О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 10.12.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С. ИВАН
СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 2249 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Ю.М.К. срещу Решение № 4127 от 10.10.2019г. по гр.д. № 4430/2019г. по
описа на ВРС, ХХI-ви
състав, с което на основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Обединена българска банка“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша
№89Б иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 550 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на заплатено от ищеца възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнително дело № 78/2011г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, произтекли от
виновни действия и бездействия на служители на въззиваемото дружество при
изпълнение на възложената им работа, изразяващи се в неоснователно поддържане
висящността на изпълнителното производство, прекратено по силата на закона в
хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и неподаване на молба за прекратяване
на изпълнителното производство.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и постановяване
в нарушение на процесуални правила и на съдебната практика. Изложени са доводи,
че в случая се претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответното юридическо лице, която е за вреди, причинени от негови работници
или служители при или по повод на възложената им работа, като юридическото лице
отговаря и когато не е установено кой е конкретният причинител на вредите. В
този смисъл са задължителните постановки, дадени в Постановление № 7/1959 на
ПВС. Неправилен поради това е изводът на ВРС, че не е конкретизирано лицето –
служител на ответната банка, от чието конкретно бездействие са произтекли
вредите. Независимо, че в конкретния случай изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона в хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК,
въззивникът е ангажирал адвокат, на който възложил процесуалното си
представителство в изпълнителното производство в хода на висящност на същото,
доколкото СИ въпреки настъпилата перемпция е предприемал изпълнителни действия.
От виновното бездействие на взискателя, чрез негови упълномощени лица за ищеца
са произтекли вреди, равняващи се по размер на платеното от него възнаграждение
за адвокат. Доколкото липсва друг ред за репариране на разноските на длъжника,
сторени в изпълнителното производство в изключенията по чл. 79, ал. 1 от ГПК,
то разноските на длъжника в хипотеза на прекратяване съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК са произтекли за него вреди в причинна връзка с действието/бездействието
на служители на ответното юридическо лице, в качеството му на взискател по
висящото принудително изпълнение, в което са сторени разноските за адвокат.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск бъде уважен с извод за основателност.
В отговор на жалбата „ОББ“ АД оспорва
доводите в нея. Излага други, с които обосновава неосъществен фактически състав
на непозволеното увреждане в случая, доколкото не е установено виновно
причиняване на вредите от дружеството. Дори и СИ да е предприемал изпълнителни
действия в рамките на перемирано изпълнително дело, то същите като
недействителни не са породили правни последици, респ. не са увредили длъжника
по изпълнението. Бездействието на взискателя в изпълнителното производство не
може да е виновно, доколкото кредиторът има правна възможност да действа или да
не действа, като неблагоприятните последици от бездействието търпи именно той –
погасяване на правото на принудително изпълнение и невъзможност да събере
вземането си. Договор за правна помощ и съдействие, по който е сторил разноски,
въззивникът е сключил на 20.04.2018г., а изпълнителното производство е
прекратено 4 години преди това – на 03.02.2014г. За непостановяването на
декларативен акт за прекратяване на изп.д. и неизпълнение на служебното му задължение
за вдигане на наложените възбрани, следва да се ангажира отговорността на ЧСИ.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК от друга страна урежда разноските в
рамките на изпълнението, а не и тези, сторени след прекратяването му. Моли
поради изложените съображения, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
20.01.2020 г. от 09:30
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.