Р
Е Ш Е
Н И Е №…….
Гр.
София, 20.06.2018 г.
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди и осемнадесета година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
И.ова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при секретаря Поля Георгиева ,
като разгледа докладваното от съдия И.ова гр. д. № 8694 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК.
Въззивното производство е образувано по
въззивна жалба на ищеца „Ф.к.Б.“ ООД, чрез представителя му, срещу решение № ІІ
– 54-161/01.03.2017 г. по гр. д. №
58772/2012 г. по описа на СРС, 54 с - в, с което са отхвърлени предявените от „Ф.К.Б."
ООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 211, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Д.Д.Й., ЕГН ********** и К.В. К.-Н.ЕГН **********,
да му заплатят солидарно сумата от 60 899,
12 лв., представляваща липса на парични средства от касата на дружеството
за периода от 04.06.2007 г. до 08.10.2008 г., както и сумата от 27 946, 30 лв., представляваща
законна лихва върху главния дълг за периода 08.10.2008 г. до 12.11.2012 г.,
както и предявените „Ф.К.Б." ООД, ЕИК *******, искове с правно основание
чл. 211, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Д.Д.Й., ЕГН **********
и И.Д.Х., ЕГН **********, да му заплатят солидарно сумата от 87 500 лв., представляваща липса на
парични средства от касата на дружеството за периода от 17.09.2008 г. -
08.10.2012 г., както и сумата от 5 610, 33
лв., представляваща законни лихви върху главния дълг за периода 31.12.2011 г.
до 19.10.2012 г. и ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Във въззивната жалба са изложени доводи за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в
нарушение на материалния закон, производствените правила и при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Тъй като по отношение на ответницата
Д.Й. съдът е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността
й по чл. 207 КТ понеже няма качеството отчетник, а евентуално би могла да се
ангажира ограничената й отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ за „умишлени действия“,
е следвало СРС да се произнесе по този въпрос и да ангажира отговорността на
ответницата по посочения ред - по чл. 203, ал. 2 КТ. За ответниците К. Н. и И.Х.,
СРС също приема, че не е налице вреда с неустановен произход по смисъла на чл.
207 КТ, а са налице достатъчно данни за извършено престъпление. С тези изводи
съдът е нарушил закона, понеже актовете в наказателното досъдебно производство
нямат доказателствена сила и не са задължителни за гражданския съд. Такава сила
би имала евентуално само влязлата в сила присъда - по чл. 300 ГПК. Неправилно СРС
е приел освен това, че има данни за извършено престъпление, защото наличието на
такива данни би довело до спиране на гражданското производство по реда на чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа се, че установената от съда фактическа
обстановка е като цяло правилна, с изключение на факта, че се приема да не е
представена длъжностна характеристика за „касиер - счетоводител“ за К.К., а само за И.Х.. Представената
по делото длъжностна характеристика за тази длъжност касае и двете ответници,
доколкото не е променяна в периода от 2007 г. до 2012 г. Твърди се още, че по делото не е установено
извършване на престъпление от трите ответници в съучастие. Съдът не е изложил
мотиви дали действията на Й. по въвеждане на неверни счетоводни данни,
пренесени в края на всяка финансова година и подписване на фиктивен протокол за
11 040 лв. с основание „безотчетни“, съставлява умишлено или непредпазливо
действие. Незаконосъобразни, според ищеца, са изводите на СРС за липса на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците по реда на чл. 207 КТ. Съдът се е произнесъл въз основа на доказателства, които не са събрани по
реда на ГПК. Поддържа се още, че при правилно установени по делото факти, съдът
неправилно прилага нормата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Необоснован и
едностранчив е извода на СРС, че отговорността по този ред възниква само за
служителите, на които са връчени за управление и пазене стоково - парични
ценности. Финансовия директор и главния счетоводител са задължени, повече от
всеки, да съхраняват и отчитат ценности за търговското дружество. Излагат се
доводи, че Й. е извършвала „фактически“ дейността, осъществявано от „касиер - счетоводителя“
толкова пъти, колкото се е налагало и тя носи отговорност не само за
констатираните липси по чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ, но и за отчетническите функции,
които са и възложени от управителя на дружеството. В жалбата основно се правят възражения, че съдът
не е обсъдил алтернативно наличието на предпоставки за ангажиране на
имуществената отговорност на Й. по чл. 203, ал. 2 КТ. По отношение на К. Н. и И.Х.
- касиер – счетоводител на дружеството се поддържа, че правните изводи за
ангажиране на отговорността им са необосновани и незаконосъобразни. Изводите на
съда, че щетата при „липси“ следва да е с неустановен произход е произволен.
Твърди се, че за да има щета, тя трябва да се установи конкретно по размер,
както и от какво произтича и щетата е установена от двете приети по делото
ССчЕ. Незаконосъобразно СРС и приел, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността на двете ответници или по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ или по чл. 203,
ал. 2 КТ. Моли да се отмени изцяло решението и да се уважат исковете.
Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на
разноските претендирани от ответницата Й..
Въззиваемата страна ответницата - Д.Д.Й., чрез
представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че по същество съображенията на ищеца не касаят допуснати от съда
процесуални нарушения при разглеждане на спора, а се отнасят до правната му
квалификация. Не е без правно значение в процеса дали се претендира пълна или ограничена
имуществена отговорност и СРС правилно е подвел твърденията на ищеца в исковата
молба произнасяйки се по претенция по чл. 207 КТ. По тази причина въззивната
жалба е неоснователна. Оспорват се изцяло твърденията, че съдът се е произнесъл
въз основа на доказателства, които не са събрани по реда на ГПК. Във
връзка с преписката по наказателното
производство при СРП, съдът само е съобразил, че дори да са налице достатъчно
данни за престъпление, то е срещу неизвестен извършител е не обосновава извод
за липси по смисъла на гражданския закон. Неоснователно е и твърдението, че
ответницата Й. има качеството на отчетник, по смисъла на чл. 207 КТ. Тя няма
функции да събира, разходва и съхранява парични средства и не е имала пряк
досег с такива. Отговорността по чл. 207 КТ е презумтативна, но само по
отношение на ограничена група работници, посочени в този текст, на които
изрично е възложено да „събират, разходват и съхраняват парични или материални
ценности“. Оспорва се твърдението, че ответницата Й. била „фактически
отчетник“. Липсват доказателства тя да се е разпореждала с парични средства,
независимо от дадените и пълномощия. Моли да се отхвърли жалбата и да се
потвърди решението. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност
по разноските, претендирани от ищеца.
Въззиваемата страна – ответницата К.В. К.-Н.оспорва
жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно.
От доказателствата, в процеса са установява, че става въпрос за вреда с установен произход, за
която не може да се носи отговорност по чл. 207 КТ. Не са доказани по делото
основанията за ангажиране на пълната й имуществена отговорност, а именно :
умишлено причиняване на вреда, при изпълнение на трудови задължения на
отчетник, като вредата да е липса, състояща се в недостиг на стоково –
материални ценности с неустановен произход. Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответницата И.Д.Х., чрез
представителя си, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата като
изцяло неоснователна. Поддържа, че изводите на съда са направени при изяснена
правилно фактическа обстановка и са обосновани. Не са допуснати нарушения на
процесуалния закон при постановяване на решението. СРС при произнасянето си е
ограничен в петитума на исковете, които са предявени за отговорност за липси, а
не за ангажиране на друга имуществена отговорност на ответниците. В правилно
правилно приложение на закона съдът е приел, че липси не са установени. Моли то
да се потвърди, като претендира присъждане на разноски по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника - ищец.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивната инстанция следи служебно за валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси съдът е ограничен
от посоченото в жалбата, като следи служебно и за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми. Като съобрази обсъдените пред СРС
доказателства, въззивният съд намира, че тази инстанция е изложила пълно и
задълбочено установената от доказателсвата фактическа обстановка, която
въззивния състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея,
на основание уредената в чл. 272 ГПК възможност за това. Съдът ще обсъди само
доказателства, относими към спорните в производството пред настоящата инстанция
факти.
Софийски районен съд се е произнесъл по обективно,
кумулатовно съединени искове с правно основание чл. 211 КТ, вр. с чл. 207, ал.
1, т. 2 КТ за реализиране на пълната имуществена отговорност на ответниците и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за лихви.
При даване правната квалификация на исковете, първоинстанционният
съд изцяло се е съобразил с твърденията, направени от ищеца в исковата молба. Изцяло
необосновани и от там неоснователни са поддържаните във въззивната жалба доводи
на ищеца, че ако бил установил наличие на предпоставки за ангажиране на друга имуществена
отговорност на ответниците, СРС е следвало да се произнесе по иск с правно
основание чл. 203, ал. 2 ГПК - по общия ред. Това е така, по следните
съображения :
Служителите отговарят
имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по
повод изпълнение на трудовите задължения. Отговорността по
КТ е уредена в чл. 206, ал. 1 и 2 КТ и тя по принцип е ограничена - до размера на месечното трудово възнаграждение, а по
отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово
възнаграждение. За разлика от пълната
имуществена отговорност, която се осъществява само по съдебен ред - чл. 211 КТ,
ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 КТ.
По - строга е отговорността по КТ на т. н. отчетници - те отговарят или ограничено до размера на три месечни трудови
възнаграждения – в хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ или в пълен
размер - при твърдения за липси, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. При твърдения за „липси“ отговорността е винаги в пълен размер на причинената
вреда. В този случай е неприложим ограниченият размер на имуществената
отговорност на работника/служителя, съответно - тя не може да бъде реализирана по правилата на ограничената
имуществена отговорност или по общия ред.
В случая в исковата молба, уточнителните молби и в
хода на цялото производство, което се е развило пред СРС, ищецът е поддържал,
че претендира ангажиране на солидарната отговорност на трите ответници за
констатирани липси – т. е.
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, с който съдът е обвързан при
даване на правната квалификация на иска – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, касаят
реализирането на пълната имуществена отговорност на бившите му служителки -
ответниците по делото за вреди, произтичащи от липси. Навсякъде, включително
пред настоящата инстанция, ищецът е твърдял, че служителките имат качеството „отчетници“
през исковия период.
Никъде в рамките на производството, ищецът не е излагал
фактически твърдения относно ангажиране на отговорност на ответниците по общия
гражданско правен ред. В исковата молба не се съдържат никакви твърдения за вреда, която да е причинена умишлено или в резултат на престъпление или да е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения на ответниците, в
който случай отговорността, която се претендира, би могла да се претендира по общия граждански закон. Твърденията на ищеца едва във въззивното
производство, че ако съдът бил установил предпоставки за ангажиране на такава
отговорност, той следвало да се произнесе по иск с правно основание чл. 203,
ал. 2 ГПК, а не по такъв за вреди от липси – по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, са
изцяло неоснователни и в противоречие с процесуалните норми, задължаващи съда
да се съобрази при квалификацията на спорното право с изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Квалификацията
на иска не е „алтернативна“ и „по преценка на съда“, направена „според
установените в хода на производството факти“, а се прави въз основа на
твърденията, на които ищецът е заявил исковата си претенция. Дали в хода на
производството фактите, които е твърдял ищеца ще се докажат или не, е въпрос на
основателност на претенцията му, но в никакъв случай не задължава първостепенния
съд да даде различна правна квалификация от тази, за която са изложени
твърдения в исковата молба. По тези съображения, въззивният съд намира за изцяло неоснователни и в
противоречие с процесуалния закон възраженията на ищеца, че СРС не е обсъдил
алтернативно наличието на предпоставки за ангажиране на имуществената
отговорност на ответниците по чл. 203, ал. 2 КТ.
Относно спорният въпрос, пренесен и във въззивното
производство, а именно: налице ли е вреда, причинена от липси, за която ответниците
да носят солидарна отговорност, въззивният състав намира следното :
Производството по делото е образувано по иск с пр. осн.
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ като ищецът е целял да ангажира
пълната имуществена отговорност на ответниците, бивши негови служители, в качеството им на „отчетници“ - т. е.
на материално
отговорни лица (МОЛ), на които
по трудова функция е възложено задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или
материални ценности.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, работникът, комуто е възложено като трудово задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности
отговаря спрямо работодателя за липса, когато е получил такива, но не е
представил документи за изразходването им.
Предпоставките
за провеждането на този иск са : наличие на трудово правоотношение между
страните, по силата на което ответникът - работник/служител трябва да е изпълнявал
отчетнически функции - т. е. съгласно характеристиката на трудовото му
правоотношение да е имал задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности в това си качество; настъпили
вреди в резултат на осъществяваната от ответника трудова дейност, като вредите
да са с неустановен произход -
липси.
Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липса
представлява
типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в
недостиг в касата (когато става въпрос за парични ценности) или в
склада, цеха и пр. (когато става въпрос за материални ценности), който е с
неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. Едва
при констатиране на посочения
недостиг, възниква
презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от
една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово
задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а
от друга - от нейния неизяснен произход.
Следователно,
за да избегне
ангажиране на имуществената си отговорност при констатирана липса, материално
отговорното лице следва да докаже, че не е причинило щетата или, че не я е причинило виновно. Тежестта на доказване в това производство се обръща, доколкото съгласно чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се доказват
факти, за които съществува установено от закона предположение.
Предвид
изложеното, по иска
по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от
работника (служителя) в качеството на отчетник, както
и наличието на липса и нейния размер, а в доказателствена тежест на работника (отчетник) е да опровергае презумпцията, че липсата
е причинена от него - по негова вина,
както и да установи
разходването на предоставените му средства и материални ценности по
предназначение. Доказването може да се се извърши с всички доказателствени средства. В този смисъл са
решение № 690 от 03.01.2011 г. по гр. дело № 681/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 317 от 15.11.2011 г. по гр. дело № 1803/2010
г. на ВКС, III г. о., решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др. В практиката непротиворечиво се приема, че само
при доказани от работодателя липси е налице презумпция за причиняване на
недостига от служителя, както и за вина на отчетника за настъпване на това
състояние на неотчетеност. Ако работодателят не установи конкретно какви материални ценности (по вид, количество, размер и
стойност) са начислени (предадени), ръботникът няма как да установи начина на разходването им. (решение
№ 149 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 1029/2016 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС).
В обобщение на изложеното, за да е налице липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо
на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности, на
второ място - този недостиг следва да е възникнал по времето на
упражняване на съответната трудова функция на лицето - отчетник (МОЛ), на което е възложено по трудово правоотношение да съхранява и отчита съответните ценностии. Едва при установяване на
посочените предпоставки, възниква презумцията за причиняване на вредата от
служителя и той следва да опровергае настъпването на вредите от липси по своя
вина. Само в такъв случай може да се говори за
реализиране на отговорност на работника/служителя за липси в пълния размер на
вредата.
Следва да се
отбележи още, че материалноправната норма на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ на
отчетническата отговорност е с императивен характер – т. е. за правилното й
приложение съдът следи и без да е направен изричен довод в жалбата.
По съществото на спора, по делото не се е спорило и се
установява, че страните са били в трудови правоотношения за посочените в
исковата молба периоди, в които ищецът твърди да са налице липси на парични
средства.
На първо място, ответниците оспорват, че са имали качеството
„отчетници“, през процесните периоди. Доколкото установяването на това качество
е основен елемент от фактическият състав на нормата по
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, при наличие на който работодателят може да претендира
реализиране на пълната имуществена отговорност на служителя по този ред,
установяването му е в предмета на доказване по делото от страна на ищеца -
работодател. Указания в посочения смисъл са дадени на ищеца с доклада по
делото, по чл. 146 ГПК, по който той не е имал възражения.
Действително, придобИ.ето на качеството отчетник не зависи от
вписването му в длъжностна характеристика за
изпълняваната длъжност. Такава
може и да не е издадена, тъй като в законодателството не се изисква за валидността на трудовото правоотношение
работодателят да състави и връчи на работника длъжностна
характеристика. Достатъчно условие, за да се ангажира
отговорността по този ред, е от същността на длъжността, която работникът заема по трудов договор, да изхожда, че се съдържат задължения
за събиранене, съхраняване, разходване или отчитане на СМЦ/пари
за работодателя.
В разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 63 за прилагане на
Указ № 1074/ДВ бр. 19/1975 г., (която не е отменена към момента)
са посочени
примерно отчетническите длъжности. В чл. 1, т.
1 и 2 от Наредбата е определено, че отчетнически и материалноотговорни длъжности,
са тези заемани от лица, които
в качеството си на отчетници събират, съхраняват, разходват или отчитат парични
или материални ценности - касиери, магазинери, домакини, щандисти,
началник-складове, снабдители, инкасатори, касиер
-
маркировачи,
отчетници на билети и ценни книжа, управители на магазини, аптеки, хотели,
заведения за обществено хранене, пласьори, бюфетчици и др.
Изброяването е примерно, а не изчерпателно, но насочва към смисъла, който се
има предвид в законодателството при определяне на длъжността като отчетническа.
Във връзка с основното
възражение по реализиране отговорността на ответницата Д.Й. по реда на чл. 207,
ал. 1, т. 2 КТ, че няма качеството „отчетник“ през процесните периоди, въззивният
съда намира следното :
Ответницата Д.Д.Й. е заемала длъжността „финансов
директор“ при ищеца от 04.07.2007 г. до 08.10.2012 г. (когато е прекратено
трудовото й правоотношение със заповед № 1299/08.10.2012 г.), след
преназначаването й от длъжността „главен счетоводител“ с допълнително
споразумение от 01.01.*** г. към трудов договор № 14 от 01.11.1998 г.
Според приетата пред СРС длъжностна
характеристика (л. 16 - 18 от делото на СРС), основните задължения на
длъжността „финансов директор“ са били да организира, планира, ръководи и
контролира цялостната финансово - счетоводна дейност на предприятието, да
осъществява вътрешен финансов контрол, да организира и отговаря за
съхраняването на счетоводната информация по предвидения в закона ред, да
съставя и подписва годишния финансов отчет, както и да носи отговорност във
връзка с контрола на поверените на касиера парични средства.
Предвид
изложеното, въззивният съд споделя извода, до който е достигнал и СРС, че от вида на заеманата от ответника Й. длъжност през процесния период „финансов
директор“ не може да се направи обоснован извод, че същинската трудова функция за длъжността е свързана с отчетническа дейност
- т. е. да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности в това си качество.
Както вече се посочи и по - горе, според трайната практика на ВКС по
въпроса (решение № 152 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 6083/2014 г. ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 493 от 23.11.2011 г. по гр. дело № 586/2011 г. на ВКС, IV г.
о., решение № 252
от 18.05.2011 г. по гр. дело № 1531/2009 г. на ВКС, IV г.
о. и
др.), отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ се отнася само за лица, които
имат отчетнически
трудови функции, като е недопустимо прилагането
й за работници/служители с други трудови функции. Това следва от същността на липсата като състояние на неотчетност и недостиг на
парични или материални ценности с неустановен произход.
Служителите, които
нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане
на финансови и материални ценности, независимо
че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси.
ВКС приема
последователно, че отговорността
за липсата на парични или материални ценностите е на лицата, които пряко боравят с тях и това
е основното им длъжностно качество. Липсващите ценности
не могат да
се търсят
от служителите, на които те не са връчени за управление и пазене, макар че са имали досег до тях. В посочената
практика се приема освен това, че лицата, които упражняват
непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции
не могат
да носят отговорност за липси по смисъла на чл. 207, ал. 1,
т. 2 от КТ само на това основание. Те евентуално могат да носят отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ –
за извършени умишлени
действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя.
Изводите в решението на СРС по отношение качеството на тази ответница на МОЛ са
събразени с трайната практика на ВКС и съдилищата по въпроса за лицата, спрямо
които може да се приложи отчетническата отговорност.
В случая нито
от писмените, нито от гласните доказателства, обсъдени много подробно от СРС, следва
фактически и правен извод, че в кръга на трудовата функция на ответника Й.
се е съдържало задължение да събира, съхранява, опазва или отчита някакво поверено й в това качество имущество или пари.
Не следва
различен извод от факта, че съгласно банкова референция от 20.11.2013 г., издадена от „У.К.Б.“ АД, ищецът „Ф.К.Б.“
ООД е клиент на банката от *** г., в която поддържа банковите си сметки и че на 29.09.2010 г. в корпоративен
филиал „И. Вазов“ на банката управителят на дружеството е депозирал списък с
лицата, имащи право да внасят суми по сметка на фирмата, сред които фигурира и
ответницата Д.Й., както и че последната е била упълномощена, съгласно
пълномощни от 02.06.2003 г. и от 13.12.210 г. с нотариална заверка на подписа
на управителя, да внася пари в брой във фирмените сметки, да предава и получава
фирмена поща, да осребрява фирмени чекови, както и да тегли пари от тези
сметки, като последното действие може да се извършва само след представяне на
нареждане - разписка, подписана от управителя. В отговор на възраженията на
ищеца, настоящият състав също като СРС намира, че тези фактически действия не
са достатъчни да обосноват качеството „отчетник“ на ответницата Й.. За процесните периоди основните функции на тази
ответница са били по същество ръководно - контролни, свързани с действия по
организиране, планиране, ръководене и контролиране на цялостната финансово -
счетоводна дейност на предприятието, по осъществяване на вътрешен финансов
контрол, организиране и отговорност за съхраняването на счетоводната информация
по предвидения в закона ред, по съставяне и подписване на годишния финансов отчет
и контрол на поверените на касиера парични средства.
Инцидентно
извършваните от ответницата Й. фактически действия по заместване на касиер или
предоставените й пълномощия за внасяне на пари в банка, установени чрез
събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията на свидетелите К.
и Д.), не съставляват основание за различен извод, доколкото прякото боравене на
Й. с парични средства не е било основна нейна функция, а се е налагало само при
необходимост, инцидентно и за обезпечаване безпроблемната работа на дружеството
при отсъстващ служител.
Тъй като ответницата Й. не е
имала преки задължения по длъжностна характеристика да събира, съхранява,
разходва или отчита финансови (парични) и материални ценности, независимо че
реално е имала достъп до тях, т. е. не е била „отчетник" по трудова
функция, същата не може да носи отговорност за липси по смисъла на чл. 207, ал.
1 КТ, както беше изяснено по - горе.
Ищецът,
чиято е доказателствената тежест в случая, не е изпълнил задължението вменено
от процесуалния закон, да ангажира безспорни доказателства, че ответникът Й. в
процесния период 04.07.2007 г. до
08.10.2012 г. е била МОЛ в посочения по - горе смисъл.
Поради липса още на първия
елемент от фактическия състав, свързан с реализиране на отговорността по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ, исковете срещу ответника Й. законосъобразно и в
съответствие с императивните материално правни норми са приети от СРС за
неоснователни и са отхвърлени. Безпредметно е било да се обсъжда наличието на
останалите елементи на състава на пълната имуществена отговорност при „липси“.
По наличието на предпоставките за
ангажиране на отговроността на останалите две ответници К.В. К.-Н.и И.Д.Х. по
реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, съдът намира следното :
В производството се установявя, че за периода от 04.06.2007 г. до 08.10.2008 г.
(когато е прекратено трудовото й правоотношение със заповед от 18.08.2008 г.),
ответницата К.В. К.-Н.е заемала длъжността „касиер -счетоводител“ при ищеца по
трудов договор № 165 от 04.06.2007 г. Съответно се установява, че ответницата И.Д.Х.
е заемала длъжността „касиер – счетоводител“ при ищеца по трудов договор № 192
от 17.09.2008 г. за периода от
17.09.2008 г. до 08.10.2012 г., когато е прекратено трудовото й
правоотношение със заповед № 1298/08.10.2012 г.
Въззивният
съд констатира, че въз основа на приетата по делото длъжностна характеристика
(л. 28 - 30 дело СРС), основните задължения на длъжността „касиер -
счетоводител“, заемана от ответницата И.Х. са били : да приема, съхранява и
предава парични средства, да извършва касови операции по предварително оформени от упълномощени лица приходно - разходни
документи, да води касовата книга и касовите книги за касови апарати по форма и
ред, установени с действащото законодателство, да проверява фактическата
наличност на паричните суми с касовия остатък, ежедневно да приключва касовата
отчетност; да предава и получава оформени документи и парични средства в
обслужващите финансови институции, да фактурира ежедневно пратките по износ
съгласно получените товарителници от счетоводителя и попълва съответната
справка, да фактурира ежедневно получените от митническия отдел декларации и да
предава фактурите на началник „Оперативен отдел", да осчетоводява
ежедневно дневните финансови отчети, да изготвя ежедневни отчети за касовата
наличност, да следи ежедневно статуса на фактурите и информира заинтересуваните
лица за неразнесените фактури, да отчита ежедневно куриерите и приключва
касовите апарати, да изготвя месечни и годишни отчети на касовите апарати, да
отчита до 5 - то число на следващия месец подотчетните лица, ползвали служебни
аванси и следи за своевременното им закрИ.е.
Съгласно
длъжностната характеристика, в ежедневната си работа служителят е подчинен на
финансовия директор (чл. II), като отговаря за съхраняваните в касата парични
средства, носи отговорност за настъпили вреди за изразходване на парични
средства срещу неоформени в съответствие с изискванията първични документи,
отговаря за съответствието на касовата наличност според оформените за осъществените
сделки документи и носи материална отговорност (чл. III, т. 1, 2, 3 от
длъжностната характеристика).
Същите
задължения е имала и ответницата К.К. - Н., която е удостоверила получаване на
длъжностсната характеристика срещу подпис върху трудовия договор при
сключването му на 04.06.2007 г., както основателно приема и СРС.
От
преценката на трудовите функции на ответниците К. -К. Н. и И.Х. може да се обоснове
извода, до който достига и първоинстанциония съд, че те са имали качеството
„отчетници“ в процесните периоди, понеже трудови им функции са свързани със
задължения по събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични средства.
Извод в посочения смисъл следва както от задълженията по длъжностна характеристика,
така и установеният по делото (с писмените и гласни доказателства) характер на
работата на касиер - счетоводителя, свързан с пряко боравене с паричните
средства на дружеството в касата, от която касиер - счетоводителите извършвали
плащания, а при натрупване на касова наличност имат задължение да внасят пари в
банковите сметки на дружеството, както и да отчитат парите в касата чрез водене
на касови книги и в счетоводната система на дружеството - според показанията на
свидетелите В. К. и И. Д., оперативни счетоводители при ищеца за процесния
период, чиито впечатления съдът намира за непосредствени и обективни.
Относно доказването
на вреда с неустановен произход „липса“ по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
по отношение на тези две служителки, въззивният съд намира следното :
Както се отбеляза и
по - горе, липсата на парични или материални
ценности се състои в недостиг, недоимък в касата или в склада, т. е.
представлява състояние на неотчетност, за което е характерен неустановения му
произход, т. е. невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност.
Ищецът
е основал претенцията си за липси на Доклад на счетоводна проверка на
дружеството от 22.10.2012 г. ( на лист
99 - 103 от дело СРС), извършена в счетоводството на ищеца от третото за
спора лице „Ф.К.***" ЕООД, за периода от 01.01.2007 г. до 20.09.2012 г.
При проверката е констатирано несъотвествие между записите в касовата книга и
осчетоводяванията по сметка 501 - „Каса в лева“, изразяващо се в обстоятелството,
че в осчетоводяванията по сметка 501 липсват вписаните в програмата разходни
касови ордери на обща стойност за периода от 44 7581, 18 лв. по приложен към
доклада списък. В заключението на доклада е посочено, че с вписаните в
счетоводната програма „Бизнес навигатор“ РКО, които липсват в осчетоводяванията
по сметка 501, вероятно са равнявани салдата по касовите книги. Проверката от
третото лице е констатирала и несъотвествие между изписаните в касовата книга
суми за внасяне в банка и сумите, които са фактически внесени по банковите
сметки на дружеството - ищец на обща стойност за периода от 01.01.2007 г. до
20.09.2012 г. от 178 339, 10 лв. (лист
44 - 47 от дело СРС).
Този
доклад по същество представлява частен свидетелствуващ документ, който няма обвързваща материална
доказателствена сила за съда, каквато имат фактическите констатации на ревизионния акт - чл. 22, ал. 5 ЗДФИ по отношение на организациите и лицата по чл. 4, т. 3 - 1 ЗДФИ, в кръга на
които ищцовото търговско дружество безспорно не попада. Предвид
изложеното, ищецът е следвало да установи липсите при пълно и главно доказване, въз основа на първичната
си счетоводна документация.
Трудовият
договор с ответницата К. К.-Н.е
прекратен със заповед от
18.08.2008 г. и констатациите на извършената проверка не установяват, че до
момента на прекратяване на договора й е налице липса на парични средства от
касата на дружеството в размер на 60 899, 12 лв., за периода от 04.06.2007 г.
до 08.10.2008 г., пряко свързано с изпълнение на трудовите функции на тази
служителка. Освен това, не се установява на служителката да са предени пари в
посочения размер, да е направена ревизия (инвентаризация) при прекратяване на
правоотношението и към този момент да е констатиран недостиг на парични
средства в определен размер, който да е с неустановен произход в касата на
дружеството. Нито се установява, нито се твърди бившата служителка да е
присъствала на проверката, която е извършена почти 4 години след прекратяване
на нейните правоотношения с дружеството.
При това съдът намира, че не е установена щета от
липса в претендирания от ищеца размер от 60 899, 12 лв., която да е настъпила в
периода от 04.06.2007 г. до 08.10.2008 г., когато ответницата К. К.-Н.е била в
трудово правоотношение с ищеца. Единственото, което се установява за периода, в
който тази ответница е била в трудови правоотношения с ищеца е, че в счетоводната програма на дружеството са осчетоводявани операции, за които липсват първични
счетоводни документи и няма направени записи в касовите книги. За
периода м. 06.2007 г. - м. 10.2008 г. в програмата „Бизнес навигатор“ няма
въведени от името на ответницата К. Н. записи на разходи, за които липсват
разходооправдателни документи. Вещите лице установяват само, че не са издавани
РКО за получаване на пари от конкретни лица и такива не са осчетоводявани.
Относно
втората служителка –- И.Х. за сумата от 87 500 лв. - представляваща липса на
парични средства от касата на дружеството за периода от 17.09.2008 г. - 08.10.2012
г. следва същият извод.
От
обсъдените пред СРС подробно писмени и гласни доказателства, в това число ССчЕ
- зи и СТЕ не се установява по несъмнен начин предаването на конкретни стоково - материални ценности на
тази ответница и неотчитането им в
определен период и за определен размер. Твърдените липси не са установени и въз основа на първична счетоводна
документация.
Според мнението на вещите лица, в периода от 2007 г. до 2012 г. в счетоводния
архив на дружеството липсват съставени и надлежно оформени хартиени носители на
първичните разходооправдателни документи. „Фиктивните“ осчетоводявания са
посочени по напълно идентичен начин в таблица на стр. 3 - 6 от първоначалната и
на стр. 3 - 6 от повторната ССчЕ и са на обща стойност от 333 696, 79 лв. От тях
осчетоводявания за сумата от 303 056, 83 лв. са въведени в системата от
ответницата Д.Й., за сумата от 2 700 лв. - от ответницата И.Х., а останалите „фиктивни“ осчетоводявания са
извършени от други лица.
Вещите лица по първоначалната и повторна ССчЕ - зи са
посочили, че при извършена съпоставка между записите в касовите книги за каса
„София“ относно внесени в банката суми, от една страна, и постъпилите по
банковите сметки на ищеца в „У.К.Б." АД и „Р. (България)" ЕАД, от
друга, се установява, че общият размер на изписаните от касата суми е по -
голям от внесените по банковата сметка за целия процесен период от 04.06.2007
г. до 20.09.2012 г. с 152 399, 12 лв., от които сумата от 54 899, 12 лв., за
периода от м. 06.2007 г. до м. 10.2008 г. и сумата от 97 500 лв., за периода от
м. 11.2008 г. до 20.09.2012 г.
В касовата книга на дружеството са отразени внесени
суми в банка на 04.07.2012 г. в размер на 5 000 лв. и на 24.07.2012 г. в размер
на 10 000 лв., които не са реално внасяни по банковите сметки на дружеството. За
осчетоводяване на сумата от 15 000 лв. е съставен счетоводен запис от
30.12.2012 г. за сумата от 18 285, 24 лв. като е дебитирана сметка „Други
разходи за данъчно преобразуване" и е кредитирана сметка 501 „Каса“. Тези
суми не са осчетоводявани през исковия период, тъй като същите не са били
установени към датите на съставяне на съответните баланси.
Липсват счетоводни записи за твърдените от ищеца липси,
освен за сумата от 11 040 лв. - „безотчетни“ и сумата от 18 285, 24 лв.,
осчетоводена на 30.12.2012 г., тъй като съгласно счетоводен стандарт 37
предприятието не следва да признава активи, които пораждат възможност да
настъпят икономически ползи, но приходът може никога да не бъде реализиран. За
целия период на извършената проверка на касовите книги не е установено от експертите връщане
на пари в касата.
Счетоводните експертизи са
достигнали до крайният извод, че счетоводството на ищеца през процесните
периоди не е
водено редовно и в него липсват първични
счетоводни документи, които е следвало да се съставят за всяко приемане и предаване на суми, с отразяване в касовата
книга на дружеството на документите, с които съответно е извършен прихода и
разхода по движението на касата в дружеството.
В
допълнение към констатациите на ССчЕ - зи е и заключението на приета и неоспорена от страните СТЕ, от която се
установява, че за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. не са налице
запаметени или изтрити данни за извършени манипулации върху твърдия диск на
компютърната конфигурация, на която се намира програмата „Бизнес
навигатор" на ищеца, не са извършени манипулации на данни в счетоводния
софтуер. Всяко счетоводно действие е отразено в базата данни по дата и
съответен автор (съставител).
Разпитано в съдебно заседание на 27.03.2015 г. вещото
лице по СТЕ Н.Х.уточнява, че под манипулации е имал предвид извършване на
непозволени от софтуера операции. По отношение на позволените операции, ако
софтуерът позволявал въведени данни да се променят или изтриват, това не било
манипулация на софтуера. Програмата съхранявала последно въведените данни, като
не било възможно от програмата да се установят предходни въвеждания или
промени. Паролите за достъп до системата се генерирали от служител при ищеца -
администратор по информационна сигурност. От всеки компютър, позволен в мрежата
можело да се влезе с вече генерирана и актуална парола. Ако потребителят имал
достъп да трие или да променя в програмата, това нямало да се отрази, а щяло да
се запази само последната промяна. Към момента на извършване на експертизата не
са установени настройки на сървъра, които да дават възможност за паралелно
събиране на информация.
При
преценка на изложеното, въззивният съд приема, че по делото не е установено на
служителката И.Х. да е предоставена за съхранение или в качеството й на МОЛ
твърдяната от ищеца сума в размер на 87 500 лв., тя да не е била отчетена и да сътавлява
липса на парични средства от касата на дружеството за периода от 17.09.2008 г.
- 08.10.2012 г., която да е с неустановен произход.
Твърдените
липси не са установени въз основа и на първична счетоводна
документация на дружеството. От заключенията на вещите лица може
да се направи единствено извод, че за периода 04.06.2007 г. - 20.09.2012 г. в
счетоводния архив на дружеството липсват надлежно оформени и съставени хартиени
носители на разходнооправдателни документи, за които в същото време са
извършени записи в счетоводната програма на дружеството „Бизнес навигатор“
(според в. л.Б.). За същият период, при съпоставка на въведените данни от
счетоводната програма и касовите книги на дружеството, вещите лица са
установили, че няма направени записи и в касовите книги на дружеството.
Твърдените липси не са осчетоводявани през съответните години, тъй като не са
били установени към датите на съставяне на съответните баланси по години. Вещите лица посочват и че претендираните липси не са
от категорията съществени, съобразно счетоводен стандарт № 1, т. 4. 1 и т. 4.
3.
В
обобщение съдът намира, че по делото не са пълно и главно доказани твърдените от работодателя „липси“,
за претендираните периоди, които да се дължат на действия, свързани с
изпълнението на трудовите задължения на ответниците К. -К. Н. и И.Х.. По
отношение на всички служителки не се установява да са им предоставени за
разпореждане в претендираните периоди пари в посочените по делото размери,
които да не са отчетени.
Както
се отбеляза и по - горе, в доказателствена тежест на ищеца, като работодател, претендиращ наличието на вреда с неустановен произход - „липса“, е да докаже, че е налице такава вреда. Съгласно трайната практика на съдилищата, само при
доказана липса на материални ценности, поверени на служителя под отчет,
причиняването на щетата от отчетника се презумира.
При направените до момента
изводи в обобщение въззивният съд намира, че претенцията за обезщетение за
вреди от твърдените от ищеца липси е неоснователна спрямо всички ответници,
понеже ищецът не е установил
какво е имуществото (парите), поверено (и) на ответниците, както и точните липси на имущество
през съответните години, за което
са твърди, че е поверено на ответниците в качеството им на материалноотговорни лица. Както се посочи, липсите следва да бъдат установени при пълно доказване въз
основа на първична счетоводна документация, а такава според
вещите лица липсва относно осчетоводяването на процесните суми. Единствения
извод, който може да се направи е, че счетоводството на дружеството не е водено
редовно съгласно счетоводните закони и стандарти, поради което са налице
„фиктивни“ осчетоводявания, нанесени в счетоводната програма на дружеството,
който не са подкрепени с първични счетоводни документи. Извод за наличие на
конкретна липса на средства, която да е с неопроделен произход обаче, не може
да се направи при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Всички документи, чрез които се
описват т. н. „липси“, са частни свидетелстващи документи, съставени или от ищеца (негови служители) или от трети за спора лица, които имат само формална доказателствена сила, без да
имат обвързваща съда материална доказателствена сила.
Съобразно изложеното, въззивният
съд намира, че не са налице условията за ангажиране на пълната имуществена
отговорност на ответниците за причинени вреди по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ от
липси. Решението на СРС е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди, както
е постановено.
Поради акцесорния характер на главния иск,
неоснователни се явяват и исковете за заплащане на лихви за забава върху
основната претенция - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Законосъобразно те също са били
отхвърлени от СРС. Решението, с което исковете за лихви за забава върху
главните претенции са отхвърлени е правилно и обосновано и следва да се
потвърди.
Същият
извод се налага и по отношение решението в частта по разноските, присъдени от
СРС, съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени
разноски пред тази инстанция.
По разноските Пред СГС : Предвид
изхода от спора (исковете са изцяло отхвърлени, а жалбата на ищеца няма да бъде
уважена), право на разноски пред настоящата инстанция имат ответниците. Тъй
като доказателства за реално платени разноски е представила само ответницата Д.Й.,
в размер на 7 500 лв. адвокатски хонорар, платени в брой, такива се
дължгат само в нейна полза.
Ищецът е
направил възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответницата Й., по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивният
съд, като съобрази интереса по делото по всички предявени срещу тази ответница искове
(181 955, 75 лв.), както и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК относно фактическата и
правна сложност на спора, във връзка с размера на интереса по чл. 7, ал. 2, т.
5 НМРАВ определи, че минималното
възнаграждение по НМРАВ е в размера на 5 169,
12 лв. При това, доколкото делото пред СГС е приключило в едно съдебно
заседание и не са събирани доказателства, само в полза на ответницата Й. следва
да се присъдят разноски за адвокат в размер на 6 000 лв. за тази
инстанция. Останалите две ответници, до приключване на устните състезания пред
СГС, не са ангажирали доказателства за направени разноски, поради което в тяхна
полза не се присъждат разноски за тази инстанция.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № ІІ – 54-161/01.03.2017
г. по гр. д. № 58772/2012 г. по описа на СРС, 54 с – в.
ОСЪЖДА „Ф.К.Б.“ ООД, ЕИК *******, с адрес на
представителя си : гр. София, ул. „*********3, чрез адв. Ф. Р. да заплати на Д.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. София, ул. „*********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6 000 лв. адвокатско възнаграждение пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1 . 2.