направени.
Прокурорът: Ако работих
тенденциозно срещу подсъдимия, то най-малкото, нямаше да бъда наблюдаващ
прокурор по дело, по което той е пострадал. Изказването, че по негови жалби не
са взети становища, считам за некоректно.
Адв. А.: По становището
на подсъдимия искам да добавя, че утре
съм защитник по дело на ЯРС, по което подс. А. е пострадал. Така че това негово
твърдение не намира почва от обективните факти. Има конкретни дела, а подсъдимият
само твърди, че нещо не му харесва.
Съдът се оттегли на тайно съвещание да обсъди исканията на страните във
връзка с въпросите посочени в чл.248 от НПК.
В 16.15 ч. съдебното заседание продължи.
Преди да вземе становище по въпросите
в чл.248 НПК, съдът следва да обсъди исканията на защитата за отвод на
прокурора и на председателя на съдебния състав.
Правилата за отвод са установени в чл.29 от процесуалния закон и
спазването им представлява гаранция за надлежно упражняване правото на защита
на всяка от страните в процеса. В този смисъл, както неотвеждането при
наличието на законовите основания за това, така и отвеждането без основание,
представлява нарушение на закона.
Неоснователно е искането за отвод на участващия по делото прокурор,
основаващо се на негативно произнасяне по направени в досъдебна фаза
доказателствени искания, тъй като това обстоятелство не е сред посочените в
чл.29, ал.1 от НПК абсолютни основания за отвод. Отхвърлянето на
доказателствените искания от прокурора не представлява основание за отвод и по смисъла
на ал.2 от текста. Ако се приеме противното, би се стигнало до положението
прокурорът да бъде лишен от възможността да взема решение по вътрешно
убеждение. Изложеното по-горе е относимо и за другите доводи, сочещи според
защитата на предубеденост на прокурора, каквито са постановяване на отказ да се
образува наказателно производство по жалба на подсъдимия. Друге въпросът, че
тези твърдения не са подкрепени и с доказателства.
По отношение на председателстващия съдебния състав също не са налице
предпоставките за отвод по чл.29, ал.1 от НПК, доколкото постановеното
определение по реда чл.68 от НПК не е сред абсолютните основания за отвод. Законът
е категоричен, че произнасянето по мярката за неотклонение и по мерките на
процесуална принуда в досъдебна фаза не представлява априори основание за
отвод, след като не е изразено предварително становище по същество.
Не са налице и предпоставките за отвод на ал.2 от текста, тъй като
липсват обстоятелства, поради които съдията-докладчик може да се счита за предубеден
или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Постановяването на посочения
от защитата съдебен акт – Опр. № 13/07.01.2019г. по ЧНД № 1305/2018г. на ЯРС, не
налага извод за предубеденост или заинтересованост, тъй като съдията докладчик
се е занимал с формалното наличие на предпоставките за вземане на такава мярка,
не е обсъждал доказателствената съвкупност и по никакъв начин не се е ангажирал
с предварително мнение по въпроса за съставомерността или вината. Нещо повече,
видно от определението,
приложеното на л.116, том първи от ДП, в предпоследния абзац от изложението
съдията – докладчик изрично е посочил, че няма да обсъжда доводите на
съставомерността на деянието, като е счел, че те не са относими към предмета на
производството.
По тези съображения исканията за отвод на представителя на държавното
обвинение и на председателстващия настоящия съдебен състав се преценят за
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
По въпросите в чл.248, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, касаещи с подсъдността на делото и
наличието на основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, страните нямат искания и не съществува спор. Настоящият съдебен
състав също намира, че делото е подсъдно на ЯРС, като изхожда от
обстоятелствата в обвинителния акт, свързани с времето и мястото на извършване
на деянието. Съдът не намери и основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Като неоснователно се преценя искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото в досъдебна фаза, поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необоснован отказ
на наблюдаващия прокурор за събиране на доказателства, доколкото се касае за
събиране и проверка на доказателства, което може да се реализира и в съдебната
фаза на процеса, и затова несъбирането им в хода на ДП, пък било и поради
необоснован отказ на прокурора, не съставлява основание за такова процедиране.
Настоящият състав обаче констатира наличие на друго отстранимо съществено
процесуално нарушение, което дава основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора. В тази връзка съдът намира, че
обвинителният акт не отговаря на установените от закона и практиката изисквания
за редовност, първо, защото в обстоятелствената част не са изложени факти,
които обуславят съставомерността на деянието, и второ, защото е налице
противоречие между неговата обстоятелствена част и диспозитив.
Относно липсата на факти за съставомерността:
Подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК – измама в големи размери, включваща три
деяния в условията на продължавано престъпление.
Изпълненителното деяние на престъплението се осъществява само чрез действие
и се изразява във формиране на неправилна представа или утвърждаване на вече
формирана у пострадалия неправилна представа. Видно от диспозитива на
обвинителния акт, подсъдимият е предаден на съд за три такива деяния, всяко от
които извършено при двете форми на изпълнителното деяние - чрез възбуждане и
чрез поддържане на заблуждение. По отношение на постр. Д. обаче, на стр. 3 от
обстоятелствената част на акта са описани единствено действия по възбуждане на
заблуждение с цел получаване сумата от 10 000 лева. Не са описани действия
по поддържане на такова, въпреки че в диспозитива на обвинителния акт се сочат
и двете форми на изпълнителното деяние. По отношение предаването на сумата от
40 000 лева от страна на постр. Д. не са описани каквито и да било
измамливи действия на подсъдимия. Посочено е единствено, че „по-късно св. Д.
взел решение“ да предостави на подсъдимия като заем допълнително и сума в
размер на 40000 лева, без да е ясно дали взетото решение е вследствие
действията на подсъдимия и ако е така, вследствие на кои негови действия.
По отношение получаването на сумата от 10000 лева от постр. М. на стр. 4 от
обстоятелствената част на обвинителния акт са описани отново само действия по
възбуждане на заблуждение. Липсват такива по поддържане на заблуждение, въпреки
че в диспозитива на обвинителния акт се сочат и двете форми на изпълнителното
деяние. Отделно, описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
деятелност на подсъдимия по отношение на постр. М. сочи на три деяния, а в
диспозитива тези му действия са квалифицирани, и респ. същият е предаден на съд
само за едно. По-конкретно, на стр.4, 5 и 6 от обвинителния акт се сочи, че на
12.01.2018г. под предлог, че изгражда цех за сладки, подсъдимият поискал и
пострадалият М. му дал на заем сумата от 10 000 лева, с уговорена около 5%
месечна лихва, дължима в края на едногодишния период. С факта на предаването на
сумата обаче, престъплението е довършено. Обстоятелството, че месец по-късно
подсъдимият поискал още пари в заем, предлагайки по-висока 6% месечна лихва за
новия заем и 500 лева месечна лихва за стария, че вследствие на тези му
действия пострадалият взел решение да му даде и на 12.02.2018г. му дал и сумата
от 22000 лева, налага извод за още едно деяние, По отношение на този свидетел е
описано и трето деяние, датиращо от 12.04.2018г., при което постр. М. чрез св.
Димов му дал на заем и сума в размер на 5000 лева. Въпреки това, видно от
диспозитива на обвинителния акт, подс. А. е предаден на съд за извършено едно
деяние по отношение на постр. М.. Освен това, по отношение на последното деяние
от обстоятелствената част на акта не става ясно дали взетото от М. решение за
предоставяне на сумата от 5000 лева е вследствие действията на подсъдимия и ако
е така, вследствие на кои негови действия.
Поради всичко изложено до тук, съдът счита, че изготвеният обвинителен акт не
онговаря на изискванията за редовност и не може да очертае ясно предмета на
доказване, поради което съдебното производство следва да се прекрати и делото
да се върне на ЯРП за отстраняване на пропуските, като след прецезиране на
обвинителния акт следва да се извърши и преценка относно необходимостта от
повдигане на ново обвинение, с оглед синхронизиране на обвинението в ДП с това
в обвинителния акт.
В този конкекст, след като са налице предпоставките на чл.248, ал.1, т.3 от НПК за пректаряване на съдебното производство, е безпредметно да се обсъждат исканията
по останалите точки и алинеи от текста, в т.ч. и исканията на пострадатиле за
конституиране в качеството на граждански ищци и частни обвинители.
Относно искането за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда, а и
относно мярката за неотклонение съдът намери, че към момента не са налице основания
за тяхното изменение или отмяна.
Полади изложеното и на основание чл.248, ал.5, т.1 вр. чл.249, ал.1 вр.
чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ № 323/10.6.2020 г.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. А. за отвод на прокурор Мирослав
Спасов, както и искането за отвод на председателя на съдебния състав съдия Панайотова.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и ВРЪЩА делото на ЯРП за отстраняване на нарушенията,
допуснати при изготвяне на обвинителния акт, посочени в обстоятелствената част
на определението.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия С.Л.А., ЕГН **********, мярка за
неотклонение „Подписка“, както и наложената мярка за процесуална принуда „забрана
за напускане на пределите на Република България“.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 7-мо дневен
срок от днес.
Протоколът се
изготви в съдебно заседание, което приключи в
16.10 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдебни заседатели: 1.
2.
СЕКРЕТАР: