№ 309
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100510754 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника „С.Л.“ ЕООД, ЕИК
******* срещу Решение № 20122448/22.05.2021 г, постановено по гр. д. № 63699/2019
г. по описа на CPC, 61 състав, с което последният е осъден да заплати в полза на „НБМ
Т.порт“ ЕООД, ЕИК ******* (при допусната очевидна техническа в грешка в
изписване на наименованието на ищеца, вместо правилното „НБМ Т.“ ЕООД), на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, сумата от 5 280 лева,
представляваща възнаграждение по договор за превоз от 10.06.2019 г., съгласно
фактура № 183/19.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 1352 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон. Наведено е оплакване от страна на жалбоподателя, че съдът не е
отчел особеността на процесния превоз. Счита, че превозът е извършен при условията
на чл. 34 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) и когато превоз, извършван в изпълнение на договор, се осъществява от
последователни превозвачи, всеки от тях поема отговорността за изпълнението на
цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с
приемането на стоката и товарителницата при условията, посочени в нея. Навежда
доводи, че доколкото вторият превозвач (трето лице помагач) „НБМ Т.порт“ ЕООД е
придобил качеството на страна по превозния договор и при безспорно установеното
обстоятелство, че е извършил превоза, той се явява лице, което има право да получи
1
превозното възнаграждение. Поддържа, че с присъденото му вземане ищецът получава
повторно плащане за услуга, която не само не е извършил, но и не е заплатил, така в
резултат се обогатява неоснователно за сметка на ответника с размера на присъденото
му навло. Счита, че същият не го е заплатил, а няма и задължение да заплати след
плащането на ответника към превозвача. Твърди, че изпълнението е действително и
има погасителен ефект за длъжника, ако кредиторът се е възползвал от него или
изпълнението е отишло в негова полза по смисъла на чл. 75, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Позовава се още на разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, които счита за приложими
в процесния случай. Намира, че СРС не се е съобразил с всички горецитирирани
разпоредби, както и със спецификата на конкретния превоз, с оглед което моли съдът
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „НБМ Т.“ ЕООД, чрез адв. С. Х.. оспорва
въззивната жалба като неоснователна, без да излага конкретни съображения срещу
жалбата. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
разноски в производството.
Третото лице помагач „НБМ Т.порт“ ЕООД, редовно призовано, не е взело
становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е
допустима. Според нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както приема в своята
константна практика Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, като проверява законосъобразността на решението
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд. Въззивният съд проверява и за
допуснати нарушения на императивните материалноправно норми.
Съдът констатира, че в диспозитива на решението СРС погрешно е посочил
името на ищеца - вместо правилното „НБМ Т.“ ЕООД е посочено „НБМ Т.порт“
ЕООД. Доколкото обаче съдът е посочил правилното ЕИК на дружеството ищец,
настоящият състав намира, че е допусната единствено очевидна фактическа грешка в
наименованието на ищеца, която може да се оправи от СРС безсрочно и по реда на чл.
247 ГПК. Тази грешка не обосновава недопустимост на произнасянето на СРС, а от
там и на обжалваното решение, което е допустимо постановено. В диспозитива следва
да се допълни и третото лице помагач на ответника.
На следващо място настоящият състав намира за основателни възраженията на
ответника в жалбата, че процесният договор е такъв за международен автомобилен
превоз на стоки.
Възникналите между страните правоотношение са с източник договор за
международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на товари (наричана за краткост Конвенция CMR),
доколкото мястото на приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето , се
намират в различни държави – България и Швеция, поради което към процесното
правоотношение са приложими разпоредбите на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (наричана за краткост Конвенция
CMR), по която България е страна.
Разпоредбите на Конвенцията CMR не дерогират нормите на вътрешното право
съдържащи се в специалните Закон за автомобилните превози и ТЗ, които уреждат по
аналогичен начин превозния договор. Общата нормативна уредба на договора за
превоз, която се съдържа в чл. 367 - чл. 378 ТЗ и Закона за автомобилния превоз се
2
прилага доколкото в специални международни и вътрешни актове не са
регламентирани различни правила - съгласно чл. 379 ТЗ.
Независимо, че първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията по чл.
372 ТЗ, настоящият състав намира, че при постановяване на решението той е разгледал
относимите към спора факти и дадената квалификация не се отразява на допустимостта
на произнасянето му.
В практиката на ВКС, обективирана в решение № 135/05.10.2011 г. по т. дело №
1103/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е възприето становище, което се споделя и от
настоящият състав, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален
консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно доказване наличието на
съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Съгласно чл. 9, т. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СMR)
товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и
получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 ( като аналогична разпоредба
се съдържа и в чл. 50, ал. 1 от ЗАвП), договорът за превоз се установява с
товарителница, но нейната липса не засяга превозното правоотношение.
С подаване на заявката - договор за международен превоз и нейното приемане от
нарещната страна се счита, че договорът за международен автомобилен превоз на
стоки е сключен с всичките последици от това, включително задължението да се
заплати договореното възнаграждение за превоза, както и задължението на ищеца -
превозвач да превози стоката на определеното място, да я предаде на получателя.
Релевантните факти към основателността на иска за дължимост на превозното
възнаграждение са: наличие на превозно правоотношение между страните, елемент от
което е заплащането на превозно възнаграждение, изпълнение на задълженията на
превозвача по него, както и неизпълнение на задължението за заплащането на
възнаграждението от задълженото лице и настъпил падеж за това.
В случая не е спорно и от приетите пред СРС доказателства се установява, че
между страните по спора е сключен договор за превоз на това, по който ответникът
„С.Л.“ ЕООД, в качеството на спедитор (според твърденията му, който не са
опровергани в производството) и ищеца „НБМ - Т.“ ЕООД - като превозвач.
По силата на същия договор, ответникът е възложил извършването на
международен автомобилен превоз по релация Швеция – България на стандартни
контейнери от 6250 кг. до 11000 кг., при разтоварен пункт в гр. Пловдив, ул. „*******,
склад на „ПИМК“ ООД, ЕИК ******* със срок на доставка 17.06.2019 г. и при навло в
размер на 4 400 лв. без ДДС, платимо от ответника в 14-дневен срок след CMR и
фактура.
По делото се установява, от представената и неоспорена от страните
товарителница по CMR, че превозвач на стоката по договора е дружеството „НБМ
Т.порт“ ЕООД - конституирано по делото като трето лица помагач на ответника по
възлагане от ищеца.
При това законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че превозът по
делото е извършен с участието на последващ превозвач - „НБМ Т.порт“ ЕООД.
Правоотношенията между ищеца и третото лице не са предмет на производството и не
са били сред фактическите твърдения, на които се основава иска, изложени в исковата
молба. Едва преди последното по делото заседание, ищецът е изложил доводи във
връзка с отношенията му с третото лице - превозвач, които съдът намира за
несвоевременно заявени, а от там - за преклудирани.
В случая не е спорно, че превозът е осъществен и стоката е доставена на
посоченото в товарителницата СМR място на приемане. Не е спорно и се установява,
че за извършения превоз от ищеца е издадена Фактура № 183 от 19.06.2019 г. за сумата
на превозното възнаграждение в размер на 5 280 лв., с начислен ДДС.
3
Според извлечение от банкова сметка, ответното дружество „С.Л.“ ЕООД е
заплатило посочената сума директно на реалния превозвач „НБМ Т.порт“ ЕООД на
31.07.2017 г.
Този факт се установява безспорно и от приетите пред СРС основна и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които настоящата инстанция кредитира
като неоспорени от страните по делото и компетентно изготвени от лице с нужните
познания в областта. От заключенията на вещото лице се установява, че процесната
фактура е коректно осчетоводена в счетоводните регистри на ищеца и е отразена в
Дневника за продажбите за месец юни 2019 г., подадена е справка-декларация по ДДС
и ефективно е извършено разчитане с бюджета от страна на ищцовото дружество.
Процесната фактура е осчетоводена и в счетоводството на ответника, отразена е
в Дневника за покупките по ДДС, включена е в подадената от ответника справка-
декларация по ДДС в общата сума на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит и ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на 880 лв. От
заключението на основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 12.07.2019 г. ответникът „С.Л.“ ЕООД е извършил плащане в пълен
размер по процесната фактура в полза на последващия превозвач, а именно „НБМ
Т.порт“ ЕООД.
Според чл. 34 от Конвенция СMR, на която се позовава ответника, когато един
превоз, извършван в изпълнение на един-единствен договор, се осъществява от
последователни пътни превозвачи, всеки от тях поема отговорността за изпълнението
на цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора
с приемането на стоката и товарителницата, при условията посочени в
товарителницата.
При така установените обстоятелства, за разлика от СРС, настоящият състав
намира за основателни възраженията на въззивника – ответник „С.Л.“ ЕООД, че с
извършеното плащане именно на възнаграждението по процесния договор за
международен превод, ответното дружество е изпълнило задължението си към
последващия превозвач - третото лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. По този начин ответникът
се е освободил от задължението по договора за превоз и към ищеца. (арг. от чл. 75, ал.
2 ЗЗД). Обратното би означавало ответникът да заплати два пъти дължимото превозно
възнаграждение по процесния превоз. Както се посочи и по - горе правоотношенията
между ищеца и последващият превозвач не са предмет на настоящото производство.
След като за извършения превоз ответникът е заплатил договорената сума от
5 280 лв., с това плащане е погасено изцяло задължението по процесния договор за
превоз със заявка - договор от 10.06.2019 г. Искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Доколкото решаващите изводи на въззивният съд не съвпадат с тези на СРС,
обжалваното решение следва да се отмени, а предявеният от ищеца иск следа да се
отхвърли.
По разноските пред СРС :
Поради неоснователността на предявения иск, обжалваното решение подлежи
на отмяна и в частта, с която „С.Л.“ ЕООД, е осъдено да заплати съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид промяна в изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за СРС, както следва 150 лв. - депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора на въззивника-ответник,
следва да се присъдят разноски в размер на общо 406 лева, в това число : 300 лв. -
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС и 106 лева - държавна такса
4
по въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20122448/22.05.2021 г. по гр.д. № 63699/2019 г.
постановено описа на СРС, 61 състав (при допусната фактическа грешка в
наименованието на ищеца вписан като „НБМ Т.порт“ ЕООД, вместо правилното „НБМ
Т.“ ЕООД) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НБМ Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, с адрес по делото
: гр. Смолян, ул. „******* чрез адв. Х. срещу „С.Л.“ ЕООД, с ЕИК *******, с по
делото : гр. София, ул. *******, чрез адв. В., иск с правно основание чл. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, във вр.
с чл. 372, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 5 280 лева с ДДС, представляваща
превозно възнаграждение по договор за превоз на стоки 10.06.2019 г., по дестинация
Швеция – България, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата
молба 04.11.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „НБМ Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, с адрес по делото : гр. Смолян, ул.
„******* чрез адв. Х. да заплати на „С.Л.“ ЕООД, с ЕИК *******, с по делото : гр.
София, ул. *******, чрез адв. В., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдебни разноски
за първоинстанционното производство в размер на 150 лева - депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА „НБМ Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, с адрес по делото : гр. Смолян, ул.
„******* чрез адв. Х. да заплати на „С.Л.“ ЕООД, с ЕИК *******, с по делото : гр.
София, ул. *******, чрез адв. В., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдебни разноски
пред въззивната инстанция в размер на 106 лева държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „НБМ
Т.порт“ ЕООД, ЕИК *******, на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5