Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 11.03.2024
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 45/2024 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 81 от 08.12.2023 г., постановено по а.н.д.№ 220/2023 г. по описа на Троянски районен
съд, трети състав е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 23-0906-000395
на Д.П.Д.– Началник група в ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“, с което на
М.П.Д. ***, ЕГН : **********, е наложено на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то
от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Така постановеното
решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано
лице, което е страна по а.н.д.№ 220/2023 г. по описа на РС Троян – М.П.Д. ***,
чрез адвокат Е.Ц. ***..
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния и процесуален закон. Изтъква, че съдът е обсъдил
наведените от жалбоподателя аргументи, но в крайна сметка е достигнал до
неправилния извод за законосъобразност на наказателното постановление. Счита,
че по делото са налице многобройни доказателства за наличието на неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения,
но неправилно съдът е приел доводите на защитата в тази насока като единствено
защитна реакция. Иска съдът да отмени решението на РС Троян и постанови друго,
по същество на спора, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният
му представител.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и се потвърди решението на РС Троян, като правилно и законосъобразно. Счита, че
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, а първоинстанционният съд се е аргументирал защо е приел за
безспорно доказано вмененото на касатора нарушение, базирайки са на свидетели –
очевидци на случилото се. Намира също така аргументите на съда за неприложимост
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за правилни. Пледира решението на РС Троян да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав при Административен съд гр.Ловеч, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Въз
основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че на 24.05.2023 г., около 17:30 часа, в гр.Троян, на кръстовището между улиците „Ген.Карцов“ и „Македония“, с
посока на движение от ул.„Ген.Карцов“ към ул.„Македония“, М.Д. управлявал лек
автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№ *******, собственост на П.В.Д.от с.Горно
Трапе, като използвал пътя отворен за обществено ползване за друга цел, а
именно : демонстративно поднесъл автомобила и форсирал двигателя му, първо
надясно, а после наляво по ул.„Македония“, след което продължил посоката си на
движение и отново поднесъл автомобила, като навлязъл в лентата за насрещно
движение и по този начин застрашил останалите участници в движението.
За така установеното нарушение, на 30.05.2023 г., въз основа на писмени сведения
от М.Д. и М.И.Б., декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, подписана от собственика
на автомобила „Ауди А4“ с рег.№ ******* и докладна записка от инспектор ПК Й.Ц.
бил съставен АУАН № 198/23 г. срещу М.П.Д., за
това че като водач на въпросния автомобил, на 24.05.2023 г. не използвал
отворения за обществено ползване път в съответствие с неговото предназначение
за превоз на хора и товари, с което виновно нарушил разпоредбата на чл.104б,
т.2 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна,
съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на процесното наказателно постановление, като същото е издадено
от компетентен орган, а АУАН и постановлението съдържат изискуемите
задължителни реквизити, както и са били съставени при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства районният съд приел, че описаните в АУАН фактически
констатации са напълно обосновани и доказани, обсъждайки и позовавайки се и на
показанията на свидетелите очевидци М.Б.и И.С.. Обсъдил е и
показанията на свидетелката П.Д., като се е обосновал защо не ги кредитира. По същество стигнал до извода, че
нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно Д., в качеството му на водач на лекия автомобил е била санкциониран по реда на чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП. Подробно
първоинстанционният съд е изложил аргументи относно процедурата по установяване
на нарушението със съставянето на АУАН и съответно издаването на процесното НП,
като е развил съображения в цялостния ѝ аспект, подробно обсъждайки и
аргументите на жалбоподателя Д., с оглед дължимия цялостен контрол за
законосъобразност на оспорения акт. Подробно е дал отговор и на наведените с
жалбата възражения, като се обосновал защо не ги приема като основателни и цени
като израз на защитна позиция. Приел е, че дадената правна квалификация на
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП е правилна и нарушението достатъчно ясно и
конкретно е описано в обстоятелствената част на НП, с всичките му съставомерни
признаци, поради което правото на защита на жалбоподателя Д. не е било
нарушено. Изложени са подробни аргументи и защо поведението на жалбоподателя
като водач на лекия автомобил е представлявало опасност за движението,
застрашавало е живота и здравето на хората, било е с висока степен на
обществена опасност, поради което не може да се приеме за маловажно.
Оспореното решение е постановено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водачите на МПС е забранено да
използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Действително,
законът не въвежда лимитативно изброяване на това какви действия на водачите на
МПС по пътищата отворени за обществено ползване следва да се считат за ползване
с други цели, но от съдържанието на обжалваното НП е видно, че Д. е
санкциониран за това, че е извършил действия с управлявания от него автомобил,
които не са обичайни и нормални за целите, за които е създадено превозното
средство, в случая превоз на пътници. Както в АУАН, така и в НП подробно, ясно
и точно са описани действията на М.Д., които наказващият орган правилно е
квалифицирал като използване от негова страна на пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, различни от тези за които са основно
предназначени. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством усукването
на автомобила около предницата му така, че той да поднесе по пътя, превъртайки
задвижващите му колела, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се
използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част
на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. Процесното наказателно постановление съдържа всички законови реквизити и в него е направено
пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му,
обстоятелствата, при които то е било извършено, както и законовата разпоредба,
която е била нарушена. Описани са в
достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Правната квалификация по чл.104б, т.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени
безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в
обжалваното НП и оттам доказват
вмененото на касатора нарушение. Безспорно установения от показанията на свидетелите
очевидци факт, че жалбоподателят на два пъти е занесъл автомобила наляво и
надясно по улицата форсирайки двигателя е показателен за това, че действията му
са били преднамерени и целенасочени, а не са в следствие на внезапно възникнал
технически проблем или неволно натискане с по-голяма сила педала на газта.
Във връзка с горното, настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил
наказателното
постановление, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По същество основните оплаквания в касационната жалба
повтарят тези, релевирани и пред РС Троян и по които оплаквания решаващият състав е изложил
подробни мотиви, които се споделят и от
настоящата инстанция, поради което и не е
необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Настоящата инстанция напълно
споделя и изводите на районния съд относно обществената опасност на деянието и
липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е въвел
разпоредбата на чл.104б от ЗДвП обосновавайки се с изключителното увеличение на
подобни случай (като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи на
автомобили извършват подобни „маневри”, добили гражданственост с наименованието
„дрифт“ по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин
застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. Именно от
високата степен на опасност от подобни действия е продиктуван големият и тежък
размер на предвиденото в санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП наказание
„глоба” от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 12 месеца. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приел, че липсват данни, които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност на извършеното от М.Д. деяние, различаващо го от
обичайните от този вид и които да го характеризират като маловажно по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените аргументи
в тази насока.
От касационната инстанция не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са допуснати
от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото.
В оспореното решение на РС Ловеч са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка,
а възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със ангажираните по
делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до
правилния извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно
постановление.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр.Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по
смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Разноски не са претендирани от
страните, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от
АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от 08.12.2023 г., постановено по а.н.д.№ 220/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.