РЕШЕНИЕ
№ 7025
гр. София, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110165107 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 04.11.2024 г. от Д. Ц. Ц., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу съпруга на
молителката – Т. Т. Т., ЕГН **********, при твърдения да извършен от него актове на
домашно насилие на 31.10.2024 г., изразяващи се в отправяне на заплахи към молителката
по телефона, както следва:
В 19:35часа, когато ответника се обадил на молителката по телефона и й заявил, че ще
я причака в тъмното пред дома им, че ще я пребие и няма да може да отиде на работа
на следващия ден, а след това я заплашил и че ще убие.
В 19:46 часа ответника се обадил на молителката по телефона и я попитал кага точно
ще се прибере за да я пребие в тъмната улица пред дома им , и че ако неможе да я хване
в улицата ще извика децата им и майката и бащата на молителката и ще я пребие пред
тях пред блока им.
В 19:56 часа ответника се обадил на молителката и казал, че отива към житарната
/мястото на което работи молителката/, че ще й откъсне главата и от там жива няма да
излезе.
Около 20:00 часа ответника е влязъл в житарната и е блъснал молителката с две ръце в
гърдите, след което молителката залитнала и се ударила в масата зад нея. Заплашил я
че ако говори ще си събира зъбите. Ударил шамар първо от лявата страна на лицето
1
с дясната му ръка след това с опакото на дясната му ръка я ударил по дясната буза и
я попитал дали иска да умре. След което ударил един юмрук. В съдебно заседание
молителката поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание не оспорва изложеното в молбата, както
и заявява пред съда, че се е обаждал и е заплашвал молителката. Сочи и че за всички
описани в молбата твърдения е имало наказателно производство в хода на което се е признал
за виновен.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че страните са съпрузи /л. 11 от делото/, предвид което ответникът
безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй
като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е
депозирана в срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – писмо от СРП видно от което по
отоншение на ответника е водено наказателно производство за закана със убийство в
условията на домашно насилие квалифицирано като престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3
вр. С ал. 1 от НК, както и за лека телесна повреда извършена в условията на домашно
насилие с правно основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. С чл. 130, ал. 2 от НК, в хода на което
ответника се е признал за виновен и е приключило със споразумение одобрено от съда с
протоколно определение от 22.01.2025г.; Лист за преглед на пациент от дата 01.11.2024г. по
отношение на молителката, видно от които на молителката е поставена диагноза мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма. Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
подробно са описани процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същите, включително и последиците за
молителката. В случая на актовете на домашно насилие извършени по телефона не са
присъствали очевидци, предвид което са налице и предпоставките за уважаване на молбата
въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН,
при липса на други доказателства. Единствено досежно акта на домашно насилие извършен
около 20:00 часа на работното място на молителката /житарната/ са присъствали очевидци
2
поради което не са налице основание за уважаване на молбата само въз основа на
депозираната от молителката декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
В хода на съдебното дирене е разпитана свидетелката Х,Х.И., колежка на молителката, която
е била на работа на процесната дата и е възприела пряко акта на насилие на ответника.
Свидетелката подробно разказва за развоя на събития процесната датата, като твърди че
ответника е ударил молителката в гърдите след като е влязъл в Житарната, като при удара я
блъснал на зад и тя се е ударила в масата зад нея. Разказва, че след това Т. й нанесъл няколко
удара, които свидетелката лично е възприела. Съдът кредитира показанията на свидетелката
като обективни и последователни, самите показания не съдържат вътрешни противоречия,
като от тях се установява пряка твърдения акт на насилие извършен от ответника изразил се
в нанасяне на удари от ответника на молителката. Показанията на свидетелката напълно
съответстват на твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като,
допълват същата по отношение на последиците от твърдяното домашно насилие.
На следващо място следва да се посочи, че с доклада по делото, обявен за окончателен без
възражения на страните в проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.01.2025 г.,
съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните освен фактическата връзка
на страните, а обстоятелството, че на 31.10.2024г. в 19:20 часа ответника се е обадил на
молителката и я обидил с думите „патица“, „нещастница“. Както и че в 19:35 часа се е
обадил на молителката и е заявил, че заради нея е вървял 6 км и ще я причака в тъмното
пред дома им и ще я пребие и няма да отиде на работа. Както и че след това, ще я убие. В
19:46 часа и е заявил, че ще я пребие в тъмната улица при блока и ако не може да я хване там
ще викне майка й бащата й и децата и ще я пребие пред тях. В 19:56 часа и е завил по
телефона, че идва в Житарницата, за да и откъсне главата и че жива от там няма да излезе.
Както и 15 – 20 минути по - късно е пристигнал в Житарницата /работното място на
молителката/, ударил и е шамар от лявата страна на лицето с дясната си ръка, а веднага след
това я ударил с опакото на ръката я ударил по дясната буза и я питал: „Искаш ли да умреш“.
Ударил я е с юмрук с дясната ръка и отново и повторил, че няма да излезе от тук.
Признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседание, представлява
признаване на факта за извършено от него спрямо молителката физическо и психическо
насилие на 31.10.2024 година, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК същото следва да се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай
признанието на ответника за нанесените удари на молителката се подкрепя и от изложеното
в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН както и показанията на свидетелката Илиева.
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната
комункация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на
ответника към молителката, с които свои действия е осъществил домашно насилие под
формата на физическо и психическо такова. Предвид изложеното и съобразявайки
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, показанията на свидетеля очевидец на
твърдения актове на насилие, признанието на ответника, съдът намира молбата за доказана.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
3
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6
ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на деянието на ответника,
съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН -
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, забрана да доближава същата и нейното жилище. Задължаването на ответника
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя – чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок -
задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово
задължение и не е ограничено във времето. Забраната на ответника да приближава до
молителката или нейното жилище - чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2 от ЗЗДН, ще създаде и
допълнително гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие.
Съдът намира, че следва мерките по чл. 5, т. 3, пр. 1 и 2 от ЗЗДН., а именно забраната
ответника да се доближва до молителката както и до нейното жилище, на разстояние по-
малко от 200 метра, следва да бъде определено за срок от 16 месеца, считано от издаване на
заповедта., което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от
страна на ответника. От така определение срок следва да бъде приспаднат срока на действие
на издадената по делото заповед за незабавна защита на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, направата на такива се
установява в размер на 500,00 лв. заплатен адвокатски хонорар. Поради което ответника
следва да бъде осъден да заплати на молителката направените от нея разноски в размер на
500,00 лева. На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса по делото по сметна на Софийски районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Т. Т. Т., ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Ц. Ц., ЕГН **********.
4
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН Т. Т. Т., ЕГН **********, да
не доближава Д. Ц. Ц., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200 /двеста/ метра за
срок от 14 /четиринадесет/ месеца, като от този срок ПРИСПАДА действието на ЗНЗ № 404
от 04.11.2024г. на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН Т. Т. Т., ЕГН **********, да
не доближава на разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра, жилището на молителкта Д. Ц.
Ц., ЕГН ********** на адрес в гр. гр. *********, за срок от 14 /четиринадесет/ месеца, като
от този срок ПРИСПАДА действието на ЗНЗ № 404 от 04.11.2024г. на основание чл. 5, ал. 2
от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. Т. Т., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от
Наказателния кодекс /НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, Т. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на Д. Ц.
Ц., ЕГН **********, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5