№ 1277
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10791/21.04.2022г. на А. Л. – процесуален
представител на Министерство на земеделието и храните против определение № 3390 от
29.03.2022г., постановено по ч. гр. д. № 18398 по описа за 2021г. на Пловдивски районен
съд, XIII гр. с., с което се оставя без уважение молба с правно основание чл. 250, ал. 1 от
ГПК, с която заявителят Министерство на земеделието чрез юрисконсулт А.Л., е поискал от
съда да бъде допълнено разпореждане, с което е издадена заповед № 10139/30.11.2021г. по
ч. гр. д. № 18398/2021г. по описа на ПРС, XIII гр. с.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй
като в издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея, погрешно
бил отразен периодът на дължимата главница и доколкото същият не отговарял на
посочения в заявлението, било необходимо да бъде поправен по реда на чл. 247 от ГПК.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Заповедното производство е било образувано по заявление на Министерство на
земеделието и храните, представлявано от министъра Х.Б., с процесуален представител
юрисконсулт А.Л. срещу „ДОМИНУС“ ООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумата от 37 736, 55 лева, ведно със законната
лихва от 01.10.2019г. до изплащане на вземането.В обстоятелствената част на заявлението е
описано, че към 22.11.2021г. са дължими: сумата от 37 736, 55 лева, представляваща втора
вноска за стопанската 2018/2019г., първа и втора вноска съответно за стопанската
2019/2020г. и стопанската 2020/2021г., както и дължима първа вноска за стопанската
2021/2022г. до момента на прекратяване на договора - 10.11.2021г.
С разпореждане № 23933 от 24.11.2021г. на заповедния съд заявлението е оставено без
движение, с указания в 7-дн. срок заявителят да посочи краен период на мораторната лихва
за забава и размер на същата с оглед посоченото, че се претендира законна лихва от
01.10.2019г.
С молба вх. № 73041 от 29.11.2021г. заявителят е посочил краен период на мораторната
лихва за забава – 10.11.2021г. и размера на същата – 8092, 39 лева.
Издадена е заповед № 10139 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 30.11.2021г. за сумите: главница от 12.08.20213г. до
12.08.2013г. в размер на 37 736, 55 лева, ведно със законна лихва от 23.11.2021г. до
1
изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2019г. до 10.11.2021г. в размер на 8 092,
39 лева, държавна такса в размер на 916, 58 лева и изпълнителен лист № 6573 от 01.12.201г.
за същите вземания.
С молба вх. № 10403/09.02.2022г. заявителят е поискал да бъде поправена очевидна
фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като
записаното: „главница от 12.08.2013г. до 12.08.2013г.“ в заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, бъдат коригирани и вместо това да бъде записано: „главница от
12.08.2013г. до 23.11.2021г.“.
С разпореждане № 3441 от 11.02.2022г. заповедният съд е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК в разпореждане, с което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 10139/30.11.2021г., като в обстоятелствената част на същата, на страница първа,
ред седемнадесети от горе надолу, след израза: „главница от“, да се чете: „12.08.2013г. до
23.11.2021г.“Обезсилва издадения изпълнителен лист № 6573/01.12.2021г. и разпорежда да
се издаде нов изпълнителен лист съобразно извършената поправка на очевидна фактическа
грешка.
С молба вх. № 20793/16.03.2022г. заявителят отново е поискал да бъде извършена
поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
като вместо записаното: „главница от 12.08.2013г. до 23.11.2011г.“, да бъде записано:
„дължима сума към 22.11.2021г. в размер на 37 736, 55 лева, представляваща неплатена
втора арендна вноска за стопанската 2018/2019г. в размер на 6824, 73 лева, неплатена
арендна вноска за стопанската 2019/2020г. в размер на 13649, 47 лева, неплатена арендна
вноска за стопанската 2020/2021г. в размер на 13649, 47 лева и сумата от 1516, 61 лева,
дължима към 01.10.2021г. до момента на прекратяване на договора – 10.11.2021г.
С обжалваното определение заповедният съд е приел, че не се касае за очевидна
фактическа грешка, а до искане за допълване на постановеното разпореждане по чл. 417 от
ГПК, като срокът за такова допълване е изтекъл.Дори да не се възприеме това становище,
заповедният съд е намерил искането за неоснователно, тъй като се касае за производство по
чл. 417 от ГПК, в което съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на документ и за разлика от производството по чл. 410 от ГПК, където заявителят
следва да изложи конкретни обстоятелства, въз основа на които иска издаването на заповед
за изпълнение за посочените в заявлението суми, то в производството по чл. 417 от ГПК,
релевиращо е да се представи в оригинал документа, въз основа на който се претендират
сумите и от който се установява дължимостта на претендираните суми.
Изложените доводи от заповедния съд не може да бъдат споделени.Разпоредбата на чл.
410, ал. 2 от ГПК е обща за заповедното производство и изисква заявлението да отговоря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, а задължението за представяне
на документ по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането, касае допускането на
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, след като съдът провери дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.Заповедният съд във всички случаи дължи произнасяне по отношение на
вземането, както е индивидуализирано в подаденото заявление, като следва да е налице
идентичност, в случай че за същото вземане бъде предявен и иск по чл. 422 от ГПК.С оглед
на това в конкретния случай не може да се приеме, че се касае за допълване на
разпореждането по чл. 417 от ГПК, а за явна фактическа грешка, която следва да поправена
като се приведе издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в
съответствие с подаденото заявление, в което вземането е било индивидуализирано.
По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва
да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на заповедния съд за извършване на
следващите се процесуални действия.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3390 от 29.03.2022г., постановено по ч. гр. д. № 18398 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за извършване на следващите се процесуални
2
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3