Решение по дело №89/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 32
Дата: 18 юни 2021 г.
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20213500500089
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Търговище , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 23 от 16.03.2021 година, постановено по гр. д. № 478/2020 година по описа
на Районен съд - Попово, съдът е признал за установено по отношение на КС
„ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ — ПОПОВО“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление, гр. Попово, бул. България №52 представлявано от Х.Ц.Ц.-
Председател, че ДЪЛЖИ на СТ. Г. Г. с ЕГН: ********** с адрес гр. *********, бул.
*********, ет. ***, ап. ***, СУМАТА от 4626.40 лв. /четири хиляди шестстотин двадесет и
шест лева и четиридесет стотинки/, получена при липса на основание по недействителен
Договор за заем № 1581/05.03.2014г., ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.06.2020г./, до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер от 6408.40 лв.,
е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е отхвърлил
предявения иск от СТ. Г. Г. с ЕГН: ********* с адрес гр. *********, бул. *********, ет. ***,
ап. ***, за признаване за установено по отношение на КС „ПОПУЛЯРНА
БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление,
гр. Попово, бул. България №52 представлявано от Х.Ц.Ц.- Председател, че дължи на ищеца
СУМАТА от 1063.64 лв. /хиляда шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ -
лихва за забава за периода 19.06.2017 г. - 16.06.2020 г. като неоснователен. Присъдени са
разноски в производството.
1
Срещу така описаното решение са постъпили две въззивни жалби:
1. Постъпила е въззивна жалба от ищеца в отхвърлителните части на съдебното решение,
в която въззивна жалба се излага следното:
В мотивите си съдът е приел, че ищецът е извършил плащания в общ размер на 10 026.40
лв., въпреки че в исковата молба е изложено твърдение за сумата от 11 808.40 лв., за
доказването, на което е приложена справка издадена от ответното сдружение. Съдът в
противоречие с чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил приетото доказателство в решението си, с
което е процедирал незаконосъобразно.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, съдът е приел, че за да изпадне длъжникът в
забава следва да бъде поканен от кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Според ищеца, в
случаи на неоснователно обогатяване, когато е изпълнено повече от дължимото, т.е. налице
е начална липса на основание, длъжникът изпада в забава още в момента на престиране на
паричните суми. В този смисъл решаващия правен извод на съда е грешен и неправилно е
отхвърлил предявеният от мен иск за лихва върху неоснователно внесените суми.
Предвид изложеното, ищецът моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните му
части и да уважи изцяло исковите претенции, така, както са направени с исковата молба.
Постъпил отговор на подадената от ищеца въззивна жалба, в който се излага становище за
нейната неоснователност. По-конкретно се твърди, че самият ищец не е конкретизирал
каква сума е внесъл за погасяване на кредита. Отделно се излагат съображения по
дължимостта на лихва за забава в процесния случай.
2. Постъпила е въззивна жалба и от ответника Кооперация "Кооперативно
сдружение "ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО"" ЕИК *********,
Седалище и адрес на управление гр. Попово, обл. Търговище, бул. България 52,
представител Х.Ц.Ц., чрез мл. адв. Г.Д., АК – Търговище, срещу така постановеното
решение в установителната му част и само за сумата над 945,05 лв., в която въззивна жалба
се излага следното:
Предявеният иск за сумата от 6408.40 лв. е с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът е очертал с исковата молба предмета на спора за времевия период - от 19.06.2017 г.
до 21.01.2020 г. Също така, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и
в исковата молба, като обстоятелство, въз основа на което се основава неоснователното
обогатяване се посочва недействителността на договора за заем по смисъла на чл.23 ЗПК.
Чрез тези свой процесуални действия ищецът е очертал като предмет на спора процесната
сума от 6408.40 лв., платена за периода (19.06.2017 г.-21.01.2020 г.) изначално без основание
- недействителност на договора по смисъла на чл. 23 ЗПК. Съдът в диспозитива на
решението се е произнесъл извън процесния период.
2
Отделно се твърди, че след като кредиторът е приел изпълнение на заемната сума на части
съобразно погасителния план и законът не предвижда друго, следва да се приеме, че
договорът за заем в частта относно погасяване на главницата по заема запазва своето
действие, поради което, според ответника, в конкретния случай предмет на спорното право е
платена сума в размер на 6408.40 лв., представляваща според ищеца С.Г. недължими
платени лихви, на основание недействителност на договор за заем по смисъла на чл. 23 ЗПК.
Видно от гореизложеното, лихвите в процесния период са в размер на 945,05 лв., поради
което при обявена недействителност на договора за заем, същите не се дължат. Според
ответника, първоинстанционният съд е следвало да уважи исковата претенция до размера на
недължимите лихви в размер на 945,05 лв. Твърди, че в постановеното решение съдът е
излязъл извън исковата претенция в нейните времеви граници (от всичките платени суми по
заема от 2014 г. до 2020 г. в размер на 10 036.40 лв. е извадил чистата сума по заема 5400 лв.
без да се вземе предвид, че плащането по главница е на части съобразно погасителен план),
а така също така се произнесъл извън исковата претенция за недължимите лихви, като е
прибавил и надвнесената сума (2 988,35 лв.) над погасителната вноска по договора за заем,
като за тази сума няма предявен иск.
Ответникът моли съда да отмени Решение № 23 от 16.03.2021 г. на Районен съд - Попово,
с което е признато за установено, че Кооперация "КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ
"ПОПУЛЯРНА БИЗНЕС АСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО"" ЕИК ********* дължи на СТ. Г. Г.
сумата от 4626.40 лв., само за сумата над 945,05 лв. /деветстотин четиридесет и пет лева и
пет стотинки/, представляваща недължимо платени лихви по обявен за недействителен
договор за заем, като за разликата до сумата от 4626.40 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца, в който се излага становище за
нейната неоснователност. Излагат се твърдения, че след като ищецът е внесъл сумата от
5400 лева, всяка сума след това е внесена на несъществуващо основание и подлежи на
връщане.
В съдебно заседание СТ. Г. Г. не се явява и неизпраща представител. Постъпило е
писмено становище. Оспорва се въззивната жалба на ответника като се поддържа
депозираната от него жалба.
В съдебно заседание "ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО"" ЕИК
*********, чрез младши адвокат Д. поддържа подадената от ответника въззивна жалба като
оспорва ответната въззивна жалба.
Съдът констатира, че всяка една от въззивните жалби е подадена в двуседмичния срок по
чл. 259, ал.1 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за
страните, както и редовна размяна на книжата, поради което въззивната жалба на всяка една
страна е процесуално допустима и следва да бъде поставена на разглеждане. Страните нямат
3
доказателствени искания. Съдът по свой почин е назначил съдебно-счетоводна експертиза.
Пред Поповския районен съд е предявен иск с правно основание в чл. 55, ал. 1, т.1 от ЗЗД,
съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по договор за заем с ответния правен
субект дължи само главницата по този договор предвид неговата недействителност по реда
на чл. 23 от ЗПК като след внасяне на главницата внесените от него вноски са направени без
правно основание и подлежат на връщане, ведно със законната лихва.
Първият въпрос, който се поставя в настоящото производство, е за допустимостта на
обжалваното съдебно решение. Ответникът твърди, че съдът се е произнесъл извън предмета
на делото чрез произнасяне извън исковия период.
В тази връзка настоящият въззивен състав приема следното: Както заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и съответстващата по съдържание искова молба, с
която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД,
са ясни и конкретизирани. Твърди се, че ищецът е получил заем от ответната асоциация; до
19.06.2017 година е направил погасителни вноски, с които се е издължил за главницата,
поради което счита, че всяка една вноска, която е направена след 19.06.2017 година е
направена без правно основание поради недействителност на договора за заем по силата на
чл. 23 от ЗПК, поради което претендира връщане на всички тези суми, внесени след
19.06.2017 година, ведно с лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, изчислена върху всяка една
вноска, за която твърди, че е направена без основание. Това е предметът на делото, очертан
в исковата молба и първостепенният съд се е произнесъл именно в рамките на заявената
претенция.
По фактите: В конкретния случай, не се спори между страните, а и от приложените по
делото доказателства се установява, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата от
6408.40 лв., представляваща сума, получена при начална липса на основание и за сумата от
1063.64 лв. - лихва за забава за периода от 19.06.2017 г. до 16.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /16.06.2020 г./, до окончателното изплащане на задължението. По
подаденото заявление е образувано ч.гр.дело №333/2020 год. Издадена е Заповед за
изпълнение №301/17.06.2020 г. В законния срок и по реда на чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал писмено възражение против издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящия иск.
От приложения по делото Договор за заем № 1581/05.03.2014 г. се установява, че
“ПОПУЛЯРНА БИЗНЕАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО” е предоставила на кредитополучателя
СТ. Г. Г. в заем сумата от 5400 лв. с период на издължаване от шест години. Приложен е
погасителен план. Ищецът е извършил плащане в размер на 11808.40 лева според
заключението на ССчЕ. Към 19.06.2017 година ищецът е внесъл сума в размер на 5424 лева.
След тази дата внесената сума е в размер на 6408.40 лева.
4
Основният въпрос по спора е дали договорът за заем е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК в относимата му редакция към 05.03.2014 година. Съгласно чл. 22 от ЗПК /към
05.03.2014 година/ Чл. 22. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съображенията на ищеца са в следната насока:
1. Договорената лихва от 25% значително надвишавала средната за потребителски
кредити (почти двойно).
2. С договора не са били изпълнени изискванията на чл. 5, ал. 1 ЗПК
- не била предоставяна преддоговорна информация;
- договорът не бил с еднакъв по размер шрифт, оставени били празни места, които били
дописвани допълнително;
- не бил записан ГПР;
- не бил посочен начинът на издължаване;
- не било посочено дали ищецът има право или няма за отказ от заема.
По така направените възражения съдът приема следното:
В процесния договор е уговорена възнаградителна лихва в размер на основния лихвен
процент на БНБ (0.04 %) плюс надбавка от 25.00 % или общо 25.04 %.
Един от основните принципи на нашето облигационно право е свободата на договарянето,
намерил обективно нормативно проявление в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) в правилото, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора.
Съгласно цитираната разпоредба съдържанието на договора обаче не следва да противоречи
на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Възнаградителната лихва може да бъде определена като граждански плод; цена, която се
дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на
заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи. Основни
характеристики на задължението за възнаградителна лихва са неговите периодичен и
акцесорен характер. Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен
от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до
този размер. Към настоящия момент Министерският съвет не е определил максимален
размер на договорните лихви. Подобна липса на обща уредба на максималния размер на
договорната възнаградителна лихва на практика води понякога до определяне на
свръхголеми по своя размер възнаградителни лихви, като при преглед на съдебната
5
практика се установяват фрапантни – от порядъка на 204.96% годишно, а по отношение на
договорите за потребителски заеми се установяват случаи, при които годишният процент на
разходите достига над 900%, а годишният процент на лихвата 143,09%.
В случая договорената възнаградителна годишна лихва е в размер на 25.4%. Тя е по-
висока от действащите лихвени проценти при кредити, отпускани от банки, но ищецът сам
се е насочил към ответната асоциация. Доколкото към 05.03.2014 година не е имало
ограничения относно размера на договорената възнаградителна лихва, съдебната практика,
вкл. ВКС, приемат, че ако възнаградителната лихва не надхвърля три пъти размера на
законната лихва, то тя е съобразена с добрите нрави и договорка за такава лихва не е
нищожна.
На следващо място, се твърди, че договорът не бил с еднакъв по размер шрифт, оставени
били празни места, които били дописвани допълнително. В тази връзка съдът приема, че
направеното възражение е неоснователно, тъй като към момента на сключване на договора
не е било въведено последващото изискване в ЗПК шрифтът, на който е оформен договора,
да бъде с големина поне 12.
Твърди се още, че на ищеца не била предоставяна преддоговорна информация. По делото е
приложен изискуемия по ЗПК документ за преддоговорна информация. Възражението в тази
насока е неоснователно.
Оснжователни са обаче възраженията, че в договора не бил записан ГПР и че не било
посочено дали ищецът има право или няма за отказ от заема.
Годишният процент на разходите е много важен елемент от един договор за
потребителски кредит. В случая същият е записан в документа за преддоговорна
информация, но не е отразен договора. А именно договорът е този, който урежда
взаимоотношенията на страните по него и регламентира техните права и задължения.
В случаите, когато договорът нарушава изискванията на ЗПК, законодателят е предвидил,
че същият е недействителен и тогава кредитополучателят дължи връщане само на
главницата.
От правна гледна точка съдът приема следното:
Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и
принцип на гражданското право. Той е развит в редица текстове на закона. Безспорно е, че
който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД – начална липса на основание. ЗПК урежда последиците от неспазване на
негови разпоредби, а именно – дължимост единствено на главницата, но не и на
възнаградителна, наказателна лихва, разходи по договора за заем. В случая е без значение
дали направените от ищеца вноски са се отнасяли счетоводно към погасяване на част от
6
главницата или част от лихвите. По делото е приложен писмен документ, от който е видно,
че направените от ищеца вноски за целия период на действие на договора са в размер на 11
808.40 лева. Така е и според заключението на ССчЕ. Към 19.06.2017 година ищецът е внесъл
сума в размер на 5424 лева. След тази дата внесената сума е в размер на 6408.40 лева.
Същата подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Районният съд
е приел по-ниска сума, като е изхождал от заявеното от ответника признание, че ищецът е
внесъл 10 026.40 лв. Решението на ПРс следва да се отмени в отхвърлителната му част по
иска за главница и допълнително да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1782 лева, или общо 6 408.40 лева.
По втория предявен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът съобрази следното:
При неоснователно обогатяване обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се дължи не от момента на настъпване на неоснователното обогатяване, а от
момента на поканата, отправена от кредитора до длъжника да заплати обезщетение за
неоснователно обогатяване. Съобразно чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата, считано от деня на забавата /мораторна лихва/. Когато
няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият случай, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора /чл.84, ал.2 ЗЗД/. В случая липсва отправена
покана за връщане на процесната сума преди предявяването на иска, поради което
акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Като е
стигнал до същия правен извод по отношение на този иск, решението на ПРС подлежи на
потвърждаване в тази му част.
По разноските: Съгласно т. 12 от ТР № 4/201 Зг. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.
на ОСГ ТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, съобразно изхода на спора.
Така в заповедното производство ищецът е направила разноски в общ размер на 149.44 лв.,
за заплатена държавна такса при цялостна претенция в размер на 7 472.04 лева, при което
пропорционално на уважената част от претенциите /85.77%/, ответникът следва да му
заплати сумата от 128.17 лв. - разноски в заповедното производство.
Направените от ответника разноски в заповедното производство в размер на 300 лева
следва да бъдат съобразени в исковото производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски пред първа инстанция в размер на
156.90 лева заплатена държавна такса и 1200 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е
направил разноски в размер на 1000 лева /700 лева плюс 300 лв./ за адвокатско
възнаграждение. При основателност на иска в размер на 85.77% ищецът има право на
разноски в първа инстанция в размер на 1163.81 лева, а ответникът – в размер на 143.30
лева. Във втора инстанция ищецът е направил разноски в размер на 57.11 лева за държавна
7
такса, 125 лева за вещо лице и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева или общо в размер на 1382.11 лева. Ответникът във втора инстанция е направил
разноски в размер на 668.63 лева.При това положение ищецът има право на разноски в
размер на 1185.44 лева, а ответникът – 97.99 лева. За двете инстанции ищецът има право на
разноски в размер на 2 545.92 лева, а ответникът – в размер на 241.29 лева. При направена
служебна компенсация ищецът има право да му бъдат присъдени разноски в размер на 2
304.63 лева.
Решението на Поповския районен съд трябва да се отмени в частта му за разноските като
се осъди ответника за сумата от 128.17 лева разноски в заповедното производство и за
сумата от 1735.70 лева /2 304.63 лв. минус присъдените 568.93 лв./ разноски в исковото
производство за двете инстанции.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 16.03.2021 година, постановено по гр. д. № 478/2020 година
по описа на Районен съд - Попово, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения иск да
бъде признато за установено по отношение на КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ
— ПОПОВО“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр. Попово, бул.
България №52 представлявано от Х.Ц.Ц. - Председател, че ДЪЛЖИ на СТ. Г. Г. с ЕГН
********** с адрес гр. *********, бул. *********, ет. ***, ап. ***, разликата над 4 626.40
лв. /четири хиляди шестстотин двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/ до пълния
претендиран размер от 6 408.40 лв., получена при липса на основание по недействителен
Договор за заем № 1581/05.03.2014г., ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.06.2020г./, до окончателното
изплащане на задължението, като в тази част постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на КС „ПОПУЛЯРНА
БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ — ПОПОВО“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление, гр. Попово, бул. България № 52, представлявано от Х.Ц.Ц. - Председател, че
ДЪЛЖИ на СТ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. Попово, бул. България 78А, ет. 1, ап. 2,
СУМАТА от 1782 /хиляда седемстотин осемдесет и два лева/ лева, представляваща
разликата над 4 626.40 лв. до пълния предявен размер на иска в размер на 6 408.40 лева,
получена при липса на основание по Договор за заем № 1581/05.03.2014 г., ведно със
законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/16.06.2020 г./, до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1,
предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 23 от ЗПК.
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 16.03.2021 година, постановено по гр. д. № 478/2020 година
по описа на Районен съд - Попово, в частта му, в която СТ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес
8
гр. *********, бул. *********, ет. ***, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на КС „ПОПУЛЯРНА
БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление,
гр. Попово, бул. България №52 представлявано от Х.Ц.Ц. - Председател, е осъден ДА
ЗАПЛАТИ СУМАТА в общ размер на 27.72 лв. /двадесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща направени по повод заповедното производство разноски,
пропорционално на уважената част от заявените претенции и по компенсация.
ОСЪЖДА КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр. Попово, бул. България №52 представлявано от Х.Ц.Ц. -
Председател, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. *********, бул.
********, ет. ***, ап. ***, сумата от 128.17 лева разноски в заповедното производство,
както и сумата от 1735.70 лева, представляваща направени по повод съдебното
производство разноски, пропорционално на уважената част от исковите претенции и по
компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 16.03.2021 година, постановено по гр. д. № 478/2020
година по описа на Районен съд – Попово, в останалите му обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на
страните само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9