№ 433
гр. Русе, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520103767 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от
ГПК. Претенцията на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД-София се основава на твърдения,
че по реда на заповедното производство по гр.д. № 4762/2020 г. на РРС е претендирал
парично вземане срещу ответника М. КР. Г.. Същото произлизало от Договор за
потребителски кредит № ********** сключен на 06.02.2019 г. между страните по
делото. Главницата била в размер на 10000 лева, като към нея се включва и еднократна
такса за оценка на риска в размер на 1583,96 лв., както и две застраховки в размер на
общо 3199,68 лв. или общо предоставил сума в размер на 14783,63 лв. С част от
средствата ответникът рефинансирал задължение по друг договор в размер на 5342,29
лв. Общото крайно задължение възлизало на 26314,92 лв. с ГЛП 31,84 % и ГПР 46,23
%. Претендира дължима договорна лихва в размер на 4494,02 лв. за периода от
15.06.2019 г. до 10.06.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 902,17 лв. за
периода от 15.06.2019 г. до 01.10.2020 г. По този договор ответника преустановил
плащанията и пропуснал да погаси три последователни месечни вноски с падежи-
месеците юни, юли и август 2019 г. В договора се съдържала и разпоредба, която
предвиждала автоматична предсрочна изискуемост на целия кредит при тези условия.
Длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост на 10.06.2020 г. лично. Поради
това ищеца счита, че ответника му дължи процесните суми. По заповедното
производство в срок било направено възражение от ответника, поради което
претендира за установяване на задълженията по исков ред по настоящото дело, като
приспада от главницата сумата 5000 лв., която признава, че е платена от ответника на
12.03.2021 г., след издаване на заповедта за изпълнение и предявява иска си за
главница от 9303,17 лв. Претендира и за присъждане на разноските по настоящото
делото и по заповедното производство.
С определение от 30.09.2021 г. съдът е прекратил производството по делото в
1
частта му, с която се претендира сумата 9303,17 лв., главница, ведно със законната
лихва от 16.10.2020 г. до окончателното плащане, като недопустимо, поради липса на
правен интерес, тъй като няма направено възражение от ответника срещу тази сума.
Ответника оспорва предявените искове. Посочва, че са направени от него още
плащания от 05.07.2021 г. в размер на 2000 лв. и от 10.08.2021 г. в размер на 1000 лв.
Оспорва начисления лихвен процент или възнаградителна лихва от 31,84 % като
противоречащ на добрите нрави. Счита, че е налице нищожност на договора и поради
противоречие с чл. 10, 11 и 12 ЗПК, тъй като липса разбивка на всяка погасителна
вноска и не е ясно какво включва, общите разходи надхвърлят пет пъти законната
лихва.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 06.02.2019 г.
страните по делото са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 10000 лв., която той се задължил
да погасява на месечни погасителни вноски. Уговорени са задължения по застраховки
„КОМБО/ЖИВОТ“ и „КОМБО/БЕЗРАБОТИЦА“ в размер от 1584 лв. и 1615,68 лв.,
еднократна такса за оценка на риска 1583,96 лв. и общ размер на кредита – 14783,63 лв.
(10000 лв. + 1584 лв. + 1615,68 лв. + 1583,96 лв.). В договора е посочено, че е сключен
при ОЛП 31,84% и ГПР 46,23 %., както и че общо дължимата сума от клиента е
26314,92 лв., платима на 48 месечни вноски.
Със заключението на приетата по делото икономическа експертиза и
уточнението на вещото лице в съдебно заседание се установява, че след приспадане на
постъпилите плащания от 05.07.2021 г. в размер на 2000 лв. и от 10.08.2021 г. в размер
на 1000 лв. неплатената главница остава в размер на 6303,17 лв. След депозиране на
експертизата е получено плащане на още 6000 лв. от 13.09.2021г., с които ответникът
погасява главницата, като остатъкът й е 303,17 лв. Поради неплащане на задължението
на три поредни погасителни вноски, на осн. чл. 16 ал. 2 от Договора, кредитът от
10.06.2020 г. е обявен за предсрочно изискуем, поради което дължимата договорна
лихва е начислена от 15.03.2019 г. до 10.06.2020 г. в размер на 5659,32 лв., от която е
погасена сумата 1165,30 лв., като за периода от 15.06.2019 г. до 10.06.2019 г.
дължимата договорна лихва е в размер на 4494,02 лв. Експертизата установява, че
лихвата за забава върху дължимата главница за периода от 15.06.2019 г. до 01.10.2020
г. е в размер на 910,54 лв.
При това положение съдът счита, че по делото се установи по категоричен
начин, че ответникът е преустановил плащанията по договора с ищеца и кредитът е
станал предсрочно изискуем. Това обаче се отнася за отпуснатия кредит, но не и за
уговореното възнаграждение/договорни лихви/ за кредита. Поради това на основание
чл.16, т.2 от Договора между страните ответника дължи неизплатения остатък от
предоставената в кредит сума, който е 303,17 лв. заедно със законната лихва за забава
по чл.9, т.4 от договора до окончателното погасяване на задължението. От друга страна
задължението за заплащане на договорената лихва по договора произтича от
ползването на сумата за уговорения срок на връщане (изплащане на вноски), т.е.
кредиторът има право на тази лихва, но само при изтичане на периода от време, за
който тя се дължи, т.е. предсрочната изискуемост на кредита има действие само по
отношение на предоставения кредит, но не и по отношение на договорните лихви, при
което положение задължението на кредитополучателя се ограничава до непогасената
главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху нея от
датата на предсрочната изискуемост. Дължимост на договорна лихва за периода след
2
автоматичното прекратяване на договора би противоречало не само на уговорките на
страните, но и на добрите нрави и всяка такава клауза или тълкуване на договора в
такъв смисъл следва да се счита за нишожна/нищожно. Тъй като с влязло в сила
определение от 30.09.2021 г. е прекратено производството по отношение на
главницата, то искът е основателен само до размера, в който се претендира сумата
902,17 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.06.2019 г. до 01.10.2020 г., а за
сумата в размер на в размер на 4494,02 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2019
г. до 10.06.2020 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид частичното уважаването на иска разноските по делото следва да се
разпределят между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част. С оглед на
което ответникът дължи на ищеца разноски по настоящото дело в размер на 51,47 лв. а
ищеца дължи на ответника разноски в размер на 1165,60 лв. и така по компенсация в
полза на ответника следва да се присъдят разноски само в размер на 1114,13 лв. по
настоящото производство.
По заповедното производство ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
32,64 лв.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД-София,
ЕИК ********* задължението на М. КР. Г., ЕГН: ********** по Договор за кредит от
06.02.2019 г. за сумата от за сумата от 902,17 лв. - обезщетение за забава за периода от
15.06.2019 г. до 01.10.2020 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимост на
4494,02 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2019 г. до 10.06.2020 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
ОСЪЖДА М. КР. Г., ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД-
София, ЕИК ********* сумата в размер на 32,64 лв. – разноски по заповедното
производство по ч.г.д. № 4762/20 г. на РРС.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД-София, ЕИК ********* да заплати на М. КР.
Г., ЕГН: ********** разноски в размер на 1114,13 лв.
по компенсация по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3