№ 1345
гр. Варна , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Иван Стойнов
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501511 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 279828/23.03.2021г от
АД. М. АД. срещу решението № 260802/9.03.2021г по гр.д.№ 14366/2020г на ВРС–39с-в в
частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата АД. М. АД. с
детето Д. А.М. род.7.09.2016г, както следва: всяка първа и четвърта събота от месеца от 8ч
до 20ч и 20 дни през лятото когато майката не е в платен отпуск.
Счита, че така определения режим за ограничен и желае по-разширен такъв, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19ч в петък до 18ч в неделя; един месец
през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и първите пет
дни през Коледните и Пролетната ваканции, вкл. и възможността детето да общува свободно
и по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна
връзка.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 290600/11.06.2021г от
З. М. М., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
1
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатено адв.възнаграждение.
В исковата си молба З.М. А. от гр.Варна, предявена срещу АД. М. АД. от с....,
обл.Бургас, излага, че с ответника имат сключен граждански брак от м.08.2015г, чието
прекратяване желае поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство поради
това, че с времето в отношенията между тях настъпило трайно и непреодолимо отчуждение,
причинило разпад на връзката им. От м.05.2020г били във фактическа раздяла.
Поради това моли за прекратяването му и претендира да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д., родено от
брака им на 7.09.2016г; на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето –
всяка първа и четвърта събота от месеца от 8ч до 20ч и 20 дни през лятото, когато майката
не ползва платен отпуск; бащата да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на
180лв, считано от датата на постановяване на решението, с падеж 10-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; както и да й бъде
възстановено предбрачното й фамилно име М., на осн.чл.53 СК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор със становище също
за прекратяването на брака им; не възразява родителските права по отношение на детето Д.
да бъдат предоставени на майката и местоживеенето му да се определи при нея. Изразил е
съгласие с параметрите на предложения от нея режим на лични отношения с детето, както и
да заплаща издръжка от 180лв.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното обжалване, очертани с жалбата и касаещи
само определения на бащата режим на лични контакти със сина му Д., въз основа
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна:
Решението във всички останали части, с които е прекратен бракът между съпрузите
З.М. А. и АД. М. АД.; предоставено е упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. на майката и определено местоживеенето му при нея, както и е осъден бащата
да заплаща издръжка в размер на 180лв месечно считано от постановяване на решението, до
настъпване на законно основание за нейното изменяне или прекратяване, с падеж 10 /десето/
число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до окончателното плащане, както и е постановено след прекратяването на
брака жената да носи предбрачното си фамилно име М., както и по отношение на
определените от съда такси и разноски, на осн.чл.49 СК, не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Спорен е само въпросът в какъв обем следва да бъде осъществяван режимът на лични
отношения на бащата с детето.
2
За да го определи по сл.начин : всяка първа и четвърта събота от месеца от 8ч до 20ч
и 20 дни през лятото когато майката не е в платен отпуск, ВРС се е съобразил със
становищата на двамата родители - такъв е бил предложен от майката и в подадения писмен
отговор от бащата същият е изразил съгласие с него. В тази връзка е отчетено
обстоятелството, че родителите живеят в две различни населени места – майката с детето са
в гр.Врана, а бащата – в с...., което е видно и от адресната част на исковата молба, а и не е
имало спор за това.
С жалбата е наведен довод за новонастъпило обстоятелство – придобит имот в
гр.Варна, поради което бащата щял да живее във Варна и затова да има възможност за
повече време с детето. В тази връзка е представен като доказателство по делото, приет в
о.с.з. на 13.07.2021, Нот.акт № 151/2.08.2017г /л.44-45/, от чието съдържание е видно, че
двамата бивши съпрузи, тогава все още в брак и преди фактическата им раздяла, са
придобили в СИО правото на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентиф.№
10135.2556.18.1.12, намиращ се в гр.Варна на ул.“...“ № 21 на ет.0, а по предходен документ
- ОФИС № 1 на партерен етаж в сградата.
Въз основа на горното се налагат следните изводи: това не е новонастъпило
обстоятелство, тъй като обектът е бил придобит още по време на брака на страните. Същият
няма характер на жилище, а и сам по себе си фактът на притежаван имот в гр.Варна не
доказва, че въззивникът трайно се е установил да живее във Варна.Ето защо няма основание
за изменение на определените мерки. При това следва да се посочи, че в първоинст.
производство въззивникът е изразил съгласието си с предложения от ищцата РЛО. Така и
евентуалната им промяна също би могла да бъде постигната по доброволен път.
Съдът счита за неподходящ соченият от бащата обем на РЛО предвид възрастта на
детето Д., което към настоящия момент все още няма навършени 5 години, на която възраст
не е подходящо отделянето му от майката за продължителни периоди от време.
На второ място. Съдът не намира основание за прилагане защитните мерки по чл.59
ал.8 т.2 СК и затова бащата е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в
рамките на предоставените му от съда часове.
Що се отнася до искането му за включване и възможността детето да общувало
свободно и по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и
зрителна връзка, съдът намира за уместно да изложи, че така формулирано искането би
останало само като добро пожелание, което не предполага намесата на съда. Същият следва
да регламентира по строго определен, ясен и конкретен начин правото на общуване и това
да послужи за изпълнително основание при недобросъвестно упражняване правата от страна
на някой от родителите. При това правото на общуване чрез различни средства за
комуникация не е забранено и не подлежи на регламентация, а зависи от волята на родителя,
а не на детето, още повече, когато е в много ниска възраст.
3
На следващо място. Няма пречка определеният режим да бъде изменен при настъпила
действителна промяна в обстоятелствата, каквито могат да бъдат както порастването на Д., с
което то става по-самостоятелно и не толкова зависимо от отглеждащия го родител, а също
и трайното установяване на бащата да живее в близост до сина си Д..
Изложеното налага извод за неоснователност на жалбата и потвърждаване решението
на ВРС в тази част.
По разноските.
С оглед неоснователността на подадената жалба присъдените за първата инстанция
разноски следва да останат така, както са определени от ВРС.
За въззивното производство в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 600лв – заплатена адв.възнаг- раждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението № 260802/9.03.2021г по гр.д.№ 14366/2020г на ВРС–
39с-в в частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата АД. М. АД.
с детето Д. А.М. род.7.09.2016г, както следва: всяка първа и четвърта събота от месеца от 8ч
до 20ч и 20 дни през лятото когато майката не е в платен отпуск.
ОСЪЖДА АД. М. АД. ЕГН ********** от с...., обл.Бургас, да заплати на З.М. А.
ЕГН ********** от гр.Варна жк.“...“№ ..., сумата от 600лв /шестстотин лева/ – сторени
разноски за адв.възнаграждение за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила останалите части, с които е
прекратен бракът между съпрузите З.М. А. и АД. М. АД.; предоставено е упражняването на
родителските права по отношение на детето Д. на майката и определено местоживеенето му
при нея, както и е осъден бащата да заплаща издръжка в размер на 180лв месечно считано от
постановяване на решението, до настъпване на законно основание за нейното изменяне или
прекратяване, с падеж 10 /десето/ число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане, както и е
постановено след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име
М., както и по отношение на определените от съда такси и разноски, на осн.чл.49 СК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5