РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №968/17.5.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На четиринадесети май                                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1937 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като АС-Варна е отменил Решение №366/26.02.2019г. постановено от 38-ми състав по АНД №41/2019г. по описа на ВРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

          Първоначално производството е било образувано по жалба на: Д.Л.В.-Е.  с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №467/03.12.2018 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева. 

            В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се бланкетно, че същото е  неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

           В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, а се представлява от процесуален представител, който моли НП да бъде отменено, като сочи, че за автомобила е имало заплатен абонамент за синя зона, но поради липса на места в синята зона, той бил паркиран на тротоара. Поради това счита, че нарушението е маловажен случай.

           Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща надлежно упълномощен представител и не изразява становище по делото.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            На 12.11.2018г. около 23,50 часа служители на „Общинска полиция” ОД МВР – Варна, сред  които и св.М.П. изпълнявали служебните си задължения в районна на ул.“Одрин“, гр.Варна, когато забелязали, че лек автомобил марка „Опел“ с рег. № В3568НМ, е паркирал на тротоара на ул.“Одрин“, срещу №7. Автомобилът бил паркиран по ширината на целия тротоар, като бил плътно прилепен до стената на жилищна сграда, така че по тротоара нямало как да преминат пешеходци. Поради горното св.П. съставил глоба с фиш  на собственика на автомобила, като уведомлението за това било поставено на предното панорамно стъкло на процесния автомобил.

      По законоустановения ред въззивницата обжалвала съставения фиш, като в жалбата си изтъкнала, че е паркирала автомобила върху тротоара, тъй като при завръщане от работа в 19.30ч. не могла да намери място за паркиране в обхвата на синята зона, за която била заплатила абонамент.  При така депозираната жалба на 23.11.2018 г. срещу нея бил съставен АУАН от св. П.  за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на въззивницата, която след запознаване със съдържанието му го подписала, като в съответната графа вписала че няма възражения.  

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,  АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание  чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон определил на възз. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

        Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на 27.12. 2018г..

        В хода на съдебното производство съдът изиска и приобщи по делото справка за собственост на лек автомобил марка „Опел“ с рег. № В3568НМ, от която е  видно, че собственик на автомобила към процесната дата е бал именно въззивницата.

         Бе изискана и приобщена по делото справка за нарушител/ водач, видно от която възз. е санкционирани и друг път за нарушения на ЗДвП.

        Бяха изискани и приобщени по делото доказателства за компетентността на АНО и актосътавителя.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на свидетеляМ.П. –актосъставител, тъй като същите са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.

 

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 02.01.2019г. видно от поставения вх.номер / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

          При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна.

        АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал върху тротоар. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.

       Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на въззивницата да разбере в какво е обвинено.

       Фактологията по делото, навежда на несъмнен извод, че правилно АНО е приел, че въззивницата е извършила нарушение  на чл.94 ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата и на посоченото място е паркирала горепосочения лек автомобил върху тротоар, на необозначени за целта места, с което е създал пречки за преминаване на пешеходците. Горното не се оспорва и от въззивницата. Съдът намира, че ирелевантен за спора е въпросът дали въззивницата е била заплатила абонамент за ползване и респективно паркиране в „синя“ зона, тъй като по делото обвинението е за паркиране върху тротоар, а не за паркиране в „синя“ зона.  Визираната като нарушена материалноправна норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП гласи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Видно от текста на цитираната правна норма същата регламентира възможността за престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието). Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при които превозното средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място.  Две са предпоставките, за да се приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Място, определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията е място, обозначено с Пътен знак със специални предписания - група "Д", Раздел V от Правилника за прилагане на закона движението по пътищата. Знак Д19 "Паркинг" обозначава местата за паркиране, като съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата в долната част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране. В случая по делото не е спорно, че собственик на пътя е Община Варна по силата на §7, ал.1, т.4 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС. Доказателства, че мястото е било обозначено и разрешено от собствениците на пътя за паркиране не са ангажирани. От друга страна по несъмнен начин в хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че автомобилът на възз. се е намирал върху тротоара, а последният не е измежду местата определени за паркиране. В този смисъл са и показанията на св.П., който е категоричен, че тротоарът не е бил разграфен като място за паркиране и на него е нямало маркировка за „синя“ зона. Фактът на какво отстояние е МПС от сгради, както и какъв е неговия тонаж, в случая  е ирелевантно, тъй като това би било от значение само в случай, че паркирането е на място определено от собственика на пътя, какъвто не е настоящия случай.

          Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.178е от ЗДвП, която предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност  на водач, който неправилно е паркирал на тротоар в населени места, като наложеното административно наказание: „Глоба” от 50лв. е в минималния  размер, предвиден от санкционната норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

      Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателката като  водач на МПС знае правилата за движение, както и забраната да паркира върху тротоар. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението и на личността на нарушителката. Безспорно същата е притежава СУМПС от месец май 2016г., като до датата на нарушението предмет на настоящото дело, тоест за 1г. и 6м. е била санкционирана два пъти за нарушение на ЗДвП- с НП и с фиш, като видно от справката нарушител/водач СУМПС й е било отнемано за 2 м. Същата като правоспособен водач на МПС дължи спазване и уважение не само към закона, но и към останалите участници в движението, каквито безспорно са пешеходците, чието придвижване по тротоара е било затруднено от начина, по който  е бил паркиран автомобила на въззивницата.

      Съдът намира, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира. Обстоятелството, че въззивницата е заплатила такса за ползване за синя зона, предвид обстоятелството, че живее в обхвата на същата /видно от адреса й/ е било отчетено при индивидуализация на наказанието й. Да се приложи чл.28 от ЗАНН към конкретната проява на въззивицата би означавало да се пренебрегнат установените по делото обективни факти- а именно, че въззивницата е паркирала автомобила си по ширината на тротоара, като същият е бил прилепен до жилищна сграда, което безспорно създава пречки за придвижване на пешеходци по тротоара. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така , според настоящия състав,  биха се  изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като зачита правата и на другите участници в движението.

        С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №467/03.12.2018 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което на Д.Л.В.-Е.  с ЕГН **********, за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева. 

        

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: