Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14
гр. Перник, 10.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД –
ПЕРНИК, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора
година,
в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ
СИМЕОНОВА
и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа административно дело № 537/2021 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 –
207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от Х.Д.К.,
ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на МВР – Перник, със седалище: гр.
Перник, ул. Самоков № 1, представлявана от директора.
Ищецът твърди, че с наказателно
постановление № 20-1158-005272/09.11.2020 г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП. Сочи, че наказателното постановление е отменено с влязло в сила на
26.05.2021 г. съдебно решение № 260042/26.04.2021 г., постановено по АНД №
9/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Твърди, че от незаконсъобразното
наказателно постановление е претърпял неимуществени вреди. Свидетелството му за
управление на МПС било отнето и той не можел да изпълнява служебните си
задължения. Изпитвал безпокойство и притеснение от това, че е наказан за
нарушение, което не е извършил. Чувствал се унизен и доброто му име пред
познати, приятели и колеги било накърнено. Счита, че претърпените неимуществени
вреди могат да бъдат справедливо обезщетени с присъждане на обезщетение в
размер на 1000 лв.
Искането към съда е да осъди ОДМВР -
Перник да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията - наказателно постановление № 20-1158-005272/09.11.2020 г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, отменено с
Решение № 260042/26.04.2021 г., постановено по АНД № 9/2021 г. по описа на
Районен съд – Радомир, влязло в сила на 26.05.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от влизане в сила на съдебното решение –
26.05.2021 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК е постъпил отговор от ответника – ОДМВР - Перник. Искът е
оспорен по основание и по размер. Посочено е, че към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките за това. Основанието
за отмяната му от съда е установено в хода на съдебното производство въз основа
на допълнително събрани доказателства. Твърди се, че сочените от ищеца
неимуществени вреди не са настъпили и не са пряка и непосредствена последица от
отменения акт. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, като
неоснователен.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК Окръжна прокуратура – Перник не е представила писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител адв. Б.
поддържа иска.
Моли съда да го
уважи, така както е предявен. Претендира присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.,
поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Искането към съда е да го отхвърли.
В съдебно заседание,
Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура - Перник
дава заключение за неоснователност на предявения иск. Предлага на съда да
го отхвърли.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Исковете
са предявени
от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен
ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е неоснователен. Съображенията за това са следните:
За уважаването му,
в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е
отменен като незаконосъобразен и в резултат на издаването му е претърпял твърдените
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
отговорността на държавата възниква, когато в резултат на отменен като
незаконосъобразен акт
на държавен орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на
административна дейност са настъпили вреди.
Не е
спорно между страните и се установява от приложеното АНД № 9/2021 г. по описа
на Районен съд – Радомир, че с наказателно постановление № 20-1158-005272/09.11.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Перник на ищеца – Х.Д.К., на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП. Наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно, с Решение
№ 260042/26.04.2021 г., постановено по АНД № 9/2021 г. по описа на Районен съд
– Радомир, влязло в сила на 26.05.2021 г. Следователно, налице е акт на
администрацията, отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно
решение.
За установяване на твърдените
неимуществени вреди, изразяващи се в отнемане на свидетелството за управление
на МПС, което от своя страна препятствало изпълнението на служебните задължения,
безпокойство и притеснение от налагане на административно наказание за
неизвършено административно нарушение, унижение и накърняване на доброто име
пред познати, приятели и колеги, ищецът е ангажирал гласни доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелката Я.К. Г., тъй като са ясни и конкретни и
съответстващи на останалите доказателства,с безспорна достоверност – трудов
договор № РД-13-15/06.06.2016 г. и допълнително споразумение към него от
03.04.2017 г., длъжностна характеристика, постановление за прекратяване на
наказателното производство, заповед за задържане на лице, заповед за прилагане
на принудителна административна мярка, справка за нарушител/водач и всички
материали по АНД № 9/2021 г.
От съвкупната преценка на
доказателствения материал се установява, че Х.К. е работил по трудов договор,
сключен с ****ЕАД – С. на длъжност ****– клон Х.“. На 02.10.2020 г. срещу него
е съставен АУАН № 310201/02.10.2020 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В същия АУАН е обективирана и приложената на място принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – отнемане на
свидетелството за управление на МПС ****до
разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за което е
издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1158-001183/03.10.2020 г. на младши автоконтрольор при ОДМВР - Перник,
сектор „Пътна полиция“. Заповедта е връчена на ищеца на 03.10.2020 г. и не се
твърди да е обжалвана. Затова съдът приема, че е влязла в сила на 20.10.2020 г.
В резултат на отнетото свидетелство за
МПС ищецът бил затруднен да изпълнява служебните си задължения, тъй като те се
изразявали в осъществяване на проверки в различни населени места, до които той
пътувал с управляван от него личен или служебен автомобил. До този момент
обичайно се придвижвал до местоработата си също с управляван от него лек
автомобил, като след отнемането на СУМПС, това извършвал с обществен транспорт
или с леки автомобили, управлявани от други негови колеги. Ищецът кандидатствал
за по-висока служебна позиция, което преустановил, тъй като условие за
заемането и било притежаването на СУМПС. Имал две малки деца, обгрижването на
които без лек автомобил било силно затруднено.
Така установените неимуществени вреди,
не са основание за обезщетяване на ищеца, тъй като те не са пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. СУМПС на Х.К.
е отнето на основание заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1158-001183/03.10.2020 г. на младши автоконтрольор при ОДМВР –
Перник. Тя по съществото си е индивидуален административен акт и подлежи на
отделно обжалване по съдебен ред. В случая не се твърди и не се установява да е
обжалвана. Следователно е влязла в сила и представлява годно основание за
изпълнение на приложената с нея принудителна административна мярка. Нещо
повече, съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП тя подлежи на предварително изпълнение,
което в случая е осъществено с фактическото отнемане на СУМПС още на 02.10.2020
г. Видно е, че наказателното постановление е издадено след тази дата – на
09.11.2020 г., което прави и обективно невъзможно отнемането на СУМПС да е
следствие от него.
С оглед изложеното, настоящият състав
намира, че установените по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца, не
са следствие от отмененото наказателно постановление, а - от издадената заповед
за прилагане на принудителна административна мярка.
Не са събраха доказателства за настъпване
на останалите, твърдени неимуществени вреди – безпокойство, унижение,
накърняване на доброто име. От свидетелските показания става ясно, че отрицателните
изменения в обичайното ежедневие на ищеца са били свързани изцяло с отнетото
свидетелство за управление на МПС. Не са ангажирани нито преки, нито косвени
доказателства за това Х.К. да е изпитал други отрицателни емоции и преживявания.
С оглед горното, настоящият състав
намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода от спора и отсъствието
на искане от ответника за присъждане на разноски, такива не следва да се
възлагат на страните.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Х.Д.К., ЕГН **********
*** за осъждане на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Перник, със седалище: гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявана от директора
да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията - наказателно постановление № 20-1158-005272/09.11.2020 г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, отменено с
Решение № 260042/26.04.2021 г., постановено по АНД № 9/2021 г. по описа на
Районен съд – Радомир, влязло в сила на 26.05.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от влизане в сила на съдебното решение –
26.05.2021 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/