№ 17528
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110144763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ***********, с
която срещу „ЗАД „О.З.““ АД, ЕИК ********, е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 4069,70 лв. - представляваща регресно взеМ.е по
изплатено по застраховка „Каско Стандарт“ обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 22.02.2022 г. и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба (18.08.2022 г.) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено
застраховане по полица „Каско Стандарт“ № 5С107222337 за МПС „М.“ с рег. № ***** е
настъпило ПТП – на 22.02.2022 г. в гр. В., ул. „Д.“, в базата на бившето ДАП (Държавно
автомобилно предприятие), при което водачът на МПС „М.“ с рег. № ****** – Д. Д.
предприел М.евра движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад него е свободен, в
резултат на което ударил паркирания автомобил, застрахован при ищеца, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахованото имущество на обща стойност 4044,70 лв.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца била образувана преписка по щета №
470421222208904, по която изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер на
автосервиза, извършил ремонта на 25.03.2022 г., включващо действителните вреди по
щетата и направил разноски за определяне на застрахователното обезщетение в размер на 25
лв. Сочи, че към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за увреждащия автомобил МПС „М.“ с
рег. № ******, спрямо когото възниква взеМ.е за платеното обезщетение. Излага, че е
1
изпратил покана до ответника, който отказал да извърши плащане. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение със собственика на МПС „М.“ с рег. № ****** и обстоятелството, че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер.
Оспорва механизма на ПТП, както и вината за настъпване на процесното ПТП на
застрахования при него водач. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между
механизма на ПТП и нанесените щети на застрахованото при ищеца имущество. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва размера на иска с твърдения, че претендираното застрахователно обезщетение е в
завишен размер спрямо действителните вреди, както и че обичайните ликвидационни
разноски при такъв тип щети са в размер на 15 лв. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа страна:
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на МПС „М.“ с рег. № ******; че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер от 4044,70 лв. на
собственика на МПС „М.“ с рег. № ***** във връзка с щета № 470421222208904.
Спорни между страните са обстоятелствата относно настъпването и механизма на
настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата водачи се намира в
причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка
със събитието, за застрахованото по застраховка „Каско на МПС“ лице, за които ищецът е
заплатил застрахователното обезщетение.
За установяване на механизма на произшествието в производството като писмено
доказателство е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 22.02.2022 г., съставен в
Д. - ДАП, съгласно който участник № А – МПС „М.“ с рег. № ******, собственост на
„П.Л.Б.“ ЕООД, управляван от Д. Д. при М.евра на заден ход е ударил в предна лява част
участник № Б – МПС „М.“ с рег. № *****, собственост на „О.Л.“ ЕООД, управляван от Д.
Д., който се намирал в паркирано/спряло състояние, при което на последния автомобил са
нанесени щети в предна лява част. Двустранният констативен протокол е подписан за
двамата водачи, като е съставена и схема на процесното ПТП.
По делото не е спорно, а и се установява от приетата застрахователна полица „Булстрад
Каско Стандарт“ № 5С107222337 от 15.03.2021 г. и добавък № 3 от 22.03.2021 г. към нея, че
към датата на ПТП МПС „М. ТГХ“ с рег. № ***** (влекач) със застраховащ лизингодател
„О.Л.“ ЕООД и застрахован лизингополучател „Т.Ц.“ ЕООД е имал валидна имуществена
2
застраховка, сключена с ищеца с период на застрахователното покритие от 17.03.2021 г. до
16.03.2025 г., като към нея са приложени и Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“.
По делото е прието удостоверение за техническа изправност на ППС – „М. ТГХ“ с рег. №
*****, собственост на „О.Л.“ ЕООД, от „Д. ТЕХ“ ЕООД, от което се установява, че
превозното средство е преминало преглед за техническа изправност на 23.08.2021 г.
Не се спори, че във връзка с процесното ПТП е подадено заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от „О.Л.“ ЕООД до ищеца от 22.02.2022 г. (в него превозното
средство е индивидуализирано чрез посочване номер на рама, година на производство,
модел, кубатура на двигателя, посочен е и номер на застрахователната полица, отразено е, че
ППС е ударено от друго ППС, което е извършвало М.евра на заден ход, при което на
застрахованото превозно средство са причинени вреди в лява част), при което е образувана
преписка по щета № 470421222208904, изготвен е опис на претенция № 59-04000-
00635/22/22.02.2022 г. от 17.03.2022 г., при която са описани щетите (преден капак, ъглов
панел пр. л. спойлер, пр. врата - л., ъгъл пр. броня л., стр. огледало – л. ел., решетка под ч.
стъкло лява, капаче на панта долна врата л.), както и опис – заключение по претенция № 59-
04000-00635/22/22.02.2022 г. от 22.03.2022 г., при която е определена стойност за поправяне
на щетите в размер на 4044,70 лв. и е изготвен доклад по щета № 470421222208904. Не се
спори, че ремонтът е извършен от „М.Т.Е.Б.Б.“ АД, за което е издадена фактура №
********** от 23.03.2022 г. на обща стойност 4044,70 лв. с ДДС, която сума е била
изплатена от ищеца на автосервиза, извършил ремонта с преводно нареждане от 25.03.2022
г.
Не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/23/121002828639 между
ответника и собственика на МПС „М.“ с рег. № ****** с период на покритие от 07.10.2021
г. до 06.10.2022 г.
Видно от приетите писмени доказателства ищецът е отправил до ответника регресна
претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на 4044,70 лв., ведно с
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., с писмо с изх. № 04167/01.07.2022 г., получено
от служител на „ЗАД „О.З.““ АД на 06.07.2022 г., като от страна на ответното дружество е
последвал отказ за възстановяване на заплатеното обезщетение и ликвидационни разноски.
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателствени
средства. Свидетелят Д. И. Д. заявява, че не си спомня точно за процесното ПТП, не е
подписвал двустранния констативен протокол и не е писал текста по същия. Заявява, че е
имал пълномощно и е управлявал над 80 % от автомобилите на „Т.Ц.“ ЕООД, спомня си за
случай, при който имало проблем с едно ремарке и го калибрирали с лаптоп. За целта
ремаркето трябвало да достигне в движение 10 км напред и 10 км назад, но било оградено с
конуси. Добавя, че колега бил навлязъл в огражденията и му счупили огледалото, защото не
го видели. Добавя, че човекът, който калибрирал ремаркето давал коМ.ди „Давай напред,
давай назад“, свидетелят погледнал в огледалото, но не видял другия водач, а при
огражденията с конусите не би следвало да има никой. Заявява, че това се случило на
3
паркинга на „Т.Ц.“ ЕООД в базата в Д., може би през пролетта. Паркингът се използвал
само от служители на тази фирма. Уточнява, че това е паркинг, на който паркират над 150
автомобила, имало зона, в която се поставяли неработещите ремаркета и влекачи и когато се
ремонтирали се задвижвали в тази зона, която не е зона за движение, не знае защо другият
автомобил бил навлязъл в тази зона, просто не го видели. Добавя, че в практиката си няма
друг подобен случай при М.евра на заден ход. Не си спомня дали другият автомобил М. е
бил спрян или попаднал в този участък, за да подходи към някаква М.евра, не е имало
пречки, ограничаващи видимостта. Свидетелят твърди, че когато слязъл видял, че по другия
автомобил има счупено огледало, попитал другия водач какво прави в оградената зона, на
което получил отговор „Нищо колега, нищо“, като свидетелят изразява предположения, че е
бил нов колега.
От показанията на свидетеля Д. П. Д. се установява, че е управлявал товарен автомобил
М. към 2022 г. с рег. № СВ 7970, като имало случай, при който на паркинга, където паркирал
камиона – бил спрял, камионът бил само по влекач, нямало закачено ремарке отзад и колега
от същата фирма, който карал гондола при М.евра на заден ход ударил огледалото на
камиона на свидетеля, отпред калника и леко закачил капака. Добавя, че камионът нощувал
на този паркинг, свидетелят бил вътре във влекача, на шофьорското място и подготвял
автомобила за тръгване, бил в спряно състояние. Не си спомня да е имало препятствия,
ограничаващи видимостта, ограждения или конуси. Добавя, че след настъпване на събитието
разговарял с другия водач, който му казал, че не го видял. Направили снимки при
застрахователя. При предявяване на двустранния констативен протокол свидетелят заявява,
че подписът прилича на неговия, но не е сигурен, че е негов, текстът не е попълнен от него,
на датата на ПТП – 22.02.2022 г. на място с другия водач не са попълвали нищо, не си
спомня впоследствие да е попълвал документи за ПТП с другия водач, но схемата, която е
отразена в протокола отговаря на механизма на настъпване на ПТП.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на
САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа
на събраните по делото доказателства и неоспорено от страните. От същото се установява,
че на 22.02.2022 г. в гр. В. е настъпило ПТП между товарен автомобил „М. ТГХ 18.440“ с
рег. № ******, с прикачено към него полуремарке и товарен автомобил „М. ТГХ“ с рег. №
*****, при което около 14:00 часа водачът на товарен автомобил „М. ТГХ 18.440“ с рег. №
******, с прикачено към него полуремарке, паркиран на територията на базата на бившето
ДАП, предприема М.евра за потегляне на заден ход, при която реализира ПТП с паркирания
зад него от лявата му страна товарен автомобил „М. ТГХ“ с рег. № ***** в предна лява част.
Според вещото лице от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания се налага
извод, че щетите по товарен автомобил „М. ТГХ“ с рег. № ***** (капак преден, панел ъглов
преден ляв спойлер, врата предна лява, ъгъл предна броня ляв, огледало странично ляво,
решетка под челно стъкло лява, капаче на панта долна врата лява) се намират в пряка и
причинно – следствена връзка с настъпилото на 22.02.2022 г. произшествие. Към датата на
4
застрахователното събитие процесният лек автомобил е бил в експлоатация 4 години, 9
месеца и 13 дни от датата на първоначална регистрация – 09.05.2017 г. Стойността само на
вложените нови части, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в
размер на 3040,23 лв. (вещото лице е пояснило, че ъгъл предна броня ляв и капаче на панта
долна врата лява съгласно приложените по делото проформа фактура и фактура не са
подменяни и поради тази причина не са включени в изчисленията), а стойността,
необходима за възстановяване на товарния автомобил с включени и боя, материали и часове
труд, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 4880,72 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „М. ТГХ“ с рег. № *****,
изчислена на база средни пазарни цени на труда и с използване на алтернативни резервни
части към датата на ПТП е в размер на 3729,37 лв. Вещото лице е посочило, че обичайните
(средните) разноски за ликвидиране на щетата по риск „Каско“ при ПТП са в размер на 15
лв., а в съдебно заседание уточнява, че ищцовото дружество прави ликвидационни разноски
в размер на 25 лв.
По делото е приет писмен документ от 24.04.2023 г., означен „обяснение“ от Станимир
Димов Митев, управител на „Т.Ц.“ ЕООД, в което е посочено, че в ПТП от 22.02.2022 г. в
базата на бившето ДАП са участвали две превозни средства на дружеството с ДКН ****** и
***** със следните водачи: Д. И. Д. – ****** и Д. П. Д. – *****. Представени са и
свидетелства за регистрация – част I за „М. ТГХ“ с рег. № ***** собственост на „О.Л.“
ЕООД и лице, имащо право да го ползва – „Т.Ц.“ ЕООД и свидетелство за регистрация –
част I за „М. ТГХ“ с рег. № ******, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД и лице, имащо правно да
го ползва – „Т.Ц.“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Съобразно разписаното в чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка,
изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може да предяви
взеМ.ията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредите.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на
причинителя на вредата (делинквент) е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя
на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществено автомобилно застраховане – „Каско“ и 4) осъществяването
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на
дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
5
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени кумулативни
предпоставки на исковата претенция, а ответникът следва да докаже възраженията си,
включени в отговора по чл. 131 ГПК, в случая възражението си за съпричиняване на
вредите, респективно плащане.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице
по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. От тях се установява, че
в срока на действие на валидна имуществена застраховка при ищеца е настъпило
произшествие, представляващо покрит риск по същата, при което на МПС „М.“ с рег. №
***** са били причинени щети. Установява се, че ПТП е настъпило в база на бившето ДАП
на ул. „Д.“, гр. В., на паркинг на „Т.Ц.“ ЕООД, по вина на водача на МПС „М.“ с рег. №
******, който при извършване на М.евра на заден ход е ударил паркирания зад него „М.“ с
рег. № *****, както и че гражданската отговорност на автомобила, управляван от Д. е била
застрахована при ответника. Механизмът на ПТП се установява както от свидетелските
показания, които в тази част отразяват непосредствените възприятия на свидетелите и не си
противоречат, поради което съдът ги кредитира, така и от САТЕ, неоспорена от страните,
която настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК. Разказът на свидетелите Д. и Д.
сочи за настъпването на ПТП по начина, описан в исковата молба, който съответства и на
схемата, отразена в двустранния протокол за ПТП и на заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на собственика на увредения автомобил.
Обстоятелството, че свидетелят Д. не сочи точен момент на настъпване на ПТП не води до
друг извод, защото показанията му съответстват на тези на свидетеля Д., който сочи за дата
на ПТП именно посочената в исковата молба. Свидетелят Д. посочва, че е управлявал
именно процесното МПС с рег. № *****, като видно от данните по делото и двете превозни
средства са били предоставени за ползване на „Т.Ц.“ ЕООД, на паркинга на което дружество
се е случило произшествието. И двамата свидетели обясняват, че ПТП е настъпило на
паркинг в сградата на бившето ДАП, при което свидетелят Д. ударил МПС на свидетеля Д.,
при движение на заден ход, в резултат на което на последното са причинени щети в предна
лява част. Същите според заключението на САТЕ могат да бъдат причинени при механизъм
на ПТП като този, посочен от ищеца, поради което съдът приема за доказана и причинно –
следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди. Обстоятелството, че свидетелите
заявяват, че не са подписвали двустранния протокол за ПТП не разколебава този извод, тъй
като свидетелските показания установяват механизма на ПТП така, както е посочен в
исковата молба, а САТЕ – връзката на ПТП с процесните вреди. Няма пречка механизмът на
произшествието и вредите да се установят от ищеца с всички допустими доказателствени
средства в производството. Съдът приема, че причина за настъпването на застрахователното
събитие е поведението на водача на МПС „М.“ с рег. № ******, Д. И. Д., който при
движение на заден ход не е съобразил поведението си с намиращите се в близост превозни
средства и е ударил в предна лява част МПС „М.“ с рег. *****, намиращ се в спряло
състояние. С поведението си този водач е нарушил правилата за движение, съдържащи се в
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Относно състоянието, в което се е
6
намирало увреденото МПС съдът кредитира показанията на свидетеля Д., че е било в спряно
състояние, тъй като в тази част показанията на свидетеля Д. не са категорични – свидетелят
заявява, че не си спомня дали другият автомобил е бил в спряно състояние или е
предприемал някаква М.евра. Възражението на ответника, че изключителна вина за
настъпване на ПТП има застрахованият при ищеца водач, респективно, че поведението на
застрахования при ответника водач не е причина за настъпване на произшествието е
неоснователно. От показанията на самия водач, застрахован при ответника, се установява, че
последният не е видял другия автомобил, поради което се е ударил в него. Следва да се
посочи, че обстоятелството, че друго лице е навигирало водача не изключва задължението
на последния да се увери, че при предприеМ.е на съответната М.евра няма да засегне други
превозни средства, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, с оглед на което не може да се приеме, че поведението на другия водач е
изключителна причина за реализиране на ПТП, като не е и установено по несъмнен начин,
че същият е създал предпоставки за реализиралия се удар. Съгласно трайната съдебна
практика, почиваща на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, при ангажиране на деликтната
отговорност на причинителя на увреждането, неговата вина се предполага. Налице е
оборима законова презумпция, при която се обръща тежестта на доказване или ответникът -
застраховател следва да обори презумпцията за вина на делинквента. В случая ответникът
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, следователно фактическият състав на
непозволеното увреждане е доказан, предвид липсата на други доказателства, които да
опровергават механизма на ПТП, подкрепен и от САТЕ, и вината за настъпването му. Съдът
приема за доказано, че всички настъпили вреди по МПС „М.“ с рег. № ***** са в пряка
причинно – следствена връзка с процесното ПТП; в случай, че ответникът твърди част от
вредите да са настъпили по друг начин, негова е тежестта за установяване на горното, в
какъвто смисъл доказателства не са ангажирани.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредите. С решение
№ 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. по описа на ВКС, I т. о., мотивите на което се
споделят от настоящия състав, е прието, че приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Застъпеното становище в трайната практика на ВКС, че приносът трябва да е конкретен - да
се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди
изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в
първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл.
147, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция страните могат
да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, ако не са
7
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. В случая твърдението за
съпричиняване е бланкетно, без да е посочено в какво конкретно се изразява виновното
поведение на водача, застрахован при ищеца. По делото не се доказва по несъмнен начин
последният да е нарушил правилата за движение по пътищата, нито че се е намирал в зона, в
която е било забранено паркирането или че паркирането на МПС там създава опасност и/или
е пречка за движението. В тежест на ответника по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че на процесното място не е бил
разрешен престоят, каквото доказване в случая не е проведено. Заявеното от свидетеля Д.,
че зоната е била оградена от колчета не обосновава несъмнен извод, че това пространство е
било предназначено единствено за ремонт и калибриране на МПС, но не и за паркиране.
Липсват доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпването на вредите чрез паркирането на процесното
място, а приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване, поради което съдът приема същото за
недоказано.
Доколкото по делото е отделено за безспорно между страните, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, то с изплащането на
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил ищецът се е
суброгирал в правата на увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното взеМ.е на
застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Установи се от заключението по автотехническата експертиза, че стойността, необходима
за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на сумата от
4880,72 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението
не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. По силата на разпоредбата на чл.
400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма - за
възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, без прилагане на обезценка. За възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ (в този смисъл - решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. по
описа на ВКС, II т. о.; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС,
II т. о.). При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
8
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. В този смисъл е и съдебната практика,
изразена в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. по описа на ВКС, I т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. по описа на ВКС, II т. о. и др., приложими и при
сега действащия КЗ.
Съдът приема, че дължимото обезщетение следва да се определи на база средни пазарни
цени към настъпването на ПТП – 4880,72 лв. Изчислението на необходимите разходи за
възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният критерий за действително
причинените вреди, тъй като определената по този начин стойност е посочена на база
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка автомобил и алтернативни доставчици,
респективно определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на
двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че не съществува
задължение за замяна на увредените части на застрахования автомобил с такива, които не са
оригинални. Ето защо, с оглед диспозитивното начало искът е основателен за сумата от
4044,70 лв., както и за сумата от 25 лв. – ликвидационни разноски, при съобразяване
изявлението на вещото лице, че обичайните разноски за ликвидиране на щетата, които
ищецът прави са в размер на 25 лв., а размерът от 15 лв. на ликвидационните разноски по
щета по риск „Каско“ при ПТП съответства на минимално допустимата граница на тези
разноски. Сумата от 25 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като основанието на тази
претенция произтича от закона, поради което доказването на реалното извършване от ищеца
не е необходимо. При липсата на данни за извършено плащане искът следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 4069,70 лв., включваща застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски. Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 18.08.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството се
следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата от 995,12 лв. (държавна такса в размер
на 162,78 лв., депозит за вещо лице в размер на 180 лв. и депозит за разпит на свидетел в
размер на 140 лв., адвокатско възнаграждение в размер от 507,34 лв. с ДДС, което е в
минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата към момента на уговаряне и заплащане на
възнаграждението редакция на наредбата с оглед цената на иска, и такса за издаване на
съдебно удостоверение в размер на 5 лв.). Сума в посочения размер следва да се възложи в
тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „О.З.““ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............... да заплати на „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
9
на управление: гр. С.........., на основание чл. 411 КЗ, сумата от 4069,70 лв., регресна
претенция по заведена при ищеца щета № 470421222208904 (с включени в нея 25 лв.
ликвидационни разноски), по застрахователна полица „Каско Стандарт“ №
5С107222337/15.03.2021 г. за МПС марка „М. ТГХ“ с рег. № *****, във връзка с ПТП,
настъпило на 22.02.2022 г. на паркинг в гр. В., ул. „Д.“, в база на бившето Държавно
автомобилно предприятие, причинено от водача на МПС марка „М. ТГХ 18.440“ с рег. №
******, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.08.2022 г.
до изплащане на взеМ.ето.
ОСЪЖДА „ЗАД „О.З.““ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............... да заплати на „ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С.........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 995,12 лв. – разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10