РЕШЕНИЕ
№ 18029
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110171293 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Т. М. Л. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 17596/2024 г.
по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Т. М. Л. за: сумата от 5580,56
лева (пет хиляди петстотин и осемдесет лева и 56 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 545,01 лева (петстотин четиридесет и пет лева и 01 стотинка),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.02.2024 г., сумата от
59,95 лева (петдесет и девет лева и 95 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 11,33 лева (единадесет лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 16.07.2021 г. до 05.02.2024 г., както и държавна такса в размер на 123,94 лева
(сто двадесет и три лева и 94 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
1
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к.. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва основателността на предявените искове поради факта, че процесните суми са
погасени поради изтекъл давностен срок. Отделно се сочи, че в договора, сключен с
третото лице – помагач, не е посочено лицето, което представлява ОС на ЕС, както и
че същият е бил сключен за срок от една година. Не било отразено и какви термостати
ще бъдат монтирани. Поради тези и останалите изложени съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по
основателността на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
2
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.07.2025 г. и
обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 25.09.2025 г., на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-
счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите
съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното
допускане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .
по описа на нотариус Иван Дахтеров с район на действие СРС, се установява, че на
09.04.2020 г. ответницата Т. М. Л. е придобила собствеността върху процесния
недвижим имот, а именно: апартамент №
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на
процесния имот в процесния период по силата на договор за покупко-продажба. Като
собственик на процесния имот, ответникът има и качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в
облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна
собственост.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на
въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на
ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният
от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е
доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в
производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.03.2024 г., от която дата установителният иск се
3
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 26.03.2021 г., са погасени по давност. В настоящия
случай началният момент на процесния период е от 01.05.2021 г., поради което не са
налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен
в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Това се установява и от приетите по делото фактури за процесния
период, видно от които таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява от
документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е
извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да
не е приета. Неоснователно е направеното от ответната страна възражение, че
сключеният договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ е с изтекъл
срок на изпълнение към процесния период. Действително съгласно чл. 24 от договора
същият е сключен за срок от една година. Съгласно чл. 24, изр. последно, обаче, ако
никоя от страните не предяви едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на
договора, то той се счита продължен. По делото няма данни за отправено писмено
предизвестие за прекратяване на договора от страните по него, поради което следва да
се приеме, че същият е продължен за неопределен срок, в това число и през процесния
период. Освен това се установи от приетите по делото писмени доказателства,
представени от третото лице – помагач /с ново наименование „Далсия“ ООД/, че
същото е извършвало отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в
процесната сграда през процесния период.
Цялата претендирана сума за ДР е с настъпила изискуемост след 26.03.2021 г.,
поради което вземането не е погасено по давност, тъй като най-старото е от м. 05.2021
г.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С Решение по Протокол 7/ 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с
Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150 ал. 1 ЗЕ, като същите са
публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. /с
изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150 ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
4
смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Следователно клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32 ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32,
ал. 3 от общите условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок
след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно, анализът
на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва се дължи след установяване
на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на
падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответникът е изпаднал в забава относно
задълженията си за цената на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след
издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2022 г., т. е. от
15.09.2022 г. и до посочената крайна дата той дължи обезщетение за забава върху
установения главен дълг.
Между страните е отделен като безспорен фактът на коректно изчисляване на
размера на лихвата за забава, поради което не е допуснато изготвянето на ССчЕ.
Сумата не е погасена поради изтекъл давонстен срок, тъй като касае период след
26.03.2021 г. Предявеният иск за лихва за забава върху цената на ТЕ следва да бъде
уважен в пълен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като ответникът не е представил доказателства за сторени такива.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 748,51 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 199,51 лева държавна такса, 99,82 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер, 449,18 лева
възнаграждение за особен представител.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
5
разноски спрямо ответника в размер на 123,94 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 173,62 лева, от
които: 123,71 лева държавна такса и 49,91 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Т. М. Л., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 5580,56 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с аб. № 238066 и
адрес: гр. София, ж.к. и сумата от 59,95 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.03.2024 г. до
погасяване на задълженията, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата
от 545,01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
05.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземане за сумата от 11,33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 05.02.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
05.04.2024 г. по ч. гр. дело № 17596/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л Т. М. Л., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 748,51 лева разноски в исковото производство и
сумата от 173,62 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Далсия“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6