№ 3139
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506644 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 251, ал. 5 ГПК във вр. чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Л. Х. срещу решение, наименувано
Определение № 20033322/02.05.2022 г., постановено по гр.д. № 267/2017 г. по описа на СРС,
III ГО, 92-ри състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 25111167/01.07.2021 г.,
уточнена с втора вх. № 25129272/12.08.2021 г., на въззивника за тълкуване на Решение №
334016/08.02.2018 г. по цитираното дело в частта за постановения режим на лични
отношения на въззивника с малолетните му деца С.Г.Х., родена на **** г., и И.Г. Х., роден
на **** г. Наведени са оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Изложени са
съображения, че постановеното на 08.02.2018 г. решение се нуждае от тълкуване с оглед
защитата на интересите на децата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Н. И. С. – Х.а е подала отговор, с който
оспорва жалба и желае потвърждаване на първоинстанционния акт. Изложени са
съображения, че липсва твърдяната в жалбата неяснота относно режима на лични
отношения между бащата и децата, а се търси заместване на липсващата между родителите
комуникация и се поставят въпроси, които не са били предмет на искането за тълкуване, а
повторно такова е недопустимо.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
1
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 334016/08.02.2018 г. по гр.д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III ГО,
92-ри състав по предявен от Н. И. С. – Х.а срещу Г. Л. Х. иск с правна квалификация чл.49,
ал.1 СК е прекратен сключеният между страните брак като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпруга, упражняването на родителските права по отношение на
родените през време на брака деца С.Г.Х. и И.Г. Х. е предоставено на майката, при която те
да живеят, определен е режим на лични отношения на бащата с двете деца, Г. Л. Х. е осъден
да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 150 лева за всяко от тях, считано
от 04.01.2017 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното
плащане, семейното жилище е предоставено на майката, която е определено след
прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име.
Със съдебния акт е определен режим на лични отношения на бащата с двете деца,
както следва: до навършване на тригодишна възраст на децата: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа без приспиване; след навършване на
тригодишна възраст на децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа неделя с приспиване; през Коледните празници /24.12 и 25.12/ всяка
четна година за времето от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 25.12; на Новогодишните
празници /31.12 и 01.01/ всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 31.12 до 18:00 часа
на 01.01; на Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа
на последния ден от Великден; личните празници на бащата /рожден ден и имен ден/ за
времето от 10:00 часа до 16:00 часа в случай, че децата в тези дни не посещават учебно
заведение, а в случай, че в този период децата са в такова заведение – за времето след
приключване на учебните занятия да период от два часа; личните празници на децата ще
бъдат прекарвани в присъствието и на двамата родители; 30 дни през лятото по време, което
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Предвидено е за изпълнение на режима децата да бъда вземани от дома на майката
заедно и да бъдат връщани заедно отново в дома на майката като до отпадане на забраната
по издадената по гр.д. № 72228/2016 г. по описа на СРС, 83-ти състав заповед за защита
предаването на децата на бащата да се извършва чрез посочено и подсигурено от майката
трето лице, а връщането им от бащата на майката – чрез трето лице, посочено и подсигурено
от бащата. След отпадане на действието на тази забрана е разписано предаването на децата
да се извършва от майката, а връщането им – от бащата.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 28.02.2018 г. като необжалван в частта за
прекратяване на брака, родителските права и местоживеенето на децата, определения режим
на лични контакти, семейното жилище и фамилното име.
С Решение № 3078/25.04.2019 г. по в.гр.д. № 5975/2018 г. по описа на СГС, ГО, II
2
брачен въззивен състав, първоинстанционното решение е потвърдено в частта по отношение
на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По молба на въззиваемата от 07.03.2018 г. (вх. № 5037949) с определение №
384143/13.04.2018 г. (с характер на решение), постановено по гр.д. № 267/2017 г. по описа
на СРС, III ГО, 92-ри състав е отказано тълкуване на постановеното по това дело съдебно
решение в частта за режима на лични отношения на бащата с децата в насока дали
контактите за периода на Великденските празници се отнасят за четна или нечетна година,
дали личните празници на децата включват рождените и именните им дни и каква да е
продължителността на присъствието на бащата, дали след отпадане на наложената по гр.д.
№ 72228/2016 г. по описа на СРС, 83-ти състав забрана е възможно предаването на децата да
става и от посочено от майката лице и дали тридесетте дни през лятото се отнася до
еднократно вземане за целия период, а съдебният акт е потвърден с определение от
13.04.2018 г. по гр.д. № 8482/2018 г.по описа на СГС, TO, VI състав, ЧЖ.
С молба вх. № 25111167/01.07.2021 г. въззивникът е поискал на свой ред тълкуване
на Решение № 334016/08.02.2018 г., поради неправилно такова от страна на въззиваемата с
цел затрудняване и редуциране на контактите му с децата. С молбата, уточнена с втора вх.
№ 25129272/12.08.2021 г., се иска тълкуване, както следва: изясняване дали тридесетте дни
от лятото трябва непременно да се вземат заедно като поредни дни или са общия брой дни
за контакт между него и децата в периода 23.06.-22.09 г. и са извън платения годишен отпуск
на майката и извън предоставените му първа и трета събота и неделя от месеца и възможно
ли е майката да вземе толкова продължителен отпуск, че да не е възможно той да ползва
тридесетте дни през лятото; изясняване дали личните празници на децата продължават
двадесет и четири часа и дали заетостта на родителя през личните празници изключва
контактите му с децата; изясняване дали липсата на изрична регламентация в диспозитива
на съдебното решение за допитване на майката до него за вземане на важни решения по
отношение на децата за местоживеенето, образованието, възпитанието и заниманията им
отменя задължението й да съгласува важните за живота на децата въпроси с него;
изясняване, че липсата на уредба в решението на възможността да осъществява телефонни
контакти с децата не изключват тези контакти; изясняване дали е възможно страните да
уговорят контакти между него и децата извън посочения в решението режим; изясняване
дали ако родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права е в
невъзможност да ги упражнява поради болест, ангажимент или по друга причина, тези права
следва да се упражняват от другия родител или без негово съгласие децата могат да се
предадат на трето лице (баба, чичо, гледачка и пр.) и необходим ли е документ за това;
изясняване дали следва да има предварителна уговорка между страните за осъществяване на
личните контакти с децата през лятото и на личните им празници.
Въззиваемата е изразила становище за неоснователност на искането за тълкуване на
съдебното решение в посочените в уточнителната молба части. Посочено е, че по първите
три въпроса съдът се е произнесъл с влязъл в сила акт и същите не подлежат на повторно
произнасяне, а останалите поставени въпроси целят изменение на решението. Изложени са
3
съобразения, че в посочената част определеният от съда режим е ясен.
С Определение № 20033322/02.05.2022 г. (с характер на решение) съдът е оставил без
уважение искането за тълкуване на решението съобразно твърдените в молбата от 12.08.2021
г. неясноти като е приел, че искането по точки от четвърта до осма от молбата представлява
такова за регламентиране на отношения между страните, породени от влошена комуникация
помежду им, а в останалата част е налице произнасяне с влязло в сила определение.
Основателно районният съд е приел, че решението в частта относно постановения
режим на лични отношения между въззивника и двете малолетни деца на страните не
подлежи на еднократно изпълнение, а е такова с продължително изпълнение до
навършването на пълнолетие от подрастващите или до настъпването на друго
обстоятелство, обуславящо прекратяването или изменението на постановения от съда режим
на лични отношения и поради това в тази част е допустимо тълкуването му.
Правилно първоинстанционния съд е отчел, че на тълкуване подлежи само
диспозитива на съдебното решение, когато то е неясно и тази неяснота препятства да бъдат
приложени правните му последици и не може да бъде изпълнено без допълнително
изясняване волята на съда, поради което предмет на тълкуване могат да бъдат пороци,
съдържащи се в диспозитива на постановения съдебен акт. Целта на тълкувано е свързана с
внасяне на пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено,
като при тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението – от формираната в тях воля
към момента на постановяването му, без да се пререшава спора.
Законосъобразно районният съд е приел, че поставените в точки от четири до осем
включително въпроси в уточнителна молба от 12.08.2021 г. не изискват процедиране по реда
на чл.251 ГПК.
Съдът не е определил телефонни контакти на децата с бащата, които да следва да
бъдат изисквани по принудителен ред. Изричното детайлно регламентиране на такива се
явяват неподходящо с оглед възрастта на децата, които не могат и не следва да бъдат
принуждавани, а и е трудно да бъдат помолени да поддържат разговори с точна честота и
продължителност, а допълване на решението с разписване на такива не би могло да се
постигне по пътя на тълкуването. Недопустимо е в това производство съда да формира воля,
каквато не е била налице при постановяване на съдебното решение и не е намерила
отражение както в диспозитива на същото, така и в мотивите към него. Не съществува
неяснота и не се установява страните различно да възприемат изразената в решението воля
на съда по отношение на това, че определеният режим е минималният предвиден контакт на
бащата с децата и неразписаните допълнителни такива не са забранени или изключени.
Възможността за постигане на съвместни уговорки между родителите за
изпълнението на режима на лични отношения е силно необходима и произтича от
родителската им отговорност, която ги задължава да осигурят ефективното упражняване на
разписания режим, но отсъствието на изричното посочване на тази необходимост в
диспозитива на съдебния акт не представлява неяснота на същия.
4
Интересът на въззивника, очертан в молба вх. № 25173819/08.12.2021 г. не
обосновава такъв от тълкуване на съдебното решение, тъй като дейността по тълкуване не
цели търсеното „разяснение на съдържанието на норми от закона в писмен вид“ или
търсеното изчерпване на всички евентуални житейски обстоятелства, които биха
възникнали и биха имали отношение при изпълнение на постановения с решението режим.
Не следва да се очаква от съда да даде предварително предписание на родителите как точно
да реагират при всяка една възможна житейска ситуация, но са налице легитимни
обществени очаквания родителите да проявят разум, разбиране, чувство за отговорност,
готовност за диалог и взаимни компромиси в името на интересите на децата им, доколкото
личните контакти на същите и с двамата родители е основно право на всяко дете и е в негов
интерес да се осъществяват редовно, спокойно и с необходимата отговорност, при
съдействие и добронамереност, оказвана от родителите и техните близки и роднини.
Следва да се посочи, че неизпълнението на задълженията на родител да осигури
разписан със съдебно решение режим на контакти между детето и другия родител не би
могло да се преодолее по реда на чл.251 ГПК, а по реда на принудителното изпълнение.
Тълкуването на решението по смисъла на разпоредбата на чл.251 ГПК е специфична
форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в законна сила решения, които
са неясни или двусмислени, порокът е обективиран в постановения от съда диспозитив и
води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
Тълкуване може да се иска, когато съдебният акт е неясен до степен, в която не може да
бъде разбрана волята на съда, а в случая това не е така – волята на съда е ясно изразена в
диспозитива на решението.
Поставеният в точка втора от молбата от 12.08.2021 г. въпрос „Възможен ли е
вариант, в който майката взима отпуск за достатъчни дълго време (например 3 месеца) така,
че да оставят под 30 дни за срещи през лятото или това е злоупотреба с право?“ не се отнася
до изясняване на изразената в съдебното решение воля. По реда на тълкуването съдът не
може да дава отговор на поставени от въззивника въпроси и не може да преразглежда
изразената в мотивите си воля, която в случая екзактно и ясно сочи, че майката е длъжна да
осигури режим на лични отношения между бащата и децата последователно за тридесет дни
по време на астрономическото лято и няма основание да се приеме, че режимът на контакти
в тази част е поставен в зависимост от продължителността на нейния платен годишен
отпуск.
Неоснователни са възраженията на въззиваемата, че искането по точка трета от
молбата от 12.08.2021 г. е недопустимо. Действително, с молбата от 07.03.2018 г. С. – Х.а е
поискала тълкуване на фиксирания в Решение № 334016/08.02.2018 г. режим на лични
отношения на бащата с децата в частта на личните празници на близнаците, но двете
искания не са идентични по съдържание. С първото се иска тълкуване на волята на съда за
това дали под личните празници на децата следва да се разбира рождените им и именните
дни и искане, по съществото си за допълване на решението с посочване на точната
продължителност на присъствието на въззивника на тези празници, а второто искане от
5
въззивника по чл.251 ГПК е насочено към изясняване на волята на съда за
продължителността на всеки от личните празници на децата и как следва да се процедира
при заетост на единия родител. Поради изложеното не е налице хипотезата, разгледана в
Решение № 12061 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9839/2014 г., I о. и в Определение №
2035 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2017 г., V о.
Следва да се посочи, че липсата на часови диапазон относно контакта на бащата с
децата по време на личните празници на близнаците не е основание за тълкуване на
съдебното решение, тъй като по реда на чл.251 ГПК не може да се постигне допълване на
акта. Волята на съда в тази част не е неясна и не се нуждае от тълкуване. Съдът не следва да
разяснява на страните продължителността на деня или да фиксира чрез тълкуване
продължителността на всеки празник на децата.
Не се явява недопустимо и искането за тълкувано по точка първа от уточнителната
молба на въззивника от 12.08.2021 г., тъй като същото не е идентично с желанието на
въззиваемата, обективирано в молба от 07.03.2018 г. за тълкуване на решението в частта за
определения на бащата режим за лични контакти с двете малолетни за тридесет дни през
лятото, макар да се касае за една и съща част от разписания от СРС режим. В посочената
част решението еднозначно отразява формираната от съда воля бащата да вижда и взема
децата през тридесет дни по време на астрономическото лято последователно, която част от
режима не влиза в колизия с възможността за контакти на въззивника с децата всяка първа и
трета събота и неделя от месеца. Становищата на страните по исканията за тълкуване на
решението в тази част, направено от другия родител и изложеното лично от тях в
проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд не разкрива противоречие в
начина на възприемане от страните на обективираната в диспозитива на решението воля.
Интересът на децата не изисква тълкуване на съдебното решение, а спазването му от
страните и постигане на родителско сътрудничество за благото на близнаците.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20033322/02.05.2022 г. с характер на решение,
постановено по гр.д. № 267/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри състав, с което е оставена
без уважение молба вх. № 25111167/01.07.2021 г., уточнена с втора вх. №
25129272/12.08.2021 г., на Г. Л. Х. за тълкуване на Решение № 334016/08.02.2018 г. по гр.д.
№ 267/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри състав в частта за постановения режим на
лични отношения на въззивника с малолетните му деца С.Г.Х., родена на **** г., и И.Г. Х.,
роден на **** г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7