Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е 

 

 

гр. К., 22.05.2020 год.

 

 

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Районен съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 18.05.2020 г., в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

              при секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3133  по описа за 2019 г.  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от И.К.И., ЕГН ********** ***, против Д.Е.Д., ЕГН **********,*** с правно основание - чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с цена на иска 1 043,20 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. В.А.,***, сочи, че на ****.2019г. около 11.55ч. по ул. „*******“ в гр. К. управлявал лек автомобил марка „********“ модел „*****“ с рег. № *******, собственост на майка му С.Р.Б.. На кръстовището с бул. „********“, при зелен сигнал на светофар, предприел  завой наляво към булеварда. В същия момент по бул. „********“  в посока запад-изток се движил лек автомобил марка „****“ модел „*****“ с рег. № *******, управляван от ответника Д.Е.Д.. Твърди, че въпреки червения сигнал на светофара, същият продължил  движението си, отнемайки предимството му. В кръстовището настъпил сблъсък между двата автомобила, като управлявания от него автомобил, бил  ударен от лекия автомобил, управляван от ответника. Ударът бил в предната лява част на автомобила му, от страната на водача, като били нанесени щети по автомобила.

Сочи, че на виновния водач Д.Е.Д. - участник № 1,  бил съставен акт за установяване на административно нарушение № *****от ****.2019г.

Твърди, че вследствие на настъпилото ПТП му били причинени травматични увреждания. След инцидента потърсил медицинска помощ, били констатирани   множествени   екскориации   и подкожни кръвонасядания по З.на латералната повърхност на лява предмищница в средна и долна трета и била извършена хирургическа обработка на раната. За извършения лекарски преглед заплатил такса в размер на 35.00лв. Било му предписано лекарство на  стойност  8.20 лв.

Твърди, че вследствие на настъпилото ПТП изпитал силен стрес и страх, в продължение на няколко седмици след инцидента не можел да спи спокойно, страхувал се да шофира.

Сочи, че отправил писмена покана до ответника да му заплати доброволно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, но същият категорично отказал да стори това.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да осъди ответника Д.Е.Д. ***, ЕГН **********, да му заплати сумата 1000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в множествени екскориации и подкожни кръвонасядания по задна латералната повърхност на лява предмищница в средна и долна трета, както и преживени душевни болки и страдания - емоционален стрес и негативни страхови изживявания, в резултат на претърпяното от него  пътно-транспортно произшествие на ****.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - ****.2019г. до окончателното изплащане на същата;

да осъди  ответника Д.Е.Д. ***, ЕГН **********, да му заплати сумата 43.20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени разходи за лекарски преглед и лекарство по фактура № ********/14.08.2019г. на МЦ П. ЕООД и фискален бон от ****.2019г. на „********“ ЕООД гр.К., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на непозволеното увреждане - ****.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за разноски.  Посочва банкова сметка.

 

***. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Сочи, че безспорно, на ****.2019 г в 11.50 ч в гр. К. настъпило ПТП, като с наказателно постановление №***********от 27.08.2019 г. срещу него било прието за установено, че той бил причинил процесното ПТП, преминавайки на червен сигнал на светофара на кръстовището, и му била наложена съответно административно наказание „глоба“.

Твърди, че за  предизвиканото ПТП вина имал  и  ищецът по настоящето дело, тъй като се движил с несъобразена скорост.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, водачите на МПС трябва да се движат със скорост, която да им позволи да спрат пред всяко препятствие. Твърди, че предвид механизма на удара,  ищецът не бил управлявал със съобразена скорост и не успял да спре автомобила, като така предотврати ПТП.

По повод твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени  вреди,   сочи, че било  видно от приложеният като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че  пострадали от процесното ПТП били вписани само двама души - Д.Д. и М.С. Д.. Липсвали данни ищецът по делото към момента на съставянето на този протокол -11.55 ч на ****.2019 г. да е претърпял наранявания или други физически вреди. Бил представен амбулаторен лист от преглед на същата дата, но от  вечерта - в 18.40 ч. Предвид това, не можело да се направи извод, че телесните увреждания на ищеца били  настъпили в резултат на претърпяното ПТП.

Счита, че предявеният срещу него  иск за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди бил  изцяло неоснователен поради липсата на причинно-следствена връзка между ПТП, предизвикано от него или алтернативно, счита, че същото било силно завишено.

Сочи, че преди завеждането на исковата молба майката на ищеца, отправила писмена покана до него, в която всички искани в настоящата искова молба имуществени и неимуществени вреди били оценени от ищеца на 700 лв.

Твърди, че ищецът също е допринесъл за причиняването на тези вреди, и следвало да понесе отговорността за това, като присъдените обезщетения -  за имуществени, и за неимуществени вреди – на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД бъдат намалени наполовина поради съпричиняването на вредите от страна на ищеца.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан искът за заплащане на неимуществени вреди, а доказаните евентуално имуществени вреди да присъди наполовина.

Претендира за разноски.

Сочи, че след настъпилото ПТП ищецът е предявил претенциите си към дружеството-з*****ховател, но не бил изпълнил указанията, дадени му с уведомления от 30.09.2019 г и 13.11.2019 г, за да получи евентуално обезщетение за претърпените вреди.

В отговора на исковата молба се съдържа искане за конституиране на трето лице-помагач, като с Определение № ****/23.12.2019 г. съдът е конституирал като такова „ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1172, район „*****“, ж.к. „*******“, бул. „Д-р Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К..

На същия са изпратени препис от исковата молба с приложенията с право на отговор в едномесечен срок.

 

 В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „ДаллБогг Живот и здраве“ АД.

Сочи, че оспорва изцяло исковете, твърди че същите са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерни завишени  по размер.

Сочи, че на  ****.2019 г. по улица „*******“ в гр. К., при управление на з*****хованото в „З*****хователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и З.“ АД МПС, марка „**** *****“, с рег. № *******, Д.Е.Д. не бил нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не бил причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба. Липсвал основният обективен елемент от фактически състав на деликта по чл.45 ЗЗД - противоправно поведение. Счита, че процесното ПТП не било настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „**** *****“, - Д.Е.Д.. В условията на евентуалност твърди наличието на съпричиняване от страна на ищеца.

Твърди, че не била налице причинно - следствена връзка между поведението на водача на лек автомобил марка „****“, модел „*****“,  от една страна и от друга, твърдените травматични увреждания, настъпили по отношение на ищеца И.К.И..

Признава за установено съществуването на валидно з*****хователно правоотношение между „З*****хователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на МПС марка „****“, модел „*****“ с рег. № *******.

Оспорва, че на  ****.2019 г., по улица „ *******“ в гр. К., около 11:55 часа, при управление на з*****ховано в „З*****хователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД МПС марка „****“, модел „ *****“, с рег. № *******, Д.Е.Д. нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно да е причинил процесното ПТП, така както било описано в подадена искова молба. Сочи, че единственото доказателство във връзка с установяването на механизма на ПТП, което било представено, бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ****.2019 г. Това доказателство не би могло да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Протокол за ПТП, съставен в момент след настъпването на произшествието от длъжностно лице, не можело да удостовери факта, който ще са относими към механизма на ПТП, тъй като тези факти нямало да са възприети непосредствено от съставителя на акта. Сочи съдебна практика. 

  Други доказателства, не били  представени.

Счита, че ищецът е извършил нарушение но чл. 20 ЗДвП, като не бил съобразил движението си с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство. Твърди, че поведението на водача Колев разкривало белезите на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

В условията на евентуалност, твърди, че процесното ПТП настъпило при наличието на съпричиняване от страна на ищеца И.И..

Счита, че претендирания от ищеца размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен. Твърди, че исковете се явявали неоснователни и в пълния предявен размер. Същите не били съобразени с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от процесното ПТП.

Оспорва медикобиологичния характер на всички описани като настъпили увреждания при ищеца, оспорва тяхната продължителност. Твърди, че описаните увреждания, които ищецът получил, не били в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП. Било видимо от КП за ПТП с пострадали лица, че ищецът не бил посочен  от органите, издали акта, в графата „Пострадали“. Ищецът потърсил медицинска помощ около 6 часа след настъпването на ПТП.

Оспорва претенцията за акцесорния иск за лихва по аргументи за неоснователност на главния иск.

Възразява срещу искането за назначаване на комплексна медико-психологическа експертиза. Възразява срещу искането на ищеца да се представи заверен препис от з*****хователна полица, тъй като признава валидно з*****хователно правоотношение по същата.

 

От събраните по доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на дата ****.2019 г.  около 11.55 часа е реализирано пътно транспортно произшествие с участници: Участник  1 - ППС с рег. № СТ****СМ, марка „****“ , модел „*****“, собственост на Д.Е. Димитро и управляван от него , и Участник 2 - ППС с рег. № *******, марка „********“, модел „*****“, собственост на С.Р.Б. и управляван от И.К.И.. Видно от протокола и по двата автомобила има видими щети. Като пострадали лица са посочени Д.Е.Д. – „охлузено чело“ и М.С. Д. – „натъртване в областта на гърдите“. Като причина за ПТП е посочено, че Участник 1 преминава  на червен светофар и отнема предимството  на Участник 2, който преминава на зелен светофар.

По делото е представен Амбулаторен лист 544 от дата ****.2019 часа от 18.40 часа на И.К.И., от който е видно, че на същият е поставена диагноза “други повърхностни травми на раменния пояс и мишницата“. За прегледа е заплатил 35,00 лева, видно от фактура на МЦ П. ЕООД. Закупил е лекарство за лечение, видно от медицинска бележка и касов бон , издаден от „********“ ЕООД, гр. К. от ****.2019 г. на стойност 8,20 лева.

           Видно от Наказателно постановление № ***********от ОДМВР С. от 27.08.2019 г., на Д.Е.Д. е наложена глоба в размер на 200,00 лева на осн. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

         Видно от Уведомление за настъпило з*****хователно събитие от И.К.И., подадено с вх. №****/22.08.2019 г.  до ЗАД „Д.Ж.и здраве“, същият е определил подходящ размер за обезщетение в размер на 300,00 лева за претърпени от него неимуществени вреди.

         По делото е представена и Покана от С.Р.Б., майка на ищеца, до Д.Е.Д., с която същият е поканен да заплати поради виновното си поведение сума в размер на 700,00 лева за обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени вреди.

         По делото се събраха гласни доказателства.

         Свидетелят Б.В.М., без родство със страните, сочи, че бил свидетел на процесното ПТП. Колите били на средата на кръстовището. Твърди, че възрастният шофьор попитал момчето  „как не го е видял“, а момчето отговорило: „светофара нали светеше зелено“.  Възрастният човек тогава погледнал и видял, че има светофар. Сочи, че пристигнали служители на КАТ и линейка. В линейката влезли възрастният човек и жена му, която не можела да излезе от колата,  пожарникарите я извели от нея. Тя била отдясно в колата, отпред. Свидетелят твърди, че не видял на по-младото момче да му има нещо.

           Свидетелят С.Р.Б., майка на ищеца, желае да свидетелства сочи, че била на мястото на ПТП около 2 часа следобед. След това потърсили медицинска помощ. В МЦ „Мазалат“ обработили раната на сина й, предписали медикаменти. Твърди, че синът й имал болки около седмица, две, не можел да мърда ръката, може би от удара, имал и болки във врата, в лявата страна. Той й казал, че чакал на пешеходната пътека и в момента, когато се включвал в движението, светофарът бил на зелена светлина. Заявява, че синът й станал неспокоен след случката, не можал да си вземе изпитите в университета заради притеснението.

           По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което, неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно и  обосновано. Вещото лице посочва, че за водача на л.а. „****“ *****“  е имало техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП, при условие, че е спрял на червения сигнал на светофарната уредба и пропусне движещият се с предимство л.а. „********“. За водача на л.а. „********“ е нямало техническа възможност да избегне настъпването на ПТП.

 

          От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

В  чл. 45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по  чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Между страните по делото не е спорно наличието на з*****хователно правоотношение по отношение на Д.Е.Д.           водач на л. а. „****“ с рег. № СТ****СМ, възникнало със сключване на з*****хователна полица № ***********, валидна до 02.01.2020 г.год.

Не е спорно и че на ****.2019 г.  около 11.55 часа е реализирано пътно транспортно произшествие с участници: Участник  1 - ППС с рег. № СТ****СМ, марка „****“ , модел „*****“, собственост на Д.Е.Д. и управляван от него , и Участник 2 - ППС с рег. № *******, марка „********“, модел „*****“, собственост на С.Р.Б. и управляван от И.К.И..

 От заключението на САТЕ, прието от съда като правилно, обективно и законосъобразно е видно, че не е  спорен е механизмът на ПТП.  

 Ответникът не представи доказателства и не доказа възраженията си по отношение на механизма на ПТП и съпричиняване от страна на ищеца.

 С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за отговорността по чл. 45 ЗЗД, поради което искът се явява доказан по своето основание по отношение на претендираните имуществени и неимуществени вреди. След като искът е доказан по отношение репариране на гражданско-правните последици от извършеното деяние, наличието на причинно-следствената връзка между него и твърдените увреждания, подлежи на установяване единствено размерът на претендираните обезщетения по реда на чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД спрямо ответника.

По делото се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 43,20 лева и неимуществени вред в размер на  1000,00  лева.

По процесуалноправния въпрос за задължението на съда да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, е налице задължителна съдебна практика. Критерият за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, по отношение на него е налице задължителна практика - т. II на ППВС № 4/1968 г., както и даденото разрешение в постановени решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерва. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вредата не е нормативно определена, но се схваща като промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на благата на човка: имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Институтът на непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинната връзка и вината, която се презумира.

Принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, е приложим при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година, понятието „справедливост“  не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическите условия в страната.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Следователно съпричиняване на вреди от пострадалия е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица –делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата - от увредения. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо пострадалият да е действал виновно. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина /в този смисъл е Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС/. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II ТО, Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II ТО, Решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г., Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II ТО, Решение № 166/01.10.2013 г. по т. д. № 60/2013 г., II ТО и др. /, съгласно която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, и то при условията на пълно и главно доказване, наличието на предпоставките на съпричиняването. От представената по делото САТЕ и гласните доказателства се установява липсата на съпричиняване от ищеца  към вредоносния резултат.

 

След като увреждащите действия са установени по несъмнен начин по делото, съдът е длъжен да присъди обезщетение по своя преценка, но при съобразяване на фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за определяне на неговия размер. Преценявайки всички тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че искът на ищеца за причинени неимуществени  вреди не следва да се уважи изцяло, а до размера на 800,00 лева, а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно втория иск за имуществени вреди съдът счита, че същият следва да бъде уважен изцяло.

С оглед уважаването на главните искове, уважените суми за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – ****.2019 г. до окончателното им изплащане.

 

Относно разноските в производството:

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото в размер на            490,40 лева, от които 300,00 лева за адвокатско  възнаграждение, 100,00 лева – държавна такса и 5,00 лева банкова комисионна и 85,40 лева – депозит за вещо лице.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковете направените по делото разноски в общ размер  от 392,30 лева

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото, които към датата на постановяване на съдебното решение и съгласно представен актуализиран списък на разноските възлизат на 385,40 лева, от които 300,00 лева – адвокатско възнаграждение и 85,40 лева – депозит за вещо лице.

На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 77,08 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА Д.Е.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на И.К.И., ЕГН ********** *** сумата в размер на  43,20  лв. (четиридесет и три лева и 20 стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие на ****.2019 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – ****.2019 г., до окончателно изплащане на сумата.

 

 

ОСЪЖДА Д.Е.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на И.К.И., ЕГН ********** *** сумата в размер на  800,00  лв. (осемстотин лева и нула стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие на ****.2019 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – ****.2019 г., до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 1 000,00 лв. отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.Е.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на И.К.И., ЕГН ********** *** разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 392,30 лв /триста деветдесет и два лева и 30 стотинки/.

 

 

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Е.Д., ЕГН ********** с адрес: *** разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 77,08 лв /седемдесет и седем лева и 08 стотинки/.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1172, район „*****“, ж.к. „*******“, бул. „Д-р Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К..

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,ет.2

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,ет.2 Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – С. в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ