Р Е Ш
Е Н И Е
№_________
гр. Варна, _______.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Д. МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№124 по описа за 2021г. на ВАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Г.Д.П. чрез адв.Й., в качеството й на особен представител,
срещу постановеното решение №260347/19.11.2020г. по т.д.№567/2019г. на ВОС в
частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „БАНКА ДСК“
ЕАД, гр. София, сумите: - 33217.25
лв., главница, ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на
заявлението – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане; - 1397.95 лв. - договорна (възнаградителна)
лихва, на осн. чл. 7.8 от ОУ за
периода 10.10.2017 г. – 28.06.2018 г.; - 68.86 лв. -
лихвена надбавка за забава, съгласно чл. 18.2. ОУ, за периода 16.01.2018 г. –
05.07.2018 г., всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 17.02.2017 г., на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за които суми е издадена Заповед по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10572/2018 г., на ВРС, IX с.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Излага се, че претенциите на ищеца са
основани на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията му по
сключения между страните договор за кредит, но такова изявление не е достигнало
до длъжника нито лично, нито посредством т.нар. „залепване на уведомление“. При
връчване на нотариалната покана не са спазени разпоредбите на ГПК, според
които: - следва да бъде извършена проверка за адреса на лицето, а по делото
няма доказателства за това; - адреса да е посетен най-малко три пъти в рамките
на месец, от които веднъж в почивен ден, а лицето е търсено само веднъж; - не е
установено от кого са събрани данните посочени в протокола удостоверяващ
връчването, като по никакъв начин не може да бъде направен извод, че това е
домоуправителя на сградата. Съгласно константната съдебна практика, за да е
основателен искът с правно основание чл.422 от ГПК предсрочната изискуемост
следва да е обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, което не е сторено. Този пропуск не може да бъде
отстранен в хода на съдебното производство, макар и ищецът да е направил такова
изявление в исковата молба.
Самото изявление за
обявяване на предсрочната изискуемост не съдържа всички необходими реквизити.
Не са посочени обстоятелствата, въз основа на които банката трансформира
вземанията си – кога са спрели плащанията, за какви периоди, кога са настъпили
материално правните предпоставки за сбъдването на правото на банката да направи
кредита предсрочно изискуем и всички произтичащи от евентуалната изискуемост
последици. Предсрочната изискуемост не може да настъпи и в хода на
производството, тъй като ответникът се представлява от особен представител.
Представителната власт на последния произтича от акт на съда, поради което той
не може да приема изявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
Връчването на особен представител не може да се приравни на връчване на
ответника. Уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в хода на
производството не може да има за последица настъпването на същата към момента
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
При постановяване на
решението съдът неправилно е преценил и тълкувал и клаузите на сключения
договор. Налице са уговорки във вреда на потребителя, като кредитора си е
запазил правото да променя едностранно лихвения процент по кредита по методика,
която е неясна. Тези клаузи създават значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитополучателя по договора. Непосочването ясно и разбираемо
на годишния лихвен процент и методиката за изчислението му води до нищожност на
клаузите за лихви като неравноправни. Договорът не е породил валидно действие и
като такъв не може да обоснове основателността на исковите претенции.
В жалбата е направено
и възражение за недопустимост на предявените искове, тъй като същите са
останали неуточнени, въпреки многобройните указания. При липса на категорична
яснота за основанието на претенциите за лихви, същите следва да бъдат
отхвърлени.
При постановяване на
решението следва да се има предвид и обстоятелството, че не се дължи
възнаградителна и санкционна лихва след обявяване на предсрочната
изискуемост.
В условие на
евентуалност, се претендира при постановяване на решението съдът да съобрази
разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, според който до два месеца след отмяната на извънредното положение,
не се прилагат последиците от забава в плащанията на задълженията на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит. Законната лихва не е
дължима за периода от 12.03.2020г. до 15.07.2020г.
По същество се
претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, ведно с
произтичащите от това последици.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество
моли същата да бъде уважена, а в условие на евентуалност да бъде приложена
разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. В случай, че съдът присъди разноски на насрещната страна, моли да
бъдат съобразени разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП и
Наредбата.
Въззиваемата страна
„БАНКА ДСК“ АД, гр.София с писмен отговор и писмено становище в съдебно
заседание, чрез гл.ю.к.И., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е
правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. От същите се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по повод на сключения договор за ипотечен кредит.
Сумата е предоставена на ответника, който е спрял плащанията на вноските по
него. Настъпили са условията за обявяване на предсрочната му изискуемост и
същата е надлежно обявена. Уведомлението е връчено при спазване на законовите разпоредби
и след проверка на адреса на длъжника. Размерът на останалата незаплатена
главница е по-голям от сумата, предмет на предявения иск.
Клаузите на договора
не противоречат на разпоредбите на ЗЗП. Още повече, че сключването на договора
за кредит при общи условия или какъвто и
да е друг тип договори от страна на търговеца е законноустановено и предвидено
в чл.298 от ТЗ. Обявените отнапред общи условия стават задължителни за другата
страна, когато тя заяви писмено, че ги приема; е търговец и ги е знаела или е
била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. С подписването на договора
кредитополучателят е приел тези условия и те са станали задължителни за него.
Не е проявена недобросъвестност на банката при сключване на договора за кредит.
Не е налице и неяснота
по отношение на претендираните лихви. По делото е приета и съдебно – счетоводна
експертиза, от която се установява размера на дълга, включително лихвите и начина на формирането им.
По същество
претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в оспорената му
част. Претендира и присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявени искове /уточнени с молби от
15.05.2019г. и 31.05.2019г./, по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, от „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр. София за
приемане за установено, че Г.Д.П., ЕГН ********** дължи сумите: - 33217.25 лв., главница, ведно
със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК– 05.07.2018 г. до окончателното изплащане; - 1435.66 лв., договорна
лихва, на осн. чл. 7.8 от ОУ за периода
10.10.2017 г. – 05.07.2018 г.; -
68.86 лв., представляваща
лихвена надбавка за забава, съгласно чл. 18.2. ОУ към договора за периода
16.01.2018 г. – 05.07.2018 г. и - 120.00 лв., такса разходи по изискуем кредит, на осн. чл.
8 ОУ, вр. чл. 15 от Договора и т. 6 от Тарифата, всички дължими по силата на
Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10572/2018 г., на ВРС, IX с.
В условията на евентуалност, при неоснователност на установителния иск, е
предявен иск за осъждането на ответника да заплати горните суми, на осн. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017г.
заемодателят „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, е предоставил на кредитополучателя
Г.Д.П. сума в размер на 35 000 лева срещу задължението му за погасяване на
дълга в срок от 120 месеца. Погасяването е следвало да бъде извършено чрез
плащане на анюитетни вноски, съгласно нарочен погасителен план, представляващ
неразделна част от договора. Твърди се, че кредитополучателят е допуснал забава
в плащането, поради което и в съответствие с чл.19.2 от приложимите към
договора Общи условия банката – кредитор е обявила остатъка от кредита за
предсрочно изискуем. Изявлението до длъжника било отправено чрез нотариална
покана с peг. №4046/14.06.2018г., том II, акт №84 по описа на нотариус Илияна
Маджунова, peг. №195 на НК, връчена на длъжника на 29.06.2018г. по реда на
чл.47 от ГПК.
Предвид липсата на
погасяване на задълженията по договора, е подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за вземанията по него, въз основа на което
банката се е снабдила със заповед № №5313/06.07.2018г., издадена по ч.гр.д. №10572/2018г.
по описа на ВPC. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на кредитора са дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение, което обосновава интереса от предявените искове.
Излага се още, че
претендираната неплатена редовна /възнаградителна/ лихва се дължи на основание сключения договор за
кредит между страните и общите условия към него, като същата е договорена в
размер на 6 % годишно /т.7/. За периода от 10.10.2017г. (първа падежна дата на
неплатена анюитетна вноска) до 05.07.2018г. (дата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение) възнаградителната лихва е в
общ размер на 1435,66 лева. Съобразно приложената по делото справка и на основание
чл.7.8 от ОУ към договора, след 30.06.2017г. лихвата е намалена от 6% на
5,942%.
Предвидено е /чл.18.,
от ОУ/, че при забава в плащанията на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10
процентни пункта. Надбавката не се прилага, ако кредитополучателят издължи
сумата до седмия ден от падежната дата. При допусната забава в плащанията на
главницата и/или лихвата над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта /чл.18.2 от ОУ/. За
периода от 16.01.2018г. до 05.07.2018г. същата се претендира в размер на 68,66
лева.
Общият размер на
дължимата и непогасена главница по предоставения кредит се заявява в размер на 33 217,25
лева, като същата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на сезиране на съда - 05.07.2018г.,
до окончателното й плащане.
Претендира се и
заплащане на дължимите по договора заемни такси в размер на 120 лева, дължими
на основание т.15 от договора и Тарифата на банката.
В условие на
евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените в хипотезата на чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК главни установителни искове, се твърди, че
ответникът следва да се счита уведомен за изискуемостта на вземанията с
връчването на препис от исковата молба, за което е направено и нарочно
изявление в същата.
С допълнителната
искова молба твърди, че връчването на исковата молба на ответника по реда на
чл.47 от ГПК е редовно. Твърди, че договорът за кредит е надлежно сключен,
заемната сума предоставена и усвоена от кредитополучателя. В договора не се
съдържат неравноправни клаузи. Прилагания лихвен процент е формиран с прилагане
на преференциална надбавка, предоставена с оглед сключен между страните договор
за ползване на пакет „Частно банкиране“ като е предвидено, че при прекратяване
на договора за пакета „Частно Банкиране“, отпада основанието за прилагане на
преференция изцяло и занапред се прилага лихвения процент по стандартни
потребителски кредити. Сочи, че в т. 7.2.1. от ОУ са посочени условията за
промяна на лихвообразуващия индекс Софибор, като правото на промяна е
ограничено до случаите, когато е възможно увеличаване на цена на стока и/или
услуга, което е допустимо съобр. чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗКИ и ЗПК. Сочи, че в
сключения договор за пакет „Частно Банкиране“ и Условията към него, подписани
от ответника ясно е посочен размерът на
лихвения процент, условията по преференциалния пакет и случаите, в които
преференциалните условия се отнемат и последици от това. Дължимостта на таксите
и комисионите по действащата Тарифа на Банката е уговорено в Договора и техния
размер е бил ясен отнапред. Начисляването на различните видове лихви е
извършено при наличие на различни основания за това и не е налице кумулиране на
едно и също обезщетение.
В съдебно заседание и
с писмено становище ищецът, чрез ю.к.М.Стоянова, поддържа предявения иск. По
същество моли същия да бъде уважен и му бъдат присъдени направените по делото
разноски, както и тези направени в заповедното производство. В случай, че
установителният иск бъде отхвърлен, претендира уважаване на предявените в
евентуалност осъдителни искове.
Ответникът Г.Д.П. с
писмени отговори и в съдебно заседание, чрез назначения му особен представител,
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че същите са нередовни,
тъй като е налице неяснота, както по отношение основанието за начисляване на
всяка една от претендираните суми, така и по нейния размер и период. Не са
наведени конкретни фактически основания за всяка една от претенциите.
Оспорва наличието на
валидно сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017г.,
получаване на сумата по него, както и уговорените ред и срок за погасяване. Оспорва
твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията с твърдения, че
правото на банката за обявяването й не е надлежно упражнено. Изявлението за
трансформиране на задължението не е надлежно връчено, тъй като са налице пороци
при връчване на нотариалната покана. В условие на евентуалност оспорва
възможността за обявяване на предсрочната изискуемост с връчването на съдебните
книжа като твърди, че особеният представител не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение.
Оспорва извлечението
от счетоводните книги, като твърди, че същото е нередовно и не може да послужи
като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Оспорва
размерите на претенциите, с твърдения че същите не са коректно и правилно
изчислени по размер, както и твърденията за спиране на плащанията и настъпилата
предсрочна изискуемост.
Твърди,
че клаузите в договора са неравноправни и противоречат на ЗЗП, договорени във
вреда на потребителя. В договора не посочен разбираемо годишния лихвен процент
и методиката на неговото изчисляване, като Банката е разполагала с възможност
да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент. Счита, че не
е налице основание за претендиране на договорна и наказателна лихва
едновременно. Счита, че сключването на договора противоречи на добрите нрави,
тъй като кредитора цели да извлече изгода. Сочи, че правото на ищеца
едностранно да променя лихвения процент не е обвързано с право на ответника да
се откаже от договора. Оспорва като
неравноправна, респективно нищожна клаузата определяща санкциите при забава на
плащането. Твърди, че същата не е индивидуално договорена, длъжникът –
потребител не е имал възможност да влияе на нейното съдържание и противоречи на
добрите нрави. Не са налице основания за дължимост и на претендираната сума от
120лв., тъй като кредитополучателят не е правил такива разноски.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество. Съдът
намира, че основанията, на които се претендира присъждане на договорна и
санкционираща лихва са индивидуализирани с депозираните уточняващи молби,
поради което не са налице нередовности на предявените искове.
Решение №260347/19.11.2020г. по т.д.№567/2019г. на
ВОС в частта, с която е отхвърлен предявения от „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр.София, срещу
ответника Г.Д.П. иск за установяване съществуването на вземане за разликата над установения размер 1397.95 лв., договорна (възнаградителна)
лихва до предявения размер 1435.66 лв. и за периода 29.06.2018 г.
– 05.07.2018 г., както и за сумата
120.00 лв., такса разходи по изискуем кредит, на осн. чл. 8 ОУ, вр. чл. 15
от Договора и т. 6 от Тарифата е влязло в законна сила.
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва:
От приложеното
ч.гр.д.№10572/2018г. на ВРС, IX състав е видно, че на
основание чл.417,т.2 ГПК в полза на „Банка ДСК” ЕАД е издадена Заповед за
незабавно изпълнение №5313/06.07.2018г.
и изпълнителен лист срещу ответника Г.Д.П., ЕГН **********, за заплащане на
сумите: - 33217.25 лв., дължима главница, ведно със законна лихва върху нея,
считано от 05.07.2018 г. до окончателното изплащане; - 1435.66 лв., договорна (възнаградителна)
лихва, за периода 10.10.2017 г. - 05.07.2018 г.; - 68.86 лв., обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава),
за периода 16.01.2018 г.- 05.07.2018 г.; - 120.00 лв., дължими заемни такси,
всички дължими по Договор за текущо потребление от 17.02.2017 г., както и
разноски в заповедното производство.
За издадената заповед
за изпълнение длъжникът Г.Д.П., след извършена справка в НБД „Население“ за
постоянния му и настоящ адрес и месторабота, е бил уведомен чрез залепяне на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Въз основа на същото
и съобразно разпоредбата на чл.415, ал., т.2 от ГПК на заявителя е предоставен
едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение.
Искът е предявен в
срока по чл.415 от ГПК.
На 17.02.2017г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и Г.Д.П. е сключен Договор за кредит за текущо потребление за
сумата от 35 000лв. Кредитът е следвало да се погаси на 120 равни месечни
вноски, дължими на 10 –то число от всеки месец от срока на действие на договора
за кредит, съгласно подписания погасителен план, неразделна част от договора.
Договорено е заплащане на преференциален променлив лихвен процент в размер на 6,00%
годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR 0,326,
който при отрицателна величина се приема за нула, и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 5,674%. При нарушаване условията по Договор за „Частно
банкиране“, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите и
приложимият лихвен процент е този приложим по стандартни потребителски кредити,
чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124%. Договорено
е още, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR и при
посочените в ОУ предпоставки. В чл.15 от договора е посочено, че
кредитополучателят е запознат с ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, получил е същите и ги е приел.
В чл.18 от ОУ към
договора е предвидено, че при забава в плащанията на месечната вноска, частта
от вноската, представляваща главница,
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10
процентни пункта. Надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси
вноската до седмия ден след падежната дата. При допусната забава в плащанията
на главницата или лихвата над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие.
За установяване
размера на дълга, пред ВОС е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
заключението, по която е прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото. От същото се установява, че кредитът по
процесния договор е усвоен от кредитополучателя на 17.02.2017г. Извършените
погасявания на задълженията по договора са за първите седем погасителни вноски
по кредита, за периода от 10.03.2017г. до 10.09.2017г. На 10.10.2017г. има
плащане в размер на 185,97лв., които са разпределени за покриване на остатъка
от начислена договорна лихва. Следващото плащане е на 14.11.2017г., когато е
платена сума от 185,97лв., които са разпределени за закриване на остатъка от
начислена договорна лихва от падежна дата 10.10.2017г. – 59.50лв., главница от
падежна дата 10.10.2017г. – 124,23лв. и част от начислената санкционираща лихва
за периода на забавата – 2,24лв. На 06.12.2017г. е погасена сума от 97,55лв.,
95,57лв. от които са начислени за погасяване на главница и 1,98лв. – за
погасяване на санкционната лихва. Последното плащане по кредита е на 16.01.2018г.,
когато е разпределена сумата от 7лв., с която са закрити 2,40лв. – договорна
лихва, 1,74лв. – главница и 2,86лв. – санкционна лихва. След 16.01.2018г. няма
извършени други погасявания. Няма постъпвали плащания след датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист /05.07.2018г./.
За периода от
10.11.2017г. до 10.06.2018г., датата на връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, незаплатения размер на дълга е 3 087,80лв., от които
1 786,79лв. – главница и 1 301,01лв. – договорна лихва.
При проверка в
счетоводната система на банката е установено, че задълженията по договора за кредит са начислени на база договорения
преференциален лихвен процент за целия период на договора – от датата на
сключването му до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение – 05.08.2018г.
За времето на
действие на договора банката е изменяла едностранно лихвения процент по
договора, на основанията посочени в него, а именно изменение на пазарния индекс
- 6-месечния SOFIBOR. Тези промени са
водили до промяна на анюитетните вноски, като при всяка промяна е съставян нов
погасителен план, в който е определен новия размер на погасителната вноска,
разпределена по главница и лихва. За изменението на лихвения процент към
заключението са съставени Приложения 2 – 4, от които е видно, че същият е
намалявал като размер, в резултат от промяната в стойността на пазарната
компонента, която го формира.
Неиздължения остатък
от усвоената главница за периода 10.10.2017г. до 28.06.2018г. е
33 217,25лв., дължимата възнаградителна лихва е 1397,95лв., дължимата
наказателна надбавка по т.18.2 от ОУ за периода 16.01.2018г. до 28.06.2018г. е
56,65лв.
За установяване
настъпилата предсрочна изискуемост по отношение на длъжника Г.Д.П. по делото е
представена нотариална покана рег.№4046/14.06.2018г., акт. № 84, том 2 на
Илияна Маджунова - нотариус с район на
действие РС Варна, вписан под № 195 в регистъра на Нотариалната камара. В
нотариалната покана е посочено, че поради забава в плащанията по сключения договор за банков кредит от
17.02.2017г. в размер на 35 000лв. и на основание предвидените в него
условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване
на уведомлението цялата непогасена главница става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
надбавка за забава.
Съобразно направените
в поканата отбелязвания и съставения Протокол за извършените действия по
връчването, последното е извършено по реда на чл.47 от ГПК. Обстоятелствата
довели до залепяне на уведомлението са: „Извършеното посещение на постоянния и
настоящ адрес на получателя Г.Д.П. ***, на 14.06.2018г., при което адресатът не
е намерен. На домофонната система под ап.47 е записана фамилия „Аведисян“. По
информация на Деян Георгиев – член на УС на ЕС на ул.“Ген.Скобелев“ 67,
гр.Варна, търсеното лице Г.П. не живее на адреса. Жилището е с нови собственици
и към момента на посещението е с наематели. Поставено е уведомление на таблото
за съобщения във входа и екземпляр е пуснат в пощенската кутия. Двуседмичния
срок е изтекъл на 28.06.2018г., в рамките на който адресата или негов
представител не се е явил за получаване на поканата“. За установяване адреса на
получателя е извършена справка за постоянен и настоящ адрес, както и за
трудовите му договори.
Не е налице спор и от
приложенията по делото се установява, че постоянния и настоящ адрес на длъжника
Г.Д.П. е този, на който е била изпратена нотариалната покана.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорът между
страните, определен от въззивната жалба и поставен за разглеждане пред
настоящата инстанция, е по въпросите: 1/ настъпила ли е предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит; 2/ налице ли са неравноправни клаузи в
процесния договор за кредит и 3/ дължи ли се законна лихва за периода от
12.03.2020г. до 15.07.2020г.
С Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието,
че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
С оглед на така
дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя.
От друга страна,
съгласно постоянната практика на ВКС „начинът на удостоверяване на връчването
на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита
вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост
от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на
удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването
се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при
тълкуване на договорните клаузи“ /решения по т.д.№2072/2015г. на ВКС, ТК, I т.
о.; т. д. №394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о.; т.д.№394/2017г., Іт.о.;
т.д.2201/2017г., ІІ т.о./.
Предвид изложеното и
с оглед събраните доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено обстоятелството, че към датата на отправяне на изявлението на
банката за обявяване на задълженията по договора за кредит за текущо
потребление от 17.02.2017г. за предсрочно изискуем, са били налице
предпоставките за това, тъй като е било осъществено спиране на плащанията след
16.01.2018г.
Избраният от банката
кредитор ред за уведомяване на длъжника за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем е чрез връчване на нотариална покана. По силата на чл. 50 ЗННД, при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на
чл. 37 - 58 ГПК. Доколкото прилагането на този начин е допустимо само при
наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка
относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени
конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване
/в този смисъл са и определение № 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. №
719/2010 г., II т. о., ТК и определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т.
д. № 496/2009 г., I т. о., ТК/.
В настоящия случай в
поканата е обективирано изявление за наличие на забава в плащанията по
процесния договор и обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по
него, т.е. загуба на преимуществото на срока, което е достатъчно за да породи
действие изявлението. Поканата е изпратена на постоянния и настоящ адрес на
длъжника Г.Д.П., при спазване на действащата към момента на връчването
процедурата по залепяне на уведомление – посещение на адреса в рамките на един
месец и не откриване на лицето, нито на друго съгласно да получи съобщението. Изрично
е удостоверено отсъствието на лицето от адреса по данни на член на УС на ЕС. Удостоверен
е и факта на неявяването му да получи съобщението в двуседмичния срок от
залепяне на уведомлението.
Гореизложеното
обосновава извода, че спрямо длъжника Г.Д.П. е налице редовно връчено
уведомление, с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
По възражението за
неравноправни клаузи в процесния договор:
Кредитополучателят –
ответник е физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит, който
не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради
което същият има качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на
ЗЗП.
При преценка
неравноправността на оспорените клаузи, съдът проверява: попадат ли в
предвидените от закона изключения; свързани ли са с основния предмет на
договора, както и дали са изразени на ясен и разбираем език, което предполага,
че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие.
В процесния случай,
оспорените клаузи от сключения от ответника договор са: 1/ за
размера на договорения годишен лихвен процент, с твърдения че същата не е ясна
и разбираема, като не е посочена методиката на неговото изчисляване; за
предоставената на Банката възможност да едностранно и неограничено увеличаване
на лихвения процент; 2/ за липса на основание
за едновременно начисляване на договорна
и наказателна лихва; 3/ на чл.18 от ОУ, според
която: - при допусната забава в плащането на месечна вноска на падеж (чл.18.1.)
дължимата главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта; - при забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни
(чл.18.2.) целия остатък от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
По въпроса за начина
на формиране на лихвата по договора за кредит, изискванията за
възнаградителната лихва и съответно към компонентите, които я формират, е
налице трайно установена съдебна практика, част от която е обективирана в
решения по т.д.№1766/2016г. на 2-ро т.о.; т.д.№ 2111/2016г. на 2-ро т.о.; т.д. №2780/2015г.
на 2-ро т.о. и др. В същата е прието, че за да бъде приложено изключението на
закона по отношение на клаузата за договореното възнаграждение – дължимия
лихвен процент, е необходимо методът на изчислението му да съдържа ясно и
конкретно разписана изчислителна процедура, предвиждаща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Липсата на
конкретна методика или формула /математически алгоритъм/ създава възможност при
наличие на предвидените в договора изменения на пазарната конюнктура, банката -
кредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита. При необявени
предварително и невключени, като част от съдържанието на договора, ясни правила
за условията и методиката, при които размера на лихвения процент може да се
променя, е налице недобросъвестност при договарянето, която прави изключението
по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП неприложимо /решение по т.д. № 1556/2017г. на ВКС,
1-во т.о/.
От събраните по
делото доказателства се установява, че при подписване на договора на
ответника/кредитополучател е била предоставена информация за текущи
преференциални условия по кредити за клиенти, сключили договор за пакет „Частно
банкиране класик плюс“; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, както и
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Предоставени са и общите условия към договора, които са
надлежно подписани от кредитополучателя. Видно от съдържанието на договора,
описано по-горе, че е уговорено заплащане на променлив лихвен процент, като
промяната е обвързана от промяна на пазарната компонента, а именно 6-месечен
SOFIBOR. Изрично в ОУ /т.7.2.1/ са посочени датите, към които се извършва
промяната – на 15.01 и 15.07. За времето на действие на договора от сключването
му /17.02.2017г./ до обявяване на предсрочната изискуемост /29.06.2018г./ е
прилаган договорения лихвен процент.
Съдът намира, че
предпоставките, при които в договора е предвидена промяна на договорения лихвен
процент са ясни, тъй като същата е резултат единствено от промяна на пазарната
компонента, която го формира, като е предвидено, че при отрицателен пазарен
индекс, същият се счита за нула. Още повече, че от заключението по допуснатата
ССЕ се установява, че за периода от сключване на договора 17.02.2017г. до
обявяване на предсрочната изискуемост, изменението на лихвата е било в посока
на понижение, при съответно намаляване на месечната анюитетна вноска.
Клаузата е ясна,
разбираемо формулирана и липсва основание за прогласяването й за нищожна поради
неясна методика на изчислението на лихвения процент.
Съдът намира, че и
клаузата на начисляване на санкционираща лихва за забавено плащане също не е нищожна,
тъй като по естеството си представлява неустойка за забава, чийто договорен
размер /формиран от ГЛП плюс 10% надбавка/ не е прекомерен, доколкото има
обезщетителен и санкционен характер. По делото не е установено и кумулиране на
надбавки към договорната лихва, предвид характера на договореното обезщетение.
Съобразно заключението по допуснатата ССЕ /л.147/ начислената надбавка върху
просрочената част от главницата по съответната падежна вноска е в размер на
59,63лв., а след обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми надбавката е
начислена върху изискуемата главница от 33 217,35лв. и е в размер на
9,23лв. Общия размер на начислената надбавка за забава е 68,86лв.
Настоящата инстанция
намира, че изводите на първостепенния съд за липса на противоречие на други
клаузи договора, извън тази за начисляване на такса предсрочна изискуемост, с
императивните разпоредби на ЗПК, съответстват на събраните по делото
доказателства.
Съдът не констатира
допуснати от ВОС нарушения на императивна правна норма при произнасяне по
възражението за дължимост на договорената възнаградителна лихва за периода до
обявяване на предсрочната изискуемост.
По отношение на
възражението за недължимост на законната лихва върху главницата за периода от 12.03.2020г.
до 15.07.2020г.:
С разпоредбата на чл.
6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /обн. в ДВ, бр. 28 от 2020
г., в сила от 13.03.2020 г. / е въведена забрана до отмяната на извънредното
положение да се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и
изземване на вещи. Разпоредбата е изменена с измененията на закона обн. в ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020г. и обн. в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.
В конкретния случай,
с решението е присъдена законната лихва върху главницата от 33 217.25лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2018г. до
окончателното й изплащане, което е законна последица от уважаване на
претенцията. Забраната за начисляване на законна лихва върху присъдената сума
за периода на извънредното положение следва да бъде съобразена от съдебния
изпълнител, при определяне крайния размер на задължението.
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид съвпадане крайните изводи на двете
инстанции, решението на ВОС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78,
ал.8 от ГПК и направеното искане въззивникът Г.Д.П. следва да бъде осъден да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 200лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260347/19.11.2020г.
по т.д.№567/2019г. на ВОС в частта, с която е прието за установено, че Г.Д.П.,
ЕГН ********** дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сумите: - 33217.25 лв., главница, ведно
със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението – 05.07.2018
г. до окончателното изплащане; - 1397.95 лв. - договорна (възнаградителна)
лихва, на осн. чл. 7.8 от ОУ за
периода 10.10.2017 г. – 28.06.2018 г.; - 68.86 лв. -
лихвена надбавка за забава, съгласно чл. 18.2. ОУ, за периода 16.01.2018 г. –
05.07.2018 г., всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 17.02.2017г., основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за които суми
е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10572/2018 г., на ВРС, IX с.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати
на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София, сумата от 200лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария
при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №260347/19.11.2020г.
по т.д.№567/2019г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: