Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 131 27.09.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 124 по описа за 2021 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Ерна-67”
ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Борис Йончев“ № 25, представлявано
от Т. Н. И. – Управител,
срещу Решение № 131 от 20.05.2021 г., постановено по АНД № 164/2021 г. по описа
на Районен съд Разград. С него съдът е потвърдил Наказателно постановление №
553053 – F577192/ 30.12.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с
което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. на Министерството на финансите, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 във вр.
с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. В касационната
жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се
доводи, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени обжалваното въззивно решение и вместо
него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
ТД на НАП - Варна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна следното: При извършена на
06.10.2020 г. около 10:30 ч. проверка в търговски обект на жалбоподателя,
находящ се в гр. Разград, ул. „Борис Йончев“ № 25, и извършена контролна
покупка на 2 бр. дюнер /1 бр. среден на цена 3,50 лв. и 1 бр. голям на цена
4,50 лв./, 1бр. кока - кола на цена 1,80 лв. и 1бр. айрян на цена 1,00 лв.,
които стоки са платени в брой и на цена 10,80 лв., е издаден фискален бон №
0002090/06.10.2020 г. от наличното в обекта фискално устройство с ИН ED 349
196. Контролните органи са установили, че фискалният бон не съдържа необходимите
реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, а
именно наименование на стоката и количество и стойност по видове закупени
стоки. Отразени са единствено в група „дюнер“, което не позволява идентификация
на закупените стоки. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол
сер. АА, обр. Кд-78 № 0385984/ 06.10.2020 г.
За констатираното нарушение на
27.10.2020 г. старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствие на
свидетел и на упълномощен представител на търговеца, е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АN, бл. № F577192/
27.10.2020 г. в който деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Актът е връчен на представляващия
дружеството и е подписан от него без възражения. Писмени възражения са
постъпили в тридневния срок по ЗАНН, но са счетени за неоснователни от
административнонаказващия орган. На 30.12.2020 г. е издадено и обжалваното НП.
При тази фактическа обстановка
районният съд е приел от правна страна, че жалбоподателят действително е
осъществил административно нарушение, за което е наказан. С оглед на безспорно
установеното, извършено от жалбоподателя, административно нарушение на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ въззивната инстанция е
приела, че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния
закон. Районният съд е счел още, че НП и АУАН са съставени в предвидените за
това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната
валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно
нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на
извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна,
посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната
норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя, поради което обжалваното НП се явява издадено при
спазване на процесуалния закон. По отношение на наложената имуществена санкция въззивният
съд е приел, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
определил нейния размер.
Разградският административен съд
счита решението на районния съд за правилно.
Решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени
доказателства по предвидения в ЗАНН и НПК ред, и е обсъдил същите поотделно и в
тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона.
Настоящият касационен състав намира,
че от събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин е
доказано извършеното нарушение и неговия автор. В представената по делото и
приета от съда административнонаказателна преписка е приложено заверено копие
на процесната фискална касова бележка, от която се установява, от една страна,
че стоките „кока – кола“ и „айрян“ въобще не фигурират като наименование в
същата, а от друга, че стоките от един вид – „дюнер“ – не са отразени поотделно
със съответната им стойност. Тоест фискалната касова бележка, издадена на
06.10.2020 г. в 10:56 ч. от жалбоподателя при извършваната от органите на
приходната агенция контролна проверка, действително не съдържа един от
задължителните по закон реквизити, а именно този по т. 7 на чл. 26, ал. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ - наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Според касатора степента на
детайлност в наименованието на продаваната стока, която да позволява на клиента
да идентифицира вида на закупената от него стока, следвало да се преценява с
оглед специфичната дейност в търговския му обект – продажба на „дюнер“.
Твърдението му, че в Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ нямало задължително
нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки като реквизит
„наименование на стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока/услуга
до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на
продажбата, не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав. В
действителност в т. 7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата се регламентира, че наименованието
трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата, но
в същото време се изисква в случай че се продават стоки от един и същи вид,
които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока да бъде отразена поотделно със съответната й стойност. Именно
това изискване на закона е нарушено от касатора в настоящия случай – стоките от
един вид – „дюнер“ – не са отразени поотделно със съответната им стойност. На по-голямо основание този аргумент на
кастора е неоснователен и по отношение на стоките „кока – кола“ и „айрян“, тъй
като те не са от един вид, нито помежду си, нито със стоката „дюнер“, и
съответно непосочването на тяхното наименование, количество и стойност на
процесната фискална касова бележка, представлява нарушение на разпоредбата на чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Тази наредба, съгласно § 11 от ПЗР
от същата, е издадена на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС и,
като подзаконов нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, за
нарушаването на нейни норми се налага санкцията, предвидена в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Настоящият случай е
именно такъв и изводът на районния съд, че административнонаказващият орган е
приложил точно съответната санкционната норма, е правилен.
Противно на соченото в касационната
жалба въззивният съд е приложил правилно материалния закон и досежно преценката
за законосъобразност на АУАН и НП. Доводът на касатора, че актът, въз основа на
който е издадено НП, е съставен в отсъствие на нарушителя, е неоснователен с
оглед събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че при
съставянето на акта на 27.10.2020 г. в гр. Русе е присъствал надлежно
упълномощен с нотариално заверено пълномощно представител на нарушителя, в
чието присъствие е съставен акта, като същия му е връчен срещу подпис.
Неоснователен се явява и аргументът
на касатора, че съдът не е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН по повод
сроковете за установяване на административно нарушение/налагане на
административно наказание, които били изтекли и актът бил съставен
неправомерно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения - две
години. Настоящият случай не е такъв – АУАН е съставен 20 дни след констатиране
на нарушението и откриване на нарушителя. Срокът за налагане на административно
наказание също не е изтекъл. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая
АУАН е съставен на 27.10.2020 г., а наказателното постановление е издадено на
30.12.2020 г. или два месеца и три дни след съставянето на акта.
По отношение твърдението на
касатора, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
касационният състав намира, че то не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия
вид. Фактът, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, а от там и
до вреди на фиска, е отчетен от административнонаказващия орган, като е наложена
санкцията по чл. 185, ал. 2, изр. второ във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Следва да се
има предвид, че на нарушителя е наложена санкция в минималния, предвиден в
закона за този вид нарушения, размер и същата съответства на тежестта на
нарушението.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на
решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 131 от
20.05.2021 г., постановено по АНД № 164/2021 г. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/