№ 27
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232000500011 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца по предявен иск И. И. М., от гр.
****, чрез процесуален представител адв. Т.И., срещу решение №
1086/10.11.2022 год. по гр.д.№ 353/2022 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД,
предявен от И. И. М., ЕГН **********, с адрес ****, за обявяване за
относително недействителен спрямо нея на увреждащия интересите й на
кредитор договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с
нотариален акт № 47/03.09.2019 год., т. ІV, н.д. № 553/2019 год. на нотариус
рег. № 248, по силата на който продавачът-ответник И. Д. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, се е разпоредил в полза на дъщеря
си-ответника Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез майката-
законен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, с правото на
собственост върху следните два недвижими имота: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****; адрес – гр. ****; площ – 184,14 кв.
м., който обект се намира на ет. 2 в сграда с идентификатор ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.263;
предназначение – жилище апартамент; брой нива на обекта – 2; съседи на
ниво 1: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта – ****.1; съседи на
ниво 2: на същия етаж, под и над обекта – няма, и 1/4 ИД. Ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 07079.610.263; адрес – гр. ****“ № 23; площ – 208
кв. м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; съседи:
07079.610.339, 07079.610.262, 07079.610.264 и 07079.610.272. Осъдена е И.
И. М., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
1
заплати на Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез майката-
законен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, деловодни
разноски в размер от 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева, като е указано
задължението на страните за отбелязване на съдебното решение в Службата
по вписванията при БРС, след влизането му в законна сила.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като необосновано, тъй като изводите на окръжния съд са направени в
противоречие със събраните по делото доказателства и при превратното им
тълкуване. Твърди се, че решението е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като по направеното възражение от
ответницата Л. за недостоверна дата на договора за заем, от който ищцата
черпи качеството си на кредитор, на ищцата не са били дадени надлежни
указания за тежестта й за доказване на достоверността на датата на договора,
като не е била указана и доказателствената тежест за установяване на
намерението за увреждане на интереса на кредитора при сключване на
сделката за покупко-продажба на недвижимия имот. Според въззивницата
събраните по делото доказателства установяват твърдението, че заемната
сума е реално получена от първия ответник, като за установяване на
основанието за получаване на сумата е поискан разпит на свидетел, но в
нарушение на чл.164, ал.1 т.3, пр.2 от ГПК съдът е отказал да го допусне.
Твърди се също, че като е отхвърлил иска, окръжният съд е допуснал
нарушение на материалния закон- чл.135 от ЗЗД, тъй като са доказани
предпоставките за неговото уважаване. Изложени са съображения, че по
делото не е бил предявен иск по чл.135, ал.3 от ЗЗД, а като се е произнесъл по
такъв иск без да укаже това на страните, съдът е постановил недопустимо
съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. Евентуално, в случай че
се счете, че произнасянето на съда по предявения иск не е недопустимо, са
изложени съображения, че събраните по делото доказателства сочат, че
сделката, с която първият ответник е прехвърлил на малолетната си дъщеря
процесния недвижим имот е оформена като покупко-продажба, само за да се
избегне оспоримостта на безвъзмездната сделка “дарение“, каквато
ответниците първоначално са имали намерение да сключат, и то - именно с
цел да се увредят интересите на кредиторите на първия ответник. Твърди се
също, че липсват данни договорената продажна цена от 50 000 лв. да е била
реално заплатена, като се сочи, че тази цена е многократно по-ниска от
данъчната оценка на имота и от неговата пазарна цена. Изтъкнато е, че
индиция за желанието на страните за увреждане на кредитора е и
обстоятелството, че за прехвърлителя е запазено правото на ползване на
недвижимия имот. Твърди се, че косвените доказателства преценени в
тяхната съвкупност доказват намерението за увреждане в хипотезата на
чл.135, ал.3 от ЗЗД.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване
на предявения иск по чл.153, ал.1 от ЗЗД, евентуално за уважаване на иска по
чл.153, ал.3 от ЗЗД. Предвид твърдението за допуснати съществени
процесуални нарушения в процеса по събиране на доказателства е направено
искане въззивният съд да допусне събиране на доказателства, а именно:-
да се издаде съдебно удостоверение за снабдяване от ЦКБ АД с друго, от
което да е видно изплатената сума по гарантирания влог на И. И. М. с
2
нареждане - разписка от 04.12.2014 год., явява ли се равностойността на
100 000 евро по курса на банката към деня на изплащане на влога на вложител
на КТБ АД,- да се допуснат до разпит двама свидетели, за което се сочи, че са
присъствали на изплащането на сумата от банката на ответника И. Л. и, че
имат преки впечатления за основанието, на което И. Л. е получил сумата,
дължима по гарантирания влог на И. М.. Поискано е изготвяне на нов доклад
по делото от въззивния съд при правилно разпределяне на доказателствената
тежест, допускане на доказателствата и уважаване на предявените искови
претенции с присъждане в полза на ищцата на съдебно-деловодните разноски
за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
по иска И. Д. Л., чрез процесуален представител адв.П. К.. В отговора са
изложени съображения за основателност на жалбата. Твърди се, че окръжният
съд действително е допуснал нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, тъй като не е съобщил своевременно на страните, че
приема за правно основание на иска чл.135, ал.3 от ЗЗД, и не е разпределил
доказателствената тежест между страните за релевантните по тази разпоредба
факти и обстоятелства. Изложени са съображения относно доказаност на
реалното сключване на договора за заем между ищцата и първия ответник и
получаването на сумата от 100 000 евро от него, поради което се твърди, че
изводите на съда за противното са в противоречие с доказателствата по
делото и са необосновани. Сочи се, че договорът за заем е действителен и
качеството на кредитор на ищцата действително е налице. По искането на
въззивницата за събиране на доказателства, преценката е предоставена на
въззивния съд. Твърди се, че са налице предпоставките за уважаване на
предявения Павлов иск, поради което обжалваното решение като неправилно
и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а въззивната жалба-уважена.
Направено е искане за присъждане на съдебните разноски.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата по иска Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез
майката-законен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****.
Съгласно чл.39, ал.1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището
на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има
пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на
пълномощника. Като се остави на страна обстоятелството, че Л. не е
посочила адрес в седалището на настоящия съд, от приложеното по делото
съобщение се установява, че препис от въззивната жалба подадена от И. М. е
връчен на пълномощника на Д. Л. – адв.К., с приложено пълномощно на л.240
от делото, поради което съдът намира за неоснователно наведеното в открито
съдебно заседание на въззивния съд възражение във връзка с нередовност на
връчването на въззивната жалба.
Д“СП“-Бургас не е взела становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
искова претенция с правно основание чл.135 от ЗЗД.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е допуснал
3
събиране на поисканите с въззивната жалба доказателства. В открито съдебно
заседание на въззивния съд е извършен разпит на двама свидетели, доведени
от въззивната страна.
Въззивницата чрез процесуалния си представител поддържа въззивната
жалба и моли за уважаването й, както и за присъждане на съдебните
разноски. Въззиваемият И. Л. чрез процесуалния си представител изразява
становище за основателност на въззивната жалба и неправилност на
обжалваното решение, счита, че поради извършеното от него признание на
факти има право на съдебни разноски, които моли да му бъдат присъдени.
Въззиваемата Д. Л. представлявана от нейната майка А. А., чрез
процесуалния си представител прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустима
искова претенция.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявената пред
Бургаския окръжен съд исковата претенция от ищцата И. И. М., ЕГН
**********, с адрес ****, за обявяване на относително недействителен
спрямо нея на увреждащия интересите й на кредитор договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт №
47/03.09.2019 год., т. ІV, д. № 553/2019 год. на нотариус рег. № 248, по силата
на който продавачът-ответник И. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ****,
се е разпоредил в полза на дъщеря си-ответника Д. И. Л., ЕГН ********** -
малолетна, действаща чрез майката-законен представител А. К. А., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, с правото на собственост върху
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **** ; адрес –
гр. ****; площ – 184,14 кв. м., който обект се намира на ет. 2 в сграда с
идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.610.263; предназначение – жилище апартамент; брой нива на обекта –
2, ведно с 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
07079.610.263; адрес – гр. ****“ № 23; площ – 208 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е кредитор на ответника И. Л.
при условията на договор за заем от 01.12.2014 год. и последващ анекс от
14.08.2019 год., като на 04.12.2014 год. му е предала сумата от 100 000 евро,
която първият ответник е изтеглил от банкова сметка на ищцата, за което е
бил снабден с пълномощно от нея. По договора първоначално страните са
договорили падеж на задължението за връщане на заемната сума на
01.12.2019 год., като с анекса падежът е променен и задължението за връщане
на сумата е договорено с падеж 31.12.2021 год. С получена от Л. на 12.01.2022
год. нотариална покана, след настъпване на падежа, ищцата поканила първия
4
ответник да й върне сумата в 7–дневен срок, което не било направено. За
частичното си вземане по договора в размер на 100 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 24.01.2022 год. до окончателното
плащане на сумата и направени разноски в размер на 700 лв. ищцата се
снабдила със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ищцата твърди, че
след извършена справка в СП констатирала, че към момента първият
ответник не разполага с недвижимо имущество към което да насочи
изпълнение, но установила, че с процесната сделка първият ответник се е
разпоредил със свое недвижимо имущество в полза на малолетната си дъщеря
- ответницата по делото Д. Л., като по този начин намалил значително
имуществото си с цел да възпрепятства възможността й за удовлетворяване
като кредитор чрез принудително изпълнение. В исковата молба е цитиран
текста на чл.135, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД, като се сочи, че в периода на
извършване на разпоредителната сделка първият ответник и дъщеря му –
втората ответница, както и нейната майка, са живели в едно домакинство,
поради което на ответниците е било известно наличието на дълга на И. Л. към
ищцата. Като аргумент в подкрепа на това твърдение се сочи, че продажната
цена по нотариалния акт е значително под пазарната цена на недвижимия
имот, а купувачът – втората малолетна ответница, действащата чрез своята
майка, не е разполагала със сумата и такава никога не е предавана на
купувача. Твърди се, че са налице и предпоставките по чл.135, ал.3 от ЗЗД,
тъй като процесната сделка е била сключена от длъжника на ищцата и лицето,
с което той е договарял с цел увреждане на интересите на ищцата. В петитума
на исковата молба е направено искане, на осн. чл.135 от ЗЗД процесната
сделка да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищцата, като
сключена в нейна вреда по чл.135, ал.3 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът И. Л. признава твърденията на
ищцата, че между него и нея е бил подписан договор за заем на 01.12.2014
год., по силата на който М. му е предоставила сумата от 100 000 евро, а
съгласно анекс от 14.08.2019 год., връщането е следвало да стане до
31.12.2021 год. Сочи, че към момента са настъпили промени във финансовото
му състояние, включително – забрана за напускане на РБ и раждане на друго
дете, които не му позволяват да работи извън страната и да върне заемната
сума на ищцата. Сочи, че я е информирал за своите затруднения, но тя
заявила, че също изпитва финансови затруднения, че се нуждае от парите и не
може да го чака повече за връщането на сумата. Сочи, че на 29.01.2022 год. е
получил издадената срещу него заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№399/2022 год. на БРС, за част от заемната сума от 100 000 лв., ведно
със законната лихва върху нея от 24.01.2022 год. до окончателното изплащане
на вземането, както и за сумата от 700 лв. – разноски, срещу която не
възразил, тъй като действително дължи сумата на ищцата. Твърди, че
противно на отразеното в нотариалния акт за прехвърляне на процесния имот
в полза на ответницата, той не е получил посочената цена от 50 000 лв.
Твърди, че причината да прехвърли имота на своята дъщеря е непрекъснат
тормоз и изнудване от страна на нейната майка А. А., с която са живели
заедно, но към момента са разделени и във влошени отношения. Отрича да е
имал умисъл за увреждането на ищцата, а причината да не й върне парите са
възникналите междувременно финансови затруднения след прибирането му в
5
Б., поради невъзможността му да се върне на работа в Г.. Прави искане за
присъждане на съдебните разноски.
С отговора на исковата молба Д. И. Л., чрез своята майка и законен
представител А. К. А. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на
действителността. Сочи, че ищцата И. М. и първият ответник И. Л. от 1996
год. са живели заедно, като имали сключен брак в Б.-Г. и двамата имат син-И.
И. Л. ****. Твърди се също, че двамата са имали общ бизнес и заедно са
развивали икономическа дейност чрез регистрирани фирми. Твърди се, че към
2014 год. до 2019-2020 год. ищцата не работела, като първият ответник и
изпращал пари, които тя внасяла на свое име в банки. Твърди се, че
получените с пълномощно от първия ответник от името и за сметка на
ищцата на 04.12.2014 год. 195 189,15 лева от „ЦКБ“АД, всъщност са негови
парични средства, а не са му предоставени в заем от ищцата, поради което тя
не се явява кредитор на първия ответник. Твърди се, че представените от
ищцата договор за заем от 01.12.2014 год. и анексът към него от 14.08.2019
год. са антидатирани и са съставени много след отразените в тях дати, с цел
създаване на на ищцата на фалшива легитимация на кредитор на първия
ответник, за целите на производството по чл.410 от ГПК и по настоящото
дело. Твърди се, че настоящият процес е симулативен и подготвен от първия
ответник, а не от сочената ищца с цел да се поддържа психически тормоз
върху ответницата и нейната майка, какъвто е установено, че първият
ответник е упражнил върху тях съгласно влезли в сила заповеди по ЗЗДН -
представени по делото. Твърди се, че при тези отношения между ответниците,
няма как ответницата Д., действаща чрез своята майка А. да са знаели и
целели увреждане на ищцата И.. Ответницата се позовава изрично на липсата
на достоверна дата на договора за заем и анекса към него, като е оспорила и
тяхната автентичност. Оспорено е получаването на сумата от 195 189,15 лева
от „ЦКБ“АД от ответника И. Л. да е станало на основание договор за заем.
Сочи се, че тази сума се различава от посочената в договора за заем.
Евентуално се твърди, че към момента на сключване на процесната сделка за
прехвърляне на недвижими имот, вземането на ищцата не е било изискуемо
и тя към момента на сключването на сделката не е била кредитор на
първия ответник. Твърди се, че процесната сделка не уврежда ищцата, тъй
като е възмездна, като е платена продажна цена от 50 000 лв., която е
съответстваща на вида на имота към момента на сключване на сделката и
отчита обстоятелството, че първият ответник е със запазено вещно право на
ползване. Твърди се, че продажната цена от 50 000 лв. са собствени средства
на майката на ответницата - А. и на нейната баба по майчина линия. Твърди
се също, че ищцата има възможност да се удовлетвори от други имоти на
първия ответник. Отречено е, че към момента на сключване на сделката
малолетното дете действащо чрез своята майка са знаели, че увреждат
интерес на кредитор на първия ответник. Направено е искане за отхвърляне
на иска и за присъждане на съдебните разноски.
По повод на възраженията на ответницата, ищцата е заявила, че
направените оспорвания са неоснователни, а и неотносими към предмета на
спора, тъй като в производството по чл.135 от ЗЗД ищецът не провежда пълно
и главно доказване на качеството си на кредитор, като в случая качеството на
6
ищцата на кредитор на ответника не е отречено със СПН. Възразено е, че не е
налице твърдяната симулация. Сочи и представя доказателства, че въз основа
на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по нейна молба е
образувано изпълнително производство срещу ответника, а към момента на
сключване на процесната сделка майката на ответницата е живяла на
съпружески начала с ответника, поради което е имала знанието относно това,
че ищцата е негов кредитор.
Съгласно чл.135, ал.1 и 2 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял,
трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга
правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди
вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съгласно чл.135, ал.3 от ЗЗД, когато действието е извършено преди
възникване на вземането, то е недействително само ако е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора.
Горното очертава два различни фактически състава на възможната
кредиторова защита по чл.135 от ЗЗД – по ал.1 и по ал.3, които са различни
правни основания, при които се провежда защитата. Защита не би могла да се
търси едновременно по двата фактически състава, а по кой точно от тях ще се
проведе, се определя от това кога се твърди, че е възникнало вземането на
кредитора. Ищцата с исковата си молба е посочила едновременно и двете
правни основания на предявения иск, като такъв по чл.135, ал.1, вр. ал.2 от
ЗЗД от една страна и като такъв по чл.135, ал.3 от ЗЗД – от друга страна.
Съдът не е обвързан от правните основания сочени от страните, като сам
определя правното основание на предявения иск на базата на фактите и
обстоятелствата сочени от ищеца в исковата молба. В случая ищцата
твърди и представя редовни от външна страна писмени доказателства, за
вземането си от 100 000 евро спрямо ответника, произтичащо от сключен
договор за заем през м.12.2014 год., с първоначален падеж за връщане на
сумата на 01.12.2019 год., предоговорен с анекс от 14.08.2019 год. на
31.12.2021 год. Съгласно тези твърдения на ищцата, тъй като заемът за
потребление /чл.240 и сл. от ЗЗД/ е реален договор, вземането й спрямо
ответника е възникнало с предаването на сумата от 100 000 евро на
04.12.2014 год. – т.е. преди сключването на сделката за покупко-продажба на
процесния имот, което е станало на 03.09.2019 год. Вземането възниква със
сключване на договора от който произтича, а не от момента на неговата
изискуемост. Изискуемостта определя правните последици във връзка с
изпълнението на вече съществуващо вземане. С настъпване на изискуемостта
кредиторът може да търси изпълнение на вече възникналото задължение. /В
този смисъл е Решение № 10 от 9.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 481/2017 г., I т.
о., ТК и др./ Ето защо правното основание на исковата претенция в
случая е чл.135, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД, а не чл.135, ал.3 от ЗЗД, независимо от
това, че ищецът твърди, че изискуемостта на вземането е настъпила на
7
31.12.2021 год. – т.е. след сключване на сделката за покупко-продажба на
03.09.2019 год.
Предвид горното окръжният съд с доклада си и с решението по спора е
дал правилна правна квалификация на исковата претенция като такава по
чл.135, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД.
По делото е представен редовен от външна страна частен документ
озаглавен договор за заем, с дата 01.12.2014 год., в който е отразено, че е
сключен между ищцата и първия ответник за предоставяне в заем от ищцата
на ответника на заемна сума от 100 000 евро или тяхната парична
равностойност по фиксинга на БНБ. Относно задължението за предаване на
сумата, заемодателката се е задължила да предостави в деня на подписване на
договора изрично нотариално заверено пълномощно, с което заемателят да
изтегли сумата от обслужващата банка определена от УС на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките. Договорено е да не се дължи лихва по
заема, както и това, че разходите по изтегляне на сумата от банковата сметка
на заемодателя са за сметка на заемателя. В договора е посочен падеж за
връщане на сумата – 31.12.2019 год.
Представено е нареждане-разписка за получаване на сума по гарантиран
влог на вложител на КТБ АД, от което се установява, че въз основа на
нотариално заверено пълномощно /обхватът на представителната власт се
установява от представеното извлечение от вписване в общия регистър/,
ответникът по делото И. Л. в качеството му на оправомощено лице, е получил
от ЦКБ АД сума от гарантиран влог на И. И. М., в размер на 195 189,13 лв.
Получената сума е идентична по размер в левова равностойност с
договорената по договора за заем, като съдът възприема твърдението на
ищцовата страна, че минималната разлика в левовата равностойност на
сумата е възможно да се дължи на удържани към момента на тегленето
банкови такси /документ в този смисъл е представен след приключване на
събиране на доказателствата, поради което съдът не би могъл да се позове на
него/.
Представен е частен документ - анекс към договора за заем, с който
страните са се споразумели да бъде променен падежа за връщане на сумата,
който да се счита 31.12.2021 год.
С нотариална покана връчена на първия ответник на 12.01.2022 год.,
той е поканен да заплати заемната сума в 7-дневен срок от връчването й на
заемодателя И. М., но връщане на сумата не е последвало. Липсата на
връщане на сумата не се оспорва и се признава от първия ответник по делото.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №47/03.09.2019 год. дело № 553/2019 год. на нотариус №248,
ответникът по делото И. Д. Л. е продал на малолетната си дъщеря Д. И. Л.
представлявана от нейната майка и представител по закон А. К. А.
процесните недвижими имоти – жилище, СОС с идентификатор ****, ведно с
¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.610.263, за сумата от 50 000 лв., за
която е отразено, че продавачът е получил от майката на купувачката преди
подписване на нотариалния акт.
От представени с отговора на И. Л. писмени доказателства се
установява, че в периода след 2014 год. той е живял на съпружески начала с
8
А. К. А., като от връзката им на 14.06.2015 год. е родена ответницата Д. И. Л..
След прехвърляне на процесния имот от И. Л. на Д. Л., отношенията между
ответника и бившата му фактическа съжителка са се влошили. По делото са
представени доказателства за водени между тях съдебни производства. От
представените с отговора на ответницата писмени доказателства се
установява, че по отношение на А. Л. и Д. Л., спрямо ответника са наложени
мерки за защита по ЗЗДН по гр.д.№587/2021 год. на БРС.
Не се спори по делото, че преди съвместното живее на И. Л. с А. А., той
е живял при условията на фактическо семейно съжителство с ищцата по
делото – И. М., като от връзката им е родено дете – И. Д. Л. ****. Противно
на твърденията на ответницата, доказателства за сключен между брак между
И. М. и И. Л. не са представени. Ищцата не оспорва твърденията на
ответницата за развИ.а в периода на фактическото й съжителство с ответника
в Г. обща икономическа дейност, като твърди, че е имала и собствени
източници на приходи.
Свидетелят К.Д. е разпитан от окръжния съд, като е доведен за разпит
от въззивницата и пред въззивния съд. Сочи, че познава И. и И. още от
ученическите им години, тъй като е съсед на жилището, в което И. е живял
тогава в гр.Бургас. В жилището сега живее братът на ответника - С.. И. и И.
при идването си в Б. посещавали жилището в гр.Бургас. С. споделял с Д.
обстоятелства около живота на брат си И., но свидетелят има и лични
впечатления. Свидетелят знае, че през 2014 год. И. е дала заем на И., който
той не й е върнал. И. се обаждала на С. за да и съдейства да си получи парите
от И.. Свидетелят знае, че И. е живял във фактическо съжителство с три жени
– с И., с А. и с тази, с която живее в момента, като и от трите има по едно
дете. За И. свидетелят казва, че е грижовен баща и се грижи за децата си.
Свидетелят сочи, че И. и И. са имали общи пари в КТБ, но през 2014 год.
банката фалирала и връщали парите чрез други банки. Свидетелят сочи, че
през 2014 год. около Никулден е придружил И. при теглене на сума от
100 000 евро, като с тях бил и брата на И.-С.. В банката влезли свидетелят и
И.. Имало много хора, което наложило С. да ги чакал отвън. В ръцете си И.
държал два документа – пълномощно за теглене на парите и договор за заем
между него и И.. Подал и двата на гишето, но хората му казали, че им трябва
само пълномощното и взели само този документ. Тогава И. подал на
свидетеля другия документ за да го държи и той видял, че на него пише
„договор за заем“ сключен между И. и И.. Свидетелят е чувал, че И. и И.
имали общи пари, но не знае откъде идват парите, които е изтеглил И..
Свидетелят С. Б. – брат на ответника И. и чичо на ответницата Д. е
разпитан от окръжния съд, като е доведен за разпит от въззивницата и пред
въззивния съд. Свидетелят сочи, че ищцата е бивша фактическа съжителка на
брат му, познава я от брат си и към момента е в добри отношения с нея.
Свидетелят знае, че И. е дала на брат му паричен заем, като при тегленето на
сумата от И. от банката през 2014 год. свидетелят чакал отвън. И. имал
пълномощно дадено от И.. В банката влезли И. и свидетелят Д.. Брат му
излязъл от банката с торба пълна с пари. След това заедно отишли да обменят
парите в евро до бюро, в което влязъл само И.. До 2019 год. брат му живеел и
в Г. и в Б.. Сочи, че през 2019 год. И. се обадила и изразила опасенията си, че
И. няма да й върне парите, като помолила свидетеля да й съдейства за да си ги
9
получи. Тогава тя и ответникът се разбрали да се удължи срока за връщане на
парите, тъй като И. направил голям ремонт /втори по ред/ на апартамента, в
който живеел с А. /процесния/ и нямал възможност да ги върне. Свидетелят
сочи, че А., с която И. е заживял след като се разделил с И., знаела за заема,
който И. е дала на брат му и затова принудила И. да прехвърли имота на
детето чрез покупко-продажба. А. поставила на И. условие, че ще се върне
при него ако прехвърли имота на детето, но не изпълнила обещанието си.
След прехвърлянето на имота отношенията между И. и А. още повече се
влошили. Свидетелят твърди, че е присъствал на много „разправии“ между И.
и А. и е чувал от нея да споменава за заема от И., но в периода 2014-2019 год.
отношенията между И. и А. все още били добри. Преди да прехвърли имота
на дъщеря си И. казал на брат си, че А. иска да е чрез покупко-продажба.
Свидетелят посъветвал брат си да е чрез дарение и дори влезли в конфликт по
въпроса. Не знае А. да е плащала пари на И. за сделката.
Свидетелката Д.К. – баба на ответницата Д. и майката на нейната
майка А., сочи, че познава И. от девет години. Знае, че дъщеря й А. е живяла
заедно с И. и дъщеря им Д. в процесния имот. Още през 2017 год. И. казвал
пред свидетелката, че иска да завещае апартамента си на ул.Ст.К. /различен
от процесния/ на Д. и А.. Докато живеели заедно, дъщеря й и ответникът И.
били ту в добри, ту в лоши отношения. И. искал да осигури дъщеря си, тъй
като синът му бил вече осигурен и решил да прехвърли имота на Д. чрез
покупко-продажба. Свидетелката твърди, че тя е дала на А. една част парите
за продажбата на имота. Една част от парите свидетелката държала вкъщи, а
другата част до 50 000 лв. А. изтеглила от сметките й с пълномощно. Според
свидетелката И. бил добре финансово, разполагал с имоти, като още през 2017
год. искал да завещае имота на А. и Д.. Свидетелката не познава ищцата и
пред нея не е ставало на въпрос за заем от И. М..
Свидетелят Б.А. е брат на майката на ответницата Д. и вуйчо на
последната. Свидетелят се запознал с ответника И. преди около 9 години
покрай сестра си, като тогава имали чести срещи. Според свидетеля се
виждало, че И. има добро финансово положение – имал скъпа кола, бил добре
облечен, като много добре се грижел да сестра му и за детето, искал да не
бъдат лишени от нищо. Свидетелят знае, че И. е имал бизнес в Г., а в Б. няма
такъв. За И. свидетелят знае само, че е бившата жена на И.. Отношенията
между И. и А. били ту добри, ту лоши, но като баща И. бил добър. Винаги се
отнасял с Д. с голяма любов, грижел се за децата си и искал да ги осигури.
Свидетелят не знаел за процесната покупко-продажба, даже се учудил като
разбрал. Не му е известно дали е платено и как е платено по сделката.
Представени са доказателства, че преди предявяване на иска ищцата се
е снабдила със заповед за изпълнение срещу ответника, по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№399/2022 год. на БРС, за част от заемната сума от 100 000 лв., ведно
със законната лихва върху нея от 24.01.2022 год. до окончателното изплащане
на вземането, както и за сумата от 700 лв. – разноски. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист, като по искане на ищцата, срещу ответника е образувано
изпълнително дело № 20228050400327 /л.160-165/ за събиране на дължимите
суми.
За разрешаване на спора от съществено значение се явяват
10
разясненията дадени в мотивите по т.2 от ТР №2/09.07.2019 год. по ТД
№2/2017 год. на ОСГТК на ВКС. Там е посочено, че по принцип правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите
го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на
действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно,
не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила
решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.
135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да
обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие,
с които длъжникът го уврежда /правоотношението, легитимиращо ищеца
като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият
иск е обективно съединен с иск за вземането/. Той може да приеме
обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В конкретния случай ищцата твърди, че е кредитор на първия ответник
по сключен договор за заем през м.12.2014 год. за сумата от 100 000 евро, с
първоначален падеж да връщане на сумата на 01.12.2019 год., предоговорен с
анекс от 14.08.2019 год. на 31.12.2021 год., като и , че ответникът реално е
получил сумата на 04.12.2014 год., на която дата я е изтеглил в левова
равностойност от банкова сметка на ищцата съгласно дадено му пълномощно,
като представя частни писмени доказателства – сключен в писмена форма
договор за заем и анекс към него, както и извлечение от вписване от
01.12.2014 год. от официален регистър относно съдържанието на
пълномощното, банков документ за изтегляне и получаване на сумата от
195 189,13 лв. на 04.12.2014 год.
За целите на настоящия процес и в съответствие с горепосочените
разяснения по цитираното тълкувателно решение, следва да се приеме, че
представените от ищцата документи установяват качеството й на кредитор на
първия ответник, като по настоящото дело следва да се приеме, че
вземането на ищцата съществува такова, каквото тя твърди. Ответникът
И. Л. признава възникването и съществуването на вземането, така както го
твърди ищцата, а вторият ответник-приобретател по сделката, чиято
относителна недействителност се иска да бъде прогласена спрямо ищцата, го
оспорва-оспорва се съществуването, основанието и момента на възникване на
вземането. В настоящото производство, установяването на вземането на
ищцата не е предмет на спора – такъв иск не е предявен нито от ищцата,
нито от ответниците. Страните не твърдят и не представят доказателства,
такъв иск да е бил предявен и в друго производство. Оспорващата ответница
не представя доказателства, че твърдяното вземане на ищцата от първия
ответник е отречено със сила на пресъдено нещо. Ето защо, оспорванията
направени от втората ответница чрез възраженията за липсата на реално
вземане, евентуално – относно недостоверност на датата на договора за
заем, с твърдение за евентуалното възникване на вземането по него след
разпоредителната сделка, са неотносими към предмета на спора, като
съдът не следва да ги разглежда и да се произнася по тях.
В заключение, на базата на твърденията на ищцата за наличие на
непогасено вземане от ответника и представените от нея кореспондиращи
документи – договор за заем, анекс към него и банков документ за получена
11
сума, съдът приема, че ищцата валидно се легитимира в настоящия
процес като кредитор на първия ответник за сумата от 100 000 евро, със
съществуващо вземане от него, възникнало през м.12.2014 год.- т.е. преди
процесната разпоредителна сделка.
Недоказани са наведените възражения, които по съществото си са за
симулативност на настоящия процес, с твърдение, че първият ответник е
фактическия ищец по делото, а целта на процеса е да бъде тормозена майката
на ответницата. Както е посочено в Решение № 50239 от 18.01.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 4528/2021 г., IV г. о., ГК, при организиран симулативен процес
целта на насрещните страни е създаване на привидни правни последици,
настъпването на които в действителност не желаят и именно това е, което
третото лице - в случая ответницата, трябва да докаже по възражението си за
симулативност. В същото решение е посочено, че мотивите за водене на
симулативен процес е възможно да са най-разнообразни, а установяването им
е без значение за крайния резултат, щом несъмнено се установи, че
насрещните страни съзнават и пряко целят постигане на съдебно решение,
което не съответства на действителното правно положение.
В контекста на гореизложеното, сочените от ответницата обстоятелства,
че ищцата е бивша фактическа съжителка на първия ответник, с когото имат
дете – И. ****., както и, че за определен минал период ищцата и ответника са
поддържали общо домакинство и са имали обща икономическа дейност Г., не
обосновават симулативност на процеса, тъй като нито правно, нито житейски
изключват възможността първата фактическа съжителка на ответника реално
да му е предоставила паричен заем. По делото не са ангажирани достоверни и
категорични доказателства относно твърдението на ответницата, че
паричните средства изтеглени от гарантирания банков влог на ищцата до
100 000 евро, открит от нея преди м.12.2014 год., са с произход – средства на
ответника. Свидетелят Д. твърди, че знае за обща сметка в КТБ на ищцата и
първия ответник, но не може да се счете, че това е сметката, от която
ответникът И. Л. е изтеглил сумата от 100 000 евро в левова равностойност,
тъй като тя е само на името на ищцата. Свидетелите Д. и Б. – присъствали при
тегленето на парите от И. с пълномощно дадено от И. сочат, че даденият от
ищцата на ответника заем е бил обсъждан много преди сключване на
процесната сделка. Свидетелят Д. дори сочи, че при тегленето на парите през
2014 год. е държал в ръцете си договор за заем сключен между И. и И..
Обстоятелството, че такъв заем не е бил коментиран пред свидетелите К. и А.,
по никакъв начин не изключва неговото съществуване. От друга страна въз
основа на издадената в полза на ищцата срещу ответника заповед за
изпълнение, е започнало и към момента е висящо изпълнително
производство. Изложеното по-горе дава основание съдът да приеме, че с
настоящия процес ищцата действително цели да обезпечи възможността за
удовлетворяването си в качеството й на кредитор на ответника, и че е реална,
а не привидна страна в процеса.
За яснота следва да се посочи, че част от поставените от страните
спорни въпроси - относно действителността на сключената сделка за покупко-
продажба, за плащането или не на договорената продажна цена по сделката и
за възможността на майката на ответницата да я плати, както и относно
възможността или не на ищцата да осигури заемната сума, са
12
правноирелевантни за делото и не следва да бъдат обсъждани. Предмет на
иска по чл.135 от ЗЗД за относителна недействителност може да бъде само
действителна сделка, тъй като при недействителност на сделката, за
кредитора липсва правен интерес да води иска по чл.135 от ЗЗД. Съгласно
приетото с ТР №1/27.04.2022 год. по ТД 1/2020 год. на ОСГТК на ВКС, в
случая не се разкрива произтичаща пряко или от събраните доказателства
нищожност на процесната прехвърлителна сделка, поради което за ищцата в
качеството и на кредитор на ответника, съществува правен интерес тя да бъде
обявена за относително недействителна спрямо нея.
Когато длъжникът е извършил разпореждане в полза на трето лице, с
което е намалил имуществото си по чл.133 от ЗЗД и не е представено
надлежно обезпечение на кредитора, е налице увреждане на кредитора от
страна на длъжника. Когато към момента на извършване на разпореждането
длъжникът е имал ненадлежно обезпечено, неизпълнено договорно
задължение, независимо от това дали е настъпил или не е настъпил падежа на
задължението, следва да се приеме, че той знае за увреждането на кредитора
си. Ето защо в случая знанието за увреждане от страна на ответника е
установено, предвид извършеното след възникване на вземането на
ищцата разпореждане с недвижимо имущество, намаляващо
имуществото му по чл.133 от ЗЗД. Знанието на ответника за увреждане на
ищцата като негов кредитор се извежда и от това, че при заявено от него пред
нотариуса предварително получаване на договорената по процесната
разпоредителна сделка продажна цена от 50 000 лв., към момента на
сключване на сделката, той не е използвал сумата за частично погасяване на
дълга си към ищцата. Предвид реалния ефект на намаляване на длъжниковото
имущество постигнат с процесната сделка, без значение се явява твърдяното
от ответника обстоятелство, че с прехвърлянето на имота е нямал за цел да
увреди ищцата като негов кредитор, тъй като се е надявал към момента на
посочения в анекса падеж да разполага с финансова възможност за връщане
на заемната сума.
В хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, при възмездна сделка се изисква
лицето, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането,
а с ал.2 е въведена презумпцията, че знанието се предполага до доказване
на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника. В случая третото лице, с което длъжникът е договарял е
негова малолетна дъщеря, действаща чрез своята майка и представител по
закон, поради което знанието за увреждане се предполага за законния
представител. Ответницата, изразила волята си в процесната сделка чрез
своята майка, отрича знанието на законния си представител за увреждането,
като носи тежестта за оборване на презумцията за знание. При анализ на
обстоятелствата по делото и най-вече на свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели, които съдът няма основание да не
кредитира, не може да се приеме, че ответницата е оборила презупцията за
знанието си за увреждане на ищцата. Свидетелите К. и А. – съответно баба по
майчина линия и вуйчо на малолетната Д., свидетелстват относно това, че те
не са знаели, че И. има дълг към първата си фактическа съжителка И. по
договор за заем, а майката на Д. - А. не е коментирала пред тях за такъв дълг,
но това не означава, че майката на ответницата-А. не е знаела за дълга.
13
Твърдението за незнание се опровергава от соченото от свидетеля Б. – брат на
ответника и чичо на ответницата, че е присъствал на много разправии между
брат си и А., като е чувал А. да споменава заема на И. от И.. Твърди, че точно
защото А. е знаела, че И. дължи много пари на И., е искала имотът да бъде
прехвърлен на дъщеря й. В този смисъл са и показанията на свидетеля Д. – без
родство със страните, приятел на брата на И., с когото свидетеля Б. споделял
обстоятелства относно живота на брат си и на когото казал, че И. се съгласил
на сделката по настояване на А., за да може да остане някакво имущество за
общото им дете. Личните впечатления на свидетеля Д. също са, че А. е
притискала И. за сделката.
Горното сочи, че по делото са установени кумулативно изискуемите
елементи от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като спрямо
ищцата по делото бъде обявена относителната недействителност на
сключената между двамата ответници разпоредителна сделка.
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил неправилно решение – постановено в нарушение на
материалния закон – чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което същото следва да бъде
отменено изцяло, а спорът-решен по същество от въззивния съд с
уважаване на предявения Павлов иск.
Последица от уважаване на иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е
присъждане в полза на ищцата по делото на разноските направени в двете
съдебни инстанции. Ответникът е извършил признание на някои факти, но до
приключване на съдебното дирене не е признал иска. Дори да се приеме, че
изразеното от ответника становище пред въззивния съд сочи признание на
иска, не е налице кумулативната предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК, той да
не е дал повод за завеждане на иска, поради което няма основание неговите
съдебни разноски да се поемат от ищцата, нито са налице основания за
освобождаването му от отговорност за разноски по чл.78, ал.1 от ГПК. Ето
защо съдебните разноски на ищцата за двете съдебни инстанции следва да се
възложат в тежест на двамата ответници.
Съгласно доказателствата за заплатени разноски и представения списък
по чл.80 от ГПК, за защита пред първата инстанция в полза на ищцата и в
тежест на ответниците следва да се присъди сумата от общо 5216,30 лв. от
които 1533 лв. – д.т. , 10 лв. – за съд. удостоверения, 153,30 лв. – такса за
вписване на и.м., 15 лв. – за вписване на възбрана, 5 лв.–за издаване на
обезпечителна заповед, и 3500 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Пред въззивния съд са представени доказателства за направени от
въззивницата разноски от 766,50 лв. – платена д.т. и 2500 лв. - платено по
банков път адвокатско възнаграждение, поради което съдебните разноски
направени от въззивницата в общ размер от 3266,50 лв., следва да се
възложат в тежест на въззиваемите.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ решение № 1086/10.11.2022 год. по гр.д.№ 353/2022 год. по
описа на Бургаския окръжен съд,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
По предявения от И. И. М., ЕГН **********, с адрес **** срещу И. Д.
Л., ЕГН **********, с адрес гр. ****“ № 23, ет. 2, ап.2, и Д. И. Л., ЕГН
**********, малолетна, действаща чрез нейната майка и представител по
закон А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. *******, иск с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД,
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо И. И.
М., ЕГН **********, с адрес **** в качеството и на кредитор по договор за
заем от м.12.2014 год. на И. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ****“ № 23,
ет. 2, ап.2, ДОГОВОРЪТ ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на недвижими
имоти, сключен с нотариален акт № 47/03.09.2019 год., т. ІV, д. № 553/2019
год. на нотариус рег. № 248, по силата на който продавачът-И. Д. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, се е разпоредил в полза на дъщеря
си-ответника Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез майката-
законен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, с правото на
собственост върху недвижими имоти, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****; адрес – гр. ****; площ – 184,14
кв. м., който обект се намира на ет. 2 в сграда с идентификатор ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.263;
предназначение – жилище апартамент; брой нива на обекта – 2; съседи на
ниво 1: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта – ****.1; съседи на
ниво 2: на същия етаж, под и над обекта – няма, и 1/4 ИД. Ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 07079.610.263; адрес – гр. ****“ № 23; площ – 208
кв. м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; съседи:
07079.610.339, 07079.610.262, 07079.610.264 и 07079.610.272.
ОСЪЖДА И. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр. **** и Д. И. Л., ЕГН
**********, малолетна, действаща чрез нейната майка и представител по
закон А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, да заплатят на И. И. М.,
ЕГН **********, с адрес ****, направените по делото разноски пред първата
инстанция в размер на 5216,30 лв. /пет хиляди двеста и шестнадесет лева и
тридесет стотинки/ и направени пред въззивния съд разноски в размер на
3266,50 лв. /три хиляди двеста шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/.
УКАЗВА задължението за отбелязване на съдебното решение в
Службата по вписванията при БРС, след влизането му в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16