№ 845
гр. Пазарджик, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря М.а Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100109 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца „Ти Би Ай
Банк” ЕАД спрямо Т. Л. И. за сумите от 3462.78 лева главница, ведно със
законна лихва върху нея, считано от 27.09.2024 г., до изплащане на вземането,
786,55 лв. договорна лихва за периода от 15.02.2024 г. до 08.08.2024 г. и 63.13
лева лихва за забава за периода от 15.02.2024 г. до 11.09.2024г., дължими по
Договор за потребителски кредит № 720031270632 от 03.10.2023г., сключен
между Ти Би Ай Банк ЕАД и Т. Л. И., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 2301/30.09.2024 г. по ч. гр. д. 4013/2024 г. на РС
Пазарджик.
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски паричен кредит №
720031270632 от 03.10.2023г. е предоставил на ответника сумата от 3500 лв.,
която И. се задължил да върне на 60 погасителни месечни вноски, от които 59
от 138,31 лева и една изравнителна вноска в размер на 137,96 лева. Вноските
били дължим до 15 – то число на месеца и включвали главница и договорна
лихва. Падежът на първата погасителна вноска бил 15.12.2023 година, а
последната - на 15.11.2028г. Договорът за кредит бил сключен при фиксиран
лихвен процент в размер на 41.15 % за целия срок на действието му и ГПР в
размер на 49.78%. Общо дължимата сума, която следвало да върне
кредитополучателят била 8298,25 лева.
Според чл. 9, т. 4 от Договора при просрочие от страна на Потребителя
върху неплатената сума ще се дължи лихва за забава и допълнителни разходи
1
по чл. 15 от Договора.
Излага, че сумата можела да бъде усвоена не по – рано от 11:00 часа на
първия работен ден след датата на сключване на Договора, във всеки офис на
Изипей АД, срещу представяне на лична карта на Потребителя и посочване на
индивидуализиращия номер на Договора. Кредитът се считал за усвоен в деня,
в който Потребителят изтегли кредитните средства на съответната каса,
удостоверено с издаването на съответния документ за извършена платежна
операция.
Излага, че е изправна страна по договора, като е превел отпуснатата
сума, съгласно уговорките в договора.
Твърди, че ответникът е допуснал просрочие при изплащането на
дължимите вноски с падеж 15.02.2024 г.; 15.03.2024 г.; 15.04.2024 г., поради
което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. До ищецът било
изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост, получено лично от него
на 08.08.2024 г., от която дата настъпила изискуемостта на всички задължения
по договора.
Поради неизпълнение на задължението по договора за кредит, Ти Би Ай
Банк ЕАД се снабдил със Заповед № 2301/30.09.2024г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена по
ч. гр. д. 4013/2024г. на РС Пазарджик, с която било разпоредено Т. Л. И. да
заплати сумата в размер на 3462.78 лева, представляваща незаплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 720031270632 от
03.10.2023г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.09.2024 г., до
изплащане на вземането, 786,55 лв. договорна лихва за периода от 15.02.2024
г. до 08.08.2024 г. и сумата от 63.13 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.02.2024 г. до 11.09.2024г..
Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което на заявителя Ти Би Ай Банк ЕАД били изпратени указания на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, да предяви иск за установяване на вземането, получено
на 11.12.2025г. В изпълнение на указанията на съда, на 10.01.2025г. ищецът
предявил настоящия иск.
Въз основа на очерталата се обстановка се иска от съда да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземане в полза на Ти Би Ай Банк ЕАД срещу Т. Л. И. по Договор за
потребителски кредит 720031270632 от 03.10.2023г., за сумите 3462.78 лева
незаплатена главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от
27.09.2024 г., до изплащане на вземането, 786,55 лв. договорна лихва за
периода от 15.02.2024 г. до 08.08.2024 г. и 63.13 лева лихва за забава за
периода от 15.02.2024 г. до 11.09.2024г..
Претендира разноски в заповедното и в исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Л. И. оспорва основателността на
иска и дължимостта претендираните суми.
2
Не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит №
720031270632 от 03.10.2023г., но счита че същият е недействителен, на осн.
чл. 22, във вр. чл.11,ал.1,т.9 и т. 10 от ЗПК, тъй като не били посочени
условията за прилагането на годишния лихвен процент и годишния процент на
разходите. Не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целият
срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план
се сочело какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя.
Не се сочело и как е формиран ГПР в размер на 49.78%, какви точно
разходи се включват в него, освен годишният лихвен процент от 41.15%.
Поддържа, че визираната неяснота съществено ограничавала правата
му, поставяла го в положение да не може да разбере действителния размер на
ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор,
невключена в ГПР, което противоречало на изискването за яснота, въведено в
чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. Поради това договорът за кредит бил недействителен.
Приложеният към договора погасителен план не отговарял на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК. В него не били посочени броят, периодичността и отделните
компоненти на всяка погасителна вноска, което се явявало още едно
самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит.
В договора за потребителски кредит и в погасителния план към него не
се съдържала предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.
Въз основа на гореизложеното, претендира предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита
следното от фактическа и правна страна:
В полза на ищеца Ти Би Ай Банк ЕАД срещу Т. Л. И. е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК № 2301/30.09.2024г. по ч. гр. д. 4013/2024г.
на Районен съд – Пазарджик за сумите 3 462,78 лв. главница, ведно със
законна лихва от 27.09.2024г. до изплащане на вземането, 786,55 лв. договорна
лихва за периода 15.02.2024г. -08.08.2024г., 63,13 лв. мораторна лихва за
3
периода 15.02.2024г. – 11.09.2024г. Заповедта е връчена на длъжника на
19.11.2024г., който е подал в срока чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, че не дължи
изпълнение на вземането, поради което на Ти Би Ай Банк ЕАД е указано да
предяви установителен иск, в едномесечен срок от връчване на съобщението.
Съобщението е връчено на заявителя на 11.12.2024г., който в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК е предявил настоящия иск. Налице е идентичност между вземането,
предмет на заповедта за изпълнение и исковата претенция по основание и
размер, поради което същия е процесуално допустим.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото Договор за
потребителски кредит № 720031270632, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, се
установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от една страна и Т. Л. И. от друга,
на 03.10.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 720031270632,
по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
потребителски кредит в размер на 3500 лева. Заемът е следвало да бъде
погасен на 60 месечни погасителни месечни вноски, от които 59 в размер на
138,31 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 137,96 лева.,
включващи главница и договорна лихва. Падежът на първата погасителна
вноска е на 15.12.2023г., а на последната на 15.11.2028г. Общо дължимата
сума, която кредитополучателят е следвало да върна възлиза на 8298,25 лв.,
включваща главница и договорна лихва. Уговорен е ГЛП в размер на 41,15 % и
ГПР в размер на 49,78 %..
Съгласно чл. 15.1 от договора при допуснато просрочие на потребителя
на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва
върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на
падежа до датата на ефективното изплащане на сумата.
Съгласно 16.2 от договора при пълно или частично просрочие при
изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение,
съгласно погасителния план към договора, става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено
към момента задължение за главница, на потребителя се начислява законна
лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението.
Уговорено е в чл. 25.8 от договора, че цялата кореспонденция между
страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено и само на
адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и чл.4. При промяна
на адресите, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна
предварително в писмен вид, а при невъзможност - незабавно след промяната
на адреса. Според чл. 25.11 от договора всички писма, изпратени на последния
посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в
случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и
контакти, но не е изпълнила задължението си по чл. 25.10 от договора.
4
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като
обоснована и компетентно изготвена, сумата от 3500 лв. е преведена чрез Изи
Пей в полза на Т. И. в деня на сключване на договора. Като основание за
плащането е посочено номера на договора за кредит.
За погасяване на задължението са постъпили плащания на обща
стойност 280,39 лв., от които на 18.12.2023г. сумата 138,39 лв., на 09.02.2024г.
сумата 139 лв., на 29.03.2024г. на сумата 2,00 лв. и на 15.05.2024г. на сумата
1,00 лв. С тях са погасени задължения за договорна лихва в размер на 242,40
лв., лихва за просрочие в размер на 0,77 лв. и главница в размер на 37,22 лв. по
първите две погасителни вноски.
Поради изпадане на длъжника в забава, чрез просрочие на три
погасителни вноски, а именно вноски с падежи 15.02.2024 г., 15.03.2024 г.,
15.04.2024 г.., на 17.07.2024г. договорът за кредит е обявен от ищеца за
предсрочно изискуем.
Видно от приложеното по делото уведомление за предсрочна
изискуемост, банката е изпратила до ответника уведомление за предсрочна
изискуемост на вземането по процесния договор на адреса му, посочен в
договора. Установява се от приложената обратна разписка, че уведомлението е
получено лично от ответника на 08.08.2024 г., което той не е оспорва.
Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, според
заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза
са останали непогасени задължения в размер на 3 462,78 лв. главница и 786,55
лв. договорна лихва.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по посочения в исковата
молба договор за потребителски кредит, по който ищецът е изправна страна и
за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете
в претендирания размер; да бъде установено поставянето в забава на
ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Ответникът следва да установи, че е върнал заетата сума по договора за
кредит или, че задължението за връщането му е погасено по друг способ.
Съдът приема, че в конкретния случай между страните по договора за
потребителски кредит е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за паричен заем по смисъла на разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона
за потребителския кредит, доколкото ответникът е физическо лице,
притежаващо качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПК,
а ищецът - търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПК. Като потребител
ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се
преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността
на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и
разпоредби на чл. 22 ЗПК.
5
Законът да потребителския кредит въвежда императивни изисквания
относно неговата форма и съдържание, посочени в разпоредбите на чл.10 и
чл.11 ЗПК. Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният договор за заем е сключен в предвидената в закона писмена
форма, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му,
размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията
за прилагането му, общата сума, дължима от потребителя, условията за
издължаване от потребителя. В договора за кредит е инкорпориран
погасителния план, в който се съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С договора
ищецът е информиран за правото да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми
при предсрочно погасяване на главницата, за правото да се откаже от договора
и срока, в който може да бъде упражнено.
Не е спазено обаче изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, предвиждащо,
че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Видно от съдържанието
на договора, в него макар формално да фигурира размерът на ГПР – 49,78 %,
не са посочени по вид и размер всички разходи, от които е формиран, както
предвиждат чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона. Поради това, не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Нито в договора, нито в общите условия към него, не е
посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 41,15 %, са
включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от
формиращите ГПР компоненти. Видно от съдържанието им, освен
договорната лихва други разходи /за такси, застраховки и др./ не са посочени,
поради което е неясно на какво се дължи разликата между размера на
годишния лихвен процент, който единствено се включва в ГПР и размера на
ГПР. В съдебно заседание вещото лице уточни, че в ГПР на разходите е
включен единствено ГЛП. Следователно ГПР е формиран при неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Така допуснатото нарушение лишава
кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за
съответствието на договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за
максималния размер на разходите по кредита. Не е достатъчно в ДПК да бъде
посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Нужно е освен общият размер на ГПР в договора да се
посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както
6
те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение № 1 към него. Освен
разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и
общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, поради което същият е недействителен по силата на чл.22 ЗПК.
Съдът счита за противоречаща на добрите нрави и клаузата,
предвиждаща годишен лихвен процент в размер на 41,15 %.
Макар към датата на сключване на договора за кредит да липсват
императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва, доколкото се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически и се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че клаузата, с която е уговорена
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
който към датата на сключване на договора е 40,92 % е неравноправна.
Продължителният срок на договора за кредит и обстоятелството, че според
ответника същият е обезпечен с издаването на ценна книга, налага извод, че
уговарянето на лихвен процент в този размер поставя кредитополучателя в
икономически неизгодно положение. Това е в противоречие с принципите на
справедливостта и добросъвестността и води до неоснователно обогатяване за
кредитора. С оглед изложеното, тази клауза се явява нищожна. Доколкото
нищожните уговорки не произвеждат действие, за ищеца не е възникнало
задължение за заплащане на договорна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно за
ответника е възникнало задължение за заплащане на единствено на
главницата по договора, в размер на 3 500 лв. Извършените плащания на
сумата от 280,39 лв. следва да се отнесат към погасяване на главницата, при
което непогасената част от нея възлиза на 3219,61 лв.
Ответникът не твърди да е погасил сумата и не е ангажирал такива
доказателства. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъде
признато вземане за главница в размер на 3219,61 лв. представляващо чистата
стойност на кредита, като в тази част претенцията да бъде отхвърлена до
първоначално претендираната сума от 3462,78 лева.
Като недължими, с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да бъдат
отхвърлени претендираните от ищеца вземания за договорна лихва и за
обезщетение за забава.
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни,
съразмерно уважената и отхвърлената част от иска.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът се произнася и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство
7
Искането за заплащането им е заявено своевременно – с исковата молба
и с отговора.
По гр. д. 109/2025г. на РС Пазарджик ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 152,26 лв. и за съдебно – счетоводна експертиза в
размер на 350 лв. С оглед изхода на делото му се дължат разноски за държавна
такса в размер на 113,67 лв. и 261,30 лв. за съдебно - счетоводна експертиза.
По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което има
право на възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.
8 ГПК, определено от съда, в размерите по чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Съдът като съобрази размера на вземането, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и че по него са проведени три съдебни
заседания, намира, че на Ти Би Ай Банк ЕАД следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв.
Общо на ищеца по гр. д. 109/2025г. на Районен съд – Пазарджик се
дължат разноски в размер на 524,97 лв.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 86,25 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от иска му се дължат разноски за държавна такса в
размер на 64,39 лв. и 74,66 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо
139,05 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника също се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение. В представеното по делото
пълномощно е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на
чл.38 ЗА. Във връзка с горното, адвокатско възнаграждение, в размер
определен от съда, следва да се присъди в полза на процесуалния
представител, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция. Същото
съобразно отхвърлената част от иска е в размер на 222,37 лв. с ДДС в исковото
производство и 60 лв. с ДДС в заповедното производство или общо 282,37 лв.
с ДДС.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд -
Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че Т. Л. И., ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на
ищеца „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, сумата от 3219,61
лв. /три хиляди двеста и деветнадесет лева и 61 ст./ главница по Договор за
потребителски кредит № 720031270632 от 03.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 27.09.2024 г., до окончателното плащане, за което
8
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2301/30.09.2024г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4013/2024 г. по описа на РС
Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3219,61 лева, до
първоначално претендирани от 3462,78 лева главница и исковете за договорна
лихва в размер на 786,55 лв., дължима за периода от 15.02.2024 г. до 08.08.2024
г. и обезщетение за забава в размер на 63,13 лева, дължимо за периода
15.02.2024 г. до 11.09.2024 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Л. И., ЕГН: **********, с адрес:
********, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №5254, разноски
по гр. д. 109/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 524,97 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Л. И., ЕГН **********, с адрес:
********, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №5254, разноски
по ч. гр. д. 4013/2024г.. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 139,05
лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ №52-54, да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, на
основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата,
сумата в размер на общо 282,37 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника, съразмерно отхвърлената част на исковата претенция по гр. д.
109/2025г. на Районен съд – Пазарджик и ч. гр. д. 4013/2024г. на Районен съд -
Пазарджик.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9