ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
Смолян, 29.01.2024 г.
Административният съд - Смолян - II състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20237230700272 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по повод жалба от „Д.“ООД със седалище и адрес на управление [населено място] [улица]вх.* ет.* ап.*, представлявано от управител С. Д. Т., с която се иска от съда да отмени като незаконосъобразно мълчаливото потвърждаване от Директора на ТД на НАП- [област] на Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. №С230021-022-0061706 от 28.08.2023г. по изпълнително дело №20110000797/2011г. по описа на ТД на НАП-[област]. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Заедно с административна преписка от ответника е изпратено писмено становище на процесуален представител, в което същият излага доводи за недопустимост на искането за отмяна на мълчаливото потвърждаване на директора на ТД на НАП [област], поради просрочие на подадената пред съда жалба, като мотивира доводи в тази насока. Алтернативно моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Административен съд-[област], като взе предвид документите, приложени към административната преписка, намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу „Д.“ООД е било образувано изп. дело №20110000797/2011г. по описа на ТД на НАП-[област] за събиране на изискуемо публично задължение в размер на 71005,66лв. (вкл. главница и лихви). С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230021-022-0061706 от 28.08.2023г. по изпълнителното дело публичният изпълнител е наложил обезпечителна мярка „запор“ върху вземане в размер на 71005,66 лв. от „А. к.“ЕООД. В постановлението е указано, че същото подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му пред директора на ТД на НАП-[област]. Според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път, връчването е извършено на електронен адрес на 28.08.2023 г.
Дружеството е подало жалба до директора на ТД на НАП- [област] против ПНОМ на 30.08.2023 г.
На 19.10.2023г. чрез административния орган е подадена жалба от „Д.“ООД срещу мълчаливото потвърждаване от директора на ТД на НАП- [област] на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки изх. №С230021-022-0061706 от 28.08.2023г.
При така установеното, съдът намира, че искането на „Д.“ООД е недопустимо за разглеждане, предвид следните доводи :
Според разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК Постановлението за налагане на обезпечителна мярка подлежи на задължителен административен контрол пред съответния директор на ТД на НАП, в 7 дневен срок от съобщаване на акта. В конкретния случай този срок е бил спазен, като жалбата срещу ПНОМ е била подадена от дружеството на 30.08.2023 г. Според същия законов текст директорът се произнася с решение в 14 дневен срок от получаване на жалбата. Щом като жалбата е постъпила в компетентната ТД на НАП- [област] на 30.08.2023 г., оттогава започва да тече установеният 14- дневен срок за произнасяне на директора с мотивирано решение, съответно срокът изтича на 13.09.2023 г. /присъствен ден/.
Съгласно чл. 197, ал. 2, изр. второ от ДОПК, ако в този срок няма произнасяне на директора на съответната териториална дирекция, то законът презумира, че се формира мълчаливо потвърждаване на обжалвания акт, като това мълчаливо потвърждение на директора на съответната ТД на НАП вече подлежи на съдебно обжалване в 14- дневен срок от изтичане на срока по чл. 197, ал. 2, изр. второ от ДОПК. Съответно това правило изисква жалбата срещу мълчаливо потвърденото ПНОМ от директора на ТД на НАП-[област] да е подадена до съда до 27.09.2023 г., а не както в случая жалбата е входирана в ТД на НАП-[област] на 19.10.2023 г. Ето защо, жалбата срещу мълчаливото потвърждаване на акта като просрочена се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С разпореждане [номер] от 16.11.2023г. съдът е оставил без движение жалбата на „Д.“ООД за внасяне на дължимата ДТ, като заедно с това на основание чл.171 ал.5 от АПК съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за спазен срок за подаване на жалбата до съда чрез административния орган ТД на НАП-[област].
В отговор от „Д.“ООД е постъпила молба от 28.11.2023г.,с която се уточнява, че действително „Д.“ООД е подало жалба до съда на 19.10.2023г. срещу мълчаливото потвърждаване от директора на ТД на НАП на ПНОМ. На следващо място жалбоподателят посочва, че междувременно след подаване на жалбата, на 6.11.2023г. на дружеството е връчено Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-[област], с което изрично потвърждава Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С230021-022-0061706 от 28.08.2023г. В тази връзка жалбоподателят моли подадената жалба от „Д.“ООД да се счита като жалба срещу Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-[област]. Към молбата е приложено копие на жалба вх.№8849-1-Д/19.10.2023г. по описа на ТД на НАП-[област], офис [област].
Съдът намира в случая за неоснователно искането в молбата от „Д.“ООД да се счита подадената жалба от 19.10.2023г. срещу мълчаливото потвърждаване като жалба срещу Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-[област]. На първо място, жалбата от 19.10.2023г. срещу мълчаливото потвърждаване на ПНОМ от директора на ТД на НАП-[област], както се посочи по-горе е просрочена, съгласно чл.197 ал.2 изр.2 от ДОПК и следва да се остави без разглеждане.
Що се касае до Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-[област], същото след няколко опита за връчване е връчено надлежно на управителя С. Т. на 03.11.2023г., видно от известие за доставяне-обратна разписка, и както е посочено в самото решение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Административен съд-[област]. В този срок, обаче, жалба срещу решението на директора на ТД на НАП-[област] не се твърди и не се установява да е подадена. Подадената преди това жалба от 19.10.2023г. срещу мълчаливото потвърждаване на ПНОМ като просрочена е недопустима и не би могла да се счита за жалба срещу Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-[област].
При този изход на делото основателна е претенцията на ТД на НАП-[област], направена чрез процесуалния й представител в приложеното становище, за присъждане в нейна полза на възнаграждение за юрисконсулт. Съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на спора, и проявената процесуална активност от процесуалния представител на ответника по жалба, намира за справедливо възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 24 от НЗПП, вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП.
Така мотивиран, Административен съд-[област], втори състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №8849-1-Д/19.10.2023г. от „Д.“ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]вх.* ап.*, представлявано от управителя С. Д. Т., срещу мълчаливо потвърждаване от директора на ТД на НАП-[област] на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С230021-022-0061706 от 28.08.2023г. по изпълнително дело №20110000797/2011г. по описа на ТД на НАП-[област], както и срещу Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-[област].
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №272/2023г. по описа на Административен съд-[област].
ОСЪЖДА „Д.“ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]вх.* ап.*, представлявано от управителя С. Д. Т. да заплати на ТД на НАП- [област] възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |