№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело №3354/2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
във връзка с жалба на
„Дамини“
ЕООД, представлявано от управителя Д.Н.С. срещу заповед №245-ФК/09.11.2018г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски
обект – козметичен салон, находящ се в гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик –
Търговски комплекс, стопанисван от „Дамини“ ЕООД заедно с ДЗЗД „Три Стайл“ за
срок от 7 дни, в 5-дневен срок, считано от датата на връчване на заповедта на
16.11.2018г.
В
жалбата се прави оплакване, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като
принудителната административна мярка не е съобразена с принципа за съразмерност
по чл.6 от АПК и се иска отмяната ѝ. Иска се присъждане на съдебни разноски.
В съдебното заседание пълномощника на жалбоподателя адв.И. заявява, че
имуществената санкция, наложена с наказателно постановление вече е платена и на
това основание съгласно изискването по чл.187 ал.4 от ЗДДС иска отмяна на
наложената принудителна административна мярка. Същите доводи се поддържат в
писмени бележки вх.№3643/27.02.2019г.
Ответникът
в лицето на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в писмени бележки вх.№2938/15.02.2019г. чрез гл.юрисконсулт
Х. А. оспорва основателността на
жалбата, като подчертава, че обжалваната
заповед е законосъобразна на всички законови основания.
Заповедта,
която подлежи на обжалване е била съобщена на търговеца на 16.11.2018г., жалбата
срещу нея е изпратена по куриер на 30.11.2018г., т.е. в 14-дневния срок за
обжалване пред надлежния съд от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от ЗДДС за
това, че при проверка на 08.11.2018г. в козметичен салон, стопанисван от „Дамини“ ЕООД при извършена в
10:40ч. контролна покупка на обща стойност 33.00 лева платена в брой не е
издаден фискална касова бележка от регистрирано и работещо в търговския обект
фискално устройство.
За
деянието, с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.25 ал.1 във връзка
с чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС
е издадено наказателно постановление №387179-F444079 от 06.12.2018г. от началника
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в
ЦУ на НАП, т.е. от същият административен орган, който е издал и обжалваната заповед за налагане на принудителна административна
мярка №245-ФК/09.11.2018г. срещу „Дамини“ ЕООД. Наказателното
постановление е връчено на наказаното юридическо лице на 08.01.2019г., видно от
разписката. Имуществената санкция, наложена с него в размер на 600 лева е
платена от жалбоподателя на 18.01.2019г., съгласно приложеното преводно
нареждане. На 23.01.2019г. дружеството е отправило молба до органите на НАП за
прекратяване на принудителната административна мярка, поради заплащане на
имуществената санкция, наложена с наказателното постановление, но същата не е
била удовлетворена.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения от фактическа и правна
страна:
В
чл.22 от ЗАНН предназначението на принудителната административна мярка се
определя като правно средство за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Това означава, че налагането на принудителна
административна мярка е последица от налагане на административно наказание.
Според Постановление на Пленума на Върховния съд №10/28.09.1973г.
принудителната мярка следва да се използва като средство за допълнително
въздействие върху наказаното лице, за да се отстранят последиците от
извършеното административно нарушение и по този начин да се доведе до край
административното наказване. Принудителна административна мярка се налага,
когато при определени обстоятелства,
държавните и обществените интереси не могат да бъдат защитени по друг
начин и с други средства. Тази особеност на принудителната административна
мярка я определя като извънредно правно средство, прилагано при извънредни
обстоятелства, които представляват
непосредствена опасност и на увреждащите последици, които обществото
понася като цена за избягването на по-големи вреди от непосредствената
опасност. Принудителната административна мярка като извънредно средство за
защита, има единствено предназначение да премахне /отстрани или неутрализира/
конкретно фактическо състояние, каквото представлява непосредствената опасност,
а не причината за нейното възникване. Тези разсъждения водят до извода, че
принудителната административна мярка е предвидена при висока обществена
опасност на деянието, представляващо административно нарушение и е правно
оправдано да се прилага единствено при наличието на състояние на непосредствена
опасност. Установяването на състоянието „непосредствена опасност“ е важно
условие за законосъобразността на принудителната административна мярка – в
противен случай налагането ѝ ще носи само вреди, но не и ползи /Д. Г.,
Адвокатски преглед 4-5 от 2013г./. Това е така, защото само при такава степен
на опасност, притежаваща качеството „извънредни обстоятелства“ е възможно,
законово допустимо и житейски оправдано причиняване на увреждане за търговския
субект от запечатване на неговия търговски обект и по този начин
възпрепятстване на търговската му дейност. Иначе казано, единствено наличието
на опасност с висока степен на вероятност от реално увреждане предопределя
задействането на принудителна административна мярка. В тази връзка, върху
органите, прилагащи принудителни административни мерки лежи тежестта на
доказване на непосредствена и висока степен на опасност на деянието,
представляващо административно нарушение. Именно заради това е изискването на
чл.186 ал.3 от ЗДДС заповедта, с която се налага принудителната административна
мярка да бъде мотивирана. Въпросната заповед не съдържа подобни мотиви, не са
изложени факти и обстоятелства, от които да може да се направи основателен
извод, че е била налице непосредствена опасност с висока степен на вероятност
от реално увреждане на фиска.
Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за
класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта
на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка
една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в
запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН: да предотврати
или преустанови нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за
продажба или да предотврати или поправи вредните последици за фиска. В
заповедта е изложен довод, че принудителната административна мярка се налага за
да предотврати извършването на ново нарушение и да гарантира, че всички данъчно
задължени лица ще спазват законодателството. Предотвратяването
и преустановяването на нарушенията по принцип и за в бъдеще е цел и задача на
правната уредба, тоест на законодателя и останалите нормотворчески органи.
Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на
санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на
обжалваната заповед функции "предупреждаване и превъзпитание на нарушителя
и възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти", които от
своя страна са цел и задача на административно-наказателната дейност – чл.12 от ЗАНН.
Налагането
на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Запечатването не би довело до
предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена
обжалваната заповед, тъй като то е довършено към момента на установяването му.
Не би могло да доведе до предотвратяване или отстраняване на вредните последици
от неотчитане на продажбите, тъй като установяването на неотчетените приходи за
предходен период и съответните им данъчни задължения може да стане единствено с
ревизионен акт в рамките на ревизионно производство съгласно изричната
разпоредба на чл.
110 ал. 2 от ДОПК, и не може дори на теория да стане посредством
запечатването на обекта. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
и от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Наложената
принудителна административна мярка не отговаря и на специфични цели на ЗДДС. От
анализа на чл.
186 ал. 1 във връзка с чл.187 ал. 4 от ЗДДС, съгласно който ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде доказано от
административно-наказаното лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ
е недопустимо без нарушителят да има качеството административно-наказано лице,
тоест преди издаване на наказателното постановление. Тоест, целта на ПАМ,
закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя доброволно и възможно най-скоро да
плати санкцията, като по този начин понесе веднага отговорността за извършеното
административно нарушение и с това се постигне предупредително-възпитателния
ефект на административната санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да
води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е приел, че след
изтърпяване на административното наказание нуждата от административната принуда
отпада. Поради това не може да се приеме, че целта на принудителната мярка е
предотвратяване на бъдещата дейност на обекта за определения срок, за да не
бъдат извършвани нови нарушения, или за реорганизиране на дейността му, или за
поправяне на вредните последици от неотчитане на продажбите, както приема
административния орган.
От документите по делото става ясно, че принудителната административна
мярка е наложена преди издаването на наказателно постановление и
още повече, преди изобщо да е образувано административно-наказателно
производство с акт за установяване на административно нарушение №F444079 от 16.11.2018г., което
обосновава извод за нарушение на целта вложена в закона за този вид
административна принуда.
Заплащането
на имуществената санкция е основание за прекратяване на принудителната
административна мярка по реда на чл.187 ал.4 от ЗДДС и щом това не е сторено
въпреки подадената молба от наказаното лице до съответния оправомощен
административен орган, налице е превратно упражняване на власт, което е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
Не
на последно място, не са уточнени обществените отношения,
които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да
се формират изводи относно приоритета на защита. Следва да се отбележи, че дори
когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на целта на закона. В разглеждания казус, правата на търговеца са
ограничени в по-висока степен от целта на закона, което е в нарушение на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя.
Материалната
незаконосъобразност на обжалваната заповед е основание за нейната отмяна.
Предвид този изход на делото, жалбоподателят има право на присъждане на съдебни
разноски в размер на 410 лева включително: 360 лева адвокатско възнаграждение и
50 лева за разглеждане на настоящото производство. Не могат да бъдат присъдени
разноски, сторени в съдебното производство по административно дело №3208/2018г.
Воден
от изложеното и на основание чл.186 ал.4 от ДОПК във връзка с чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №245-ФК/09.11.2018г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски
обект – козметичен салон, находящ се в гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик –
Търговски комплекс, стопанисван от „Дамини“ ЕООД с ЕИК ********* за срок от 7
дни, в 5-дневен срок, считано от датата на връчване на заповедта на 16.11.2018г.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „Дамини“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Н.С. съдебни разноски в общ размер от 410
/четиристотин и десет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: