№ 2160
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502199 по описа за 2022 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
По делото е постановено решение № 1155/24.08.2022 г., с което е отменено
Постановление от 24.06.2022 г. по изп. дело № 20229100400461 по описа на ЧСИ Р.Р.,
рег. № 910 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с което е
постановен отказ за намаляване размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело № 20229100400461,
както и на размера на начислената по делото пропорционална такса по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частите съдебни изпълнители и е
намален размера на дължимите от Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, на Д. С. Д., представляван от адв. Г. С. С., разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, от 1100 лв. на 200 лв.
В мотивите на решението е посочено, че в производството разноски не се
дължат, тъй като в производство относно дължимостта и размера на разноските не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.
81 ГПК не намира приложение. Посочена е практика на ВКС в този смисъл. Решението
на ОС Пловдив е окончателно.
В едномесечен срок от постановяване на решението е постъпила молба от
жалбоподателя „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК *********, с която моли да бъде изменено така постановеното решение в частта
за разноските, като се присъдят направените в производството разноски, съгласно
представен списък, в размер на 385 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса за образуване на производството. Твърди се, че доколкото с решението
се уважава подадената частна жалба, му се следва присъждане на разноски в
производството, а мотивите на съда, че разноски не се дължат поради спецификата на
производството са неправилни. Становището се мотивира с разпоредбата на чл. 10, т. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в който е предвиден минимум на адвокатско възнаграждение при
обжалване на действия на съдебния изпълнител, като заинтересованата страна в
1
производството се явява взискателят в изпълнителното производство, който е заплатил
адвокатски хонорар, чието намаляване се иска, поради което и именно той следва да
поеме разноските и в производството пред ОС – Пловдив. Обосновава се становището
с цитиране на разпоредбите на чл. 79 и чл. 81 от ГПК, чието приложение се търси,
както се сочи, че в ГПК няма предвиден изричен ред за заплащане на разноски при
обжалване на действията на съдебния изпълнител, различен от общия. Поради това
моли за изменение на решението, като му бъдат присъдени сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. изцяло, доколкото няма направено
възражение за прекомерност от насрещната страна и заплатената държавна такса,
съгласно приложен списък.
Постъпил е в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор на молбата от насрещната
страна Д. Д., чрез адв. Г. С., в която изразява становище по правилността на съдебния
акт и очакване за принципност и последователност в позицията на съдебния състав и
оставяне без уважение на молбата за изменение на решението в частта за разноските,
като счита, че противното би било проява на предубеденост.
Съдът счита, че молбата е допустима, подадена е в срок, от заинтересована
страна по делото.
По същество съдът счита молбата за неоснователна. Не са налице основания,
които да мотивират съда да измени решението в частта за присъдените разноски.
Искането на жалбоподателя се обосновава с липсата на специална разпоредба, която да
указва разпределяне на разноските в производството по обжалване на действията на
съдебния изпълнител, поради което следва да се приложат общите правила. Именно на
база общите принципи и правила е формирана трайната практика на ВКС, която
настоящия състав споделя, част от която е цитирана в решението, чието изменение се
иска. Според същата, в процеса относно разноските в производството, който е способ
за защита срещу неправилното им присъждане, без да се обжалва по същество друг
акт, не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски. Противното
би противоречало на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските,
уреден в чл. 78 и сл. ГПК.
Поради изложеното следва да бъде оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.
Проява на заинтересованост би било промяна на принципната позиция на
съдебния състав с оглед страната, обстоятелството дали е юридическо лице и предмета
на дейност. Изразеното в решението и настоящото определение становище е трайно
поддържаното от съдебния състав при решаване на дела от този вид, застъпено и от
други състави на съда и обусловено от практиката на ВКС.
С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, чрез адвокатско дружество „..........................“,
представлявано от адв. С., с адрес гр. ..................................., за изменение на Решение №
1155/24.08.2022 г., по в.гр.дело 2199 по описа на ОС Пловдив за 2022 г., в частта за
разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3