Р Е Ш Е Н И Е
№……../……2010 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди
и десета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА П.
При участието на секретаря В.К. като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2452 по описа за две хиляди и осма
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215 ЗУТ. При
условията на кумулативно субективно съединяване са предявени жалби от Маркарид А.Ч.,
М.Ю.Я., Ф.Ю.Я., Д.З.З. и А.Г.Е. срещу заповед № Г-159/13.05.2008 г. на кмета на
Община Варна, с която на основание чл. 134 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, Предписание №
0725/26.09.2005 г. на главния архитект на Община Варна , решение на ОбС-Варна № 4793-4 от протокол № 52/16.03.2007 г.,
писмо № 6639/21.09.2007 г. на НИПК е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ІV-1514 „за
търговски дом”, УПИ ІХ-1876 „за обществено обслужване” в кв. 39 в 8-ми м.р. на
гр. Варна, така както е указано с черен, червен, син и зелен цвят на ситуацията
и силуетите, и улична регулация от о.т. 3232 до о.т. 3233. По изложени във
всяка от жалбите съображения, поддържани и в проведените по делото открити
съдебни заседания, се иска прогласяване на нищожност на оспорената заповед, а в
отношение на евентуалност – нейната отмяна като незаконосъобразна.
Ответната страна Община Варна изразява чрез
процесуалните си представители становище за неоснователност на жалбите.
От заинтересуваните лица по делото се
явяват чрез пълномощници „ЦУМ-Варна” АД; „02” ЕООД; Министърът на регионалното
развитие и благоустройството като представител по закон на държавата на
основание чл. 31 ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК; А.Ф.А. и Ж.Б.А.. От тях становище
за основателност на жалбите застъпват Министърът на регионалното развитие и
благоустройството, А.Ф.А. и Ж.Б.А., а за неоснователност – „ЦУМ-Варна”АД и „02”
ЕООД.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбите съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта: Жалбите са предявени
срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА по смисъла на чл. 214 т. 1 ЗУТ, от
процесуално легитимирани лица по смисъла на чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 т. 1 ЗУТ, а
за жалбоподателката Д.З.З. – и по смисъла на чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 т. 3 ЗУТ.
Съпоставката между датата на завеждане на всяка от жалбите в регистратура на
Община Варна, район „Одесос”, с датата на получаване на известията за издаване
на заповедта, приложени съответно на л. 31, л. 33, л. 34, л. 36 и л. 37 от
делото, обуславя извод за спазването на преклузивния срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ
за упражняване на правото на жалба. Със спора е сезиран родово и местно
компетентният съд. Обсъдените налични положителни процесуални предпоставки
обуславят краен извод за допустимост на всяка от жалбите.
По основателността им: Със съдебно
оспорената заповед № Г-159/13.05.2008 г. кметът на Община Варна на основание
чл. 134 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, Предписание № 0725/26.09.2005 г. на главния архитект
на Община Варна, решение на ОбС-Варна № 4793-4 от протокол № 52/16.03.2007 г.,
писмо № 6639/21.09.2007 г. на НИПК е одобрил ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ІV-1514 „за
търговски дом”, за УПИ ІХ-1876 „за обществено обслужване” в кв. 39 в 8-ми м.р.
на гр. Варна, така както е указано с черен, червен, син и зелен цвят на
ситуацията и силуетите, и улична регулация от о.т. 3232 до о.т. 3233. Предвид
териториалния обхват на действие на оспорения ИАА, включващ по-малко от три
квартала на територията на гр. Варна, заповед № Г-159/13.05.2008 г. е издадена
от материално и териториално компетентен орган по смисъла на приложимата
редакция на чл. 129 ал. 2 ЗУТ /обн. ДВ бр. 1/2001 г. преди изменението обн. ДВ
бр. 17/2009 г./. Още при формалния прочит на текстовата част на заповедта се
установява липсата на конкретно указване на правното основание, на което е
издадена тя. Най-общото посочване на чл. 134 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ се приравнява на
липса на конкретно указване на приложимото към случая правно основание като се
има предвид, че чл. 134 ЗУТ в първите си две алинеи съдържа по няколко отделни
и независими едно от друго основания за изменение на влязъл в сила подробен
устройствен план. Пропускът да се посочи конкретно приложимото правно основание
води до невъзможност на съда да прецени наличието на съответствие между
фактическата и правна обосновка на акта. Допуснатото по този начин нарушение
във формата на ИАА съдът възприема като особено съществено като се има предвид
обвързаността му при проверката и преценката на законосъобразността на акта
именно към издиреното от издателя му правно основание и приложимостта на
фактите към него. Прави впечатление, че при изричното и най-общо посочване в
мотивите на заповедта на чл. 134 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ с диспозитива на акта е
одобрено не изменение в действащ ПУП – ПРЗ, на което навежда общата
формулировка по чл. 134 ЗУТ, а е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІV-1514 „за
търговски дом” и за УПИ ІХ-1876 „за обществено обслужване”. По този начин
буквалният прочит на разпоредителната част на заповедта обуславя извод, че с
оспорения акт е извършено първоначално урегулиране на двата поземлени имота.
Извод, който по отношение на ПИ 1514 се опровергава от доказателствата по делото
и в частност от изслушаната първоначална съдебно-техническа експертиза /л. 577
– л. 582/, от т. 1 на която /л. 578/ се установява, че за ПИ 1514 е налице
действащ ПУП – ЧЗРП и КЗСП, одобрен със заповед № Г-277/20.09.1995 г. В същия
смисъл е и съдържането на обяснителната записка /л. 108/, представляваща
съществена част от съдържанието на окончателния проект за ПРЗ, съгласно чл. 49
т. 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. на МРРБ. Допуснатата неяснота съдът
квалифицира като особено съществено нарушение като се има предвид, че правилата
за първоначално и последващо урегулиране на поземлените имоти по сега
действащия специален закон са различни. Вещото лице, изготвило първоначалната
съдебно-техническа експертиза /л. 577 – л. 582/ констатира несъответствие между
текстовата и графичната част на плана, одобрен с оспорената по делото заповед №
Г – 159/13.05.2008 г. С текстовата част е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІV-1514,
за УПИ ІХ-1876 в кв. 39 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, така както е
указано с черен, червен, син и зелен цвят на ситуацията и силуетите, както и
улична регулация от о.т. 3232 до о.т. 3233. Същевременно ситуационното решение
в посочените окраски включва и други поземлени имоти, извън цитираните в
заповедта ПИ 1514 и 1876, а именно и ПИ 1515, 1890, 1516, 1517 и 1893. За тях
по графичната част са предвидени съответните урегулирани поземлени имоти.
Вещото лице констатира и друго несъответствие между текстова и графична част –
показаният на ситуацията с осеви точки подход за УПИ ІV-1514 откъм ул. „Архимандрит
Филарет” не описан в текстовата част на заповедта, поради което не може да се
прецени площта, попадаща в подхода, съставлява ли предмет на разработката. В
този смисъл е т. 2 от заключението / л.
579 и л. 580/, както и разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание
на 25.11.2009 г. /л. 613 – л. 622/. Констатациите на вещо лице арх. П. относно
съществуващото разминаване между текстова и графична част се подкрепят напълно
и от заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, извършена от
вещо лице арх. Ф. /л. 741 – л. 745/.
Вещо лице Ф. насочва вниманието и към друго несъответствие – докато в заповедта
за одобряване на процесния ПУП – ПРЗ кварталът е посочен под № 39, в проекта
той фигурира като квартал № 38, по какъвто начин е изписан и в предходната
заповед № Г – 277/20.09.1995 г. Несъответствието между текстовата и графична
част обуславя извод за особено тежък порок във формата на ИАА, сам по себе си
обуславящ нищожността му, като се има предвид, че неяснотата относно
пространствените параметри на устройственото планиране е абсолютна пречка за
правилното прилагане на плана, както и за адекватното извършване на последващи
градоустройствени разработки. Видно от мотивите към заповед № Г-159/13.05.2008
г. на кмета на Община Варна /л. 24/, планът е одобрен на основание предписание
на главния архитект на общината № 0725/26.09.2005 г. Като съществена част от
административната преписка предписанието е приобщено към доказателствения
материал по делото – л. 110 от съдебното досие. Видно от съдържанието му,
изработването на проекта за ПУП е допуснато при спазване на Специфичните
правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на Варна,
одобрени със заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ, и съгласуването на
проекта с НИПК-София, като териториалният обхват на планирането следва да се
разпростре единствено по отношение на ПИ пл. № 514 /по нов КП/, представляващ
част от УПИ І-9 „за търговски дом” в кв. 39, 8-ми м. р. на града. Предписанието
е изготвено на основание решение на ЕСУТ при Община Варна, взето по т. 1 от
протокол № 32/07.09.2005 г., приложен на л. 111 – л. 114 от делото. Решението
на ЕСУТ касае същия ПИ 514 /по нов КП/ и е свързано със същите условия за
изработване на ПУП – спазване на специфичните правила и нормативи и съгласие на НИПК-София. Съпоставката с
крайния резултат от планирането, материализиран в заповед № Г-159/13.05.2008
г., налага извод за съществени разминавания поне по три основни пункта от
предварително зададените параметри и условия: 1/ Освен за УПИ ІV-1514, планът е одобрен и за УПИ ІХ-1876 без в
предписанието и в решението на ЕСУТ да се съдържа каквато и да било
предварителна насока за градоустройственото разрешение и на ПИ 1876. Отделно от
това прави впечатление разминаването при индивидуализацията на имота, относно
който е било допуснато планирането. В предписанието и решението на ЕСУТ той е
описан като ПИ 514 /по нов КП/, докато заповедта е относима към ПИ 1514,
урегулиран в УПИ ІV-1514. Съгласно т. 8 от заключението на първоначалната
съдебно-техническа експертиза /л. 577 – л. 582/, планът е изработен върху
кадастрална основа, представляваща цифров модел на територията, одобрен със
заповед № 300-4-47/01.10.2003 г. В същия смисъл е и заключението на вещо лице Ф.
– л. 741 – л. 745 от делото. Видно от приложената на л. 458 от делото скица на
ПИ 1876, представляваща извадка от КП/2003 г., одобрен с цитираната от вещите
лица заповед № 300-4-47/01.10.2003 г., северно съседен на ПИ 1876 се явява ПИ
1514. Под същия номер 1514 като стар идентификатор този имот фигурира и в
скицата-извадка от КК, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на
АГКК – л. 493 от делото. Оттук обосновано може да се направи извод, че
устройственото планиране на ПИ 1514 е било опорочено още в началото си като
неправилно и в предписанието, и в решението на ЕСУТ имотът е отбелязан под друг
актуален номер. В противен случай, ако се приеме, че номерът в двата документа
е правилно изписан, се налага извод, че в такъв случай е извършено планиране не
за имот, относно който е била допусната разработката. 2/ Оспореният ПУП е одобрен не при условията на Специфичните
правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на Варна, както
е допуснато планирането, а на основание Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Предвидените градоустройствени показатели /плътност, интензивност на
застрояване и необходима озеленена дворна площ/ за двата урегулирани поземлени
имота, находящи се в централна зона на града / СЦ 1.3 / са съобразени изцяло
със зададените параметри по чл. 38 ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ
като изцяло противоречат на допустимите такива по специфичните правила и
нормативи. В това число с ПУП е предвидена височина на бъдещата сграда в УПИ
ІV-1514 и в УПИ ІХ-1876 до 30 м., което отново е в пълно противоречие с
допустимите стойности, установени с чл. 19 ал. 6, включително и с предвиденото
от тях отклонение по чл. 19 ал. 7 от Специфичните правила и нормативи. В
обсъдения смисъл е т. 3 и т. 4 от заключението на първоначалната СТЕ /л. 577 –
л. 582/, а също и повторното заключение на арх. Ф. /л. 741 – л. 745/. В
съответствие с чл. 36 ал. 4 ЗУТ с т. 4505-5.1 по протокол № 48/22.11.2006 г.
/л. 716 – л. 719 / ОбС-Варна е предложил на Министъра на регионалното развитие
и благоустройството да разреши застрояването на тридесетметрова сграда. С писмо
изх. № 08-В-1/01.02.2007 г. /л. 715/, изходящо от заместник министъра на
регионалното развитие и благоустройството, разглеждането на въпроса е поставено
под отлагателно условие като по делото няма данни за по-нататъшното му
развитие. Комплексната преценка на обсъдените факти и доказателства налага
извод, че одобряването на ПУП е извършено в нарушение на условията, при които е
допуснато разработването му, а именно при спазването на действащите за
територията на гр. Варна специфични устройствено-застроителни правила и
нормативи. 3/ Нарушено е изискването
за съгласуването на плана с Националния институт за паметници на културата. С
писмо изх. № 6639/21.09.2007 г. /л. 103/ НИПК приема принципно
обемно-пространственото решение относно обект „Търговски център – ЦУМ, Варна” с
изричното указание, че следващите проектни фази, съобразени с изложените в
писмото изисквания, следва да бъдат представени за съгласуване. Последваща
съгласувателна документация по делото няма представена.
Част от констатираните пороци на атакувания
ИАА обуславят неговата нищожност като най-тежка санкция за допуснати при
одобряването му закононарушения, поради което на основание чл. 172 ал. 2 предл.
първо АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ тя следва да бъде обявена от съда с решението.
На основание чл. 143 ал. 1 АПК на
жалбоподателите, изрично поискали това, следва да бъдат присъдени направените
по делото съдебни разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № заповед № Г-159/13.05.2008 г. на кмета на
Община Варна, с която на основание чл. 134 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, Предписание №
0725/26.09.2005 г. на главния архитект на Община Варна, решение на ОбС-Варна №
4793-4 от протокол № 52/16.03.2007 г., писмо № 6639/21.09.2007 г. на НИПК е
одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ІV-1514 „за търговски дом”, УПИ ІХ-1876 „за
обществено обслужване” в кв. 39 в 8-ми м.р. на гр. Варна, така както е указано
с черен, червен, син и зелен цвят на ситуацията и силуетите, и улична регулация
от о.т. 3232 до о.т. 3233.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М.Ю.Я. направените по делото съдебни разноски в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ф.Ю.Я. направените по делото съдебни разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.З.З. направените по делото съдебни разноски в размер на 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.Г.Е.
направените по делото съдебни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: