№ 630
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512900 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.07.2021 г. по гр.д. № 25056/20 г., СРС, II ГО, 179 с-в е
осъдил „К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. ****, да заплати на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. **** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 4 493,
88 лева с ДДС, представляваща допълнително възнаграждение по договор за
консултантски услуги № 1404/07.12.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба-17.06.2020 г. до окончателното
плащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 237,73
лв. разноски за производството.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „К.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ****, чрез
пълномощника по дело адвокат К.П. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че
изпълнителят/ищец „Г.К.“ ЕООД не е изпълнил задлъженията си по договора,
като е налице пълно неизпълнение, а показанията на разпитания свидетел
трябва да се тълкуват ктритично. На второ място, СРС неправилно е приел,
че размерът на възнаграждението следва да се изчисли на база одобрената, а
1
не на база реално изплатената сума. Ето защо се смята, че дори и да се уважи
иска, той следва да се уважи на база реално получената, както е посочена от
вещото лице, а не на база първоначално одобрената сума. На трето място, не
е вярно посоченото от съда, че фактурата за процесната сума била приета от
ответника „К.“ ЕООД. Такава фактура нито е приемана, нито е
осчетоводявана в счетоводството на ответното дружество, което е видно от
приетото по делото заключение на ССЕ. Предвид гореизложеното, моли съда
да постанови решение, с което да отмени процесното и искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Ако съдът приеме, че искът е основателен, то
решението да бъде изменено, като бъде присъдена сума равна на процент от
реално полученото, а не от първоначално одобреното финансиране на
процесния кредит.
Въззиваемото дружество/ищец „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. ****, представлявано от Б.Т., чрез
пълномощника по делото адвокат В.Т. оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 653,48 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от
2
„Гудуил К.“ ЕООД срещу „К.” ЕООД за заплащане на сумата 4493, 83 лв. с
ДДС, представляваща допълнително възнаграждение за успех по чл. 4.2. вр.
чл. 4.2.1 от Договор за консултантски услуги № 1404 от 07.12.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „Гудуил К.“ ЕООД твърди, че на 07.12.2016 г. между него и
ответника бил сключен договор за консултантски услуги № 1404, по силата на
който ответникът му възложил извършване на консултантски услуги с цел
реализиране на плановете на ответника за усвояване на средства от
европейски и национални донорски програми за развитието и разширяването
на дейността му. В изпълнение на договора ищецът изготвил и входирал от
името и за сметка на ответника проектно предложение с наименование
„Подобряване условията на труд в „К.“ ЕООД“ по програма Фонд Условия на
труд, Схема „Подобряване на условията на труд“, като проектът бил одобрен
за безвъзмездна финансова помощ в размер на 53 497,99 лв. С оглед
одобрението на проекта и уговореното между страните в чл. 4.2. вр. чл. 4.2.1 от
договора за консултантски услуги, ответникът му дължал допълнително
възнаграждение за успех в размер на 7 % от одобрените по проекта суми, но
не по-малко от 400 лв., като размерът на допълнителното възнаграждение се
равнява на процесната сума от 4493, 83 лв. с ДДС, за което е издадена
фактура с № ********** от 10.10.2017г. Твърди, че е изправна страна по договора,
тъй като е изпълнил точно, качествено и в срок задълженията си по
сключения между страните договор. Сочи, че изискуемостта на вземането за
допълнително възнаграждение за успех по чл. 4.2. вр. чл. 4.2.1 от договора е
настъпила преди подаване на исковата молба, което ответникът не е заплатил,
поради което претендира същото, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 17.06.2020 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК **** е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете. Заявява, че ищецът е неизправна
страна по договора, доколкото не е престирал каквото и да е изпълнение по
договора, поради което и не е налице основание за заплащане на
претендираните в настоящото производство вземания. Сочи, че издадената от
ищеца фактура от 10.10.2017 г. не е осчетоводена в счетоводството на
3
ответното дужество.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че между страните е налице сключен договор за
консултантски услуги № 1404/07.12.2016 г., по който възложителят е поел
задължение да заплати допълнително възнаграждение за успех по чл. 4.2 от
него при одобрението на проект, изработен или редактиран от изпълнителя, в
изпълнение на задълженията му по договора, което представлява процент от
първоначално одобрената съгласно уведомителното писмо сума за
възложителя по всеки отделен спечелил финансиране проект по европейска,
национална или друга донорска програма.
Депозиран е Договор за консултански услуги от 07.12.2016 г., видно от
който „К.“ ЕООД с оглед реализирането на плановете си за усвояване на
средства от европейски, национални и други донорски програми за
развитието и разширяването на дейността си е възложило на „Г.К.“ ЕООД в
периода на действие на договора да извършва консултантски услуги,
изразяващи се в мониторинг и периодичен преглед на програмите за
финансиране в сферата и дейностите на възложителя, предоставяне и
изработване на проекти с пълна документация за кандидатстване по
различните програми за финансиране, изготвяне на бизнес и финансови
планове и анализ на рисковете, предлагане при необходимост на
консорциумни партньори, изготвяне на необходими документи за
неограничен брой тръжни процедури и обгрижване и мониторинг на
одобрените проекти за периода на договора след получаване на субсидия от
финансиращата институция. Според чл. 3 на договора същият е сключен за
срок от 2 години, считано от датата на подписването му, а изпълнението му
започва след заплащане от възложителя на договореното в чл.4.1
възнаграждение в размер на 5000 лева с ДДС.
Съгласно чл. 4.2 от договора при одобрение на проект, изработен или
редактиран от изпълнителя в изпълнение на задълженията по договора
възложителят му дължи заплащането на допълнително възнаграждение за
успех, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно
уведомителното писмо сума за възложителя. В чл.5 е посочено, че
допълнителното възнаграждение за успех е платимо на две равни части -
първата част се заплаща в срок от 8 календарни дни, считано от получаване на
авансовото плащане на възложителя по одобрения проект, а в случай, че няма
авансова плащане възложителят следва да заплати това възнаграждение в
срок до 6 месеца от датата на сключване на договора за безвъзмездно
финансиране с Финансиращата институция по програмата, а втората част - в
срок от 8 календарни дни, считано от получаване на междинно или
4
окончателно плащане от страна на възложителя по одобрения проект, но не
по-късно от 6 месеца от датата на сключване на договора за безвъзмездно
финансиране с Финансиращата институция по програмата.
За дължимото възнаграждение по чл. 4.2 от договора Изпълнителят е
издал на Възложителя Фактура № **********/10.10.2017 г., неоспорена от
ответника, който обаче не е осчетоводил в счетоводството си. Това се
потвърждава и от приетата по производството ССЕ, като вещото лице е
посочило, че дължимата сума следва да се изчисли като одобрената сума от
53 497-99 лева се умножи по 7%, което се равнява на претендираната от
4 493,83 лв.
За изпълнението на договора за консултантски услуги от страна на
„Г.К.“ ЕООД са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
А.Х.З., работила в ищцовото дружество на длъжност „консултант европейски
проекти“. Същата заявява, че е консултирала ответното дружество по коя
процедура може да кандидатства за финансиране, както и какви документи са
необходими по съответната процедура. Изготвила проектното предложение за
кандидатстване за финансиране по Процедура за финансиране на проекти за
одобряване на условията на труд - Фонд „Условия на труд“, който проект е
бил „Подобряване условията на труд“ в дружеството. Проектът бил одобрен и
за пълната сума, като след одобряването на проекта, от ответното дружество
били предприели действия във връзка допълнителното финансиране, но не
били одобрени за банков кредит, което всъщност е било и причината те да се
откажат от проекта.
По делото е приета преписка от Министерство на труда и социалната
политика, Фонд „Условия на труд“ съдържаща подадения от името на
ответника „К.“ ЕООД, проект за финансиране по Фонд „Условия на труд“,
схема „Подобряване условията на труд“ от 24.02.2017 г. с наименование
"Подобряване условията на труд в "К." ЕООД, включително документите по
подаването на проекта, одобрението на същия от финансиращия орган,
уведомяването на кандидата за одобрението на проекта, сключения от „К.“
ЕООД договор за безвъзмездна финансова помощ, документите по
управлението на проекта и получените плащания от бенефициента.
Установява се, че след разглеждане на проектното предложение и
преминаването през етапи на административна, финансова и техническа
5
оценка, проектът е одобрен за финансиране, като ответникът е уведомен, че
проектът е одобрен за безвъзмездна финансова помощ с размер 53 497, 99 лв.
Депозиран е заверен препис от Договор РД-13-16/6.06.2017 г. сключен
между Фонд „Условия на труд“, в качеството му на възложител и „К.“ ЕООД
в качеството му на изпълнител с предмет реализиране на проект
„Подобряване условията на труд в „К.“ ЕООД“ със срок на изпълнение шест
месеца, считано от датата на подписването му. Според договора, средствата,
които ще бъдат изразходвани за изпълнението му са в общ размер 237 940,28
лева, от които 53 497, 99 лв. следва да бъдат осигурени от възложителя и 184
442,29, лева от изпълнителя.
От правна страна:
Нормата на чл.258 сочи, че с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266, ал.1,
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Този
договор е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Договорът е
неформален, но в настоящия казус е налице писмена форма на договора. В
случая облигационното договорно задължение на ответника е да приеме
изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение -арг. чл. 258
ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а на ищеца по иска да изпълни точно в качествено,
количествено и темпорално отношение описаните в договора дейности и да
предаде изработеното на възложителя.
В конкретния казус е налице писмена форма на договора, който не е
оспорен от ответника, поради което СГС също приема, че между страните по
него е възникнало валидно правоотношение със сочените права и задължения
относно реализиране и финансиране на посочения проект. Наличието на
сключен договор с финансиращата институция за реализирането на проект с
наименование „Подобряване условията на труд в „К.“ ЕООД“ ООД дава
основание на съда да счита, че проектното предложение за кандидатстване за
финансиране по Процедура за финансиране на проекти за одобряване на
условията на труд - Фонд „Условия на труд“, изготвено от ищцовото
дружество, е било одобрено.
Въззивната инстанция намира за недоказано и неоснователно
възражението на ответника в исковата молба и във въззивната жалба, че
процесната сума не се дължи, поради пълната липса на изпълнение от страна
на изпълнителя. От приетите по делото свидетелски показания, неоспорени от
страните на свидетеля А.Х.З., работила в ищцовото дружество на длъжност
„консултант европейски проекти“, се установява, че е консултирала
6
ответното дружество по коя процедура може да кандидатства за финансиране,
както и какви документи са необходими по съответната процедура. Изготвила
е проектното предложение за кандидатстване за финансиране по Процедура
за финансиране на проекти за одобряване на условията на труд - Фонд
„Условия на труд“, който проект е бил „Подобряване условията на труд“ в
дружеството. Проектът бил одобрен и за пълната сума, като след
одобряването на проекта, от ответното дружество били предприели действия
във връзка допълнителното финансиране, но не били одобрени за банков
кредит, което всъщност е било и причината те да се откажат от проекта. За
извършването на тези дейности сочи и приложената по делото електронна
кореспонденция между двете страни.
Ето защо, изпълнителят има право да получи допълнително
възнаграждение за успех съгласно чл. 4.2 от договора за консултантски
услуги в размер, определен по реда на чл. 5.2.1 върху сумата 53 497,99 лева
или дължимото възнаграждение възлиза в претендирания в исковата молба
размер. Претендираното допълнително възнаграждение за успех се дължи за
изготвянето от страна на Изпълнителя на проектно предложение с
наименование "Подобряване условията на труд в "К." ЕООД", което е
спечелило финансиране по процедурата ФУТ.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от сключения между Фонд „Условия на труд“ и
„К.“ ЕООД договор от 06.06.2017 г., средствата от възложителя следва да
бъдат възстановени в срок до 30 работни дни след приемане от негова страна
на резултатите от извършените дейности по изпълнение на договора. Предвид
липсата на авансово плащане по договора, първата част от претендираното
възнаграждение за успех е следвало да бъде заплатена в срок до 6 месеца от
датата на сключване на договора за безвъзмездно финансиране, а втората не
по-късно от 12 месеца от датата на сключване на договора за безвъзмездно
финансиране с Финансиращата институция по програмата.
По делото се установява, че сключеният на 06.06.2017 г. договор между
Фонд „Условия на труд“ и „К.“ ЕООД е бил изпълнен, като от заключението
на приетата ССЕ се установява, че е била преведена сумата от 17 884,09 лв.
Другото възражение на ответника се отнася до това, че ако съдът приеме, че
искът е основателен, то искът следва да бъде уважен на база реално
получената сума от 17 884,09 лв., както е посочена от вещото лице, а не на
база първоначално одобрената сума. Това възражение се явява неоснователно.
Съгласно уговореното между страните в чл.4.2 от договора за консултантски
услуги заплащане на допълнително възнаграждение за успех е предвидено
„при одобрението на проект, изработен или редактиран от изпълнителя в
изпълнение на задълженията му по настоящия“, т.е. дължимостта на
въпросното възнаграждение се обвързана единствено с факта на одобрение на
7
подаденото проектно предложение, което е изработено от изпълнителя.
Между страните не са уговорени допълнителни изисквания или условия за
заплащане на възнаграждението за успех. Тълкувайки волята на страните,
изразена в сключения между тях договор по чл.20 ЗЗД, съдът приема, че
уговореното възнаграждение се дължи върху одобрената, а не върху
получената сума, доколкото каква сума ще бъде преведена на възложителя по
проекта зависи от това какво е изпълнил по него, но не и от това какво е
извършил изготвилия проекта.
По делото не са представени доказателства за заплащане на уговореното
допълнително възнаграждение в сроковете по чл. 5.1, респ. 6.1 от договора за
консултантски услуги, поради което исковата претенция следва да бъде
уважена в цялост.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва
да зплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във
вид на адвокатско възнаграждение в размер на 653,48 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.07.2021 г. по гр.д. № 25056/20 г. на
СРС, II ГО, 179 с-в.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. ****, чрез пълномощника по дело адвокат К.П. да заплати на
„Г.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. ****, представлявано от Б.Т., чрез пълномощника по делото адвокат В.Т.
направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 653,48 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8